О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№........................................... 2020г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ІV касационен състав, в закрито заседание на тридесети ноември 2020г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
ЙОРДАН ДИМОВ
като разгледа докладваното от съдия М.Ширванян,
адм. дело № 2553по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.229 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, приложим на основание чл.63 изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Производството по делото е образувано по подадена частна жалба от „Газ Транс Петролиум“ ЕООД, представлявано от П. Д. А., чрез адв. М.Ц. срещу Определение № 260506 от 30.10.2020г. постановено по н.а.х.д. № 4354/2020г. по описа на XХІІІ състав на Районен съд Варна.
В частната жалба е релевирано възражение, че първоинстанционният съд не е съобразил, че след като обжалваният електронен фиш е бил връчен на представляващия дружеството, последният е подал незабавно възражение по реда на чл.189, ал.6 ЗДвП, по което до настоящият момент нямало произнасяне от АНО.
Към касационната жалба е приложено искане до началника на сектор ПП при ОД на МВР Варна от П. Д. А., в което се иска отмяна на електронния фиш. Представено е копие на част от номер и дата на МВР.
Настоящият касационен състав, като взе предвид изложеното в частната касационна жалба, както и данните по делото, намира обжалваното разпореждане за правилно по следните съображения:
Частната жалба е подадена от лице с активна процесуална легитимация в срок и е допустима за разглеждане. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Предмет на проверка в настоящото производство е Определение № 260506 от 30.10.2020г. постановено по н.а.х.д. № 4354/2020г. по описа на XХІІІ състав на Районен съд Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата на „Газ Транс Петролиум“ ЕООД, представлявано от П. Д. А. срещу фиш за налагане на глоба серия Г, № 0002081. С електронния фиш на „Газ Транс Петролиум“ЕООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2 000лв. на основание чл.638, ал.4 вр. ал.1, т.2 вр. чл. 461, ал.1 от КЗ.
За да постанови оспореното определение въззивният съд е съобразил, че Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на дата 29.05.2020 г., което обстоятелство се установява, както от приложената от АНО справка, така се и признава в самата частна касационна жалба. Предвиденият в чл. 189, ал. 8 от ЗДвП четиринадесетдневен срок е започнал да тече на 29.05.2020 г. и е изтекъл на 12.06.2020 г.
Въззивната жалба срещу електронен фиш, серия Г, № 0002081, издаден от ОД на МВР - гр. Варна е депозирана пред АНО, чрез куриерска пратка изпратена на дата 08.10.2020 г., към който момент срокът за обжалване на електронния фиш вече е изтекъл.
Твърденията на жалбоподателя, че е депозирал писмено възражение пред директора на съответната структура на Министерството на вътрешните работи, съгласно чл. 189, ал. 6 ЗДвП не кореспондират с доказателствата по делото. За разлика от декларацията по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, при която собственикът представя данни за лицето, извършило нарушението и копие на неговото СУМПС, при възражението по чл. 189, ал. 6 ЗДвП само собственикът (по арг. на чл. 189, ал. 7 ЗДвП) може да възрази по издадения Електронен фиш и то само при наличието на две условия дадени в алтернативност – 1./че моторното превозно средство е било обявено за издирване или 2./нарушението е извършено с моторно превозно средство със специален режим на движение. Предпоставка за валидното провеждане на процедурата по подаване на възражение е, в последното да се сочи като причина за извършване на нарушението едно от двете дадени в алтернативност условия.
Във въззивното дело не са налице данни за подадено от жалбоподателя писмено възражение по смисъла на чл. 189, ал. 6 ЗДвП пред директора на съответната структура на Министерството на вътрешните работи, каквито са наведените твърдения в частната жалба, нито данни за издавано решение по такова възражение. Такива не са налични и в административнонаказателната преписка. Във въззивната жалба не се съдържа твърдение за подадено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП, за да може въззивния съд при постановяване на своя акт, да съобрази тези твърдения и да събере доказателства.
Касацоинната инстанция намира, че представените
към частната жалба искане и копие на бележка с посочване на данни в нея /Министерство на вътрешните работи, дата и
номер/, не могат да бъдат обвързани помежду им и не са годни да обосноват
извод, че фактите са настъпили както е посочено от частния жалбоподател, т.е. че
искането е подадено до съответната структура на МВР на сочената от частния
жалбоподател дата.
Основното възражение на частния жалбоподател
е, че въззивният съд не е съобразил, че по подаденото от него възражение по
чл.189, ал.6 от ЗДвП няма произнасяне, поради което срокът за подаване на жалба
срещу електронния фиш не е изтекъл. Това възражение е неоснователно. Въззивният
съд е нямал информация за подадено възражение от жалбоподателя по чл.189, ал.6
от ЗДвП. Данни за подадено такова възражение не се съдържат нито в
административнонаказателната преписка, нито във въззивната жалба. За да бъде
съобразено от въззивния съд обстоятелството на подадено възражение срещу
електронния фиш и в тази връзка да бъде проверена допустимостта на въззивната
жалба, следва във въззивната жалба да се съдържат твърдения и доводи в тази
посока. Представеното към частната жалба копие на бележка с данните:
Министерство на вътрешните работи, номер и дата не може да бъде прието, че се
отнася към искането до Началника на сектор ПП при ОД на МВР. Липсва връзка
между искането и копието на бележката с данните: Министерство на вътрешните
работи, номер и дата. От съдържанието на копието на бележката с данните:
Министерство на вътрешните работи, номер и дата не става ясно към кой документ
се отнася. От съдържанието ѝ не може да се разбере дали се отнася до
входящ или изходящ документ и към коя структура на МВР е насочен този входящ
или изходящ документ. Представените към частната жалба доказателства не са годни
да обосноват извод, че частният жалбоподател е подал възражение чл.189, ал.6 от ЗДвП до компетентния орган в системата на МВР, на твърдяната от него дата.
Налага се извод, че са правилни констатациите на въззивния съд за недопустимост на жалбата, поради просрочие. Частната жалба е неоснователна. Оспореното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, ІV касационен състав на Административен съд, гр.Варна,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 260506 от 30.10.2020г. постановено по н.а.х.д. № 4354/2020г. по описа на ХХІІІ състав на Районен съд Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.