РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 01.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VІІ - ми
състав, в публично заседание на 24 юни, през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при
секретаря МАРИЯ С.А
като разгледа
докладваното от съдията АГУШ административно
дело № 359 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 405
от Кодекса на труда (КТ), във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е жалба от „Димекс Груп
2014” ЕООД, със седалище: гр. Русе, представлявано от А.М. - управител против задължително
предписание под № 10, дадено от инж. М.Н.Н. – гл. инспектор в Дирекция
“Инспекция по труда” (ДИТ) – Русе и инж. И.Й.Д.– ст. инспектор в ДИТ - Русе на
основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ с Протокол изх. № ПР1906392 от 20.03.2019
г. за извършена проверка, досежно дружеството, в качеството му на работодател,
да доплати (до пълния размер) командировъчните разходи на С.Д.С.в размер на
789,87 EUR
(1 544,85 лева), спазвайки разпоредбите на чл. 215, ал. 1, във връзка с
чл.121, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), във връзка с чл. 31, ал. 1 от Наредбата
за служебните командировки и специализации в чужбина (ДВ, бр. 50/2004 г.), във
връзка с Приложение № 3 към НСКСЧ.
Задължително предписание под № 10,
дадено с Протокол изх. № ПР1906392 от 20.03.2019 г. за извършена проверка от
инспектори в ДИТ – Русе, е било оспорено по административен ред пред
по-горестоящия административен орган, като с Решение на основание чл. 97, ал. 1
от АПК, изх. № 19033632 от 22.04.2019 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция (ИА) „Главна инспекция по труда“ – София, то е било потвърдено.
В жалбата се навеждат доводи за
материална незаконосъобразност на оспорения административен акт като се
претендира неговата отмяна и присъждане на направените по делото разноски.
Ответната в производството страна, чрез
процесуален представител,
оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Претендира и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази становищата на страните,
събраните по делото доказателства и след служебна проверка за законосъобразност
на обжалвания индивидуален административен акт на основание чл. 168 от АПК,
приема за установено следното:
По
фактите
По
повод подаден сигнал вх. № 19015635/20.02.2019 г. от С.Д.С.с приложени към него
документи (л. л. 20 - 30 от преписката), на 26.02.2019 г. по работни места, и
на 06 и 14.03.2019 г. по документи, контролен орган при ДИТ – Русе извършил
проверка по спазване на трудовото законодателство в „Димекс Груп 2014“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Панайот
Хитов” № 5.
Резултатите от извършената проверка
били отразени в Протокол изх. № ПР1906392 от 20.03.2019 г. (л. л. 9 - 12 от
преписката), според който по т. 10 било констатирано, че видно от представените
при проверката по документи: Заповед за международна командировка № 4 от
15.01.2019 г. (л. 31 от преписката), с която „Димекс Груп 2014“ ЕООД, гр. Русе
командирова С.С.със задача да извърши превоз на товари по релация България –
Италия – ЕУ – България, определени в заповедта командировъчни 67 евро на ден,
отчетни документи, банкови извлечения за направени преводи, разходни касови
ордери, справка-обяснение от упълномощеното от работодателя лице, което го
представлява и др., се установило, че работодателят не е изплатил в пълен
размер командировъчните разходи на С.Д.С.за периода 15.01.2019 г. – 03.02.2019
г., в размер на 789,87 EUR
или преизчислено в лева - 1 544,85 лева.
Така описаното деяние контролният
орган квалифицирал като нарушение на чл. 215, ал. 1, във връзка с чл. 121, ал.
1 от КТ, във връзка с чл. 31, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и специализации
в чужбина (ДВ, бр.50/2004 г.), във връзка с Приложение № 3 към НСКСЧ.
За отстраняване на констатираното
нарушение, на основание чл. 404, ал.1, т. 12 от КТ било дадено задължително
предписание по т. 10, работодателят да доплати (до пълния размер)
командировъчните разходи на С.Д.С.в размер на 789,87 EUR (1 544,85 лева), спазвайки
разпоредбите на чл. 215, ал. 1, във връзка с чл. 121, ал. 1 от Кодекса на труда
(КТ), във връзка с чл. 31, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина (ДВ, бр. 50/2004 г.), във връзка с Приложение № 3 към
НСКСЧ, със срок за изпълнение: 18.04.2019 г.
