№ 20
гр. Разград, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
Светлана К. Чолакова
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20233300500021 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК
Постъпила е жалба от Ц. С. Б. чрез адв. Събева срещу действия на Частен съдебен
изпълнител /ЧСИ/ Д. С с район на действие Окръжен съд Разград по изп. дело №
20217620400073. Жалбоподателят е недоволен от насочване на принудително изпълнение
/налагане на възбрана и опис/ срещу негов недвижим имот с адм. адрес гр. Разград, ул.
„Арда“ № 2, ап. 24, ет. 6 с идентификатор 61710.505.430.1 по КККР на гр. Разград и счита,
че същото действие на ЧСИ е незаконосъобразно, тъй като имота е несеквестируем. Моли да
бъдат допуснати гласни доказателства за установяване кога и как е узнал за действията на
съдебния изпълнител.
Взискателят „Банка ДСК“ АД не е подал писмен отговор.
Постъпило е писмено обяснения от ЧСИ, в което заявява становище, че жалбата е
неоснователна.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на
обжалвания акт, констатира следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба на „Банка ДСК“ АД въз основа на
издаден изпълнителен лист № 12/ 07. 01. 2021 г. по ч. гр. д. № 32/ 2021 г. по описа на РС
Разград. Жалбоподателката е осъдена да заплати на взискателя сумата 32 493, 56 лева
главница, ведно със законната лихва, считано от 06. 01. 2021 г., сумата 120 лева дължими
такси, сумата 769, 83 лева договорна лихва, сумата 18, 11 лева лихвена надбавка, сумата 9,
03 лева лихвена надбавка, сумата 668, 21 лева държавна такса и сумата 150 лева
1
юрисконсултско възнаграждение. Срещу същия длъжник е издаден и изпълнителен лист №
11/ 07. 01. 2021 г. по ч. гр. д. № 33/ 21 г. по описа на РРС да заплати на взискателя сумата
975, 20 лева главница, ведно със законата лихва от 06. 01. 21 г., сумата 92, 87 лева дължими
такси, сумата 115, 25 лева договорна лихва, сумата 0, 27 лева лихвена надбавка, сумата 25
лева държавна такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждени. Съдебният изпълнител е
разпоредил да се извърши справка за имущественото състояние на длъжника. От
извършената справка в ТД на НАП Варна е установено, че длъжникът е титуляр на 1/3 ид.
част от правото на собственост на недвижим имот с адм. адрес гр. Разград, ул. „Арда“ № 2,
ап. 24, ет. 6. Според справката по кадастралната карта, имотът е с идентификатор
61710.505.430.1. Установено е, че длъжникът притежава право на собственост върху 1/3 ид.
част от земеделска земя – нива от 691 кв. м. в м. „Изгрев“с идентификатор 61710.607.3888
по КККР на гр. Разград.
С Разпореждане от 08. 02. 2021 г. ЧСИ е наложил възбрана върху 1/3 идеална част от
двата недвижими имота. На 08. 02. 2021 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до
длъжника, която е връчена чрез нейната майка В. Василева на 15. 02. 2021 г. и съобщение за
наложената възбрана. На 26. 03. 2021 г. е изпратена до длъжника призовка за принудително
изпълнение, връчена чрез Василева на 20. 04. 21 г. На 08.12. 2022 г. е изпратено съобщение
до съсобственик, а на 07. 12. 2022 г. до длъжника за насрочване на опис на 19. 01. 2023 г. на
имуществото на длъжника – двата недвижими имота. Съобщението е връчено чрез майката
Василева на 11. 01. 2023 г.
Въз основа на така изложеното, съдът приема, че жалбата е процесуално допустима,
предвид възможността длъжникът да обжалва насочването на изпълнение върху имущество,
което счита за несеквестируемо, според чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК и с оглед на това не е
необходимо събирането на гласни доказателства. По същество жалбата е неоснователна, а
обжалваното действие на ЧСИ по насочване на принудително изпълнение /налагане на
възбрана и опис/ срещу негов недвижим имот с адм. адрес гр. Разград, ул. „Арда“ № 2, ап.
24, ет. 6 с идентификатор 61710.505.430.1 по КККР на гр. Разград е законосъобразно.
Според разпоредбата на чл. 444, т. 7 от ГПК, принудително изпълнение не може да бъде
насочено срещу жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с
които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в
него. Видно от събраните по делото писмени доказателства - справка в СВ към АВ Разград,
справка в ТД на НАП Варна, към датата на налагане на възбраната процесният недвижим
имот е единствен жилищен за длъжника, като от съобщенията по делото се установява, че
същият не обитава имота, а живее извън страната. Имота се обитава от майката на
длъжника. Предвид изложеното, съдът приема, че имотът е несеквестироуемо имущество на
жалбоподателката. Доколкото действията на ЧСИ спрямо имота са налагане на възбрана и
опис, за който няма данни да е извършен, което не е несъвместимо с несеквестируемостта му
и в този смисъл не е я нарушава – т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. по т. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, жалбата се явява неоснователна.
Воден от изложеното, съдът
2
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба, вх. № 406/ 26. 01. 2023 г. от Ц. С. Б. чрез адв. Събева
срещу действията на Частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Д. С с район на действие Окръжен
съд Разград по изп. дело № 20217620400073.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3