П Р О Т О К О Л
Гр.София, 17 октомври 2013 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, наказателно отделение, 35 състав в публично съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и
тринадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА БУКОВА
Членове:
ТОНИ ГЕТОВ
МАРИНА МАНОЛОВА
Прокурор: ЦВЕТАНКА БОРИЛОВА
Секретар: НЕВЕНА ПЕЛОВА
Сложи за разглеждане докладваното от съдия БУКОВА НЧД 4204 по описа за 2013
година
На
именното повикване в 14.05 часа се явиха:
В залата СЕ ЯВЯВА осъдения
български гражданин А.С., конвоиран от СЦЗ.
ЯВЯВА СЕ служебния защитник адв. В.от
САК, чието явяване е разпоредено от предходно с.з.
ЯВЯВА СЕ упълномощен от днес защитник
за С. адв. М.М.от САК.
ПОДСЪДИМИЯ: Желая да ме защитава в настоящото
производство адв. М..
СЪДЪТ счете, че с оглед избрания
от осъденото лице защитник следва да освободи от участие в с.з. сл. защитник
адв. В., поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОСВОБОЖДАВА адв. В.от участие в настоящото
производство. На същата да бъде издаден препис от протокола за послужване пред
НБПП.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде
ход на делото.
ОСЪДЕНИЯ и ЗАЩИТНИКЪТ МУ:
Успяхме да се запознаем с материалите по делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ОСЪДЕНОТО
ЛИЦЕ
А.С.С. роден на *** ***, българин,
български гражданин, осъждан, средно техническо образование, разведен, живущ ***,
ЕГН **********.
СЪДЪТ разясни правата на
осъдения в настоящото производство.
ОСЪДЕНИЯ: Разбирам правата си.
Нямам искания за отводи.
СТРАНИТЕ/поотделно/: Нямаме
искания по реда на съдебното следствие.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
Докладва се предложение на Главния прокурор за
приспособяване на присъда постановена от съда гр. Бари, Република Италия спрямо
българския гражданин А.С.С. и решаване на въпросите по чл. 457 НПК.
Адв. М.: Запознат съм с
искането. Представям и моля да приемете 5 бр. удостоверения за задържане с
превод, които са получени лично от осъдения в Италия, като същия си е заплатил
за тях, видно от пощенските марки, които са залепени на оригиналите и те
удостоверяват периоди за намаляване на присъдата въз основа на решения на
надзорната служба. Представям и решение на Надзорната служба в затвора във
Фоджа, въз основа на което се издава удостоверение за задържане. Не разполагам
с всички разрешения на Надзорната служба и затова представям само един брой за
периода 21.02.12г. - 21.08.12 г.
Представям и решение на Апелативен съд в гр. Бари по силата, на което се
изтърпява присъдата. Искам да поясня, че с решение на Надзорната служба се
намаляват определени дни от определеното за изтърпяване наказание.
Извън
така удостоверения от нас период за намаляване на крайния срок, на 23.02.2014
г. е било образувано и друго съдебно производство по искане на подзащитния ми,
в резултат на което са признати и отчетени още 45 дни намаляващи крайния срок
на наказанието му към 09.12.2013 г., поради което правим искане служебно да
изискате от Надзорната служба във Фоджа удостоверение. Уточнявам, че става
въпрос не за решение на съда, а само за удостоверение от Надзорната служба във Фоджа.
Процедурата пред съда не е задължителна. Решението на Надзорната служба касае
период 21.02.12г. – 21.08.12 г. Има още едно решение касаещо периода февруари
2013 г. - август 2013 г., което решение към момента, когато подзащитния ми е
тръгнал към България не е било готово. Вече въз основа на това решение той, ако
поиска си плаща и те му издават удостоверение.
ПРОКУРОРА: Запознах се с днес
представените и приложени по делото материали и считам, че същите са относими
към настоящото производство. Съдържанието им ще коментирам в хода по същество.
Искам само да отбележа, че видно от приложените в днешното с.з. документи, и
тези които се намират в делото от всичко, което видях и прецених за момента има
намаление 135 дни и 45 дни предварително намаляване на присъдата, която е 4
години и 8 месеца. Предварително признато и зачетено от италианските власти
намаление от 135 дни, както е посочено. Те са включени в присъдата на
Апелативен съд гр. Бари, и затова е отчетено предварителен край 07.06.2014 г.
Отделно от това в днес приложените документи не виждам друго намаляване освен
намаление от 45 дни. Никъде в приложените удостоверения не фигурира повече от
това наказание. По принцип италианските власти, а и по принцип властите на
чуждата държава, която извършва трансфера винаги посочват не само краен срок на
изтърпяване на наказанието, а с колко точно се намалява наказанието. Това което
виждам тук са тези 135 дни и 45 дни на Апелативния съд в гр.Бари. Не възразявам
по направеното искане, но по-скоро считам, че може да се изиска по -точна
информация от италианските власти с колко дни точно окончателно е намалено
наказанието на осъденото лице, тъй като явно има разминаване между тезата на
защитата и прокуратурата. За мен представените документи са за 45 дни. Това,
което е посочено в удостоверението като краен срок това е една предварителна
прогноза. Знаете, че той като постъпи на територията на Република България, ако
бъде призната присъдата с работни дни съответно ще намали още повече
наказанието. Крайните дати посочени в удостоверенията не говорят за намаляване
на наказанията, а това е само една прогноза. Така че, моля да изискате
информация колко точно е намалено наказанието и въз основа на какво, какво точно му е признато.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание.
След съвещание съдът прие
следното по направените искания:
Днес представените удостоверения
от Надзорна служба, както и удостоверения за задържане на лицето в затвора на
територията на Република Италия следва да бъдат приети включително и
представеното решение на Апелативен съд гр. Бари, доколкото същите касаят относими
към предмета на разглеждане на делото въпроси.
По направеното искане да бъде изискана
справка от италианските съдебни власти и конкретно от Надзорната служба в
провинция Фоджа съдът счете, че не следва да уважава същото, доколкото се
твърди намаляване крайния срок за изтърпяване на наказанието за период, който е
отразен в приложеното удостоверение от Генерална прокуратура на Републиката към
Апелативен съд гр. Бари. В същото са посочени зачетени периоди, както и период,
който е отхвърлен, като информация относно зачетените дни за предварително
освобождаване се съдържа в представеното удостоверение. Дали съдът ще приеме,
че следва да се зачетат тези дни за предварително освобождаване и при
продължаване изпълнението на присъдата на територията на Република България, е
въпрос по същество, който към този момент не следва да бъде обсъждан, но
доколкото не се твърди, че се касае за отработени дни в затвора от страна на
осъденото лице, а единствено за отнапред признати дни за намаляване на срока на
наказанието поради добро поведение в определен период, съдът счете, че не е
необходимо да изисква по -подробна информация, каквото е искането на прокурора,
като е достатъчна за целите на настоящото произнасяне е информацията, съдържаща
се в представените по делото удостоверения. Предвид тези съображения
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л
И
ПРОЧИТА И ПРИЕМА днес представените
от защитата цитирани по-горе писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за
изискване на допълнителна информация и по -конкретно за изискване на
удостоверение от Надзорната служба -Фоджа за посочения от защитата период по
отношение на осъдения С..
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други
искания.
СЪДЪТ на основание чл. 283 НПК
О П Р Е Д Е Л
И
ПРОЧИТА И ПРИЕМА ПИСМЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО
Като счете делото за изяснено от
фактическа страна
О П Р Е Д Е Л
И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРА: Поддържам изцяло предложението
на главния прокурор за приспособяване на присъда посочена с конкретните си
номера на съда в гр. Бари, Република Италия, частично изменена с присъда на
апелативния съд в гр.Бари, като моля да продължите изпълнението и да прецените
какво наказание лишеният от свобода следва да изтърпява на българска територия.
