Р Е Ш Е Н И Е №

град Свиленград, 02.11.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

при секретар: Ренета Иванова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело (АНД) № 589 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 19-0351-000767 от 01.11.2019 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, с което на В.Х.М. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 700 лв. и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)” за срок от 3 месеца, като на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.

Жалбоподателят В.Х.М., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен - липсвали задължителни реквизити от съдържанието на НП (не било посочено типа устройство, мястото на нарушението, посоката на движение на автомобила, мястото на ситуиране на автоматизирано техническо средство или система (АТСС) и т.н.) и не били посочени данни във връзка с използваното АТСС (дали е одобрен тип, дали е вписано в Българския институт по метрология (БИМ), преминало ли е метрологична проверка, липсвал Протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи и т.н.).

В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят В.Х.М., не се явява. От Съда се иска да отмени обжалвания акт.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган АНО (въззиваемата страна) - Началникът на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, редовно призовани, не изпращат представител. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 01.04.2019 година в 17.49 часа в град Свиленград, област Хасково, по улица „Сан Стефано”, с АТСС (радар) № 656/14, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-М е регистрирано и заснето моторно превозно средство (МПС) марка „Фолксваген”, модел „Пасат” с държавен регистрационен номер Х 20 60 ВТ, движещо се в посока магазин „Зора” със скорост 103 км/ч, при разрешена такава 50 км/ч (, въведена като общо ограничение в населено място), съответно превишена стойност на скоростта 53 км/ч.

За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на процесната дата - 01.04.2019 година, когато е извършено нарушението е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година. Същият е приложен по делото и приет като доказателство. От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС - 01.04.2019 година, времето (16.00 часа до 18.00 часа) и точното местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата – в град Свиленград, област Хасково, по улица „Сан Стефано”, за общото ограничение на скоростта, режима на измерване - стационарен, посоката на задействие, номера на служебния автомобил, където е поставено, така и броя на установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца. Наличен е снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, общо налични са 2 броя снимки за конкретния клип, на които е виден автомобила. От същите се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен номер Х 20 60 ВТ в процес на приближаване към мобилната система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 106 км/ч, съответно наказуема установена скорост – 56 км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 50 км.ч., въведена като общо ограничение, като превишението е 53 км/ч. (след приспадане на допустимата грешка 3 км/ч). Аналогични данни се съдържат и в приложената извадка - разпечатка от системата на регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост от TFR за конкретното нарушение, заснето в 17.49.17 часа, при съвпадение на цифровата стойност на наказуемата скорост (53 км/ч), наред с отразената и реално измерената, 106 км/ч.

От представения Протокол № 6-52-18/12.10.2018 година, издаден от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.

В публичния Регистър на БИМ, който е общодостъпен в интернет-страницата на посочения институт, след извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година. Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на делото) е от датата 24.02.2010 година и е валидно до 24.02.2020 година.

След обработване на информацията от заснемането, включително клип № 6637, от ОДМВР - Хасково е установен собственикът на превозното средство - Тодор Христов Марев, което е видно и от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието. На дата 05.09.2019 година, Марев представя в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, в която сочи, че на процесните дата и час МПС е управлявано от жалбоподателя М..

На посочената дата - 05.09.2019 година, предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят В.И.С. – Полицейски инспектор, V степен в звено „Пътен контрол” в Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя против жалбоподателя В.Х.М. в нейно отсъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АА с бланков № 180108. Това процесуално действие извършва и с участието на свидетеля Б.П.Р.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с управление на МПС с превишена скорост, както и на обстоятелствата по извършването и откриването им, като посочва, че ограничението от 50 км/ч в населеното място е въведено с пътен знак В26. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, която вписва за нарушена. В кориците на делото липсват доказателства нарушителят М. да е била търсена, респ. поканена да присъства при съставяне на Акта. В съдебно заседание свидетелят С. сочи, че не е търсил нарушителя М. за съставяне на АУАН, както и не е предприел действия да я издири, покани и уведоми за съставяне на Акта, а само е получил информация от брат й – Тодор Марев, че работи извън града и се връща късно от работа. АУАН предаден на Марев за да го подпише сестра му – жалбоподателя М., след което е върнат с налични подписи и поставена датата 15.10.2019 година - на две места в Акта, като не се сочат възражения против констатациите в Акта.

Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 19-0351-000767 на 01.11.2019 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН - управление на МПС с превишена скорост при ограничение от 50 км/ч в населеното място, въведено с пътен знак В26, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и налага на жалбоподателя административни наказания „Глоба” в размер на 700 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 16.09.2020 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана, както и от Справката за нарушител. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че В.И.С. заема длъжността в Полицейски инспектор, V степен в звено „Пътен контрол” в Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково и от Писмо с рег.№ 351000-5985 от 01.10.2020 година, видно от което Бончо Цветанов Бонев е назначен на длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.

Приложена е и Справка за нарушител, видно от която М. няма налагани санкции с НП и Електронни фишове и не са й налагани принудителни административни мерки.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 12 от . Съгласно чл. 189, ал. 1 от , Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал. 1 от се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.3 от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година е налице и изрично оправомощаване в полза на полицейски органи от посочената категория. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 05.09.2019 година актосъставителят В.И.С. е заемал длъжността Полицейски инспектор, V степен в звено „Пътен контрол” в Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково (в тази насока е и изявлението на свидетеля С., направено в открито съдебно заседание, проведено на 27.10.2020 година), т.е. бил е полицейски орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от . Предвид изложеното актосъставителят В.И.С. безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от , т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково”. Деянието е извършено в зоната на отговорност на РУ – Свиленград.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения:

1. Настоящата Въззивна инстанция намира, че е допуснато съществено нарушение на особената административнонаказателна процедура в насока нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Такова се доказва именно чрез събраните доказателства.

Принципът е даден в разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които присъстват при извършване или установяване на нарушението. Когато нарушителят е известен, но не може да се намери, или след покана не се яви за съставяне на Акта, Актът се съставя и в негово отсъствие (чл. 40, ал. 2 от ЗАНН). Безспорно, процесният АУАН не е съставен на датата на нарушението, която се визира в него, а едва на 05.09.2019 година, което изключва приложение на хипотезата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. При това положение и доколкото е съставен в отсъствието на лицето, посочено като нарушител, то следва органът да докаже и наличие на установените предпоставки, за да е законосъобразен крайния акт – НП.

Както вече бе посочено, АУАН не е съставен в хипотезата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. По делото обаче липсват данни В.М. да е търсена за съставяне на Акта, нито че не е намерена на адреса си, или че не се явява след покана за съставяне на Акта. Прилагайки правилото на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН актосъставителят следва да спазва установеното в тази норма, като даде възможност на лицето да се яви или да изпрати валидно упълномощен представител, който да присъства при съставянето на АУАН на дата 05.09.2019 година, но след като му се отправи покана за явяване за определената дата, посочена в Акта.

Дори и Съдът да приеме, че М. е получила препис от Акта на дата 15.10.2019 година, без реално същата да присъства или поне да е надлежно поканена да присъства на неговото съставяне, не санира нарушенията на процедурата по чл. 40 от ЗАНН. Съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя, при липса на особените предпоставки за това, в случая се явява процесуално нарушение, което опорочава административнонаказателна процедура и прави крайния акт незаконосъобразен.

Нарушението на чл. 40 от ЗАНН се доказва, а и същото, като водещо в конкретния случай до нарушаване на правата на нарушителя да присъства при съставяне на АУАН и да се запознае със обективните и субективни предели на административнонаказателното обвинение, се явява съществено такова. Констатираното съставлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно.

Т.е. приложението на изключението на чл. 40, ал. 2, предложение второ от ЗАНН от правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН предпоставя редовно връчена на нарушителя покана, каквато няма в това производство. Без да има изпълнение на визираната по-горе законова предпоставка, АУАН не може да се счита задочно съставен в отсъствие на нарушителя, поради неявяването му след покана в хипотезата по чл. 40, ал. 2, предложение второ от ЗАНН. Последващото връчване на АУАН (дори и Съдът да приеме, че има такова) не санира пропуска с предявяването на Акта, защото това са различни процесуални действия в административнонаказателното производство, които се подчиняват на различни законови изисквания – чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, респ. чл. 43, ал. 1 и ал. 5 от ЗАНН, и взаимно не се компенсират при нередовности. В този смисъл е Решение № 142 от 21.02.2019 година, постановено по КАНД № 11/2019 година по описа на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Кремена Костова-Грозева и др.

