Р Е Ш Е Н И Е
№ 260278 26.03.2021 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд – гр. Бургас
57-ми Наказателен
състав
На 19
март 2021 година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА
Секретар З. Калоянова
Като разгледа докладваното от съдия Донева
НАХД № 1092 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на *** чрез
управителя *** против Наказателно постановление № 495950-F530215/19.02.2020 г. на Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ – Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите, с
което на дружеството-жалбоподател на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева за
нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във
връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. В жалбата са изложени аргументи, че макар и
формално да е осъществено нарушението, не са налице предпоставки да се търси
административно-наказателна отговорност предвид обстоятелството, че е извършено
поради моментно невнимание и човешка преумора на управителя, а не с цел
прикриване на приходи, че поради несъщественост на деянието липсва щета за
държавния бюджет, че приложената принудителна административна мярка по чл. 186,
ал. 1, т. 1 от ЗДДС представлява изтърпяно вече наказание и пречка за налагане
на повторно наказание с НП. Счита се, че наложеното наказание е репресивно. Претендира
се отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател
не се представлява.
Процесуалният представител на въззиваемата страна
изразява съображения за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване
на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
След като обсъди направените в жалбата
оплаквания, становището на страните, събраните по делото писмени и гласни
доказателства и извърши проверка на обжалваното наказателно постановление,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, а и от Декларация от
05.12.2019 г. е видно, че дружеството-жалбоподател стопанисва търговски обект –
копирен център ***, находящ се в гр. Бургас, ***. На 05.12.2019 г. в 15,45 ч. свидетелят
Д.И.Ж. – ст. инспектор по приходите в НАП, е извършил контролна покупка,
заплатена в брой, на копирна услуга на 3 бр. страници по 0,05 лв./брой на стойност
общо 0,15 лева, като в 15,38 часа при плащането от проверяващия и приемането на
сумата от управителя в обекта *** не е издадена и не е предоставена фискална
касова бележка за цената на покупката от работещото фискалното устройство в търговския
обект – модел ELTRADE B1 с индивидуален № на фискалната
памет ED339481 и ФП № 44339481. Проверката на горепосочения обект
в присъствието на управителя на дружеството-жалбоподател е отпочнала непосредствено
в 15,45 часа. Нарушението е констатирано и документирано с Протокол сер. АА № 0129805/05.12.2019
г. от проверяващите инспектори Д.Ж. и С.Х.. Дадено е предписание на управителя на
дружеството да се яви на 06.12.2019 г. пред органа за съставяне на АУАН. От
изисканата от органа контролна лента за деня на проверката не се установява
маркиране на извършената продажба в търговския обект на стойност 0,15 лева. На дружеството-жалбоподател
е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия AN № F530215/06.12.2019
г. Актосъставителят Д.И.Ж. е квалифицирал нарушението по чл. 25, ал. 1, т. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. АУАН е
връчен на управителя на дружеството със забележка „Възражението ще бъде
направено в законно установения ред.“ Възражения по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН са
депозирани на 09.12.2019 г. и се припокриват с изложените в процесната жалба.
Административно-наказващият орган е
възприел изцяло фактическите констатации по акта и на 19.02.2020 г. е издал
обжалваното Наказателно постановление, с което е наложил имуществена санкция на
дружеството-търговец, стопанисващо проверения обект.
Наказателното постановление е връчено
на управителя на дружеството-жалбоподател на 05.02.2021 г. Жалбата е депозирана
на 09.02.2021 г.
При така установените факти от значение
за спора, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Наказателно постановление № 495950-F530215/19.02.2020 г. на Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП е законосъобразно и издадено при спазване на
процедурните изисквания на Закона за административните нарушения и наказания.
Както АУАН, на основание чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, така и НП, на основание чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, вр. с т. 1. 1., б. „г“ от
приложената Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г., са издадени от компетентни
органи и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Спазени са и правилата за задължителни
реквизити в съдържанието им. Налице е съответствие между описаните в АУАН и НП
факти. В хода на административно-наказателното производство не са допуснати процесуални
нарушения.
С жалбата пред съда задълженото лице не
оспорва факта на извършеното нарушение. Съдът приема, че визираното в НП деяние
е осъществено от търговеца, като този извод се подкрепя напълно от събраните по
делото доказателства – писмени и гласни. В обжалвания акт правилно е приложен и
материалният закон. Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано по този
закон лице е длъжно да отчита извършените от него продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от съответното устройство. Съгласно
чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, министърът на финансите издава наредба, с която
се регламентира издаването на фискални касови бележки от фискално устройство. В
приложение на тази разпоредба е издадена Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от същата наредба, фискална касова
бележка от фискално устройство задължително се издава за всяко плащане в брой
при покупка. По настоящото дело се установява, че управителят на дружеството
при приемане на пари в брой в търговския си обект не е издал фискален бон по
контролната покупка, извършена от органите по приходите. Липсващата информация
за извършената продажба в електронната контролна лента за деня на проверката от
ФУ в обекта на жалбоподателя затвърждава неиздаването на касова бележка,
респективно осъществен състав на вмененото нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
ЕООД е санкционирано на основание чл.
83 от ЗАНН, а отговорността по този текст е безвиновна. В случая субектът е
наказан поради факта, че в стопанисван от него обект е извършено деяние, с
което е нарушена Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и ЗДДС. Отговорността на
юридически лица и еднолични търговци е обективна и за ангажирането й не е
необходимо наличието на вина, независимо от формата й – умисъл или
непредпазливост. С имуществена санкция се наказват нарушения, касаещи
неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на
тяхната дейност /чл. 83, ал. 1 от ЗАНН/. В случая са засегнати отношения,
уреждащи фискалната политика на държавата. А тази категория обществени
отношения са особено важни за държавата, поради което всяко едно засягане чрез
неизпълнение на съответното задължение е общественоопасно и като такова следва
да се санкционира, без да се държи сметка за степента на обществената опасност
на деянието, нито пък за размера на настъпилите вредни последици, тъй като
нарушението е от категорията на формалните и за неговата санкция е без значение
дали има причинен вредоносен резултат. Във връзка с позоваването от страна на
жалбоподателя на чл. 24, ал. 2 от ЗАНН, съдът намира, че не става въпрос за
“допустителство”, тъй като не е наказан управителят, че като продавач на
услугата е допуснал да бъде извършено съответното деяние, а търговецът, поради
това, че в обекта му е извършено нарушение. Същевременно следва да се има
предвид, че съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и аналогичния му чл. 3, ал. 1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г. на МФ, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него продажби на стоки и услуги в или от търговски обект чрез
издаване на фискални касови бележки от фискално устройство, освен когато
плащането се извършва по банков път. От анализа на тези разпоредби безспорно се
налага изводът, че задължението за издаване на касова бележка е на търговеца
/ЮЛ или ЕТ/, защото именно той е лицето, което упражнява търговска дейност. В
този смисъл отговорността по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС се понася от ЕООД, а не от
продавача, който не е страна по продажбената сделка. Дали в случая ще бъде
наказана и продавачката, е въпрос на преценка и на друго евентуално
административно-наказателно производство и е неотносимо към предмета на спора
позоваването на личната й кондиция и моментното й състояние. В нормите на чл. 118 и чл. 185 от ЗДДС законодателят е
предвидил административно-наказателна отговорност не само за данъчния субект /в
случая юридическо лице – търговско дружество/, но и за конкретното физическо
лице, което не е издало касова бележка, което изрично е визирано в състава на
нарушението, съдържащ се в чл. 185, ал. 3 от ЗЗДС. В случая наказващият орган е
можел да наложи глоба на продавачката, както и санкция на търговеца, който е
допуснал неотчитане на продажба чрез неиздаване на фискална касова
бележка от ФУ. Двете отговорности, макар да включват
общи факти, имат различни изпълнителни деяния и също се различават от
субективна страна. Във връзка с последното се съобразява, че отговорността на
юридическото лице е безвиновна и обективна. Законът за ДДС и Наредбата
са нормативни актове, които дават закрила на обществените отношения, свързани с
отчитането и регистрирането на извършени продажби и облагането с данък добавена
стойност. Неиздаването на фискален бон при контролната покупка индицира начин
на организация на търговската дейност на жалбоподателя, а по този начин се
възпрепятства възможността за контрол върху тази дейност, чрез изключване на
законовите гаранции, които фискалното устройство предлага.
Наказващият орган правилно е определил
наказанието на посоченото основание по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за нарушение по
чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Приложимо е наказанието имуществена санкция, предвидено
за юридическите лица, в размер от 500 до 2 000 лева. Отчитайки факта, че предмет
на нарушението е неиздаване на документ за изключително ниска цена на услуга,
наказващият орган правилно е наложил наказание в минимален размер от 500 лева.
По възражението на жалбоподателя за
недопустимост на административно-наказателното производство поради приложена
вече принудителна административна мярка, съдът намира следното:
В правната теория административната
принуда се класифицира на различни видове въз основа на предметни и материални
критерии, които се извличат от нейното основно и непосредствено предназначение,
а именно: административни наказания, принудителни административни мерки и мерки
за административно-процесуална принуда. Мерките по чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС
са от категорията на втората форма на административна принуда – принудителни
административни мерки. Всяко нарушение по ЗДДС и издадените във връзка с него
подзаконови нормативни актове е противоправно деяние, което внася отрицателна
промяна в обществените отношения, свързани с отчитането и регистрирането на
извършени продажби и облагането с данък добавена стойност и влече след себе си
административно-наказателна отговорност. Последната не е насочена към
изпълнение на неизпълнено задължение, а е санкция заради неизпълнението. Принудителните
административни мерки по ЗДДС категорично не попадат в материално-правната хипотеза
на чл. 12-13 от ЗАНН и не са административно наказание. Принудителните
административни мерки по ЗДДС имат само превантивен и спомагателен характер и
целят да предотвратят административни нарушения и вредните последици от тях, а
също и да обезпечат хода на производството по установяване на административни
нарушения, както и производството по издаването, обжалването и изпълнението на
административните актове. След като имат административен характер, те не
попадат в обхвата на наказанията. Буквалното тълкуване на чл. 22 от ЗАНН
навежда на извод, че принудителните административни мерки се прилагат във
връзка с административните нарушения, но като форма на изпълнителна дейност по
оказване на въздействие върху поведението на нарушителя, т. е. са вид правна принуда,
различна от принудата, изразена като административно наказание. Те са действия
по прилагане диспозицията на съответната правна норма, за разлика от
наказанията, които са действия по налагане на нейната санкция. Прилагайки
съответната ПАМ в случая, не е наложена нито административна, нито наказателна
отговорност, за да важи правилото "non bis in idem", непозволяващо провеждане на настоящото административно-наказателно
производство. Не се касае за налагане на наказание, а за вземане на мярка,
която има за цел да преустанови неправомерните действия и да предотврати
настъпването или нарастването на вредните последици.
Предвид изложеното, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно и следва да
се потвърди.
На осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл.
143, ал. 4 от АПК и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 495950-F530215/19.02.2020 г. на Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ – Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите, с
което на ***, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, *** с ЕИК ***,
представлявано от управителя *** на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение
по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл.
118, ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА
на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр.
чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 27е от НЗПП „Бургас-Трейд“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление гр. Бургас, ***, с ЕИК ***, представлявано от управителя ***
да заплати на Централно управление на Национална агенция за приходите юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване
на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / Кр. Донева /
Вярно с оригинала: Д.М.