Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 12.04.2021
година гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на единадесети март през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретар Пенка Маринова
и
с участието на прокурор Румен
Арабаджиков
като
разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова
КАН дело № 96 по описа за 2021
год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на Национална агенция за приходите, против Решение № 260179
от 13.11.2020г., постановено по АНД № 1772/ 2020г. по описа на Старозагорския районен
съд, с което е отменено Наказателно постановление № 459968-F484798 от 28.08.2019г.,
издадено от Началник отдел „Оперативни дейности” - Пловдив в Централно
управление на НАП.
В
жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на
закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във
вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения
от въззивния съд извод, че при образуването и провеждането на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице, както и че актът за установяване на административно
нарушение е съставен след изтичане на тримесечния преклузивен срок по чл.34 от ЗАНН. Поддържа, че след като съдът е приел, че фактическите обстоятелства и
наличните по преписката доказателства сочат на друг вид нарушение, е следвало
да преквалифицира нарушението като измени наказателното постановление, а не да
постановява неговата отмяна. Твърди, че доколкото разпоредбата на чл.42, ал.1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ регламентира едно административно
задължение, формулирано като такова за съхраняване на документи, издавани
от/във връзка с фискалните устройства, неправилно съдът е приел, че при
прилагането на чл.18 от ЗАНН, несъхраняването на всеки един от изискуемите се
документи представлява самостоятелно нарушение,
за което се следва налагането на отделна административна санкция. По
съображения, че извършването на нарушението е фактически и правно обосновано и
доказано по несъмнен начин, е направено искане обжалваното съдебно решение да
бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 459968-F484798 от
28.08.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности” - Пловдив в ЦУ на НАП.
Ответникът по касационната жалба – „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД, гр. Стара Загора, чрез пълномощника си по делото, в
представеното писмено възражение и в съдебно заседание, оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Излага подробни съображения че
обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона съдът е постановил
отмяна на наказателното постановление, като издадено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и на формалните изисквания досежно неговото
съдържание.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде
оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след
като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя
касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството
пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, гр. Стара Загора, против Наказателно постановление /НП/ №
459968-F484798 от 28.08.2019г., издадено от Началник отдел „Оперативни
дейности” - Пловдив в Централно управление на НАП, с което, въз основа на Акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F484798 от 04.05.2019г.,
на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Стара Загора, е наложена
имуществена санкция в размер на 500лв., на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС във
вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.42, ал.1, т.1-4 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Административнонаказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена на 04.02.2019г. в 16.15 часа оперативна
проверка на обект – паричен салон на ВиК, находящ се в гр. Стара Загора, бул.
„Руски“ № 44, стопанисван от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр.
Стара Загора, е
констатирано, че дружеството, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства, е допуснало нарушение на разпоредбите на
същата, като не е осигурило съхраняването на свидетелството за регистрация,
договор за сервизно обслужване и паспорт на регистрираното за конкретния обект
фискално устройство на територията на обекта - ФУ модел DATECS FP3530-05 DV, с
ИН на ФУ DT 421835 и ИН на ФП 02421835. Същите не са били представени на
органите по приходите по време на извършената проверка, като нарушението е
документирано с ПИП сер. АА № 0407952/ 04.02.2019г.
Старозагорският
районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за
неговата процесуална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че при
образуването на административнонаказателното производство е допуснато
съществено нарушение на процесуалното изискване по чл.40, ал.1 от ЗАНН,
ограничило правата на нарушителя. В мотивите към решението са изложени и
съображения, че е налице несъответствие между фактическото описание на нарушението
в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП и съответно посочената
като нарушена законова разпоредба, което води до неяснота на административнонаказателното
обвинение.
Не се споделя извода на въззивния съд, че при образуването и провеждането на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Дори и да се приеме, че АУАН е съставен при неспазване
на изискването по чл.40, ал.1 от ЗАНН /актът е съставен в отсъствието на представител
на нарушителя, без да е изпълнена хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН/, това само
по себе си не може да обуслови извод за опорочаване на процедурата и за
съществено нарушаване на процесуални права на привлеченото към отговорност
лице. Константна е съдебната практика, че въпросът дали наказателното
постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на
това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а с оглед на
това, доколко тези нарушения са пречка чрез надлежна проверка да се установи,
че деянието е извършено и деецът е известен. Нарушаването на правно
регламентираните процесуални изисквания, които следва да се
спазват при съставянето на АУАН, е основание за отмяна на
издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно, само когато в
резултат на конкретното нарушение има вероятност установените от актосъставителя факти да са неистински, неточни и
непълни; ако недопускането им би довело до възприемане на друга
фактическа обстановка или правна квалификация на деянието или съществено да е накърнено правото на дееца да
участва в административнонаказателното производство. В случая обаче такива съществени нарушения при съставянето
на АУАН, които
обективно да са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното
лице, не са констатирани.
При връчването на АУАН на пълномощника на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, изрично е отразено, че след запознаване
със съдържанието на АУАН и повдигнатото и предявено с акта административно
обвинение, нарушителят няма възражения; съответно по никакъв начин не е била
възпрепятствана възможността за подаване на възражения по реда на чл.44, ал.1
от ЗАНН, за представяне на доказателства и т.н. А единствено поради
обстоятелството, че АУАН № F484798 от 04.05.2019г. е връчен на нарушителя на
07.05.2019г., не може да се направи обоснован извод, че АУАН е съставен и
съотв. административнонаказателното производство е образувано след изтичането
на тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН.
Правилно Старозагорският районен съд е приел,
че е налице несъответствие между фактическото описание на нарушението и
посочената като нарушена законова разпоредба, като изложените в тази връзка
мотиви изцяло се споделят от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат
повтаряни, при
прилагането на чл.221, ал.2, изр. второ от АПК. Липсата на изискуемия се конекситет
между фактическото обвинение и неговата правна квалификация, не позволява
формиране на еднозначен правен извод по фактите и по приложението на закона и в
какво точно се изразява деянието на санкционираното лице, възприето от
административно наказващия орган като съставомерно такова по чл.185, ал.2 от ЗДДС във вр. с чл.42, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ. Правно регламентираните процесуални изисквания, които следва да се спазват при съставянето на АУАН и
издаването на НП, създават гаранции за пълноценното участие на нарушителя в административната фаза на процеса и
неспазването им несъмнено накърнява
правото на защита на лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност.
Ето защо допуснатото процесуално нарушение представлява съществено
такова и е абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление в тази
му част, като незаконосъобразно.
Не намира каквото и да е било нормативно основание твърдяното
от касационния жалбоподател, че след като съдът е приел, че фактическите
обстоятелства и наличните по преписката доказателства сочат на друг вид
нарушение, е следвало да преквалифицира нарушението като измени наказателното
постановление, а не да постановява неговата отмяна. Такава възможност за
изменение на наказателното постановление при прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението, съдът ще има след влизането в сила /считано от 23.12.2021г./ на новата
регламентация по ЗИД на ЗАНН /обн. ДВ бр.109 от 22.12.2020г./. А разрешението,
дадено с ТР № 3 от 10.05.2011г. на ОСК на ВАС по тълк. дело № 7/ 2010г., на
което се позовава касаторът, касае правомощието на касационната инстанция да
преквалифицира нарушението, описано в наказателното постановление, като
"маловажно нарушение" по смисъла на чл. 415в от
Кодекса на труда, при изложени мотиви че случаите, в които
отговорността на нарушителя е ангажирана за квалифициран или основен състав на
административно нарушение, ако се установят предпоставките за приложимост на
привилегирования състав, съдът може да преквалифицира деянието, като приложи
спрямо нарушителя съответстващото му по-ниско наказание. Случаят очевидно не е
такъв.
С оглед на формирания
от Старозагорския районен съд извод за процесуалната незаконосъобразност на
наказателното постановление и постановената отмяна на това основание, обжалваното
решение се явява правилно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горните мотиви и на основание чл.
221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260179 от 13.11.2020г., постановено
по АНД № 1772/ 2020г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е
отменено Наказателно постановление № 459968-F484798 от 28.08.2019г., издадено
от Началник отдел „Оперативни дейности” - Пловдив в Централно управление на
НАП.
Решението не подлежи на обжалване
и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.