Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ………………/………………….… , гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в
публично заседание на втори юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира Манасиева, като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 2371 по описа за 2018год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на А.С.М. ЕГН ********** ***-0000582/28.04.2017год. на началника
ОО „АА” гр. Варна, с за нарушаване нормата на чл. 99, пр.3 от ЗАвтП му е било
наложено адм. наказание глоба в размер на 2000лв.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно,
незаконосъобразно, постановено е при допуснати съществени нарушения на процес.
правила и в нарушение на материалния закон и моли съда да го отмени.
В съдебно заседание процес. представител на въззивника
поддържа жалбата, същият оспорва фактическите констатации изложени в акта и НП,
а във фазата по същество моли НП да бъде отменено с основен аргумент липса на
извършено нарушение.
Процес. представител на въззиваемата страна оспорва
жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено тъй като
нарушението за което е наложена санкция на въззивника е безспорно доказано.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата
на с.з., не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед
основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна,
поради което същата е процесуално допустима.
„Сървиз тур“ ООД притежавало
разрешително за извършване на международен превоз на пътници с автомобилен
транспорт, в частност разрешително за извършване на превоз по редовна
международна автобусна линия по маршрут София – Дуранкулак/Вама
Веке-Галац/Джурджюлещи - Джурджюлещи – Рени/Рени Авто- Одеса и маршрут на територията на РБ – София – Велико
Търново – Варна – Дуранкулак.
Съобразно даденото разрешение на 01.03.2017год. в 06:15ч.
автобус на фирмата превозвач с ДК№ В 6760КМ тръгнал от Автогара „Сердика“ в гр.
София, преминал през автогара Юг в гр.Великово Търново и се насочил към
гр.Варна. По пътя за гр.Варна климатикът на МПС-то се
повредил и водачът на автобуса сигнализирал за това св. М. – управител на
фирмата превозвач. Последната взела решение когато автобусът пристигне в
гр.Варна да отиде в сервиз и евентуално да се оправи проблема с климатика докато дойде часа за тръгване от гр.Варна.
Автобусът отишъл в сервиз, но повредата се оказала сериозна и водачът уведомил
за това св. М.. Същата разпоредила на въззивника той да продължи курса към
„Одеса“ с друг автобус на фирмата. В 14:00ч въззивникът потеглил от Автогара
„Варна“ по маршута към Одеса. Около 14:20ч., на
автомобилен път ІІІ-902 на около 500м. след картинг
пистата в посока с. Кичево, същият бил спрян за проверка от св. К. и негов
колега Д.Б. и двамата служители на ОО „АА“ Варна. По представените от
въззивника копие от разрешително, тахографски лист и след направена справка в
автогара Варна проверяващите приели, че въззивника неправилно използва даденото
му разрешително с № ********** като не спазва маршрутното разписание, което е
неразделна част от него. При утвърдено маршрутно разписание за дата
01.03.2017год. с час на тръгване от гр.София 06:00ч. водачът е тръгнал от
гр.Варна в 14:00ч.
За констатираното нарушение на място на въззивника бил
съставен АУАН бл. 234412/01.03.2017год.,
който било посочено, че е нарушил
разпоредбата на чл. 99, пр.3 от ЗАвтП вр. чл. 40,
ал.3, изр. 2 от Наредба №11/31.10.2002год. на МТС.
Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който
го подписал вписвайки в него, че няма възражения.
На 28.04.2017год., въз основа на акта АНО издал атакуваното
НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел е че
въззивникът е нарушил разпоредбата на чл.99, пр.3 от ЗАвтП, вр.
чл. 40, ал.3, изр. 2 от Наредба №11/31.10.2002год. на МТС и на основание чл.
99, пр.3 от ЗАвтП му наложил адм. наказание глоба в
размер на 2000лв.
Като писмени към АНП са приложени справка за нарушител,
Заповед № РД-08-249/15.05.2015год. на МТИТС,тахографски
лист на А.М. от 01.03.2017год., Разрешително № ********** за международен
превоз на пътници с автомобилен транспорт издадено на „Сервиз тур“ ООД, два
броя часови графици за работа на шофьорите, график за движението на автобусните
рейсове по международния маршрут София-Варна-Одеса-Варна-София, стойност на
превоза на посочената по-горе автобусна международна линия, карта на маршрута,
препис от дневник за изпълнение на курсовете в автогара Варна за 2017год. касаещ датата 01.03.2017год.
Като писмени доказателства в хода на съдебното следствие са
приети представени от страна на въззивника пътен лист № 648498/01.03.2017год. и
тахографски лист от 01.03.2017год. на А. Г., представени от страна на въззиваемата
страна препис от автогаров дневник на автогара
„Сердика“ в гр.София и констативен протокол от извършена комплексна проверка,
служебно изискани от предходен състав на ВРС препис от автогаровия
дневник на Автогара Юг – гр.Велико Търново от дата 01.03.2017год. и справка от
началника на Автогара „Сердика“ в г.София.
Като свидетели в хода на съдебното следствие показания е
дал св. К.К., които възпроизвежда констатациите си от
извършената проверка на въззивника с нужната конкретика.
Заявява, че въззивникът е бил спрян за проверка на пътя към с.Кичево и
нарушението е било установено по документите представени от въззивника и след
извършена справка в Автогара Варна.
Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е
дала и С.М.. Същата заявява, че е управител на фирмата превозвач, че на първи
01.03.2017год. превозът е започнал от гр.София но поради повреда в климатика на автобуса с който е започнал превоза, от
гр.Варна по нейно нареждане превозът бил продължен с друг автобус управляван от
въззивника.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на всички събрани по делото доказателства, както писмени така и гласни и
ВДС (тахографски листи), които преценени по отделно и в своята съвкупност не
водят на различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло.
При извършена служебна проверка за законосъобразност по
образуване и провеждане на административнонаказателното производство съдът
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в
нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта, така и в НП се съдържат
обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението вменено на
въззивника, посочени са дата (27.05.2017год.) и място на извършване на
нарушението (гр.Варна), обстоятелствата при които е извършено, както и
нарушената законова норма. Допуснати съществени нарушения на процес.правила в
хода на адм.наказателното производство съдът не
констатира и в тази връзка не споделя
наведените в жалбата бланкетни възражения в горната
насока.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност съдът счете, че НП е издадено в нарушение на материалния
закон по следните съображения:
С НП на въззивникът е наложена санкция за нарушаване
нормата на чл. 99, пр.3 от ЗАвтП.
Посочената норма предвижда санкция за този „който наруши
реда за заявяване, предоставяне, ползване и отчитане на разрешителните за
извършване на превоз на пътници и товари“ като в случая санкцията е наложена за
нарушаване реда на ползване на Разрешително № ********** като превоза бил
започнал от гр.Варна вместо от гр.София.
Видно от приложеното към АНП разрешително с горепосочения
номер същото е било за извършване на международен превоз на пътници с
автомобилен транспорт по маршрут от София (начален пункт) до Одеса (краен
пункт) през Дуранкулак като на територията на Република България маршрута е
София – Велико Търново – Варна - Дуранкулак.
Видно от разписанието за движение на автобусите по
посочения по-горе маршрут изходящо от управителя на фирмата превозвач и
представляващо неразделна част от разрешителното съобразно чл. 40, ал.3 изр.2 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари, автобусите е следвало да потеглят от
началния пункт в гр.София в 06:00ч.
По делото няма спор, че на 01.03.2017год. въззивникът е
започнал да управлява автобус „Сетра“ с ДК№ В9078НХ
от гр.Варна към Одеса като е тръгнал от Автогара Варна в 14:00ч. В тази насока
са както показанията на св. К., така и приложените към АНП тахографски лист от
01.03.2017год. на името на въззивника и препис от автогаровия
дневник на Автогара Варна.
В случая обаче в хода на съдебното следствие по безспорен
начин от показанията на св. М., преписи от автогаровите
дневници на Автогара Сердика в гр.Варна и Автогара Юг – гр.Велико Търново,
пътен лист № 648498 от 01.03.2017год., тахографски лист от 01.03.2017год. на
водача А.Г. бе установено, че на посочената дата превоза по издаденото
разрешение е започнал от гр.София. В тази връзка съдът кредитира напълно
показанията на св.М., която заявява, че превоза е започнал от София с друг
автобус с ДК№ В6760КМ, но поради повреда в климатика
се е наложило в гр.Варна автобусът да бъде сменен и превоза да бъде поет от
въззивника. Показанията на св. М. се подкрепят по категоричен начин от
цитираните по-горе автогарови дневници и справки.
Видно от приложените към делото (л.26, л.34 и л.43 от НАХД № 2382/2017год.)
действително автобус с цитирания по-горе номер в 6.38ч. напуснал Автогара
Сердика по маршрут София – Велико Търново, Варна, Одеса и преминал е през
автогарата в гр.Велико Търново (пристигнал в 9:45 и напуснал в 10:00ч). Вярно е
че в приложения към делото препис (разпечатка) от автогаров
дневник на Автогарата в гр.София е посочено МПС с ДК№ В67602ХН, а не с ДК№
В6760КМ, но е очевидно че при въвеждането на информация е била допусната
техническа грешка при изписване рег. № на МПС като са били въведени повече
символи от законоустановените, като факта на
допусната техническа грешка се установява по безспорен начин от писмото
изходящо от началника на Автогарата. И след като превоза обективно е започнал
от гр.София, както е посочено в разрешението, а не от гр.Варна то нарушение на
закона няма. В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че факта че
въззивникът е потеглил от Автогара Варна в 14:00ч. когато е поставил и
тахографския лист, сам по себе си не е достатъчен да обуслови извод за
извършено от него нарушение по чл.99, пр.3 от ЗАвтП в частност че превоза е
започнал с начална точка гр.Варна, а не от гр.София. А причините поради които
въззивникът е поел довършването на превоза от гр.Варна се изясняват от
показанията на св. М. – управител на фирмата превозвач, които показания съдът
няма никаква причина да не кредитира.
Вярно е че съобразно графика за движението на автобусните
рейсове по маршрута превозът е следвало да започне (автобусът е следвало да
потегли) в 06:00ч. от гр.София, а в случая това е станало с няколко минути
(около половин час) по-късно което също би могло да се отчете като нарушение на
разрешението. Такова обвинение обаче на въззивника не е било повдигнато, а и в
случая данни, още по-малко пък доказателства за субективна съставомерност по
делото липсват. Както бе посочено по-горе от доказателствата се установява, че
въззивникът е поел довършването на превоза от гр.Варна с друг автобус по
нареждане на св. М.. Същият не е бил водач на автобусът потеглил от гр.София,
поради което и няма как от него да се търси отговорност за действия осъществени
от друг водач. Отделен е въпроса, че нарушаването на графика с няколко минути
(дори и да се дължи на виновно поведение на водача, а не на други обективни
независещи от него причини) изцяло попада в обхвата на чл.28 от ЗАНН.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът прецени, че
атакуваното НП е издадено в нарушение на материалния закон и като такова следва
да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН Варненският
районен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
НП № 23-0000582 от 28.04.2017год.
на Началника на ОО „АА” гр.Варна, с което на А.С.М. ЕГН ********** е било наложено
административно наказание глоба в размер от 2000лв. на основание чл. 99, пр.3
от ЗАвтП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: