Р Е Ш Е Н И Е   № . . . . . .

30. V. 2013 година, Велинград.

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на девети април, две хиляди и тринадесета година, в открито съдебно заседание в състав:

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:ВАНЯ ТОТОЛАКОВА

СЕКРЕТАР: Ц.К.

като разгледа докладваното от районния съдия ВАНЯ ТОТОЛАКОВА гражданско дело №990 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

      Ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността и иск за отмяна на охранителен акт по чл. 537, ал. 2 от съшия кодекс, разгледани по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на Гражданския процесуален кодекс..

        А.С.Т. ЕГН********** и М.С.Я. ЕГН**********, и двамата живеещи в гр. Сърница, Велинградска община, на *** с адрес за призоваване в ***, чрез пълномощниците си адвокатите Н.В. и Б.Х. от Софийската адвокатска колегия, са предявили против С.Ф.Я. ЕГН**********, живеещ в ***, обективно съединени искове както следва: иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на по ¼ идеални части от урегулиран поземлен имот V-415 (парцел V, отреден за имот с планоснимачен №415) от квартал 46 по плана на гр. Сърница, Велинградска община, с площ от 899.00 м², при граници и съседи: от изток урегулиран поземлен имот ХІV-416, от североизток – улица, от северозапад – урегулирани поземлени имоти ІV-413 и ХІІІ-409, от югозапад – урегулиран поземлен имот VІІІ-404 и от юг – улица, ведно с построените в парцела жилищна сграда, състояща се от изба и два жилищни етажа със застроена площ от 88.00 м² и разгърната застроена площ от 176.00 м² и стопанска сграда със застроена площ от 88.00 м², и иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността за осъждане на ответника да отстъпи собствеността и предадат владението на ищците на същия имот. Твърди се, че ответникът се е снабдил с документ за собственост по давност за цялото дворно място и сградите без да ги е владял – нотариален акт №1, том І, регистър №27, нотариално дело №1 от 07. І. 2011 година по описа на нотариус Ю.К., вписан в нотариалната камара под №646 с район на действие Велинградски районен съд. Направено е искане за отмяна на посочения нотариален акт. Претендират се разноски.

        Процесуалният представител на ищците не се явява в открито съдебно заседание и с молба от 09. ІV. 2013 година иска да бъде отменено определението, с което съдът е дал ход на устните състезания. Сочи, че не е могъл да пристигне на време поради затваряне на пътя до Велинград. Според чл. 142, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. От молбата е видно, че за явяването на пълномощника съществува пречка, но няма представени доказателства, че и за ищците съществува такава пречка. Поради горното съдът намира, че следва да отхвърли искането за отмяна на определението, постановено в проведено на 09. ІV. 2013 година открито съдебно заседание, с което съдът е дал ход на устните състезания.

Ответникът, чрез процесуалния си представител в отговора на исковата молба и в открито съдебно заседание, оспорва исковете като неоснователни. Ответникът поддържа, че ищците не владеят имота от поне 30 години, като делът на ищеца М.С.Я. е вече изплатен. Ищцата А.С.Т. получила уравнение на своя дял под формата на зестра. След смъртта на лелята на ответника и сестра на ищците Д.С.Я. на 18. VІ. 2010 година, ищцата А.С.Т. заключила стаите от къщата, в които лелята живеела. Ответникът твърди, че и тези стаи са станали негова собственост, тъй като Д.С.Я. се уговорила с него да му ги отстъпи след смъртта си срещу задължение за гледане приживе. Останалите наследници на имота, освен ищците, също отстъпили дяловете си на ответника по „морални съображения”. Ответникът сочи още, че наследодателите на баща му, на ищците и на леля му Д.С.Я. през 1983 година са разделили имота на три дяла между бащата на ответника, ищеца М.С.Я. и лелята на ответника (сестра на ищците) Д.С.Я.. В следствие на горното ответникът поддържа, че е придобил имота по давност, тъй като делът на ищеца М.С.Я. бил в последствие изплатен. Претендират се разноски.

Велинградският районен съд, след преценка на събраните доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Страните са наследници по закон на Д.Х. Я. ЕГН**********, видно от удостоверение за наследници, издадено на кметството в гр. Сърница, Велинградска община, на 05. ІV. 2012 година под №000134. Д.Х. Я. е починал на 12. ХІ. 1985 година и е оставил като наследници по закон сина си М.С.Я., ищец по делото, дъщерите си А.С.Т. и Д.С.Я. ЕГН**********, първата от които ищца по делото, и синовете си И. и Ф.С.Я. с единни граждански номера съответно ********** и **********. Д.С.Я. е починала на 18. VІ. 2010 година. И.С. Я. е починал на 04. ІХ. 1977 година и е оставил като наследници по закон сина си С. И.ов Я. ЕГН********** и дъщеря си Ф.И.О.. С. И.ов Я. е починал на 20. VІІІ. 2009 година и е оставил като наследници по закон преживялата съпруга Ш.Н. Я. ЕГН**********, и синовете си И. и Н.С.Я. с единни граждански номера съответно ********** и **********. Ф.С. Я. е починал 26. ІІ. 1997 година и е оставил като наследници по закон съпругата си А.Ф. Я. ЕГН**********, дъщерите си Ф.Ф.Ф. ЕГН********** и К.Ф. Я. ЕГН********** и синовете си С.Ф.Я. ЕГН**********, ответник по делото и А.Е. Я. ЕГН**********.

С представена по делото декларация К.Д.Я. и Д.Х. Я. ЕГН********** разделят процесното дворно място и жилищните сгради в него: на сина им Е.Д. Я. (наследодателят на ответника Ф.С. Я., видно от приложено по делото удостоверение за идентичност на лице с различни имена, издадено от кметството в гр. Сърница, Велинградска община, на 25. Х. 2012 година под №000505) – три броя стаи и ½ идеални части от обор с плевня и на М. Д. Я. (ищецът М.С.Я., видно от приложено по делото удостоверение за идентичност на лице с различни имена, издадено от кметството в гр. Сърница, Велинградска община, на 25. Х. 2012 година под №000507) – ½ идеални части от обор с плевня. За себе си запазват три броя стаи и изба, които след смъртта им да останат за дъщеря им К. Д.а Я. (Д.С.Я., видно от приложено по делото удостоверение за идентичност на лице с различни имена, издадено от кметството в гр. Сърница, Велинградска община, на 25. Х. 2012 година под №000506). А.Н. С., председател на селищна система гр. Сърница, е удостоверил с подписа си, че наследодателите са положили подписите си в негово присъствие. Открито е производство по оспорване на тази декларация. Според чл. 193, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс тежестта за доказване неистинността на документ пада върху страната, която го оспорва, а когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила. В случая е безспорно, че документът е частен (не е издаден от държавен орган в кръга на неговата компетентност). Документът не носи подписите на ищците, които го оспорват. Следователно, в тежест на ответника е да докаже неговата истинност.     

Препис от разписен лист, представен по делото, явства, че на името на наследодателя на страните Д.Х. Я. е записан двор с площ от 899.00 м², съставляващ имот с планоснимачен №415.

С жалба до Велинградското районно управление на полицията от 18. ІХ. 2006 година Д.С.Я. се жали от наследниците на брат си Е.Я., наследодател на ответника по делото, като твърди, че я гонят от нейната част от процесния имот. В жалбата е спомената изрично „предварителна подялба”.  

На 07. І. 2011 година нотариус Ю.К., вписан в нотариалната камара под №646 с район на действие Велинградски районен съд съставя приложен по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност, №1, том І, регистър №27, нотариално дело №1 от 2011 година, с който признава ответника за собственик въз основа на придобивна давност на поземлен имот с площ от 899.00 м², означен на скица №105 от 13. VІІІ. 2010 година, издадена от кметството в гр. Сърница, велинградска община, като урегулиран поземлен имот V-415 (парцел V, отреден за имот с планоснимачен №415) от квартал 46 по плана на гр. Сърница, Велинградска община, при граници и съседи: от изток урегулиран поземлен имот ХІV-416, от североизток – улица, от северозапад – урегулирани поземлени имоти ІV-413 и ХІІІ-409, от югозапад – урегулиран поземлен имот VІІІ-404 и от юг – улица, ведно с построените върху парцела жилищна сграда - къща, състояща се от изба и два редовни жилищни етажа със застроена площ от 88.00 м² и разгърната застроена площ от 176.00 м² и стопанска сграда (плевня) цялата със застроена площ от 88.00 м².

По делото са разпитани като свидетели Р.РС.ев ЕГН**********, Л.Я. Я. ЕГН**********, В.П.Д. ЕГН**********, Ф.И.О. ЕГН********** и А.Н.С. ЕГН**********, всички живеещи в гр. Сърница, Велинградска община, съответно на ул. *** №49, на ул. *** №19, на ул. *** №24, на ул. *** №9 и на ул. *** №7.

Първият свидетел депозира показания, че в процесния имот в момента живее ответникът, а допреди две години в къщата е живяла и леля му Д.С.Я.. Три от стаите в имота били заключени и ползвани от ищцата. В момента ответникът предявявал претенции към цялото дворно място и заключените стаи. Снабдил се с нотариален акт и пречел на ищците да влизат в имота да садят растения в двора. До смъртта на Д.С.Я. дворното място било обработвано от нея с помощта на ищцата. Ищцата полагала основно грижи за сестра си. След смъртта на Д.С.Я. страните по делото се скарали и оттогава дворното място се владеело само от ответника.

Втората свидетелка депозира показания, че в момента в имота живее само ответникът. Д.С.Я. живеела в същия имот до смъртта си. Свидетелката заявява, че три от стаите са заключени и ищците ползват плевнята и имота. В последствие твърди, че имотът се ползва от ответника. До смъртта на Д.С.Я. помощ й оказвала ищцата.

Третият свидетел депозира показания, че Д.С.Я. е живяла в имота заедно с братята си и родителите си. Потвърждава, че родителите на ищците разделили имота между децата си. Д.С.Я. заявявала пред него, че е „оставила дела си на С.”. Ответникът й оказвал помощ.

Четвъртата свидетелка депозира показания, че баща й И.С. Я. е заключил стаи в къщата. Потвърждава за уговорката, постигната между родителите на ищците и децата им. Твърди в показанията си, че дъщерите на Д.Х. Я. са получили чеиз срещу дела си от имота.

Според последният свидетел депозира показания, че къщата се ползва от ответника. Заявява, че процесната декларация е подписана пред него.    

С оглед така установената фактическа обстановка по делото, съдът счита, че исковете са допустими като предявени от процесуално легитимни субекти и пред компетентен съд, а по същество – частично основателни, по следните съображения:

Ищците са предявили установителен иск по чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс за признаване за установено по отношение на ответника, че са собственици на по ¼ идеални части от урегулиран поземлен имот V-415 (парцел V, отреден за имот с планоснимачен №415) от квартал 46 по плана на гр. Сърница, Велинградска община, с площ от 899.00 м², при граници и съседи: от изток урегулиран поземлен имот ХІV-416, от североизток – улица, от северозапад – урегулирани поземлени имоти ІV-413 и ХІІІ-409, от югозапад – урегулиран поземлен имот VІІІ-404 и от юг – улица, ведно с построените в парцела жилищна сграда, състояща се от изба и два жилищни етажа със застроена площ от 88.00 м² и разгърната застроена площ от 176.00 м² и стопанска сграда със застроена площ от 88.00 м². Правото си на собственост по отношение на процесния имот претендират въз основа на качеството си на наследници на Д.Х. Я..

По делото беше открито производство по оспорване истинността на декларация, подписана от К.Д.Я. и Д.Х. Я.. Съдът намира, че от показанията на разпитаните по делото свидетели е видно, че такава декларация е подписана. Тя се споменава и в жалбата на Д.С.Я. до Велинградското районно управление на полицията. Между страните обаче не съществува спор, че декларацията не е годна да направи собственици наследодателя на ответника, ищеца и Д.С.Я.. Съдът не приема и довода на ответника, че Д.С.Я. му е „оставила” своя дял. Самият ответник не сочи по какъв начин е извършено това „оставяне” – чрез завещание, договор за издръжка и гледане, покупко-продажба, дарение или по друг начин. Тъй като по делото не са представени писмени доказателства за такива сделки, съдът приема, че Д.С.Я. е била собственик на своята част от наследството на родителите си до смъртта си. Съдът намира, че е без значение кой е полагал грижи за Д.С.Я. и дали на ищцата е даван чеиз или не. Важното е, че сама по себе си декларацията на К.Д.Я. и Д.Х. Я. не е в състояние да направи ответника, ищеца и Д.С.Я. собственици. Съображенията на съда в тази насока са следните:

Според чл. 77, ал. 1 и ал. 2 от Закона за наследството наследодателят може приживе да раздели имотите си между своите наследници, като включи в делбата и запазената част, като тази делба може да бъде извършена с акт за дарение или със завещание. Според чл. 78, ал. 1 от същия закон делбата, в която наследодателят не е включил някой от наследниците с право на запазена част, е недействителна. В случая в делбата наследодателите не са включили поне един наследник с право на запазена част – ищцата по настоящото дело. В настоящото производство ответникът сочи гласни доказателства, че делът на ищцата е уравнен като й е предоставен чеиз – обстоятелство, което не е вписано в декларацията. Съдът намира обаче, че в случая ответникът иска да докаже със свидетелски показания установяване на правни сделки, за действителността на които закон изисква писмен акт. По силата на чл. 164, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс свидетелските показания не се допускат в този случай (съдът приема, че декларацията е най-близо до делба дарение на недвижим имот). На последно място, двамата свидетели, които депозират показания, че на ищцата е даден чеиз именно за уравняване на дела й (свидетелите В.П.Д. и Ф.И.О.) нямат преки впечатления от обстоятелствата, за които свидетелстват. Първият свидетел заявява, че е чул за уравняването на дела от Д.С.Я., а свидетелката – от баща си. Следва да се отбележи, че показанията на свидетелката Ф.И.О. противоречат на показанията на останалите свидетели. Тя например посочва, че баща й платил на наследодателя на ответника и заключил няколко стаи от къщата. Всички останали свидетели заявяват, че въпросните стаи са били владени от Д.С.Я. и в последствие заключени от ищцата. В последствие същата свидетелка твърди, че бащата на ответника е платил на баща й уравнение на дела му. Поради горното съдът приема, че показанията й са също така и вътрешно противоречиви.      

Следователно, необходимо е да се установи от свидетелските показания кой е владял и за какъв период от време процесния имот. Според свидетелските показания, плевнята се е владяла винаги от наследодателя на ответника и от ищеца по равно. Д.С.Я. владеела три стаи до смъртта си през 2010 година, останалата част от къщата се владеела от ответника. Дворното място се ползвало съвместно от страните до смъртта на Д.С.Я., когато между тях възникнали спорове.

За да се приеме, че в полза на ответника е изтекъл давностен срок следва да са налице следните предпоставки: да е упражнявали фактическа власт върху процесния недвижим имот с намерение да го държат като свой постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно през изискуемия от закона период от време. Съдът стига до този извод, макар че в сега действащия Закон за собствеността не е възпроизведен текстът на чл. 302 от отменения Закон за собствеността, имуществата и сервитутите (брой 29 на Държавен вестник от 1904 година), според който владението е законно, когато съдържа шест признака: постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта, като своя собствена. Няма съмнение, че тези признаци намират отражение в сега действащия чл. 68 и следващите от Закона за собствеността. В същия смисъл е и решение № 304, постановено на 4. V. 1995 г. по гражданско дело № 75 по описа за 1995 г. на I Гражданско отделение на Върховния касационен съд на Република България, с докладчик съдията Тодор Стоилов.

От събраните по делото доказателства е видно, че ответникът е владял част процесния имот – той е извършвал фактически действия на използване по предназначение на вещта (ползва ½ идеални части от обора, засажда растения в част от двора, живее в къщата с изключение на трите заключени от ищцата стаи). Ответникът се представя и за собственик на процесния имот, като се е снабдил с нотариален акт, от което може да се направи извода, че го държи за себе си и с цел да го свои. От изложеното следва, че към настоящия момент са налице и обективният, и субективният признак, които сочат ответника като владелец на процесния имот. Съдът счита, че той е недобросъвестен владелец. Според изискването на чл. 70, ал. 1 от Закона за собствеността един владелец е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Поради изложени по-горе доводи съдът намира, че извършената с приложената по делото декларация делба дарение е нищожна. От изложеното дотук следва, че ответникът е недобросъвестен владелец на идеални части от процесния имот и би могъл да придобие право на собственост върху част по-голяма от полагащата му се на основание наследяване по закон с изтичането на десет годишния давностен срок по чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността. Съдът намира, че следва да обсъди от кой момент започва да тече придобивната давност, предвид обстоятелството, че процесният имот е бил съсобствен между ищците, ответника и трети лица.

Владението е фактическо положение, чийто външен, обективен признак е упражняването на фактическа власт върху вещта (corpus). Субективният признак на владението е намерението на владелеца да държи вещта като своя (animus). За да е налице владение се изисква едновременното наличие и на двата признака. Съдът намира, че субективният признак е налице най-рано след 2010 година (след смъртта на Д.С.Я.). Тъй като ответникът е съсобственик, за да се приеме, че е налице намерение да свои полагащите се на другите съсобственици идеални части, той следва недвусмислено да отблъсне тяхното владение. Следва да отблъсне владението и на ищцата по настоящото дело: съдът поради изложени по-горе съображения приема, че поради недействителност на делбата дарение ищцата продължава да е съсобственик. Както е видно от показанията на всички разпитани по делото свидетели, до 2010 година между страните не е имало никакви спорове относно ползването на имота. И двамата ищци са ползвали дворното място заедно с ответника. Три от стаите в къщата и в момента се владеят от ищцата. Ищецът владее ½ идеални части от плевнята и прочие. Поради горното съдът приема, че субективният елемент на владението е налице едва след 2010 година. Следователно, десетгодишният давностен срок все още не е изтекъл.

По силата на наследяването по закон ищците следва да са собственици на по ⅕ идеални части от имота и от построените в него сгради на основание чл. 5 от Закона за наследството, тъй като К.Д.Я. и Д.Х. Я. са имали пет деца. Ответникът следва да получи ⅕ идеални части от дела на баща си или 1/25 идеални части. На основание чл. 8 от Закона за наследството ищците следва да получат по ¼ идеални части от ⅕ идеални части на починалата Д.С.Я. на основание чл. 8, ал. 1 от Закона за наследството и така да прибавят към своите ⅕ идеални части и 1/20 идеални части. Ищците са собственици въз основа наследяване по закон на по ¼ идеални части. Тъй като бащата на ответника е починал преди сестра си Д.С.Я., неговата 1/20 идеални части следва да се разпредели по равно между децата му на основание чл. 10, ал. 2 от Закона за наследството. Съпругата на Ф.С. Я. не следва да наследява Д.С.Я., тъй като според посочената разпоредба починалите преди наследодателя негови братя и сестри се заместват само от своите деца или внуци. Така към своята 1/25 идеални части ответникът следва да прибави ¼ идеални части от 1/20 идеални части или 1/80 идеални части и по този начин да стане собственик на 21/400 идеални части. Следователно, ищците са собственици на по ¼ идеални части от процесните имоти.     

В този смисъл, искът с правно основание чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс се явява доказан и основателен.

Поради изложените по-горе доводи, съдът намира, че нотариален акт №1, том І, регистър №27, нотариално дело №1 от 2011 година, съставен на 07. І. 2011 година от Ю.К., нотариус с №646 по регистъра на Нотариалната камара и с район на действие Велинградски районен съд, засяга правото на собственост на ищците върху общо ½ идеални части от урегулиран поземлен имот V-415 (парцел V, отреден за имот с планоснимачен №415) от квартал 46 по плана на гр. Сърница, Велинградска община, с площ от 899.00 м², при граници и съседи: от изток урегулиран поземлен имот ХІV-416, от североизток – улица, от северозапад – урегулирани поземлени имоти ІV-413 и ХІІІ-409, от югозапад – урегулиран поземлен имот VІІІ-404 и от юг – улица, ведно с построените в парцела жилищна сграда, състояща се от изба и два жилищни етажа със застроена площ от 88.00 м² и разгърната застроена площ от 176.00 м² и стопанска сграда със застроена площ от 88.00 м². Тъй като съдът уважава установителния иск по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс, посоченият нотариален акт следва да бъде отменен на основание чл. 537, ал. 2 от същия кодекс.

Съгласно чл. 108 от Закона за собствеността, собственикът може да иска своята вещ от всекиго, който я владее или държи без основание. Фактическият състав на правната норма съдържа три елемента, които следва да са налице, за да се уважи претенцията, а именно: 1) ищците да са собственици на процесния имот на поддържаното от тях основание, 2) ответникът да владее (държи) имота и 3) това владеене (държане) да е без основание. По първата предпоставка съдът приема за доказано от представени разписен лист и удостоверение за наследници, че ищците са собственици на ½ идеални части от процесния имот.

По отношение втората предпоставка, съдът приема за безспорно установено от събраните гласни доказателства, че ответникът лично владее недвижимия имот, ½ идеална част от плевнята и къщата с изключение на три стаи, които се владеят от ищцата; че ищецът владее ½ идеални части от плевнята. Следователно се установява по безспорен начин, че ответникът оспорва правото на собственост на ищците, като възпрепятстват достъпа им до недвижимия имот и части от построената в него къща. Съгласно чл. 68 от Закона за собствеността, владението е упражняването на фактическа власт върху вещта, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя.

Осъществяваното от ответника владение обаче е без правно основание. Поради изложени по-горе съображения съдът приема, че ответникът не е придобил имота нито на основание изтекла в негова полза придобивна давност, нито на основание представената декларация. Владението на ответника е неоснователно, без правно основание, поради което се явява доказана и третата предпоставка на чл. 108 от Закона за собствеността. Ищците са активно легитимирани да предявят ревадикационния иск за връщане на идеални части от процесния имот доколкото се доказа, че са собственици на ¼ идеални части от него, че ответникът владее част от тези ¼ идеални части и то без правно основание. Съдът счита обаче, че следва да отхвърли исковете с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността частично: доказа се, че ищецът владее ½ идеални части от плевнята, а ищцата – три стаи от построената в имота жилищна сграда. Ответникът обаче не представи никакви доказателства каква идеална част от жилищната сграда представляват трите стаи (от показанията на някои свидетели може само да се предполага броя на стаите в къщата но не и големината им и прочие). Поради горното съдът не може да определи каква част ищцата владее и следва да уважи искът й с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността изцяло.

В този смисъл, съдът ще осъди ответникът да отстъпи собствеността и предаде владението на ¼ идеални части от урегулиран поземлен имот V-415 (парцел V, отреден за имот с планоснимачен №415) от квартал 46 по плана на гр. Сърница, Велинградска община, с площ от 899.00 м², при граници и съседи: от изток урегулиран поземлен имот ХІV-416, от североизток – улица, от северозапад – урегулирани поземлени имоти ІV-413 и ХІІІ-409, от югозапад – урегулиран поземлен имот VІІІ-404 и от юг – улица, ведно с ¼ идеални части от построената в парцела жилищна сграда, състояща се от изба и два жилищни етажа със застроена площ от 88.00 м² и разгърната застроена площ от 176.00 м², за ищеца и ¼ идеални части от урегулиран поземлен имот V-415 (парцел V, отреден за имот с планоснимачен №415) от квартал 46 по плана на гр. Сърница, Велинградска община, с площ от 899.00 м², при граници и съседи: от изток урегулиран поземлен имот ХІV-416, от североизток – улица, от северозапад – урегулирани поземлени имоти ІV-413 и ХІІІ-409, от югозапад – урегулиран поземлен имот VІІІ-404 и от юг – улица, ведно с ¼ идеални части от построената в парцела жилищна сграда, състояща се от изба и два жилищни етажа със застроена площ от 88.00 м² и разгърната застроена площ от 176.00 м² и стопанска сграда със застроена площ от 88.00 м².

 

        Водим от изложеното до тук съдът на основание чл. 108 от Закона за собствеността съдът

Р   Е   Ш   И   :

 

        ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Ф.Я. ЕГН**********, живеещ в ***, че А.С.Т. ЕГН********** и М.С.Я. ЕГН**********, и двамата живеещи в гр. Сърница, Велинградска община, на *** с адрес за призоваване в ***, чрез пълномощниците си адвокатите Н.В. и Б.Х. от Софийската адвокатска колегия, са собственици на по ¼ идеални части от урегулиран поземлен имот V-415 (парцел V, отреден за имот с планоснимачен №415) от квартал 46 по плана на гр. Сърница, Велинградска община, с площ от 899.00 м², при граници и съседи: от изток урегулиран поземлен имот ХІV-416, от североизток – улица, от северозапад – урегулирани поземлени имоти ІV-413 и ХІІІ-409, от югозапад – урегулиран поземлен имот VІІІ-404 и от юг – улица, ведно с по ¼ идеални части от построените в парцела жилищна сграда, състояща се от изба и два жилищни етажа със застроена площ от 88.00 м² и разгърната застроена площ от 176.00 м² и стопанска сграда със застроена площ от 88.00 м².

ОСЪЖДА С.Ф.Я. ЕГН**********, живеещ в ***, да отстъпи собствеността и предаде владението на ¼ идеални части от урегулиран поземлен имот V-415 (парцел V, отреден за имот с планоснимачен №415) от квартал 46 по плана на гр. Сърница, Велинградска община, с площ от 899.00 м², при граници и съседи: от изток урегулиран поземлен имот ХІV-416, от североизток – улица, от северозапад – урегулирани поземлени имоти ІV-413 и ХІІІ-409, от югозапад – урегулиран поземлен имот VІІІ-404 и от юг – улица, ведно с ¼ идеални части от построената в парцела жилищна сграда, състояща се от изба и два жилищни етажа със застроена площ от 88.00 м² и разгърната застроена площ от 176.00 м², на М.С.Я. ЕГН**********, живеещ в гр. Сърница, Велинградска община, на *** с адрес за призоваване в ***, чрез пълномощниците си адвокатите Н.В. и Б.Х. от Софийската адвокатска колегия, като ОТХВЪРЛЯ иска по отношение на ¼ идеални части от построената в урегулиран поземлен имот V-415 (парцел V, отреден за имот с планоснимачен №415) от квартал 46 по плана на гр. Сърница, Велинградска община, с площ от 899.00 м², при граници и съседи: от изток урегулиран поземлен имот ХІV-416, от североизток – улица, от северозапад – урегулирани поземлени имоти ІV-413 и ХІІІ-409, от югозапад – урегулиран поземлен имот VІІІ-404 и от юг – улица, стопанска сграда със застроена площ от 88.00 м².

ОСЪЖДА С.Ф.Я. ЕГН**********, живеещ в ***, да отстъпи собствеността и предаде владението на ¼ идеални части от урегулиран поземлен имот V-415 (парцел V, отреден за имот с планоснимачен №415) от квартал 46 по плана на гр. Сърница, Велинградска община, с площ от 899.00 м², при граници и съседи: от изток урегулиран поземлен имот ХІV-416, от североизток – улица, от северозапад – урегулирани поземлени имоти ІV-413 и ХІІІ-409, от югозапад – урегулиран поземлен имот VІІІ-404 и от юг – улица, ведно с ¼ идеални части от построените в парцела жилищна сграда, състояща се от изба и два жилищни етажа със застроена площ от 88.00 м² и разгърната застроена площ от 176.00 м² и стопанска сграда със застроена площ от 88.00 м², на А.С.Т. ЕГН**********, живееща в гр. Сърница, Велинградска община, на *** с адрес за призоваване в ***, чрез пълномощниците си адвокатите Н.В. и Б.Х. от Софийската адвокатска колегия.

 

        ОТМЕНЯ нотариален акт №1, том І, регистър №27, нотариално дело №1 от 2011 година, съставен на 07. І. 2011 година от Ю.К., нотариус с №646 по регистъра на Нотариалната камара и с район на действие Велинградски районен съд.

 

На основание чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс решението подлежи на обжалване по реда на глава ХХ от същия кодекс, озаглавена “Въззивно обжалване”, пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.

 

 

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :