П Р О Т О К О Л
гр. Кула, 11.09.2019год.
РАЙОНЕН СЪД - КУЛА......................................в открито съдебно
заседание на единадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав.
Районен съдия: Дияна Дамянова-Цанкова
при
участието на секретар:..Лозана ПЕТКОВА...................................
и
прокурора:............................сложи за разглеждане..гр
дело
№..164...по описа за........2019.......................год. докладвано
от...........................съдията Дияна Дамянова-Цанкова
На
именното повикване в 12:30 часа се
явиха:
Ищецът
Търговско дружество „С.И.Г.“ ООД - Сливен, - редовно призовани на 29.07.2019г.–представител
не се явява.
Ответникът Н.З.М.
- редовно призован на 31.07.2019г.- представител
не се явява.
Ответникът И.С.М.
- редовно призована на 31.07.2019г.-
представител не се явява.
По делото е постъпила молба Вх.№1283/04.09.2019г. с приложен списък на разноските от ищеца, чрез ю.к. Петя Маркова,
с която моли съда да даде ход на делото в тяхно отсъствие молба вх. №1302
/11.09.2019г.с която моли съда на осн. чл.237, ал.1 ГПК делото да бъде решено при признание на иска.
Поради неявяване на страните в днешно
съдебно заседание, на основание чл. 142, ал.1, изр.2-ро от ГПК съдът ОБЯВЯВА, че делото ще се разгледа
след като разгледа насрочените за днес дела, по които страните са се явили.
Делото се
гледа на второ четене в 16.55часа.
На именното повикване в 16:55часа се явиха:
Ищецът Търговско
дружество „С.И.Г.“ ООД - Сливен,
- редовно призовани на 29.07.2019г.–представител не се явява.
Ответникът Н.З.М.
- редовно призован на 31.07.2019г.-
представител не се явява.
Ответникът И.С.М.
- редовно призована на 31.07.2019г.-
представител не се явява.
Съдът намира, че ход на делото не следва да бъде даден, а исковата
молба следва да бъде върната на ищеца като недопустима, поради липса на правен
интерес, а делото следва да бъде прекратено, поради следното:
Делото е образувано по
предявени от ищеца обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл.86,
ал.1 ЗЗД за установяване съществуването права на вземания на ищеца от
ответниците за сумата от 10771.77 лв./десет хиляди седемстотин седемдесет и един лева и 77
стотинки/ неплатена арендна цена за
стопанската 2014/2015г. по Договор за аренда на земеделска земя № 94 от
24.10.2011г. и Анекс към същия от 28.08.2015г., във връзка със Споразумение за
разсрочване на парични задължения и доброволно плащане от 21.04.2016г. с падеж
31.05.2017г.; с 1974.69 лв./ хиляда деветстотин седемдесет и четири лева и 69
стотинки/ обезщетение за забава за
периода от 01.06.2017г. до 22.03.2019г.; законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 27.03.2019г.
до окончателното издължаване и разноски в заповедното производство в размер на
354.95 лв./триста петдесет и четири лева и 95 стотинки/, от които 254,95 лв. / двеста
петдесет и четири лева и 95 стотинки /
държавна такса и 100,00 лв./сто лева/ – юрисконсултско възнаграждение, по
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 56/28.03.2019г. по ч.
гр. д. 96/2019г. по описа на РС - Кула, както и направените в настоящото
производство разноски в размер на 254,95 лв. – държавна такса и 300 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
От приложеното по делото ч. гр. д. № 96/2019 г. по описа на РС - Кула се установи, че с определение № 26 от
27.05.2019 г. заповедният съд е
обезсилил издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
56/28.03.2019г. и е прекратил производството по делото. Заявителят е обжалвал
посоченото определение, но същото е потвърдено с Определение № 154 от
12.07.2019г. по ч.гр.д. № 239/2019г. по описа на ОС – Видин. Специалният установителен иск по чл. 422 ГПК е иск на кредитора за
установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена
съответната заповед за изпълнение. Правният интерес от установяването на
вземането срещу длъжника е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът
следи служебно и ако същата не е налице предявеният установителен
иск е недопустим. С предявяване на този иск при подадено възражение от длъжника
се цели да се установи наличието на вземането, за което е издадена заповедта за
изпълнение, със сила на пресъдено нещо, тъй като
подаденото възражение представлява пречка за влизането й в сила. Установителният иск по чл. 422 ГПК е допустим при наличие
на следните положителни предпоставки: 1.Издадена заповед за изпълнение (която
трябва да не е била обезсилена или отменена); 2.Подадено в двуседмичен срок от
връчването на заповедта от длъжника възражение по чл. 414 ГПК или заповедта е
била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК или когато съдът е отказал
да издаде заповед за изпълнение/предпоставките по чл. 415 ГПК/ 3.Спазване на
срока за предявяване на установителен иск за
съществуване на вземането по чл. 415, ал.1 ГПК. Когато заповедта за изпълнение е обезсилена поради непредставяне
на доказателства за предявяване на установителния иск
на основание чл. 415, ал. 5 ГПК, липсва правен интерес и искът по чл. 422 ГПК
се явява недопустим - в този смисъл Определение № 595 от 3.07.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 252/2012 г., II
т. о., ТК. Съгласно задъжителните разяснения в т.10 а
от ТР№4/2013 от 18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена
заповед за изпълнение, съществува при наличието освен на общите, но и на
специални процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. По силата на
чл. 422 ал.1 и чл. 415 ал.1
от ГПК предявяването на установителния
иск е ограничено с преклузивен едномесечен срок,
който тече от връчване на заявителя на указанията на съда по чл. 415 ал.1
от ГПК да предяви иска с оглед на подаденото от длъжника
възражение срещу заповедта за изпълнение. Спазването на установения от
законодателя преклузивен срок е абсолютна процесуална
предпоставка за съществуване на правото на иск, като особеността в случая
произтича от обвързаността на правото на иск на кредитора от депозирано от
длъжника в заповедното производство възражение, подаването на което също е
ограничено със срок. При обусловеността на правото на иск на ищеца от надлежно
извършено процесуално действие на ответника служебната проверка на съда,
разглеждащ установителния иск, обхваща и наличието на
възражение на длъжника по чл. 414 ал.1
от ГПК и спазването на срока по чл. 414 ал.2
от ГПК за подаването му пред съда по заповедното производство. Преценката
на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на заявителя на
указания по чл.415 ал.1
от ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния
иск.
От изложеното следва, че съдът, пред който е предявен иск за съществуване
на вземането на основание чл. 422 от ГПК следи служебно за едновременното
наличие на посочените три предпоставки за допустимостта на иска, която проверка
е самостоятелна и независима от проверката на заповедния съд. При положение, че
посочените предпоставки са налице, съдът следва да разгледа предявения иск без
да проверява изпълнението на задължението на ищеца – заявител по чл.415
ал.2 от ГПК да представи доказателства пред заповедния съд, че искът е
предявен в срок. Само в хипотезата на обезсилена заповед за изпълнение отпада
правния интерес от иск за установяване съществуването на вземането и за
кредитора възниква интереса от предявяване на осъдителен иск за същото вземане,
съответно от изменение на предявения установителен
иск в осъдителен. В този смисъл е и задължителната за съдилищата практика на
ВКС, обективирана в решение №78 от 06.06.2012г. по
т.д. № 511/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., както и решение №89/02.06.2011г. по
т.д.№649/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Когато издадената заповед за
изпълнение е обезсилена, следва да се
приеме, че не са налице абсолютните предпоставки за допустимост на исковото
производство, тъй като отпада правния интерес на кредитора от предявяването на установителен иск за вземането. Пред кредитора остава
възможността да предяви осъдителен иск срещу длъжника за същите вземания, за
които издадената заповед за изпълнение е била обезсилена.
В настоящия случай не са налице две от посочените три предпоставки за
предявяване на иска, а именно, не е налице заповед за изпълнение, която да не е
обезсилена и предявен иск в законоустановения едномесечен срок. Както вече
съдът посочи, цитираната заповед за изпълнение е обезсилена с определение на
заповедния съд, влязло в законна сила. Определението, с което заповедният съд е
указал на ищеца да предяви установителния си иск по чл. 422 от ГПК в
едночесечен срок, му е връчено на 19.04.2019г., а искът е депозиран в съда чрез
пратка по куриер, на 22.05.2019г., с отбелязване от куриера, че пратката е
изпратена на 21.05.2019г.
С оглед изхода на спора, сторените по делото разноски в исковото и в
заповедното производство от ищеца, остават в негова тежест. Ответниците не са
сторили разноски и не претендират такива в процеса и такива не му се дължат.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустими, поради липса на правен
интерес, обективно кумулативно съединени
установителни искове от „С.И.Г." ООД
със
седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Добри Чинтулов" № 16, с ЕИК *********, представлявано от
управителя Стайко Иванов Стайков чрез пълномощник Петя Маркова –юрисконсулт
против Н.З.М., ЕГН ********** *** и И.С.М., ЕГН ********** *** – поръчител, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване съществуването права на
вземания на ищеца от ответниците за сумата от 10771.77 лв./десет хиляди седемстотин
седемдесет и един лева и 77 стотинки/
неплатена арендна цена за стопанската 2014/2015г. по Договор за аренда на земеделска
земя № 94 от 24.10.2011г. и Анекс към същия от 28.08.2015г., във връзка със
Споразумение за разсрочване на парични задължения и доброволно плащане от
21.04.2016г. с падеж 31.05.2017г.; с 1974.69 лв./ хиляда деветстотин седемдесет
и четири лева и 69 стотинки/
обезщетение за забава за периода от 01.06.2017г. до 22.03.2019г.; законната
лихва от датата на подаване
на заявлението в съда - 27.03.2019г. до окончателното издължаване и
разноски в заповедното производство в размер на 354.95 лв./триста петдесет и
четири лева и 95 стотинки/, от които
254,95 лв. / двеста петдесет и
четири лева и 95 стотинки / държавна
такса и 100,00 лв./сто лева/ – юрисконсултско възнаграждение, по издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 56/28.03.2019г. по ч. гр. д.
96/2019г. по описа на РС - Кула, както и направените в настоящото производство
разноски в размер на 254,95 лв. – държавна такса и 300 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 164/2019 г.
по описа наРайонен съд - Кула.
Определението подлежи на обжалване с въззивна
частна жалба пред ОС – Видин в 1-седмичен срок от съобщаването му на страните.
Да се изпрати препис от определението на страните.
Протоколът се написа в съдебно заседание
на 11.09.2019г.
Заседанието приключи в 17:10 часа.
Районен съдия:
Секретар: