Р Е Ш Е Н И Е №260118
гр. П., 16.07.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, в открито
заседание на петнадесети юли, две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Окръжен съдия: Илиана Димитрова
при секретаря А. Ненчева, разгледа
докладваното
от съдия Димитрова т. д. N 18 по описа за 2021 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на Глава 32-ра от ГПК „Производство по търговски спорове“.
Исковата
молба е подадена от “М. Т.” ЕООД с ЕИК ***, гр.П.,
район р-н С., ул.”Б.” №**, ет.**, ап.** представлявано от управителя Н.Е.Ч.,
против „Х.
Т.” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр.П., Община П., област П., ул.”Г. К.” №**, представлявано от
управителя Я.С.Д. и се основава на следните обстоятелства:
По
силата на договор за продажба между „М. Т.” ЕООД и „Х. Т.” ЕООД, „М. Т.” ЕООД
доставило на „Х. Т.” ЕООД следната стока и предоставило на „Х. Т.” ЕООД
следните услуги:
•
По
фактура №*****г. - нетъкан текстил 40 гр. Бял - 160 см. ширина
-
1408,00
кг.; нетъкан текстил 25 гр. цветно - 240,00 кг.; услуга рязане право на кг -
1648,00 кг.; услуга прерязване на ролки -47 бр.
•
По
фактура №*******г. - нетъкан текстил 25 гр. Бял - 160 см. Ширина
-
520,00
кг.; нетъкан текстил 40 гр. Бял - 160 см. ширина - 752,00 кг.; нетъкан текстил
25 гр. цветно - 120,00 кг.; нетъкан текстил 25 гр. светло син - 64,00 кг.;
услуга рязане право на кг - 1456,00 кг.;
•
По
фактура №*****г. - нетъкан текстил 20 гр. черен на кг. - 540,00
кг.; нетъкан текстил 40 гр. черно -
560,80 кг.; услуга рязане право на кг - 1100,80 кг.;
За
така получените стоки и услуги „Х. Т.” ЕООД се задължило да заплати на „М. Т.”
ЕООД, следните суми:
-
По фактура №*******г. с падеж 13.09.2020г. - 16452,00 лв. (шестнадесет хиляди
четиристотин петдесет и два лева). Към момента от горепосочената фактура остава
дължима сума в размер на 8656,80 лв. (осем
хиляди шестстотин петдесет и шест лева и осемдесет стотинки), която сума е дължима,
считано от 13.09.2020г. и не е изплатена от „Х. Т.” ЕООД на „М. Т.” ЕООД към
настоящия момент.
-
По
фактура №*********г. с падеж 25.09.2020г. - 14236,80 лв.
(четиринадесет хиляди двеста тридесет и шест лева и осемдесет стотинки), която сума е дължима,
считано от 25.09.2020г. и не е изплатена от „Х. Т.” ЕООД на „М. Т.” ЕООД към
настоящия момент.
-
По
фактура №********г. с падеж 03.10.2020г. - 10567,68 лв. (десет хиляди петстотин
шестдесет и седем лева и шестдесет и осем стотинки). Към посочената фактура
имало издадено кредитно известие №*********. за сумата в размер на 4224,00 лв.
Към момента от горепосочената фактура оставала дължима сума в размер на 6343,80
лв. (шест хиляди триста четиридесет и три лева и осемдесет стотинки), която сума била дължима, считано от 03.10.2020г. и не е
изплатена от „Х. Т.” ЕООД на „М. Т.” ЕООД към настоящия момент.
Или общо неизпълненото задължение на купувача на стоката
получател на услугите било на стойност 29237,40 лв. (двадесет и девет хиляди
двеста тридесет и седем лева и четиридесет стотинки).
Ищецът твърди, че е
изправна страна, изпълнила точно задълженията си, докато ответникът въпреки
указаните в подробно описаните по-горе фактури срокове за плащане, и последвала
писмена покана до настоящия момент не бил платил остатъка от цената в размер на
29237,40 лв. (двадесет и девет хиляди двеста тридесет и
седем лева и четиридесет стотинки).
Претендира и дължима лихва за забава, както следва:
-
По фактура №********. с падеж 13.09.2020г. -
за периода от 13.09.2020г. до 20.01.2021г. в размер на 312,63
лв. (триста и дванадесет лева и шестдесет и три стотинки);
-
По фактура №*********. с падеж 25.09.2020г. -
за периода от 25.09.2020г. до 20.01.2021 г. в размер на 466,69
лв. (четиристотин шестдесет и шест лева и шестдесет и девет стотинки);
-
По
фактура №********. с падеж 03.10.2020г. - за периода от 03.10.2020г. до
20.01.2021г. в размер на 193,85 лв. (сто деветдесет и три
лева и осемдесет и иет стотинки);
Или всичко общо лихви в размер на 973,17 лв. (деветстотин
седемдесет и три лева и седемнадесет стотинки).
Посочва банкова сметка *** „М. Т.” ЕООД в **********АД: IBAN ***.: ***, по която иска да бъдат платени присъдените
суми.
Правното основание на исковете е съответно чл.79 ЗЗД във връзка с чл.327 от ТЗ за
заплащане цената на доставени стоки и услуги и чл.86 от ЗЗД – за заплащане на
обезщетение за забава върху главницата.
Ответникът е подал отговор в законния срок, в който прави
пълно признание, както на основанието, така и на размера на всеки един от
предявените искове и няма каквито и да било възражения срещу тяхната
допустимост и основателност.
Счита обаче, че не е дал повод за предявяване на исковете
по съдебен ред, поради което прави искане всички разноски по делото да се
възложат в тежест на ищеца.
Ищецът се е възползвал от правото си на допълнителна
искова молба, в която поддържа исковете си и въпреки направено признание от
ответника, не е заявил искане чл.237, ал.1 от ГПК – за прекратяване на съдебното дирене и
постановяване на решение при признание на иска.
По повод заявеното от самият ответник в отговора, че
съдът следва да прекрати делото на осн. чл.237 от ГПК следва да се отбележи
първо, че законът не предвижда изобщо възможност за прекратяване на делото при
признание на иска, а постановяване на решение без „съдебно дирене“ при
определени особености, указани в
разпоредбата и което по съществено в случая – това не е задължение на съда, при
направено признание, нито е в процесуалните
права на ответника да го поиска. Страната, по чието искане съдът следва
да приложи чл. 237 ГПК е ищецът, а при внимателният прочит на допълнителната
искова молба такова искане изобщо не е направено.Не бе направено и в открито
съдебно заседание, в което ищецът се представляваше от пълномощник.
Ищецът оспорва като неоснователно искането на ответника
за приложение на чл.78,ал.2 по отношение на разноските по делото, като твърди,
че признанието на иска не е достатъчно за това, а в с случая ответникът е дал
повод за предявяването им, след като не изпълнил задълженията си след изпратена
писмена покана на 01.12.2020 г., с даден в нея срок за плащане до 31.12.2020 г.
Твърди, че поканата е получена на 02.12.2020 г., като следва да му се дадат
указания, че е посочил доказателства за това.
Ответникът е подал отговор на допълнителната искова
молба, в която освен поддържаното признание, прави предложение за споразумение
за разсрочено плащане на задълженията и представя доказателство за
новонастъпило обстоятелство: за частично доброволно изпълнение от негова
страна, направено на 29.03.2021 г. до размера от 5 000 лв.
Съдът допусна и
прие представените от страните писмени доказателства, имащи значение за правилното
решаване на спора указа на ищеца на осн. чл.146, ал.2 от ГПК, че не сочи
доказателства за твърдяните от него факти да е отправил писмена покана за
изпълнение през м. декември 2020 г. и че тя е получена от ответника преди
завеждане на делото.
В първото съдебно заседание пълномощник на ищеца
представи писмена покана за доброволно изпълнение и обратна разписка за
връчване на пратка от куриер, с твърдение, че тя установява връчването на
поканата на ответника дружество на дата 02.12.2020 г.
Съдът
обсъди всички представени от страните доказателства, а в съответствие с тях – и
признанието, направено от ответника в отговора на исковата молба. Въз основа на
това признание на представените: фактури, приемно предавателни протоколи и
извлеченията от счетоводните книги на ищеца следва да се направи извод за
съществуване на главното вземане с правно основание чл. 79, ал.1, предл. 1-во
от ЗЗД. Това е и правното основание на иска – за реално изпълнение на
задължение за по договор за търговска продажба, към който разпоредбите на ЗЗД
намират съответното приложение по силата на препращащата норма на чл. 288, ал.1 ТЗ. Договорът е сключен от две търговски дружества във връзка с тяхната
търговска дейност.
Фактурите
установяват предмета на продажбата, размера на задължениетона купувача /цената/
и падежа на съответната част от него, посочена във всяка фактура. Приемно
предавателните протоколи са доказателства за предаване на стоката, т. е. за
изпълнение на задължението от страна на продавача. Записванията в счетоводните
регистри и признанието на исковете от ответника подкрепят твърдението, че той
не е изпълнил главното си задължение към своя кредитор /продавача/ да заплати
уговорената цена за доставените стоки към момента на завеждане на иска.
Единственото
частично плащане на сумата от 5 000 лв. е извършено след завеждане на
делото – на 29.03.2021 г., видно от представеното с отговора на допълнителната
искова молба писмено доказателство-платежно нареждане. Този новонастъпил в хода
на процеса факт следва да се има предвид при определяне размера на главното
задължение, който е намалял на 24 237, 40 лв.
Настоящият
състав на съда счита, че тези доказателства са достатъчно убедителни, за да
обосноват извода за основателност на иска и ответникът следва да бъде осъден да
изпълни непогасената част от задължението, предмет на главния иск, като заплати
сумата от 24 237, 40 лв., заедно със законната лихва върху нея, считано
подаване на исковата молба съда на 05.02.2021 г. до окончателното плащане, а върху
частта от 5 000 лв. законна лихва следва да се присъди от 05.02.2021 г. до
28.03.2021 г.
По
отношение на акцесорния иск да заплащане обезщетение за забава, освен че се
признава от ответника, също се събраха
доказателства за неговата основателност. Забавата на купувача настъпва с на при
липса на изпълнение на задължението за заплащане цената на доставените стоки,
който в случая съгласно чл. 327, ал.1 ТЗ съвпада с датата на предаването им,
установена с двустранен протокол. Освен, че липсва твърдение друго да е
уговорено относно срока за плащане, в самите приемно-предавателни протоколи
също е отбелязано дата на падеж, която съвпада с тази на издаване на
съответната фактура и протокол за предаване на стоките, описани в нея.
Така
съответната част от цената е следвало да бъде платена още в деня на издаване на
фактурата и подписване на протокола или съответно на: 13.09.2020 г, 25.09.2020
г. и 03.10.2020 г. Покана не е била необходима за изпадането на купувача в
забава за съответната част от главното задължение за заплащане на цената.
Поради което е без значение, че ищецът не може да докаже твърдяното от него
връчване на покана, изпратена по куриер на 02.12.2020 г. В представената обратна разписка от една
страна не е посочено какво е съдържанието на пратката, която се връчва, а от
друга – в какво качество лицето „С. Ц.“
я е получило. Пълномощникът на ответника заяви, че не му е известно дали
това лице е служител на дружеството, а липсват доказателства за този факт.
Ответникът
не оспорва претендирания размер на обезщетението за забава, поради което
акцесорният иск следва да бъде уважен в пълен размер 973, 17 лв., след като
съдът направи и изчисления за размера на лихвите върху сумите по трите фактури
за периода на забавата, чрез използване на он-лайн калкулатор.
Всяка
от страните претендира за заплащане на разноските по делото, като ищецът се
позова на общата разпоредба на чл. 78, ал.1 ГПК, а ответникът – на чл.78, ал.2 от ГПК, имайки предвид, че
признава иска и като твърди, че е дал повод за неговото завеждане.
Имайки
предвид прието по-горе относно падежа на задължението по всяка една от
фактурите, съдът счита, че забавата на ответника е била факт преди завеждане на
делото и продавачът-ищец не е бил длъжен да отправя покана за изпълнение, след
като не става дума за безсрочно задължение. Частичното изпълнение пък е
извършено след връчване на препис от исковата молба.За това и ищецът има право
да му бъдат присъдени всички разноски по водене на делото, а направените от
ответника следва да останат за негова сметка.
По
изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Х.
Т.” ЕООД
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.П.,
Община П., област П., ул.”Г. К.” №**, представлявано от управителя Я.С.Д. ДА ЗАПЛАТИ
на
„М.
Т.” ЕООД с ЕИК ***, гр.П., район р-н С.,
ул.”Б.” №**, ет.**, ап.*** представлявано от управителя Н.Е.Ч. сумата от 24 237, 40 лв. /главница/ в изпълнение на задължение за заплащане остатъка от цената на доставени стоки по фактури, издадени на 13.09.2020 г., 25.09.2020 г.
и 03.10.2020 г., заедно със законната лихва върху присъдената главница, считано подаване на
исковата молба в съда на 05.02.2021 г. до окончателното плащане и върху сумата
от 5 000 лв., считано от 05.02.2021 г. до 28.03.2021 г. /датата на нейното
погасяване/.
ОТХВЪРЛЯ главния иск за заплащане цената на доставени
стоки за сумата от 5 000 лв. или
за разликата от 24 237, 40
лв. до 29 237, 40 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Х. Т.” ЕООД с ЕИК ***,
със
седалище и адрес на управление: гр.П., Община П., област П., ул.”Г. К.” №**
представлявано от управителя Я.С.Д. ДА ЗАПЛАТИ на „М.
Т.” ЕООД с ЕИК ***, гр.П., район р-н С.,
ул.”Б.” №**, ет.**, ап.** представлявано от управителя Н.Е.Ч. обезщетение за забава на осн. чл. 86 ЗЗД в
общ размер на 973, 17 лв. , считано от датата на падежа на задължението по
всяка една фактура до 20.01.2021 г.
ОСЪЖДА „Х. Т.” ЕООД с ЕИК ***,
със
седалище и адрес на управление: гр.П., Община П., област П., ул.”Г. К.” №**,
представлявано от управителя Я.С.Д. ДА ЗАПЛАТИ на „М.
Т.” ЕООД с ЕИК ***, гр.П., район р-н С.,
ул.”Б.” №**, ет.**, ап.** представлявано от управителя Н.Е.Ч. разноските по делото в размер на
3 208, 43 лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред П.ския
апелативен съд в 2-седмичен срок от датата на постановяването му, която е
обявена предварително на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: