Р Е Ш Е Н И Е
№262619/13.10.2021г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №1703 по описа на Варненски районен съд за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно и кумулативно
съединени искове от „БНП П.П.Ф” С.А., Ф., рег. № ********* чрез „БНП П.П.Ф
С.А.“, клон Б., ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, Б.П.С., сгр. 14 срещу Д.М.Д. ЕГН ********** с адрес
*** за приемане за установено
в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от 694,84 лева – главница по договор за
потребителски кредит
№CREX-15677562/27.01.2018г., при твърдения по които вземането
е обявено за предсрочно изискуемо, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението
– 30.11.2020г. до окончателното
изплащане на задължението, сумата 138,96
лева възнаградителна лихва
за периода
20.02.2018г.-20.09.2019г., сумата от 179,06 лева мораторна лихва за периода
20.03.2018г.-16.11.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 262020/01.12.2020г., постановено по ч.гр.дело № 15399/2020г. на
ВРС, на осн. чл.240, ал.1 и чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл. 86, ал.1 ЗЗД, по реда на чл.
422 ГПК.
В исковата молба се излагат
твърдения, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по
договор за кредит №CREX-15677562/27.01.2018г. Договорът е сключен за
закупуване на стоки и услуги на изплащане. По силата на договора за кредит
ответникът е поел задължение да заплати стойността на отпуснатият му кредит на
20 месечни вноски от по 41,69 лева. Месечната вноска включва погасителната вноска
за главница и надбавката съставляваща печалба на кредитора. Твърди, че
ответникът не е обслужвал отпуснатият му кредит, не е заплатил нито една
погасителна вноска, при което предпоставките за настъпване на предсрочната
изискуемост са настъпили на 20.03.2018г., а на 13.12.2018г. на длъжника е
изпратена покана за доброволно изпълнение, с която кредита е обявен за
предсрочно изискуем.
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор от ответника. Оспорва се, че процесната сума по
договора е получена от ответника. Възразява, че на последния е обявена
предсрочната изискуемост на вземането, както и че са настъпили условията, при
които е станало възможно да бъде обявена предсрочна изискуемост на вземането.
Предявеният иск се оспорва по размер.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен е по делото договор
за потребителски договор №CREX-15677562/27.01.2018г.,по силата
на който ищецът отпуска на ответника кредит в размер на 599 лева, за срок от 20
месеца, при определена месечна погасителна вноска в размер на 41,69 лева.
Последната погасителна вноска е уговорена на падеж – 20.08.2019г. Кредитът е
отпуснат за покупка на шкаф модел „66330“.От съдържанието на договора се
установява, че кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит за което обстоятелство издава на последния
кредитна карта. Уговорен е лихвен процент в размер на 22,16%, съответно
годишния процент на разходите в размер на 24,56%. Общото задължение с включване
на първа погасителна вноска възлиза на 833,80 лева, от която сума 694,84 лева –
главница и 138,96 лева договорна лихва.
Прието по делото е
заключение на съдебно – счетоводна експертиза на в.л.С., в което се посочва, че
общото задължение на ответника възлиза на 1026,87 лева, от които 694,84 лева –
главница, 138,96 лева договорна лихва за периода 29.01.2018г.-20.09.2019г.,
както и сумата от 193,07 лева мораторна лихва. От записванията в счетоводството
на ищеца не се установят данни за заплащане на задължението от страна на
длъжника. Мораторната лихва, която се претендира от
ищеца в размер на 179,06 лева е начислена върху размера на главницата от 694,84
лева, за периода 20.03.2018г.-16.11.2020г., като същата е в размер на 10%.
Договорната възнаградителна лихва в размер на 138,96 лева е изчислена за
периода 20.02.2018г. – 20.09.2019г., като е приложен уговорения в договора
лихвен процент. ГПР в размер на 24,56 % не превишава петкратния размер на
законната лихва по просрочените задължения. В счетоводството на ищеца се
съдържат счетоводни записвания за осчетоводена фактура № 6000401/27.01.2018г. в
размер на 599 лева, което плащане от страна на кредитора е осъществено в полза
на дружеството „Братя Коцеви“ ООД и отнесено към кредита отпуснат на ответника.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните
правни изводи:
В тежест на ищеца по предявеният
иск по реда на чл.422 ГПК е да установи, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, съответно
изпълнение на задължението си, че сумата по договора е получена от
кредитополучателя.За да установи това обстоятелство ищецът представи договор за
потребителски кредит №CREX-15677562/27.01.2018г.,по силата на който ищецът отпуска на ответника
кредит в размер на 599 лева, за срок от 20 месеца, при определена месечна
погасителна вноска в размер на 41,69 лева.Видно от съдържанието на договора на
длъжника са предоставени 599 лева, които са послужили за закупуване на вещ –
шкаф модел „66330“. Договорът е подписан от ответника, като същия се е задължил
да изплати задължението си в срок съобразно уговорения, като последната
погасителна вноска от общ 20 бр. месечни такива е уговорена на 20.08.2019г.Към
договорът за кредит са представени и общи условия, като в т.1 от последните е
включена клауза, съобразно която кредитополучателя дава своето съгласие да
бъдат предоставени суми отпуснати по договора за кредит, които да бъдат пряко
изплатени на търговските партньори на кредитора, като по този начин при
извършване задължението за плащане, кредиторът изпълнява задължението си да
предостави на кредитополучателя сумата предмет на договора. Тълкувана тази
уговорка в общите условия към договора за кредит, които също са подписани от
ответника със заключението на в.л. С. по назначената съдебно – счетоводна
експертиза, която напълно се кредитира от съда като обективно и компетентно
дадена, и поред която в счетоводството на ищеца се съдържат счетоводни
записвания за осчетоводена фактура № 6000401/27.01.2018г. в размер на 599 лева,
което плащане от страна на ищеца е осъществено в полза на дружеството „Братя
Коцеви“ ООД и отнесено към кредита отпуснат на ответника, съдът намира, че
кредитора е изпълнил задължението си по договора, като пряко е заплатил на
продавача на стоката процесната сума. При тези съображения валидно възникналото
облигационно правоотношение поражда своето действие, като кредитора е
предоставил на длъжника процесната сума, която съобразно клауза от приети от
длъжника общи условия е заплатена директно на продавача на движимата вещ.
В исковата си молба ищецът посочва,
ответникът не е изпълнил задължението си да осъществява погасяване на
задължението по договора, при което позовавайки се на настъпилата на
13.12.2018г. предсрочна изискуемост намира, че вземането му към ответника е
дължимо.
Основанията, които дават право на кредитора да упражни това свое
потестативно право да отнесе вземането по договора за кредит като предсрочно
изискуемо, също се съдържат в приетите и подписани от ответника общи условия
към договора за кредит. Изрично в т.3 от последните се посочва, че просрочие на
две или повече погасителни вноски, кредиторът има право да обяви своето вземане
за предсрочно изискуемо в целият му размер. Клаузата, която допуска отнасяне на
вземането като предсрочно изискуемо е обвързана с неизпълнение от страна на
кредитополучателя на задължението му по плащане на съответно уговорените
месечни погасителни вноски. Съдът отново позовавайки се на заключението на
вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза приема, че предвиденото в
общите условия обстоятелство за обявяване предсрочна изискуемост на вземането е
настъпило, доколкото липсват данни ответникът да е заплащал дължимите месечни
погасителни вноски.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й, които съдът в случая прие, че
са осъществени към посочената в исковата молба дата 20.12.2018г.Този извод се извлича
от мотивите към т. 18 на Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по Тълкувателно
дело № 4/2013 на ОСГТК, ВКС, от които може да бъде
направен и извод, че предсрочната изискуемост следва да бъде съобщена на длъжника преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда. Съдебната практика
е категорична относно обстоятелството, че изявлението на банката – кредитор за предсрочна
изискуемост на кредита, достигнало до длъжника
в хода процеса не може да бъде
отчетено като относим факт по
чл.235, ал.3 ГПК в производството по
реда на чл. 422 ГПК.В тази хипотеза за
приложение на предсрочната изискуемост е необходимо същата да е обявена на
длъжника преди депозиране на заявлението в съда, а т.е.
преди 30.11.2020г.
По делото липсват доказателства
за обявена на длъжника – ответник предсрочна изискуемост, която да е стигнало
до неговото знание преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение в съда.
С
оглед гореизложеното се поставя въпроса, как следва да постъпи съда в случай,
че установи, че не е настъпила предсрочната изискуемост на вземането и има ли
възможност да бъдат присъдени падежиралите вноски.
Положителен
отговор на този въпрос бе даден с Тълкувателно решение от 02.04.2019г.,
постановено по тълкувателно дело №8/2017г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите на
цитираното решение изрично се разясни, че е допустимо
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде
уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е
била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение въз основа на документ. По въпроса досежно това за кои падежирали вноски следва да бъде уважена претенцията, ВКС
посочи, че това е момента към датата на формиране на силата на пресъдено
нещо.
Съобразно задължителните
указания съдържащи се в цитираното тълкувателно решение следва да бъде
посочено, че от погасителния план, който е инкорпориран в самия договор за
потребителски кредит е уговорен падежа на всяка една от общо двайсетте погасителни
вноски, последната от която на 20.08.2019г. Към момента на приключване на
съдебното дирене пред настоящата съдебна инстанция -17.09.2021г. е настъпил
падежа и на последната погасителна вноска.От заключението на съдебно – счетоводната
експертиза на в.л. С., съдът приема,че размера на дължимата главница в възлиза
на 694,84 лева. При тези съображения съдът намира, че предявеният иск за
установяване дължимостта на сумата под формата на главница по процесния
потребителски кредит е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По отношение на договорната
лихва:
Уговорената в договора лихва е възнаграждение за
предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора. С Тълкувателно решение от 02.04.2019г., постановено по
тълкувателно дело №8/2017г.
на ОСГТК на ВКС се
посочи, че съдът не може да присъди възнаградителната лихва, чиято изискуемост ще настъпи в хода
на производството по иска по реда
на чл. 422, ал.
1 ГПК. Поради това от вноските с настъпил падеж в хода на производството ще следва да се присъди
само частта, съставляваща главница съгласно погасителния план.
Не в хода на производството по чл.422 ГПК е настъпил
падежа на последното уговорено задължение на длъжника за заплащане на възнаградителна
лихва. Видно от погасителния план,
падежа на това задължение е настъпил на 20.08.2019г., който факт предхожда
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
30.11.2020г. Задължението за плащане на възнаградителна лихва по основание,
размер и период е предварително указано на кредитополучателя с погасителния
план, при което и доколкото падеж на последната погасителна вноска за това
вземане за възнаградителна лихва не е настъпил в хода на производството по
чл.422 ГПК, а преди депозиране на самото заявление в съда, то следва да бъде
уважена тази искова претенция, като възнаградителна лихва в размер на 138,96 лева, за периода от 20.02.2018г. до 20.09.2019г., следва
да бъде присъдена в полза на ищеца. Вещото лице Посочи, че размера на
начислената договорна лихва съответства на уговорения между страните в договора
лихвен процент от 22,16%. Не е налице прекомерност на договорената лихва по
договора за кредит.Съобразно
разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК годишният процент на разходите не може
да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския
съвет на Република Б.. Законната лихва е в размер на
основния лихвен процент за определения период определени от БНБ (за посочения
период от 0,01 до 0,02) плюс 10 пункта, или с други думи за този период ГПР
нормативно е определен на не-повече от 50,01 – 50,02 %. Уговорения в договора
за потребителски кредит размер на ГПР от 24,56 % не надвишава размера посочен в
чл.19, ал.4 ЗПК, който е в сила от 23.07.2014г.
По отношение на мораторната лихва:
Обуславящо задължението за дължимост на това вземане
съобразно наведените в исковата молба твърдения е датата -20.12.2018г., на
която са настъпили основанията за отнасяне на задължението на длъжника, като
предсрочно изискуемо. Макар и предвидена в общите условия на договора,
предсрочната изискуемост не настъпва автоматично, а е необходимо изрично
волеизявление на кредитора, които довежда до знанието на длъжника, че упражнява
това свое потестативно право. С настъпване на уговорения фактически състав и
след уведомяване на длъжника настъпва предсрочната изискуемост. От този момент
не следва да бъде начислявана договорна лихва върху задължението, а единствено
лихва за забава върху незаплатената главница. В случая ищецът не доказа, че е
уведомил ответника за намерението си да отнесе вземането си за предсрочно
изискуемо, поради което съдът не приема, че той валидно може да се позове на
това свое преобразуващо право със съпътстващите му последици. Отделно от това е
недопустимо да бъде търсена от длъжника за едни и същ период, както договорна
лихва, така и лихва за забава върху едно и също задължение, който период в
случая е 20.3.2018г.20.09.2019г. При тези съображения искът за установяване
дължимостта на сумата от 179,06 лева е неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
По
отношение на разноските:
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебно –
деловодни разноски съразмерно уважената част на предявените искове. За
заповедното производство се присъждат разноски в размер на 61,74 лева.За
исковото производство 679,97 лева, включващи доплатена държавна такса, заплатен
депозит за особен представител на ответника, юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер и заплатен депозит за назначената съдебно – счетоводна
експертиза.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
Приема за установено в отношенията между страните, че Д.М.Д. ЕГН ********** с адрес *** дължи на „БНП П.П.Ф”
С.А., Ф., рег. № ********* чрез „БНП П.П.Ф С.А.“, клон Б.,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
Б.П.С., сгр. 14 сумата от 694,84 лева – главница
по договор за потребителски кредит №CREX-15677562/27.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението – 30.11.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата 138,96 лева възнаградителна
лихва за периода
20.02.2018г.-20.09.2019г., като отхвърля предявеният иск от „БНП П.П.Ф” С.А., Ф., рег. № ********* чрез „БНП П.П.Ф С.А.“, клон Б., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Б.П.С., сгр. 14 срещу Д.М.Д. ЕГН ********** с адрес
*** за установено дължимостта на сумата от 179,06 лева мораторна лихва за периода
20.03.2018г.-16.11.2020г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 262020/01.12.2020г., постановено по ч.гр.дело № 15399/2020г. на ВРС, на осн.
чл.240, ал.1 и чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл. 86, ал.1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК.
Осъжда Д.М.Д. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „БНП П.П.Ф” С.А., Ф., рег. № ********* чрез
„БНП П.П.Ф С.А.“, клон Б., ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, Б.П.С., сгр. 14 сумата от 61,74 (шейсет и един
лева и 74 ст.) лева съдебно – деловодни разноски сторени в заповедното
производство, както и сумата от 679,97 (шестстотин седемдесет и девет лева и 97 ст.) лева съдебно –
деловодни разноски сторени в исковото производство, на осн.
чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :