№ 322
гр. Шумен, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В. П. И.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20213630201901 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № И-5958 от 14.05.2021г. на кмет на
Община Шумен, с което на Т. ИВ. Н., ЕГН ********** от **** е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 300 /триста/ лева на основание чл.209а, ал.1 във връзка с ал.4
от Закона за здравето /ЗЗ/ за нарушение на т.I, 7 от Заповед № РД-01-51 от 26.01.2021г. на
Министъра на здравеопазването на Р. България във връзка с чл.63, ал.4 от Закон за здравето.
Жалбоподателят моли съда да му бъде премахната глобата, тъй като има заболяване, за
което прилага документи.
Жалбата е била подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от легитимирано за целта,
лице. Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК,
поради което се явява допустима. В открито съдебно заседание, жалбоподателят редовно
призован, се явява лично и изцяло поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното
постановление. Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител, който счита
жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди изцяло наказателното постановление
като правилно и законосъобразно и да присъди юрисконсултско възнаграждение.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следното:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 18.03.2021г. около 15.30 часа свидетелите Н. ИЛ. Г. и А.Т. Р. – инспектори в
„Контрол на чистота“ в дирекция „Устройство на територията“ при Община Шумен и
1
служител при РУ Шумен извършили проверка в Гаров салон на Централна ЖП гара гр.
Шумен. Проверката била за спазване на противоепидемичните мерки по заповедта на
министъра на здравеопазването. По време на проверката, в закритото обществено място –
гаров салон, двамата свидетели видели да влиза млад мъж, който бил без поставена
предпазна маска или друго покриващо устата и носа, средство. Посетителят нямал никакво
предпазно, защитно средство и се отправил към касата. Свидетелят Н.Г. му се представил, а
служителя на РУ Шумен изискал документ за самоличност, от който установили, че
нарушителя бил жалбоподателя Т. ИВ. Н.. Жалбоподателят Н. обяснил на свид. Н.Г., че
бързал да хване влак и посегнал да извади маска, която да си сложи. Свидетелят Г. сметнал,
че е човешко да не задържа повече жалбоподателя. Уговорили се да се чуят по телефон в
следващите дни за да му състави акт за установяване на административно нарушение. На
22.03.2021г. след уговорка по телефона, свидетелят Н.Г. съставил срещу жалбоподателя Т.
ИВ. Н., Акт за установяване на административно нарушение № 12308, в който посочил, че е
нарушена разпоредбата на т.I - 7. от Заповед № РД-01-51 от 26.01.2021г. на Министъра на
здравеопазването във връзка с чл.63, ал.4 от Закон за здравето. АУАН бил съставен в
присъствие на жалбоподателя и на свидетелите А. Р. и ЮЛ. С. С.. Свидетелят Г. съставил
акта за това, че на 18.03.2021г. в условия на епидемична обстановка, обявена с решение на
МС № 325 от 14.05.2020г. и решение на МС за удължаване срока на епидемичната
обстановка, лицето Т. ИВ. Н. се намира в закритата част на сградата на Централна ЖП гара
гр. Шумен без поставена защитна маска за лице, закриваща носа и устата. Актът бил
подписан от жалбоподателя със следното възражение: „На 18.03.2021г. при посещение на
ЖП гара Шумен си вземах билет за пътуване и ме спря проверка за маска. Бях в билетния
център и господина горепосочения ми взема документи за самоличност. Представих му
документи и реших да си сложа маската. Мога да приложа епикриза ИЗ №507.“ Писмено
възражение /наименовано жалба/ в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН било депозирано, ведно с
копие от епикриза, но било счетено за неоснователно. Въз основа на така съставения акт,
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка било издадено
наказателно постановление № И-5958 от 14.05.2021г. на кмета на Община Шумен, с което
на Т. ИВ. Н., с ЕГН ********** от **** е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 300 /триста/ лева на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ за
нарушение на т.I - 7 от Заповед № РД-01-51 от 26.01.2021г. на Министъра на
здравеопазването за въвеждане на противоепидемични мерки на осн. чл.63, ал.4 от Закон за
здравето.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
Н.Г. и на свидетеля А.Т. Р. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на
акта, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК, писмени доказателства. При
преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства съдът
намира, че с най – голямо значение за изясняване на обективната истина по делото са
показанията на двамата свидетели. Същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото
всеки един от тях е присъствал по време на извършване на проверката и пресъздава пряко
2
възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията им са еднопосочни,
непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по
делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се
намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от
твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което
за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за
достоверни и правдиви.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Наказателното постановление № И-5958 от 14.05.2021г. е издадено от компетентен
орган – кмет на Община Шумен по силата на разпоредбата на чл.209а, ал.4 от Закона за
здравето. Акта за установяване на административно нарушение е съставен от компетентно
длъжностно лице, упълномощено със Заповед № РД-25-1311 от 23.06.2020г. на кмета на
Община Шумен. В хода на административно наказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво
да се организира защитата. Описанието на нарушението също така е в достатъчна степен
пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е
вменено. Посочена е нарушената материално - правна норма, поради това съдът намира, че в
хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са
ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя.
Съгласно разпоредбата на разпоредбата на чл.63, ал.4 от Закона за здравето, при обявена извънредна епидемична обстановка, министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки за територията на страната или на за отделна област.
Разпоредбата на §1„а“ от Допълнителните разпоредби на Закона за здравето
дефинира понятието „обществено място“ - всички места, които са обществено достъпни
и/или предназначени за обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на
достъп.
Посочената заповед представлява общ административен акт, издаден в неотложен
случай, съобразно разпоредбата на чл.73 от АПК и доколкото целта му е била осигуряване
на живота и здравето на гражданите, посочената разпоредба позволява издаването му без да
бъдат спазени някои от разпоредбите на АПК, свързани с уведомяване и участие на
заинтересованите лица в производството по издаване на акта. Ноторно известен факт е, че в
хода на изпълнението на акта чрез средствата за масово осведомяване бяха оповестени
съображенията за неговото издаване. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че
посочената заповед е била влязла в сила и е действала по време на извършване на деянието
/18.03.2021 г./.
От материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Н.Г. и А. Р., се установява
по безспорен начин, че на 18.03.2021г. по време на действие на въведената с посочената по-
горе заповед, противоепидемична мярка – задължение за поставена защитна маска за лице за
3
еднократна или многократна употреба, жалбоподателят се е намирал в салон на ЖП гара
Шумен, което место представлява закрито „обществено место“ по смисъла, вложен в
разпоредбата на §1а от ДР на ЗЗ без поставена защитна маска, покриваща носа и устата. С
оглед на изложеното се налага извода, че жалбоподателя Т.Н. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на т.I, 7 от Заповед №
РД-01-51 от 26.01.2021г. на Министъра на здравеопазването на Р. България във връзка с
чл.63, ал.4 от Закон за здравето и напълно правилно и законосъобразно е била ангажирана
административно-наказателната му отговорност на основание чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето.
За посоченото нарушение санкционна разпоредба на чл.209а, ал.1 от ЗЗ предвижда
наказание „глоба“ в размер от 300 до 1000 лева за лице, което наруши или не изпълни
въведени от министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 или ал.7 и чл.63а, ал.1 или ал.2, освен ако деянието
съставлява престъпление.
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата
санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на
чл.27 от ЗАНН и е наложил наказание в предвидения за това деяние минимум от 300 лева,
излагайки конкретни мотиви относно решението си, които се споделят напълно от
настоящия съдебен състав.
Съдът намира за неоснователни изложените във възражението и жалбата доводи за
отмяна на наказателното постановление поради факта, че жалбоподателя страда от паник-
атаки.
Абсолютно несъотносимо към установеното административно нарушение е
депозираното писмено възражение срещу АУАН № 12308/22.03.2021г. и приложеното към
него копие от Епикриза № ИЗ № 507, поради което правилно същото е било счетено за
неоснователно. По повод приложената епикриза е било направено запитване до директора
на ДПБ с. Царев брод, представлява ли заплаха за здравето и живота на Н. носенето на
предпазна маска. От писмо изх. № ИЗ-396 от 22.04.2021г. се установява, че жалбоподателя
Т.Н. е бил еднократно лекуван през 2019г. в дневния сектор на КДОС – Шумен с диагноза:
Паническо разстройство, като носенето на предпазна маска не представлява заплаха за
здравето и живота му.
Съдът намира за правилни изводите на АНО, че случаят не следва да се третира като
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007г. на тълк. н. д. № 1/2005г. на ВКС, преценката „маловажност на случая“ подлежи
на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на
преценката на чл. 28 от ЗАНН. А тълкувателните решения са задължителни за органите на
съдебната власт на основание чл.130, ал.2 от ЗСВ. Гореизложеното налага задължение за
съда да провери дали са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН. В ЗАНН не са
предвидени критерии за определяне кое деяние следва да се счита маловажно по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. Но при определяне на наказанието, наказващия орган следва да изхожда от
4
съвкупността от смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, при които е извършено
нарушението, подбудите на нарушителя и тежестта на деянието. Съгласно чл.11 от ЗАНН по
въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, се
прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не е
предвидено друго. По смисъла на чл.93, т.9 от НК маловажен случай е този, при който
извършеното с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед
на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение в обикновените случаи от съответния вид. Определяща е степента на обществена
опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите интереси,
времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно увредените отношения.
Съдът намира, че с оглед кръга на обществените отношения които охранява Закона за
здравето и по-конкретно посочените разпоредби по време на обявената епидемична
обстановка, имащо за цел неразпространение на заразата и опазване живота и здравето на
гражданите, процесното деяние не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът напълно споделя изложения в тази насока
извод на административно-наказващия орган. Правилно е било преценено, че с оглед
характера на нарушението в настоящия случай нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде
приложена. Описаното в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление нарушение крие сериозен риск за останалите граждани,
свързана с разпространение на вируса и обявената глобална пандемия. Нарушението не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други административни
нарушения от същия вид, поради което и същото не може да бъде квалифицирано като
“маловажен случай” по смисъла вложен в разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло
при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на
административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите
съобразно разпоредбата на чл.42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното
наказателно постановление – тези на чл.53 от ЗАНН. При извършената служебна проверка
съдът установи, че както в акта за установяване на административно нарушение, така и в
издаденото наказателно постановление нарушението е описано достатъчно ясно, като
позволява на жалбоподателят да разбере за какво е санкциониран.
В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като
неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
С оглед липсата на искане за присъждане на разноски, съдът не присъди такива.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № И-5958 от 14.05.2021г. на кмета на
Община Шумен, с което на Т. ИВ. Н., с ЕГН ********** от **** е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 300 /триста/ лева на основание чл.209а, ал.1
от Закона за здравето /ЗЗ/ за нарушение на т.I, 7 от Заповед № РД-01-51 от 26.01.2021г. на
Министъра на здравеопазването за въвеждане на противоепидемични мерки на осн. чл.63,
ал.4 от Закон за здравето, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6