2. В разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е въведена забрана на водача на пътно превозно средство при избиране скоростта на движение да не превишава определените в нормата стойности, а в ал. 2 е предвидено, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

Видно от данните в АУАН и в НП, представляващи описание на фактическата обстановка, става ясно, че лицето се е движело в населено място при предвидено ограничение на скоростта от 50 км/ч, въведено с пътен знак В26, но деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 21, ал. 1 от (т.е. общо ограничение на скоростта). Същевременно в Протокола за използване на АТСС е посочено, че на мястото на нарушението има общо ограничение от 50 км/ч и няма въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта (в този смисъл са и показанията на свидетеля Б.Р., дадени пред настоящия Съдебен състав). В съдържащите се в кориците на делото документи дори не се споменава за наличие на въведено с пътен знак ограничение на скоростта в дадения пътен участък. В конкретния случай Съдът констатира противоречие между изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка и дадената правна квалификация, както и противоречие между наличните по делото данни и изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка; които представляват съществени процесуални нарушения, тъй като водят до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Посочените очевидни разминавания между фактите, изложени в АУАН и в НП и дадената правна квалификация и между фактите, изложени в АУАН и в НП и фактите, съдържащи се по делото, съставляват процесуални нарушения от категорията на съществените, доколкото препятстват възможността нарушителят да узнае в какво точно е обвинен от фактическа и правна страна, за да организира своевременна и адекватна защита, и е достатъчно основание за отмяна на НП.

Констатираното съставлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно, извън горепосоченото нарушение на особената административнонаказателна процедура в насока нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.

3. На следващо място е налице още едно процесуално нарушение - не става ясно по категоричен и безспорен начин дали АУАН е връчен на нарушителя, което също представлява съществено процесуално нарушение, тъй като са нарушение правата на жалбоподателя М.. Прави впечатление, че дори и за невъоръжено и непрофесионално око е налице съществено различие в подписите на нарушителя, положени от една страна в АУАН и от друга - в НП; което потвърждава тезата, че АУАН не е връчен въобще на М. и че тя не е запозната със съдържанието му.

Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то Съдът излага следните съображения:

Съдът би приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура. Спазени биха били предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и санкционният актове биха имали необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Съдът би приел, че е спазена административната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП. Обективно вярно е, че в НП е посочена друга дата на съставяне на АУАН (15.10.2019 година), а не действителната дата (05.09.2019 година), но това не би представлявало съществено процесуално нарушение, тъй като е посочен точно и коректно бланковият номер на АУАН и серията му. Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива.

Правилна била дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение.

Безспорно би било установено, че към момента на нарушението, жалбоподателят М. е имала качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление” на автомобил включва всяко действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в движение. В случая жалбоподателят М. не оспорва това обстоятелство, поради което и Съдът би приел, че правилно е бил определен субектът на административнонаказателната отговорност.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Маврева би била правилно ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 1, т. 6, вр.чл. 21, ал. 1 от , установено с АТСС № 656 (радар) на основание издадено против нея НП. От обективна страна, Съдът би приел, че са установени точния час на нарушението, регистрационния номер на автомобила и скоростта на движението му, както и мястото на нарушението и нарушителя. От събраните по делото доказателства, Съдът би направил извод, че са спазени изискванията на ЗДвП и на посочената Наредба при използването на АТСС за контрол на скоростта - мобилна камера за контрол на скоростта TFR 1-М № 656. Т.е. Съдът би приел, че се покриват основните съществени елементи от посочения административнонаказателен състав, твърдян в НП за осъществен и вменен в отговорност на жалбоподателя.

По отношение на мястото на извършване на нарушението, същото Съдът би приел, че е посочено коректно с текстово описание и координати, индивидуализиращи точно определеното място на извършване. От приложените доказателства, както и от изготвения от полицейския служител Протокол, Съдът би приел, че също се установява точното място, на което е извършено нарушението, както и посоката на движение, а така също датата и точния час, регистрационния номер на автомобила, и останалите реквизити на акта; налице би било и пълно описание на нарушението. Иначе казано Съдът би приел, че мястото на нарушението съвпада с мястото на установяване на нарушението, поради което не би се споделил доводът в тази връзка за нарушено право на защита.

Видно от снимковия материал, който Съдът би приел за надлежно доказателство, би станало ясно, че процесното МПС е категория В съгласно чл. 150а, ал. 2, т. 6 от . С разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година е въведено изискването при работа с временно разположени на участък от пътя АТСС за контрол на скоростта, Протоколът по ал. 1 на същата норма да се попълва за всяко място за контрол и да се съпровожда със снимка на разположението на уреда. Като част от Административнонаказателната преписка (АНП) по делото е представен Протокол за използване на АТСС, съставен по образец – Приложение към чл. 10, ал. 1 от посочената Наредба. Към Протокола е приложена снимка на разположението на уреда на патрулния полицейски автомобил, с който се извършва заснемането.

Действително в Протокола за използване на АТСС липсва подпис на проверилия го Началник на структурното звено. Констатираното нарушение не би представлява съществено процесуално такова, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай не би било налице.

Мобилното средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на Закона за измерванията, притежава надлежното Удостоверение № 4835, издадено от БИМ и е регистрирано във водения Регистър, констатация от служебната проверка на Съда в същия - общо достъпен на интернет- страницата на органа и видно от наличното по делото Удостоверение. Същото Съдът би приел, че е в съответствие с метрологичните изисквания, технически изправно и преминало последваща проверка, както би се установило от приетите доказателства. В обжалваното НП, както и в АУАН, се съдържа наименованието на АТСС, използвано за измерване на скоростта, както и номерът му. В този смисъл Съдът би приел, че няма нарушение на нормата на чл. 6, ал. 1 от цитираната Наредба. Действително в кориците на делото липсват данни по чл. 6, ал. 2 от посочената Наредба, но в случая това е ирелевантно, тъй като мястото за контрол с АТСС е определено от контролния орган и дори да не отговаря на критериите, посочени в ал. 2 на чл. 6 това не представлява нарушение на цитираната Наредба, тъй като по безспорен и категоричен начин Съдът би приел, че е установено нарушението.

Следва да се отбележи, че доколкото работният процес на АТСС, в конкретика мобилното такова, не изисква непосредствена манипулация от страна на контролен орган през времетраенето на неговата работа, а само включване и изключване, физическото присъствие на контролния орган на мястото на контрол не оказва влияние върху работата на техническото средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим, а оттам - на достоверността на отчитанията му.

Налице би бил и субективният елемент от състава на нарушението – извършено виновно, при пряк умисъл, Т.е. жалбоподателят М. е разбирала свойството и значението на извършваното и е могла да ръководи постъпките си.

В конкретния случай скоростта е превишена с 53 км/ч (стойност, получена след приспадане на допустимата техническа грешка при изчисляване скоростта на движение), поради което за нарушението би била приложима санкцията по т. 6 от разпоредба на чл. 182, ал. 1 от . Последната предвижда за превишаване на разрешената максимална скорост във фиксирано допустим размер точно фиксирани по размери наказания – „Глоба” от 700 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца, изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.

Така наложените с обжалваното НП наказания Съдът би намерил за правилни с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание.

Процесното административно нарушение не би разкрило пред настоящия Съдебен състав характеристиките на маловажен случай. Касае се за формално нарушение - на просто извършване. Като релевантен аргумент би се отчел и би се ценил характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка - административнонаказателна, с оглед сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на публичните интереси, тъй като се касае за правила за движение по пътищата. В този смисъл не биха били налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение.

Извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 106 км/ч до приетата за установена скорост от 103 км/ч би било в интерес на жалбоподателя Маврева, тъй като би изключило възможните неблагоприятни последици за нея от допусната грешка на измерване с техническото средство TFR 1-M. Освен това така извършеното редуциране би било в съответствие с основния принцип в административното право, наказание да се налага само тогава, когато нарушението е установено по несъмнен начин. В процесния случай обсъжданото редуциране не би довело до промяна на правна квалификация на нарушението.

В съответствие с чл. 6, ал. 1, т. 7 от Наредба № Iз-2539 на МВР правилно биха били отнети 12 контролни точки, тъй като за превишаване на разрешената максимална скорост с над 50 km/h в населено място, е предвидено да се отнемат 12 контролни точки.

Съдът би приел, че изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 27.10.2020 година свидетели – В.И.С. и Б.П.Р.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът би ги кредитирал за достоверни, като би ценил същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни биха се възприели и свидетелските показания на В.И.С. и Б.П.Р.. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските показания на В.И.С. и Б.П.Р. не биха се намерили, а единствено поради служебното им качество – служители на Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не би било достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ НП № 19-0351-000767 от 01.11.2019 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, с което на В.Х.М. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 700 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца, като на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

(Кремена Стамболиева)

Номер на акта:	260015
Дата:	2 ноември 2020 г. (в сила от 27 ноември 2020 г.)
Съдия:	Кремена Тодорова Стамболиева Байнова

Дело:	20205620200589
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	5 октомври 2020 г.

Решение по дело №589/2020 на Районен съд - Свиленград

Съдържание на акта

СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и двадесета година, в състав: