№ 135
гр. Пазарджик , 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на единадесети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220200044 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. П. Ш. от гр. Ветрен, обл.Пазарджишка,
ЕГН ********** против НП № 20-1818-000636 от 06.11.2020 год. на началник
сектор в РУ МВР-Пазарджик, с което на основание чл.175 ал.3, пр.1 от ЗДП,
за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 200лв.
/двеста лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/
месеца.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на
материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято
отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но изпраща
процесуален представител, който поддържа жалбата и излага съображения за
нейната основателност. Основно акцентира на това, че вмененото
административно нарушение не било съставомерно от субективна страна.
Ответникът по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява и не
изпраща процесуален представител. Постъпва писмено становище от
1
пълномощник на директора на ОДМВР-Пазарджик, с което се иска
потвърждаване на НП, прави се възражение за прекомерност на разноските и
на свой ред иска присъждане на такива под формата на юрисконсултско
възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните и обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, като прие следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на 07.09.2020г., в 11:45
часа, в гр.Пазарджик, по ул.“Ал. Стамболийски“ е управлявала л.а.
„Шевролет Каптива“ с рег. № ***, собственост на дъщеря му П. Б. Ш.а, който
не бил регистриран по надлежния ред, т.к. бил със служебно прекратена
регистрация от 14.02.2020г. по реда на чл.143 ал.15 от ЗДвП.
Всичко това съставлявало нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП, заради
което против жалбоподателя бил съставен. Въз основа на горепосочиня
АУАН било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на
жалбоподателя на 15.12.2020 год., а жалбата против него била подадена чрез
АНО на 22.12.2020 год. С оглед на това въззивната жалба е процесуално
допустима, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, имащо
правен интерес да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и показанията на св. Е.Г..
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е основателна по следните съображения:
Установи се безспорно по делото, че на посочените в АУАН и НП дата,
час и място жалбоподателят е управлявал процесният и описан по-горе
автомобил. Установи се категорично и това, че този автомобил бил с
прекратена по реда на чл.143 ал.15 от ЗДвП във вр. с чл.18б ал.1, т.10 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение
и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
2
Причина за прекратяването на регистрацията бил фактът, че МПС било
продадено от предишен собственик на дъщерята на жалбоподателя.
Прехвърлянето на собствеността станало по предвидения в закона нотариален
ред. Сделката за покупко-продажбата на автомобила била изповядана пред
нотариус, за което по електронен път били подаден данни към системата на
Сектор „Пътна полиция”. Купувачът бил въведен в системата на Сектор
„Пътна полиция”, като „предстоящ собственик” на автомобила и имал
задължение в едномесечен срок, считано от покупката, респ. придобиването
на собствеността над автомобила, да регистрира превозното средство на свое
име. Дъщерята на жалбоподателя обаче не сторила това и продължила да
използва МПС съобразно предназначението му. След известно време
дъщерята на жалбоподателя заминала и заживяла в чужбина, като
автомобилът се ползвал от Ш.. На 14.02.2020г. обаче, поради това че бил
изтекъл срокът по чл.143 ал.15 от ЗДП – 2 месеца, считано от покупката на
автомобила от страна на П. Ш.а, процесното МПС служебно било
дерегистрирано. На инкриминираната дата жалбоподателят Ш. управлявал
автомобила, т.к. нямал знание, че същият е със служебно прекратена
регистрация, след което бил спрян за проверката от служители на МВР, които
констатирали, че автомобилът е действително с прекратена регистрация.
При така установеното настоящият съдебен състав намира, че
поведението на жалбоподателя не запълва от субективна страна признаците
на състава на административното нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Първо следва да се каже това, че за настоящия съдебен състав е спорен
правният характер на разпоредбата на чл.143 ал.15 от ЗДвП за служебно
прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на
собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство. Разпоредбата е в Глава
ІІІ – Пътни превозни средства на ЗДвП, където са посочени изискванията към
ППС за допускане на движението им по пътищата на страната и изискванията
за провеждане на периодични прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства, участващи в движението по
пътищата и други. В същото време, по своя характер и наименование,
прекратяването на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство е
принудителна административна мярка, които са нормативно уредени в глава
3
VI на ЗДвП – Принудителни административни мерки. Там, в чл. 171, т.2а е
посочено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения се прилага
принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство и са изброени изчерпателно хипотезите, при които се предприема
тази мярка, сред които не фигурира неизпълнение от страна на собственика на
задължението да регистрира превозното средство в двумесечен срок от
придобиването. Не е посочено нито в ЗДвП, нито в горецитираната наредба,
от кой орган се извършва това служебно прекратяване на регистрацията и с
какъв акт. Не е регламентирано задължение за уведомяване на собственика на
превозното средство за осъщественото служебно прекратяване на
регистрацията, каквото задължение е предвидено в чл.10 ал.2 от № I-45 от
24.03.2000 г. при другите случаи на прекратяване на регистрацията. Не е
предвиден ред за обжалване на акта за служебно прекратяване на
регистрацията. С оглед на изложеното е резонно да се постави въпрос
доколко нормата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, послужила като основа за
започването на настоящото АНП, е конституционносъобразна, тъй като
предвижда възможност за сериозно ограничаване на правото на собственост
на гражданите, без да е предвиден законен ред за защита на това право.
Съдът счита още, че твърдяното нарушение е несъставомерно и
недоказано от субективна страна. Няма представени никакви доказателства от
страна на АНО, че на собственика на лекия автомобил- П. Ш.а, като лице,
което е купило по предвидения в закона ред процесното МПС, е било
съобщено за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила. Още
по-малко има представени доказателства, че такова знание и съзнание е имал
и жалбоподателят Ш. и то към момента на проверката – 07.09.2020 година.
Напротив, стана категорично ясно, включително и от показанията на
актосъставителя Г., че именно по време на проверката Ш. е научил за
прекратената регистрация, поради което няма как да се приеме, че от
субективна страна той е осъществил състава на нарушение по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП. За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени
признаците както от обективна, така и от субективна страна и липсата на
който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на
4
деянието. В конкретния случай АНО е нарушил разпоредбата на чл.53 ал.1 от
ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение от
страна на жалбоподателя и е наложил наказание без да е било установено
безспорно извършването на нарушението от субективна страна, което
обуславя и неправилно приложение на материалния закон, тъй като на
въззивника е наложено наказание за нарушение, което не е безспорно
доказано да е извършил. Няма никакво съмнение, че
административнонаказателната отговорност на физическите лица, подобно на
наказателната такава, е лична и виновна, а при липса на виновно поведение
такава не се носи.
В заключение следва да се каже и това, че в разпоредбата на чл.143
ал.15 от ЗДП е предвидена възможност за служебна регистрация на МПС след
изтичането на двумесечния срок, посочен в същата правна норма. Това обаче
не означава, че тази дерегистрация, която се извършва посредством
отбелязване в автоматизираната информационна система, ще бъде направена
автоматично в деня, следващ изтичането на срока. В закона няма такова
изискване, а е възможно и съответния административен орган да бездейства
известно време, преди да предприеме действия по дерегистрацията или пък
въобще да не ги предприеме. При това положение не може да се очаква и
твърди, че всеки собственик на МПС, който знае, че не е изпълнил
задължението си да го регистрира в двумесечния срок след придобиването,
трябва да е абсолютно наясно, че МПС е било дерегистрирано. От него може
само да се очаква да предполага това, но такова едно негово предположение
не е равносилно на ясно съзнание, че МПС е дерегистрирано и той
продължава да го управлява. В такава ситуация, да се ангажира
административнонаказателна отговорност за нарушение по чл.140 ал.1 от
ЗДП или пък наказателна отговорност за престъпление по чл.345 ал.2 от НК,
ще означава да се стъпи само и единствено на предположение, което е
недопустимо. Нормата на чл.303 ал.1 от НПК императивно повелява, че
присъдата не може да почива на предположение. Тази норма е субсидиарно
приложима и в АНП по силата на чл.84 от ЗАНН, още повече, че
наказателното постановление в административнонаказателното производство
има статут като на присъдата в наказателното производство, доколкото
съставлява санкционен властнически акт на държавна репресия за извършено
5
виновно административно нарушение.
Всичко това налага обжалваното НП да се отмени.
Поради обстоятелството, че в производството пред въззивния съд не
бяха претендирани разноски от страна на пълномощника на жалбоподателя,
то служебно не може да се пристъпи към присъждане на такива.
При този изход от делото – отмяна на НП, който е неблагоприятен за
ответната страна, не може да бъде уважено искането за присъждане на
разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в полза на
ОДМВР-Пазарджик.
Пазарджишкият районен съд, в настоящият състав, след като извърши
анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 20-1818-000636 от 06.11.2020 год. на началник
сектор в РУ МВР-Пазарджик, с което на Б. П. Ш. от гр. Ветрен,
обл.Пазарджишка, ЕГН ********** основание чл.175 ал.3, пр.1 от ЗДП, за
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 200лв. /двеста
лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски под
формата на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР-Пазарджик.
Решението може да се обжалва в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му пред Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6