Видно от постъпилите документи същият е трансфериран на българска територия на 05.09.2013
г. От събраните по делото доказателства и информацията, която съдържат считам,
че така описаните обстоятелства фактически в двете присъди отговарят на
българския НК престъпление по чл. 280, ал.2, т.4 и т. 6, вр. чл. 280, ал.1 от
българския НК, където по българския текст е предвидено също наказание ЛОС за срок от 1 г. до 10 г. и
глоба от 500 до 1 000 лв. С оглед на това считам, че наложеното наказание в Република
Италия 4 години и 8 месеца ЛОС следва да бъде прието изцяло, доколкото не са
налице основанията на чл. 457, ал.4 НПК за намаляване на това наложено
наказание, тъй като максималния срок на лишаване от свобода и по българския
наказателен закон е по-висок от наложеното наказание. С присъдата на Република Италия
е наложено и наказание „глоба” в размер на 30 000 евро. Видно от посочения
от мен текст, който считам, че е най адекватен в конкретния случай, за това
деяние също е предвидена глоба в размер на 500 до 1 000 лв., но
доколкото чл.457, ал.6 НПК не предвижда
намаляване на допълнителното наказание, както е с наказанието ЛОС и изричната
разпоредба на ал.4, на чл.457 НК, това наказание глоба в размер на 30 000
евро считам, че следва да бъде запазено изцяло и признато като конкретна сума
по курса на деня на БНБ. Също така наказанието следва да бъде изтърпяно при
първоначален общ решим на основание чл. 59 от ЗИНЗС. На основание чл. 457, ал.5 НПК следва да бъде зачетено и времето, през което лицето е било задържано под
стража, търпяло е наказание в Република Италия и е било задържано на
територията на Република България, общо взето един непрекъснат период считано
от 21.02.2010 г. Видно от приложените по делото материали първоначално
определеното наказание ЛОС е окончателно 4 години и 8 месеца ЛОС, но доколкото италианските власти са
зачели два периода единия път от 135 дни
предварително освобождаване и втория път от 45 дни предварително освобождаване,
съответно от това наказание 4 години и 8 месеца ЛОС считам, че търпимия остатък
следва да бъде намален именно с признатите от Република Италия дни – 1354 дни
плюс още 45 дни намаление на наказанието 4 г. и 8 м. ЛОС. След признаване на
присъдата задължение на затворническата администрация е да изчисли кога точно
следва да бъде изтърпяно наказанието на територията на Република България.
Адв. М.: От събраните доказателства
се установява, че към настоящия момент осъденият е изтърпял наказание ЛОС 3 години,
9 месеца и 26 дни с начало 21.02.10 г. -
датата на задържането му в Република
Италия до настоящия момент. Правилно представителя на СГП дефинира извършеното
деянието като престъпление по чл.280, ал.2, т.4 и т.6, вр. ал.1 НК. Видно от богатата съдебна практика на Република
България за това деяние са налагани наказания далеч под наказанието, което е
изтърпял към настоящия момент осъдения, поради което в тази връзка моля да
намалите наложеното наказание от италианския съд и да приемете такова, каквото
е изтърпял към настоящия момент.
По отношение на наложената санкция
глоба в размер на 30 000 евро моля същата да бъде редуцирана в
съответствие с българския закон, а именно съгласно чл. 280, ал.2 НК се
предвижда максимум 3 000 лв. глоба за конкретното деяние.
С присъдата на италианския съд е наложено и
наказание „лишаване от права”. Съгласно нашия наказателен закон такова
наказание за това деяние не се предвижда, поради което моля да бъде отменено.
Считам за безспорно установено в
настоящото производство крайна дата на
изтърпяване на наказанието от осъдения -
23.01.2014 г., поради което в случай, че
не намалите наложеното наказание на
ОСЪДЕНИЯ: Ако може да ми се
зачете излежаното до момента и това да бъде окончателното ми наказание.
СЪДЪТ ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА
ОСЪДЕНИЯ: Моля да уважите молбата ми.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание.
След съвещание съдът прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Настоящото производство е по реда на
чл. 457 и сл. НПК. Инициирано е по предложение на главния прокурор за
приспособяване постановената от съда в гр. Бари присъда, частично изменена с
присъда на Апелативен съд гр. Бари, за
изпълнение на територията на България спрямо осъденото лице - български
гражданин, А.С.С., като се предлага преценка относно това на кой текст от НК на
Република България съответства извършеното престъпление, какво наказание и при
какви условия следва да изтърпи осъденото лице. Видно от приложените в превод съдебни
актове на италианските власти извършеното от С. престъпление е по чл. 12, т.3,
б. „в” и „г” от Законодателно постановление № 286/98 на Република Италия, за
което с обсъжданата окончателна присъда на Апелативен съд гр. Бари са му наложени
наказания 4 години и 8 месеца ЛОС, глоба от 30 000 евро, както и
допълнителното наказание лишаване от право да заема до живот обществени длъжности.
Според обстоятелствата, изложени в представените решения извършеното от С. престъпление
от фактическа страна се свежда до превозване на двама граждани на държави извън
ЕС с афганистански произход, без съответно разрешение на територията на
страната с автомобил „Рено Еспейс” с рег. № ******, като е представен от страна
на С. подправен документ за самоличност на едно от лицата. За разлика от съда в
гр. Бари, Апелативния съд е приел, че с представянето на фалшив документ за
самоличност не е извършено отделно престъпление, а се касае за елемент,
изграждащ престъплението по чл. 12, т.3 от цитираното законодателно
постановление, което е дало основание да се приеме, че в крайна сметка С. е
извършил едно единствено престъпление, квалифицирано като незаконно
транспортиране на чуждестранни граждани на територията на държавата, за което
са му наложени и посочените вече наказания. Преценявайки тези обстоятелства съдебният
състав счете, че деянието, за което е осъден българския гражданин в Италия в
най-пълна степен съответства на състава на престъплението по чл. 280, ал.2, т.
3 и 4, вр. ал. 1 от българския НК.
На първо място изпълнителното
деяние по италианския закон се изразява в незаконното транспортиране на чужди
граждани на територията на страната и доколкото и това обстоятелство е изрично
посочено в присъдата, може да се приеме, че по нашия закон за процесното деяние
е налице квалифициращото обстоятелство по ал. 2 на чл. 280, т.4 НК, а
именно използване на моторно превозно
средство. Квалификацията по т.3, предвиждаща превеждане през границите на лице, което не е
български гражданин, според съдебния състав също е налице в процесния
случай, тъй като приложимият по италианското законодателство текст касае чужденци,
т.е. лица които са граждани на страни извън ЕС и процесните разпоредби са
относими за нелегалната имиграция и правното положение на чужденците. Съдът не
се съгласява с тезата на прокурора, че е налице и квалифициращото обстоятелство
по т.6 на ал.2 от чл. 280 НК, а именно
превеждането да е извършено по начин опасен за живота на преведените
лица, доколкото видно от обстоятелствената част на съдебното решение изрично е
отречена възможността да е бил застрашен по някакъв начин живота на
превозваните лица. Точно обратното, изрично е подчертано, че такава опасност не
е била налице, тъй като превозваните лица са били във видимо добро състояние и
не са се нуждаели от непосредствени медицински грижи. Поради това не може да се
приеме наличието на твърдяното квалифициращо обстоятелство по българския НК.
При така направените уточнения
съдебния състав счете, че наказанието наложено за цитираното престъпление в
Република Италия не следва да бъде редуцирано, доколкото съобразно разпоредбата
на чл. 280, ал. 2 от НК на РБ максималното
наказание ЛОС е до 10 години, а
процесното е значително под този размер.
По отношение на наказанието „глоба”
съдът счете, че следва да приеме същата, в размера, който е постановил италианския
съд, а именно 30 000 евро с левова равностойност 58 674 лв. Така
наложеното наказание не подлежи на редукция,
с оглед липсата на изрична разпоредба в тази насока. Несъмнено
допълнителното наказание да се заема до живот обществена длъжност не би могло
да бъде прието за изпълнение от българската държава, доколкото такова наказание
не се предвижда в разпоредбата на чл. 280, ал.2 НК, в какъвто смисъл е и разпоредбата
на чл. 457, ал.6 НПК.
Наказанието от 4 години и 8 месеца
ЛОС следва да бъде изтърпяно в България при „общ” режим в затворническо
общежитие от открит тип, на основание чл. 61, т. 3, вр. чл. 59, ал.1 от ЗИНЗС.
По въпроса какъв период от време подлежи
на приспадане при изпълнение на посоченото наказание съдът прие, че следва да
изходи от разпоредбата на чл. 457 ал.3 НПК, предвиждаща зачитане и приспадане
на времето на предварително задържане и изтърпяно наказание в държавата, в
която е постановена присъдата. Така следва да бъде зачетен периода от
задържането на С. т.е. от 21.02.2010 г. до влизане в сила на присъдата,
изтърпяната част на територията на Италия, както и периода на неговото
задържане в СЦЗ, т.е. от 05.09.2013 г. до влизане в сила на настоящия съдебен
акт.
По основния въпрос, коментиран от страните в
процеса, а именно зачитане и на посочените в приложено по делото удостоверение
на 135 дни, отразени като период на предварително освобождаване и подлежащи на
приспадане от размера на наказанието и водещи до по-кратък краен срок на
изтичане на наказанието съдебният състав прие следното:
Няма спор, че в рамките на
съответната законова процедура в Италия на С. е призната привилегията на 135
дни предварително освобождаване за посочените в удостоверението на прокуратурата
към Апелативен съд гр. Бари периоди, като не е зачетен периода от 21.08.10 г.
до 21.02.11 г. Подобен институт на предварително освобождаване за определени
периоди от изпълнение на наказанието лишаване от свобода, обаче българският НК
не предвижда. Единствено при отработени дни на територията на чуждата държава
може да се приеме, че същите следва да бъдат зачетени и подлежат на приспадане,
доколкото това е предвидено в българския закон. В процесния случай обаче не се
твърди подобно обстоятелство, а видно и от представените в днешното с.з.
удостоверения и решения на Апелативния съд в гр. Бари по същество се
касае за институт, близък до този на условно предсрочно освобождаване, който
съобразно българския наказателен закон е гарантиран на лицето при изпълнение на
наказанието на територията на Република България при наличието на законовите
предпоставки. Следователно с приемането на присъдата за изпълнение спрямо С. е налице
възможността да поиска предсрочно освобождаване, като вече зачетените му дни за
поведение, съответстващо на една от предпоставките за допускане на такова предварително
освобождаване, могат и няма пречка да бъдат взети предвид от затворническата
администрация. Зачитането и приспадането на отнапред на тези дни с настоящото
решение, обаче съдът счита, че не е допустимо, още повече, че видно от
представената справка те се вземат предвид при посочване прогнозен край на
наказанието, в случай че то се изтърпява на територията на държавата, където е
постановена присъдата. Именно по тези съображения съдът прие, че следва да
зачете на този етап единствено предварителното задържане и изтърпяната част от
наказанието в Италия от страна на С., без да взема предвид посочените от италианските
съдебни власти 135 дни предварително освобождаване, намаляващи размера на
наказанието и скъсяващи крайния срок за неговото изтърпяване. С оглед на тези
съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ присъда №
1334/17.09.2010 г. на съда в гр. Бари, Република Италия, частично изменена с
присъда № 2112/07.07.2011 г. на Апелативен съд гр. Бари, влязла в сила на 01.11.2011
г., с която българският гражданин А.С.С., роден на *** ***, с адрес ***, ЕГН **********,
е осъден на наказание ЧЕТИРИ ГОДИНИ и ОСЕМ МЕСЕЦА „лишаване от свобода” и ГЛОБА
от 30 000 евро с левова равностойност 58 674 лв., съгласно чл.12,
т.3, б.”в” и „г” от Законодателно постановление № 286/98 на Република Италия.
КВАЛИФИЦИРА деянието по посочената
присъда на съда в гр. Бари, в сила от 01.11.2011 г. като престъпление по
чл.280, ал.2, т.3 и т.4, вр. ал.1 от НК на Република България
На основание чл. 457, ал.3 НПК,
вр. чл. 61, т.3, вр. чл. 59, ал.1 от ЗИНЗС
определя първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затворническо общежитие
от открит тип.
На основание чл. 457, ал.5 НПК ПРИСПАДА при
изпълнение на наказанието лишаване от свобода в размер на четири години и осем
месеца предварителното задържане считано от 21.02.2010 г., изтърпяната част от наказанието
в Република Италия, считано от 01.11.2011 г., както и задържането по настоящото
дело от 05.09.2013 г. до влизане в сила на настоящото определение.
Определението подлежи на обжалване и
протест в 15-дневен срок от днес пред САС
Протоколът изготвен в съдебно
заседание, което приключи в 15.15 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.
СЕКРЕТАР: