№ 482
гр. Варна, 17.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
Членове:Десислава Г. Жекова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно
гражданско дело № 20233100500199 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:40 часа се явиха:
Въззивникът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД , редовно
призован, не се явява законният представител, не се представлява.
СЪДЪТ по хода на делото докладва постъпила молба от „Профи
Кредит България“ ЕООД с вх. № 6329/13.03.2023г., в която процесуалния
представител моли да бъде даден ход на делото в отсъствие на въззивника,
изразява становище по същество.
Въззивникът Е. П. Й., редовно призован, не се явява лично, не се
представлява.
Постъпила е писмена защита от въззиваемата страна Е. Й., с вх. №
6341/13.03.2023г.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, с оглед редовното призоваване на страните,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
докладва постъпилите въззивни жалби, съобразно постановеното в
разпоредително заседание Определение № 692 от 21.02.2023 година.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 83676/02.12.2022г., подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, чрез юрк. Р. И., и п о
въззивна жалба вх.№ 83860/05.12.2022г., подадена от Е. П. Й. чрез адв. П. Х.
от АК-Варна, срещу Решение № 3482/15.11.2022г., постановено по гр.д. №
7974/2022г. на ВРС, 7-ми състав, като въззивна жалба вх. №
83676/02.12.2022г. е насочена срещу частта от решението, с която е отхвърлен
предявеният иск за приемане за установено, че Е. П. Й. дължи на „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД разликата над присъдените 810,04 лева до
претендираните 950,00 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № **********/11.10.2016г., за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
2734/03.05.2022г. по ч.гр.д. № 5410/2022г. по описа на ВРС, a въззивна жалба
вх.№ 83860/05.12.2022г. e насочена срещу частта от решението, с която е
признато за установено в отношенията между страните, че Е. П. Й. дължи на
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД сумата от 810,04 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит №
**********/11.10.2016г., ведно със законна лихва върху главницата, считано
от 29.04.2022г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното й изплащане, както и присъдените разноски.
Във въззивна жалба вх. № 83676/02.12.2022г. процесуалният
представител на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********
развива доводи за неправилност на решението в обжалваната част.
Въззивникът сочи, че неправилно е приложен институтът на погасителната
давност, тъй като съдът е приел, че вноските имат характер на периодични
плащания, които имат характер на самостоятелни задължения. Счита, че при
договора за кредит с уговорени анюитетни вноски отделните плащания са
начин на разсрочено плащане на едно общо задължение на отделни части,
поради това погасителните вноски не следва да се считат за предмет на
отделни самостоятелни вземания на ищеца и за всяка от тях да тече
поотделно самостоятелна погасителна давност с начало на падежа на
2
съответната вноска. Посочва се, че след като срокът на кредита е бил с дата
03.11.2018 г., то от този момент следва да се изчислява петгодишния
давностен срок за вземането на ищеца, а не от падежа на всяка една вноска.
По същество, моли първоинстанционното решение да бъде отменено като
неоснователно и неправилно в частта, с която е отхвърлена исковата
претенция на ищеца и да бъде прието за установено, че ответникът дължи
неизплатена главница над присъдената сума от 810,04 лева до претендираната
в размер 950 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението. Обективира
искане да бъде приложено гр. д. № 5410/2022 г. по описа на РС Варна.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна Е. П. Й., с който изразява становище, че
претендираната сума не се дължи изцяло, тъй като договорът за
потребителски кредит № **********/11.10.2016г. е прокламиран за нищожен
с решение № 2296/2018г. по гр.д. № 17086/2017 г. по описа на ВРС и всяко
пререшаване на въпроса би противоречило на даденото разрешение с
влязлото в сила решение. Въззиваемата страна счита, че макар и частично
уважено, възражението за погасяване на задължението по давност, съдът
незаконосъобразно го е приел предвид изначалната липса на валидно
правоотношение. По изложените мотиви, моли решението да бъде отменено и
да бъде постановено друго в полза на въззиваемата страна. Прави искане
съдът да се произнесе по допустимостта на искането за издаване на заповед за
изпълнение на парично вземане. Претендира разноски и за двете инстанции.
Във въззивна жалба вх.№ 83860/05.12.2022г. Е. П. Й. моли за отмяна на
решението като неправилно и необосновано. Изразява становище, че
договорът за потребителски кредит не е валиден съгласно решение №
2296/2018 г. по гр.д. №17086/2017г. по описа на ВРС, но този факт е останал
необсъден от първоинстанционния съд. Посочва, че нищожността на
твърдения договор е установена с влязлото в сила решение, поради което за
ищеца не съществува основание, обосноваващо претенцията му. Поради
изложеното, счита, че искът е следвало да бъде отхвърлен изцяло поради
несъществуване на спорното правоотношение. Моли за отмяна на решението
в частта за съществуването на претенцията и относно разноските. Претендира
присъждането на разноски, сторени в двете инстанции. Прави искане в
случай, че съдът приеме, че договорът е валиден, да пререши въпроса
3
относно приложимата правна норма по отношение на погасителната давност,
като вместо чл. 110 от ЗЗД, да бъде приложен чл. 111 от ЗЗД. Отделно от
това, въззивникът възразява срещу действителността на
първоинстанционното решение, като го счита за нищожно, тъй като
пререшава решен въпрос с влязло в сила решение относно валидността на
процесния договор и същевременно първоинстанционният съд е следвало
служебно да констатира нарушенията на правото на ЕС, реализирани с
договора за потребителски кредит и установени при предходно разглеждане
на искови претенции за задължения с основание същия договор. Моли ВОС
да осъществи проверка на Договора за потребителски кредит за
съответствието му е с директива 93/13 на ЕО и чл. 141 от ЗЗП.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, с който се излагат доводи за неоснователност на въззивната
жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно в обжалваната от въззивника част. Намира, че възраженията,
направени с въззивната жалба, са обективирани в отговора на исковата молба,
поради което са намерили отговор в решението на ВРС. По отношение на
възраженията, които се въвеждат за първи път пред ВОС, изразява становище,
че не следва да се допускат в настоящото производство. Отново възражението
на ответната страна, че производството е недопустимо, тъй като спорът по
процесния договор е решен с влязло в сила съдебно решение, въззиваемата
страна посочва, че соченото решение е с идентичен предмет, но с друго
основание. Въззиваемата страна посочва, че претендираното задължение по
главницата е отхвърлено поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост
на длъжника, а в настоящото производство неизплатената главница се
претендира от ищеца на основание изтекъл погасителен план на 03.11.2018 г.
Моли за потвърждаване на решението в обжалваната от въззивника Е. Й.
част, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и
недоказана.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И :
4
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото писмена защита от въззиваемата
страна Е. Й., с вх. № 6341/13.03.2023г. и молба от „Профи Кредит България“
ЕООД с вх. № 6329/13.03.2023г.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счита делото за изяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счита устните състезания за приключили и
обяви, че ще се произнесе с решение в едномесечен срок.
Разглежданото дело приключи в 13:42 часа.
Протоколът бе изготвен в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5