Р
Е Ш Е Н И Е
№ /….11.2019г.; гр. ***
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - ***, 10-и състав, на седемнадесети октомври две хиляди и
деветнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: ***
при секретаря ***, като разгледа
докладваното от съдията ***гражданско дело №
6880 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от К.З.К., ЕГН **********, чрез адв. ***, срещу ***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД да бъде осъден ответникът
да заплати на ищеца сумата от 1955,08
лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата от 12 176,00 лв., с
която ответното дружество е изпаднало в забава за периода от 04.03.2017г. до
02.10.2018г. – ден преди датата на депозиране на исковата молба по образуваното
гр.д. номер 15034/2018г. по описа на ВРС.
Твърди се в исковата молба следното: На
04.03.2017г., около 17:20ч., в района на кръстовището между ПП 1 – 4 ***– ***,
км. 228 + 804 и ПП 2 – 49 ***– ***в посока *** се движел в неговата пътна лента
К.К., който управлявал собствения си л.а. „***“, с
рег. номер ***. Без да спре на знак „Стоп“ водачът на л.а. „***“, с рег. номер ***,
***, пресякъл главния път ПП 1-4 в посока промишлена зона, без да пропусне
движещия се по път с предимство л.а. на ищеца. Настъпило ПТП. Л.а. на виновния
водач бил застрахован при ответника със застраховка „ГО“. На 19.03.2018г.
ответникът бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие. Извършен е
оглед на автомобила и е изготвен снимков материал. На 03.10.2018г. е заведен
иск срещу застрахователя за изплащане на дължимото обезщетение. С решение на
ВРС ответникът бил осъден да заплати на ищеца сумата от 12 176,00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди. Върху тази сума се
дължи лихва от деня на забавата – т.е. от настъпване на непозволеното
увреждане.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника.
Оспорва се предявеният иск по основание и размер. Сочи се, че по делото не е
представен документ, удостоверяващ дерегистрацията на
МПС. Това задължение, да се дерегистрира МПС, има
значение за началния момент на забавата. Обезщетение за забава не се дължи
преди изтичане на сроковете по чл. 496, ал. 1 КЗ.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Служебно известно е на съда, а и
от Решение номер 1330 от 01.04.2019г., постановено по гр.д. номер 15034 по
описа на ВРС за 2018г. се установява, че ответното дружество е било осъдено да
заплати на К.З.К. сумата от 12 176,00 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в „тотална щета“ на л.а. „***“, с ДКН ***, в резултат на
настъпило на 04.03.2017г. ПТП по вина на водача на л.а. „***“, с рег. номер СА
33992 ТТ, по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, със застрахователна полица 116001805745.
Съгласно чл. 429, ал. 1 КЗ с
договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава
да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие. Ал. 2 на същата норма урежда, че в
застрахователното обезщетение по ал. 1 се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговоря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията
на ал. 3. Ал. 3 от съответната разпоредба урежда, че лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума. В този
случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най – ранна.
Видно от искане за завеждане на
претенция по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“, насочено
срещу ответното дружество, същото е направено на 19.03.2018г.. Т.е. това е моментът, от който
започва да тече задължението на застрахователя да заплати лихва за забава на
пострадалото лице, тъй като съгласно чл. 429, ал. 2, т. 2 от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най – ранна.
Не са представени доказателства застрахованото лице да е уведомило
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие на по – ранна дата от
19.03.2018г.
Освен това съдът намира, че следва да
отбележи следното: В
случаите на застраховка "Гражданска отговорност" лихвите за забава са
два вида. Единият вид е лихвата за забава, дължима от виновния водач във връзка
с причиненото от него непозволено увреждане, а другият е лихвата за забава на
застрахователя, ако не е определил и изплатил обезщетение в предвидения от
закона срок. Тези два вида лихва съществуват независимо една от друга и могат
да се кумулират – застрахователят един път плаща
лихва за забава на виновното лице, а ако сам изпадне в забава – ще плати лихва
и за собственото си закъснение. Лихвата за забава, дължима от виновния водач,
не се урежда специално от Кодекса за застраховането, а е предвидена в ЗЗД и се
начислява от датата на настъпване на непозволеното увреждане (в случая ПТП). В
новия Кодекс за застраховането изрично е указано, че тя се покрива и изплаща от
застрахователя. Единствената промяна е свързана със задължението за уведомяване
за настъпването на събитието от страната на виновния водач. Законът задължава
виновния водач да уведоми своя застраховател за настъпването на застрахователно
събитие, като предписва за това срок от 7 работни дни. В случай че виновният
водач не изпълни задължението си да уведоми застрахователя за настъпилото
събитие, задължението за изплащане на този вид лихва за забава ще остане за сметка на самия виновен водач до
датата, на която застрахователят му бъде уведомен. За да защити интереса на
пострадалите кодексът позволява на пострадалите и увредените лица също да
уведомят застрахователя за настъпилото ПТП, за да не губят покритие от
застрахователя за вземането си за лихва, дължима от виновния водач.
Разпоредбите на чл.
497 КЗ, във вр. чл.
496 КЗ установяват
отговорността на самия застраховател за плащане на законни лихви върху дължимо
обезщетение, която отговорност е
резултат от неговата собствена забава.
Съдът,
съобразявайки се с размера на основния лихвен процент, определен от БНБ, увеличен
с 10 пункта, е изчислил размера на мораторната лихва
върху размера на дължимото застрахователно обезщетение, дължима за период от 19.03.2018г.
до 02.10.2018, която възлиза на 669,68
лв.
Следователно искът се явява частично основателен и следва да бъде уважен за сумата от 632,48 лв., а за разликата над тази сума до пълния претендиран размер искът се явява неоснователен.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78, ал.
1 ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 177,50 лв., представляваща сторени в
настоящото производство разноски за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение, предвид частичното уважаване на исковата претенция. На осн. чл. 78, ал. 3 ответното дружество има право да получи
разноски в размер на 199,30 лв.,
предвид отхвърлената част от исковата претенция.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на К.З.К., ЕГН **********. сумата от 669,68 лв. (шестстотин шестдесет и девет
лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща обезщетение за забава върху сумата от 12 176,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в „тотална щета“ на
л.а. „***“, с ДКН ***, в резултат на настъпило на 04.03.2017г. ПТП по вина на
водача на л.а. „***“, с рег. номер СА 33992 ТТ, по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, със застрахователна полица 116001805745, за периода
от 19.03.2018г. до 02.10.2018г. – ден преди датата на депозиране на исковата
молба по образуваното гр.д. номер 15034/2018г. по описа на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над
669,68 лв. до пълния претендиран размер от 1995,08
лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата от 12 176,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в „тотална щета“ на
л.а. „***“, с ДКН ***, в резултат на настъпило на 04.03.2017г. ПТП по вина на
водача на л.а. „***“, с рег. номер СА 33992 ТТ, по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, със застрахователна полица 116001805745 за периода от
04.03.2017г. до 18.03.2018г., поради неоснователност.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на К.З.К., ЕГН **********, сумата от 177,50 лв.,
представляваща сторени в настоящото производство разноски за заплатена държавна
такса и адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К.З.К., ЕГН **********, да заплати в
полза на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 199,30 лв., представляваща сторени
разноски за юрисконсултско възнаграждение, предвид
частичната неоснователност на претенцията на ищеца.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който
започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – ***.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................