Р
Е Ш Е
Н И Е
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
№ 260914 22.03.2021 година град Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVII - ти граждански състав, в публично заседание на 08.02.2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при
участието на секретаря Василена Стефанова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8800 по описа на съда за 2020г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 79
вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
С искова молба с вх. № 42216/20.07.2020г. ищец П.Т.Т. чрез адв. Т.Ч. заявява
изискуемо и ликвидно свое вземане от ответник П.А.Ш. по договор за заем от ***за
предоставяне на парична сума от 8000 лева с падеж ***. Сумата била предадена
със сключването на договора, за което и последния бил оформен като разписка,
която удостоверявала този факт. Договорът бил оформен в писмена форма с
нотариална заверка на подписите на страните.
Посочва се, че с телепоща от ***. ищецът поканил
ответницата да му върне заемната сума, като на ***. съобщението било връчено по
месторабота на П.Ш..
Ето и защо се претендира осъждането на ответницата да
върне заемната сума от 8000 лева и мораторна лихва от 448,89 лева за периода от
01.01.2020г. до 20.07.2020г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата считано от датата на подаването на исковата молба – 20.07.2020г. до
окончателното изплащане на вземането. Ангажират се доказателства. Претендират
се разноски.
Ответник П.А.Ш. чрез адв. Г.К. оспорва предявения иск.
Заявява, че първо, не е получена заемната сума, тъй като ищецът не я е
притежавал, за да я предостави в заем, а
оттам и че не е възникнало задължение за връщането на заема /тъй като
последният е реален договор/. Посочва на второ място, че заемът е унищожаем,
тъй като е сключен поради заплаха осъществена от страна на ищеца спрямо
ответницата. Заплахата се изразявала в
това, че ищецът се заканил да разгласи компрометиращи за ответницата факти –
интимната й връзка с ищеца пред семейството на ответницата, близките й и новия
й приятел от когото очаквала дете. Заплахата се изразявала в това че ако не
бъде подписан договора за заем ищецът щял да продължи с писането на смси с
неприлично и обидно съдържание, влизане във *** на ответницата и писане на
обидни неща от нейно име на нейни приятели, както и в непрекъснати позвънявания
по телефона. Ответницата искала да се отвърве от тормоза и затова склонила да
подпише договора за заем след което заплахите престанали. Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
Съдът след като се запозна с представените и приети по
делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл.
235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.
Доказано е твърдението на ищеца, че е
предоставил в заем на ответника сумата от 8000 лева на ***със задължение тази
сума да бъде върната до 31.12.2019г. Този извод следва от представения писмен
договор с нотариална заверка на подписите на страните от който се удостоверява
че сумата е предадена в деня на оформянето на договора – ***в брой.
Падежът на задължението е настъпил на ***
С телепоща от *** ищецът поканил
ответницата да му върне заемната сума, като на *** съобщението било връчено по
месторабота на П.Ш..
Опровергават се в цялост възраженията на
П.Ш., първо, затова че ищецът не е имал парични средства, за да предостави
процесния заем - в тази насока се
представят договори за дарение между него и *** му за суми на значителна
стойност – 7 500 лева, 5 800 лева, извлечения от банковата му сметка
за наличности в размер на над 20 хил лева към датата на процесния заем,
обясненията на ищеца по реда на чл. 176 ГПК затова, че е бивш военен, който
получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 555,82 лева за което
се представя и съответното разпореждане за актуализация на пенсията от ТП на
НОИ – Пловдив, както и обстоятелството, че отглежда животни и реализира приходи
от продажбата им, в която насока пък са показанията на св. ***. Следователно и
категорично е установено, че ищецът към датата на предоставянето на паричната
сума в заем от 8000 лева е имал финансов ресурс затова.
Опровергават
се твърденията на ответницата в цялост, че сключената сделка е осъществена
поради заплаха, която заплаха се изразявала в това, че ищецът се е заканил да
разгласи компрометиращи за ответницата факти – интимната й връзка с ищеца пред
семейството на ответницата, близките й и новия й приятел от когото очаквала
дете.
По
делото страните не спорят, че са имали интимна връзка, която била приключила
като конкретни заплахи в деня на сключването на договора за заем или преди него
не се установяват да са отправяни от ищеца. Напротив ищецът установява чрез
обясненията си по реда на чл. 176 ГПК и чрез писмени документи - разписки от системата „***“, че многократно е
изпращал пари на ответницата, за да я подпомага в заплащането на нейни лични
разходи, включително и след сключването на договора за заем., респ. по делото
не се установява ищцата да е била притеснена до степен, която да засегне
процеса на волеобразуването й при сключването на договора за заем, респ. да е
била мотивирана да сключи този договор поради страх че ищецът ще разкрие
връзката им пред трети лица, тъкмо обратното, ответницата многократно преди
получаването на заемната сума, а и след
това е търсела ищеца, за да се вижда с него, искала му е суми с които той да й
помогне по различни поводи, поради което и обясненията й дадени по реда на чл.
176 ГПК за наличието на заплахи от страна на ищеца, че ако не подпише процесния
договор за заем ще разгласи факти от интимната им връзка в цялото село не се
кредитират от настоящата инстанция и се явяват голословни. В допълнение тези
обяснения на Ш. не се подкрепят нито от гласни доказателствени източници, нито
от други косвени доказателства по делото. Следва да се посочи и че св. ***
заявява, че ищецът е бил семеен през време на връзката си с ответницата и тъй
като и двамата били от едно село, при разкриване на връзката му той би бил
по-потърпевш.
Ето
защо съдът отхвърля възражението на ответницата за унищожаемост на договора.
Предвид
на гореизложеното искът за връщането на заемната сума е основателен и следва да
се уважи, следва да се уважи и искът за мораторната лихва, тъй като независимо
от връчването на поканата за заплащане на сумата, реално такава не е
необхдодима предвид че падежът е фиксиран с оглед на което и с настъпването му
длъжникът изпада в забава, без да е необходимо отправянето на друго
волеизявление. Ето и защо дори да се приеме възражението на ответницата, че не
е узнала за телепощата, тъй като не е била предадена от работодателя й
мораторната лихва тече от деня следващ падежа на дълга.
На
основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер
на сумата от 1320 лева за настоящата инстанция.
Така
мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.А.Ш. с ЕГН ********** с адрес:
***, **** ДА ЗАПЛАТИ в полза на П.Т.Т.
с ЕГН ********** с адрес: *** СУМАТА от 8 000 /осем хиляди/ лева, която
представлява невърнат паричен заем по договор за заем от ***с падеж
31.12.2019г. както и да заплати сумата от 448,89 лева мораторна лихва за
периода от 01.01.2020г. до 20.07.2020г., ведно със законната лихва за забава
върху главницата считано от датата на подаването на исковата молба –
20.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането и разноските по делото в
размер на 1 320 лева за настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/ ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА.
В.С.