№ 18
гр. К., 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стефан М. Стойков
при участието на секретаря Д. П. М.
като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Административно
наказателно дело № 20211850200191 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на АЛБ. Т. М., ЕГН ********** от гр. С., против
Електронен фиш серия К № 3314119, издаден от СДВР, с което на основание чл. 182, ал. 1,
т. 3 от ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.
Жалбоподателят оспорва издадения ЕФ, като го счита за незаконосъобразен, поради
което иска отмяната му.
В жалбата се твърди ограничаване правото на защита предвид обстоятелството, че
при връчване на ЕФ не са представени снимков материал и доказателства за вмененото
нарушение, които да бъдат обсъдени във връзка с възможността да бъде посочено дали на
конкретната дата действително е управлявал автомобила или е бил предоставен на друго
лице. Твърди неяснота относно позиционирането на мобилната АТСС за да може да бъде
извършена преценка дали следва да бъде издаден ЕФ или съответно контролният орган е
бил длъжен да спре водача и да му състави АУАН. Твърди, че в нарушение на чл. 10, ал. 3
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протокола за всяко
място за контрол не е придружен със снимка на разположението на уреда. Твърди, че не са
му представени протокола по смисъла на чл. 10, ал. 1 от наредбата, ведно с приложена към
него снимка на разположението на уреда, което не дава възможност да се прецени дали
мястото отговаря на посоченото и къде е било разположено АТСС спрямо посоката на
сработване и позиционирането на АТСС, като счита, че снимката има значение при спор
или съмнение, че в конкретния случай се касае до работа с автоматизирано техническо
1
средство или система.
С жалбата се изразява становище, че не може по категоричен начин да се установи
точното местоположение на АТСС, поради което е доказателствено необезпечено
фактическото положение прието от АНО. Твърди, че не е извършил нарушение на ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна – СДВР не изпраща представител. Писмено излага съображения
за законосъобразност на обжалвания ЕФ. Прави се възражение за прекомерност на насрещно
искане за разноски. Допълнително писмено становище е представено в хода на
производството, подадено чрез упълномощен представител, в което не са изложени
конкретни аргументи.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Принципно делото не подсъдно на РС К., след като нарушението, за което е
ангажирана отговорността на жалбоподателя е извършено извън съдебния район на
настоящия съд, но с определение № 77 от 15.06.2021 г., постановено по ЧНД № 505 по
описа на ВКС по реда на 43, т. 2 от НПК е опредено РС К. да разгледа конкретната жалба.
Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП, в
законоустановения 14-дневен срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. ЕФ е съставен на 15.01.2020 г.,
а е връчен на жалбоподателя на 01.04.2021 г. /според разпечатка от АИС АНД, в която е
посочена и дата на съставяне/, докато жалбата е заведена в регистратура на въззиваемата
страна на 16.04.2021 г., но е предадена на куриер на 15.04.2021 г., тоест в цитирания срок.
По същество е неоснователна.
Обжалвания ЕФ е издаден на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в съответната
утвърдена бланка /съгласно приложена заповед на министъра на вътрешните работи/, след
като с Автоматизирано техническо средство или система – АТСС, конкретно в случая
преносима система тип ARH CAM S1, с № 11743ее /неправилно в ЕФ е обозначено като
средство/, на 14.01.2020 г. в 11.16 часа, по бул. „Ч.В.“ до № 13 в гр. С., с посока на движение
от бул. „С.Н.“ към бул. „Х.Е.Г.“, е заснет автомобил марка/модел „Ф.Ф.“ с рег. № СВ ******
АН, докато същият се е движил със скорост от 73 км.ч., при ограничение в района от 50
км.ч. за населено място.
Нарушението е квалифицирано в ЕФ като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
С обжалвания ЕФ на жалбоподателя, в качеството му на собственик на конкретното
МПС /налице е справка за регистрацията на конкретното МПС/, е наложено
административно наказание „глоба в размер на 100 лева на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 от
ЗДвП, като е отчетено, че превишението на разрешената скорост е с 23 км.ч., а са
приспаднати 3 км.ч. от отчетената скорост на конкретното МПС, представляващи допустима
грешка на при измерване в реални условия и полеви тест на скорости до 100 км.ч., съгласно
протокола за последваща проверка на АТСС.
2
Извън посоченото конкретно правно основание обжалвания ЕФ е издаден на
основание веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, а именно
снимка, съдържаща освен заснето МПС с посочения рег. №, така и дата, час и място /чрез
координати/ на заснемането, данни за наложеното в района ограничение, измерената скорост
на движение на МПС, а така също и данни за настроените параметри на АТСС, отнасящи се
до заснемането - посока, трафик и режим. По несъмнен начин посоченото веществено
доказателство, ведно със справката за регистрация дава основание за извод, че автомобила,
собственост на жалбоподателя се е движил на посочената дата и място, и в посочената
посока със скорост, надхвърляща максимално разрешената в района, така както са отразени
тези данни в обжалвания ЕФ.
Няма основание за съмнение и в установените конкретните стойности на скоростта, с
която се движило МПС-то, собственост на жалбоподателя на посочената дата и час, след
като тези обстоятелства, както и снимката са заснети/установени/регистрирани с посочената
АТСС, която е одобрен тип техническо средство, преминало необходимия последващ
контрол, съгласно представените удостоверение и протокол за тези обстоятелства.
Всички параметри за конкретното движение, дата, място, ограничение, скорост и
конкретно МПС са отразени в обжалвания ЕФ по начин, напълно идентичен с данните от
приложената снимка, справката за регистрация на МПС, както и протокола, съставен на
основание чл. 10 от горепосочената наредба, от който се установява, конкретното място от
републиканската пътна мрежа, където е заснето нарушението.
Налице е протокол за използване на АТСС, издаден на 14.01.2020 г. от служител на
СДВР, в който е отбелязано словесното описание на мястото на извършване на
нарушението, идентично с отразеното в ЕФ, като без съмнение конкретното място е част от
населено място, за което действа общото ограничение за движение със скорост не по-голяма
от 50 км.ч.
При тези обстоятелства, установени по несъмнен начин от приобщените писмени
доказателства – ЕФ, Протокол за последваща проверка, удостоверение за одобрен тип,
заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. ведно с образец, заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. ведно
с образец, снимка /неправилно приобщена от съда като писмено доказателство, а не като
веществено/, протокол за използване на АТСС ведно със снимка на техническото средство
при позиционирането му за работа, справка регистрация на МПС, справка АИС АНД при
МВР, съдът намира, че подадената жалба е неоснователна.
Правилно и законосъобразно ЕФ е съставен срещу жалбоподателя, след като е вписан
собственик на конкретното ПС - автомобил марка/модел „Ф.Ф.“ с рег. № СВ ****** АН,
заснето при движение на 14.01.2020 г., около 11.16 часа по бул. „Ч.В.“ до № 13 в гр. С., със
скорост превишаваща с 23 км.ч., максимално разрешената от 50 км.ч. за движение в
населено място, като посочените обстоятелства са установени по несъмнен начин и
осъществяват състава на нарушение на правилата за движение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
установяващи забрана за водача на пътно превозно средство, при избиране скоростта на
движение да превишава стойността, установена с пътен знак.
3
Законосъобразно е определено и конкретното административно наказание, след като
разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП предвижда, че водач, който превиши
разрешената скорост в населено място, се наказва с глоба 100 лв. за превишаване от 21 до 30
км.ч., в какъвто смисъл е неоснователно въведеното с жалбата съмнение относно
приложението на конкретната санкционна разпоредба.
Неоснователни са възраженията за непредставяне на протокол за използването и
снимков материал /при връчване на ЕФ/, в това число и на АТСС, след като АНО няма
задължение да връчва такива доказателства на нарушителя. Разпоредбата на чл. 189, ал. 5
предвижда връчване на ЕФ, но не и на доказателствата към него, както и протокола за
използване на АТСС. Възможността превозното средство да е използвано в момента на
заснемането от лице, различно от собственика, съответно спрямо това лице да бъде
ангажирана отговорността за извършеното нарушение е налице при условията на чл. 189, ал.
5, изр. 2 от ЗДвП чрез деклариране на тази обстоятелства пред АНО в съответния срок и със
съответните приложения към декларацията, но очевидно това не е сторено от
жалбоподателя, поради което законосъобразно на основание чл. 188, ал. 1 от ЗДвП ЕФ е
съставен срещу жалбоподателя, вписан като собственик и липсващи данни и доказателства
да е предоставяно ползването на друго лице.
Неоснователно е и възражението за неяснота при установяване и обозначаване на
точното място на нарушението. Конкретното място е описано достатъчно подробно в
словесна форма, след като е отразено в протокола, съставен от длъжностното лице при
използване на АТСС, а е налице и снимка на временно поставената система, като са
отчетени и координати на точното място, даващи възможност и за проверка на тези данни,
но доколкото няма въведено възражение или съмнение в тази насока съдът не е предприел
служебно действия по допускане на съдебно-техническа експертиза в такава насока.
Няма съмнение и по въпроса с какво техническо средство или система е заснето
нарушението, след като в протокола ясно е означен вида, модела и номера, а приложеното
удостоверение за одобряване на този тип техническо средство съгласно Закона за
измерванията и ръководство за експлоатация ясно и еднозначно показват, че се касае до
автоматизирана техническа система, която е преносима и за която е предвидено да се
разположи временно на участък от пътя, в какъвто случай е направена и е налице снимка на
разположението на уреда. Тук следва да се отбележи, че цитираното несъответствие между
обозначаването в ЕФ на „средство“ и „система“ в останалите доказателства е несъществено
и не се отразява по никакъв начин на установените обстоятелства, позволяващи еднозначен
извод за осъществяване на нарушение на правилата за движение от лицето, управлявало на
посочената дата и място превозното средство, собственост на жалбоподателя.
Без необходимост от конкретен отговор е поставения от жалбоподателя въпрос дали
и следвало водачът да бъде спрян и да му се състави АУАН, след като процедурата по
спиране на нарушител е предвидена само в хипотезата на чл. 11, ал. 2 от наредбата – при
заснемане, докато превозното средство, в което е монтирана системата или средството е в
движение, в случая е безпредметно обсъждане на хипотезата, при която е възможно
4
заснемане с АТСС и последващо съставяне на АУН и НП по общия ред предвиден в ЗАНН,
след като за конкретното нарушение не е предвидено налагане на наказание „лишаване от
право да се управлява МПС“ или неблагоприятната последица отнемане на контролни
точки, в какъвто случай обаче пак не е предвидено спирането на автомобила на място при
извършване на нарушението.
Предвид изхода от делото принципно АНО има право да претендира разноски, но
практически по делото е налице единствено становище от страна на упълномощен
представител, с което само е заявено оспорване на жалбата, искане за оставянето й без
уважение и искане за потвърждаване на ЕФ, като за тази дейност, извършена от
упълномощения представител съдът намира за неоснователно присъждане на разноски -
юрисконсултско възнаграждение, което освен това не е определено като размер. Поради
това следва да се остави без уважение това искане на АНО.
Предвид всичко изложено и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 3314119, издаден от СДВР, с което
на АЛБ. Т. М., ЕГН **********, на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за извършено
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на СДВР за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва от пред Административен съд С.-област в
14/четиринадесет/дневен срок, считано от датата на получаването му.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и въззиваемата страна.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5