На проверката е присъствал
упълномощен представител на работодателя, съгласно пълномощно № 6390/29.08.2014
г. (л. л. 17 и 18 от преписката) – М.Л.М.. Същото лице е получило препис от
протокола на 20.03.2019 г. Това е и лицето дало обяснение във връзка с
констатираното нарушение по т. 10 от протокола (л. 32 от преписката). Според
дадените обяснения с пратка № 5300082582131/08.03.2019 г. е била изпратена
Заповед № 003/04.02.2019 г. за прекратяване на ТПО с лицето С.Д.С., считано от
04.02.2019 г. (л. 65 и л. л. 50 и 51 от преписката). Последният е бил в командировка
от 15.01.2019 г. до 03.02.2019 г., съгласно Заповед № 4/15.01.2019 г. (л. 31 от
преписката). В обяснението се сочи, че на лицето били дадени пари в BG
и EUR: с РКО 300 лева – служебни пари за
плащане на разходи, с РКО 250 EUR
– аванс по ком. з-д 4/15.01.2019 г. (л. 37 от преписката), на 18.01.2019 г. –
банков превод от 587 лева – личен аванс (л. 33 от преписката) и сумата от 200
лева – за гума, която той срязал в Австрия.
Работодателят е оспорил (л. л. 5 – 8
от преписката) даденото му с протокола предписание по т. 10 по административен
ред пред по-горестоящия орган, който с Решение на основание чл. 97, ал. 1 от АПК, изх. № 19033632 от 22.04.2019 г. на Изпълнителния директор на ИА „Главна
инспекция по труда“ – София, го е потвърдил (л. л. 2 – 4 от преписката).
В жалбата до по-горестоящия орган се
прави възражение, че контролният орган не е отчел, че посочената в заповедта за
командироване сума - 67 евро на ден не са само дневни, а включват квартирни и
други пари, като съгласно т.1 от Приложение № 3 към чл. 31, ал. 1 от НСКСЧ
дневните пари на персонала на сухоземния транспорт /шофьори/ са 27 евро при
единична езда. Твърди се, че освен тази сума работодателят е одобрил
допълнителни разходи в размер на 40 евро за заплащане на квартирни и други
пари, като по този начин била формирана сумата от 67 евро на ден в
командировъчната заповед. Отново са посочени сумите, които са били изплатени на
работника във връзка с командировката. Направен е довод, че съгласно
длъжностната характеристика (л. л. 58 – 63 от преписката), работникът следва да
отчете предоставените средства в срок до 2 дни след приключване на
командировката, като такъв отчет не бил представен, освен представените и при
проверката на контролните органи документи, други документи от страна на
работника не били представени. По представените от С. документи бил изготвен
отчет командировка 4/15.01.2019 г. за периода 15.01.2019 г. до 03.02.2019 г.
(л. 40 от преписката), според който на лицето били предоставени средства в
размер общо на 1 575,96 лева, а разходите му възлизали общо на
1 573,55 лева, от които дневни командировъчни пари – 27 евро на ден и
разходи по пътуването, за които работникът е представил отчетни документи в
размер на 517,40 лева. Твърди се, че не са представени разходни документи,
свързани със заплащане на квартирни, поради което дори и да са предвидени в
заповедта за командироване не следва да бъдат заплащани от страна на
работодателя. Същите възражения са направени и с жалбата до съда.
За да потвърди задължителното
предписание по т. 10, дадено с Протокол изх. № ПР1906392 от 20.03.2019 г.,
горестоящият орган е обсъдил съдържащите се в преписката писмени доказателства
и възраженията на жалбоподателя, като е счел последните за неоснователни по
следните съображения: на първо място в заповедта за командироване сумата от 67
евро на ден е определена за „дневни квартирни и други пари“, но не се
установява каква част от тях работодателят е определил за дневни, каква за
квартирни и кои суми, според издадената заповед са други „пари“. Заповедта не
съдържа задължение за отчитане на извършените разходи за квартирни пари. На
следващо място изрично работодателят е определил разходите в размер на 67 евро на
ден да са за сметка на дружеството с цел бързото, сигурно и качествено
извършване на превозите. Посочил е, че съгласно т. 30, б. „д“ от длъжностната
характеристика, работникът е задължен да представи документите си за отчет,
окомплектовани и оформени, съгласно вътрешнофирмените изисквания в срок до два
работни дни от регистрирането в „КПП“, но подобни правила не се установяват. От
представените Правилник за вътрешния трудов ред (л. л. 67 – 74 от преписката) и
Вътрешни правила за работната заплата (л. л. 75 – 79 от преписката) също не се
установява заплащането на определената сума от 67 евро на ден да е под условие.
Освен това горестоящият орган е приел, че относимото към казуса и определените
от работодателя дневни и квартирни пари правно основание се съдържа в Наредбата
за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в
рамките на предоставяне на услуги, регламентираща финансовите условия на
командировката.
По отношение на дължимия размер командировъчни
пари, които работодателят следва да доизплати, горестоящият орган е приел, че
същият е правилно определен, като е съобразено, че общата дължима сума за
командировъчни пари е в размер на 1 340 евро или 2 620,81 лева, от които
са заплатени с РКО – 250 евро аванс (488,96 лева) на л. 37 от преписката и 587
лева личен аванс (л. 33 от преписката), с оглед на което следва да бъдат
доплатени (до пълния размер) командировъчни пари в размер на 789,87 евро или
1 544,85 лева.
По делото са приобщени съдържащите се
в административната преписка писмени доказателства, установяващи релевантни за
спора факти и обстоятелства, сред които освен цитираните вече в гореизложеното и
Трудов договор № 027 от 11.01.2019 г. между „Димекс Груп 2014“ ЕООД, в
качеството му на работодател и С.Д.С., в качеството му на работник, от който е
видно, че работникът се задължава да постъпи на работа на 14.01.2019г. (л. л.
56 и 57 от преписката), както и Заповед за прекратяване на трудов договор № 003
от 04.02.2019 г., съгласно която ТПО между страните се прекратява, считано от
същата дата (л. 65 от преписката).
По
правото
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице –
адресат на административния акт, за което е налице правен интерес от
оспорването.
Решение
на основание чл. 97, ал. 1 от АПК, изх. № 19033632 от 22.04.2019 г. на
Изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“ – София, с което е
потвърдено задължително предписание под № 10, дадено с Протокол изх. № ПР1906392/20.03.2019
г., е връчено на надлежно упълномощен представител на жалбоподателя на 30.04.2019
г., видно от представено удостоверение от „Български пощи“ ЕАД (л. 26 от
делото). Жалбата до съда е депозирана чрез ДИТ – Русе, като е изпратена по
пощата на дата 14.05.2019 г., видно от поставеното пощенско клеймо (л. 1 от
преписката), с което е спазен преклузивният 14-дневен срок по чл. 149, ал. 3,
предл. 1, във вр. с ал. 1 от АПК.
Оспорва се акт, подлежащ на съдебен контрол.
С оглед изложеното, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и подлежаща на
разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Обжалваният административен акт е
издаден от орган с материална и териториална компетентност и такава по степен,
предвид разпоредбите на чл.404, ал. 1 от КТ и чл. 21, ал. 1 и ал. 4, т. 1 от Устройствен правилник
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
Съгласно посочените разпоредби,
Инспекцията по труда, като контролен орган, има компетентност да реагира при
непосредствено констатирани нарушения на трудовото законодателство и да вземе
незабавно мерки за отстраняването им, в това число и да налагат предвидените в
т. т. 1 – 12 на чл. 404, ал. 1 от КТ принудителни административни мерки.
Съгласно чл. 21, ал. 1 и ал. 4, т. 1 от Устройствения правилник, инспекторът от
инспекция по труда е контролен орган и има правомощия, установени в КТ за това,
като при установяване нарушение на законодателството може да дава задължителни
предписания за отстраняването им.
Оспореното в настоящото производство
предписание е дадено от главен и старши инспектор при ДИТ – Русе, т. е. от длъжностни
лица, които по силата на посочените по-горе разпоредби изпълняват функции на
контролен орган и упражняват правомощията по чл. 404, ал. 1 от КТ.
Протоколът, обективиращ оспореното
предписание, е издаден в писмена форма като съдържа както фактически, така и
правни основания за издаването му.
В разпоредбата на чл. 404, ал. 1 от КТ
е предвидено, че за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на
трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях
контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и чл.
401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да
прилагат следните принудителни административни мерки:
по т. 12 да дават задължителни
предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане на
неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите
правоотношения.
В конкретния казус е била извършена
проверка на жалбоподателя по спазване на трудовото законодателство по повод
подаден сигнал от лице – С.Д.С., което към момента на подаване на сигнала и
извършване на проверката вече не е било в трудово правоотношение с дружеството.
По делото обаче не се спори и от
представения Трудов договор № 027 от 11.01.2019 г. (л. л. 56 и 57 от преписката),
съдът приема за безспорно установено, че страните (жалбоподателят в настоящото
производство и лицето С.Д.С.) са били обвързани от валидна трудовоправна
връзка, в рамките на която през процесния период (времето на командировка от
15.01.2019 г. до 03.02.2019 г.) С.С.заемал при жалбоподателя длъжността „шофьор
тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“, като със Заповед за международна
командировка № 4 от 15.01.2019 г. бил командирован на основание НСКСЧ със
задача да извърши превоз на товари по релация България – Италия – ЕУ –
България, с определени в заповедта командировъчни пари 67 евро на ден. Същите
са посочени като разходи за дневни, квартирни и др. пари, които с оглед
бързото, сигурното и качествено извършване на превозите, съгласно вътрешните
наредби са за сметка на работодателя.
При извършената проверка въз основа
на представените писмени доказателства е констатирано, че дружеството не е
изплатило в пълен размер дължимото обезщетение при командировка на лицето,
подало сигнала – С.Д.С., като следва да му бъдат изплатени още 789,87 EUR или преизчислено в лева -
1 544,85 лева, като е дадено и задължително предписание на основание чл. 404,
ал. 1, т. 12 от КТ именно с такова съдържание.
Неоснователно и недоказано се явява
основното възражение на жалбоподателя, че контролният орган не е отчел, че
посочената в заповедта за командироване сума - 67 евро на ден не са само
дневни, а включват и квартирни, и други пари, като съгласно т. 1 от Приложение
№ 3 към чл. 31, ал. 1 от НСКСЧ дневните пари на персонала на сухоземния
транспорт /шофьори/ е 27 евро при единична езда. Твърди се, че освен тази сума
работодателят е одобрил допълнителни разходи в размер на 40 евро за заплащане
на квартирни и други пари, като по този начин била формирана сумата от 67 евро
на ден в командировъчната заповед, но в случая работникът не бил представил
разходни документи, свързани със заплащане на квартирни, тъй като не бил
пренощувал в хотели или други места за настаняване, а съгласно чл. 37, ал. 2 от
Наредбата квартирните се отчитали с документи, издадени от съответния хотел, поради
което дори и да са предвидени в заповедта за командироване не следвало да бъдат
заплащани от страна на работодателя.
Съгласно нормата на чл. 215, ал. 1 от КТ, при командироване по чл. 121, ал. 1 работникът или служителят има право да
получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни
пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет.
Според разпоредбата на чл. 121, ал. 1
от КТ, когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да
командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън
мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без
прекъсване.
Към настоящия казус приложение
намират разпоредбите на Наредбата за служебните командировки и специализации в
чужбина (НСКСЧ), която е приета именно на основание чл. 215 от КТ (§ 6 от ПЗР
на Наредбата) и по-конкретно Раздел IV „Командировъчни пари на персонала на
сухоземни, въздухоплавателни и водни транспортни и специални средства“ (чл. 31
– чл. 34 от Наредбата).
Последните разпоредби са специални
досежно дължимите командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на
международни рейсове на персонала на сухоземните транспортни средства, поради
което същите дерогират общите норми по Наредбата, уреждащи различни хипотези.
Видно от § 1, т. 3 от ДР на НСКСЧ „персонал“
са екипажът и стюардесите при извършване на автомобилни превози на товари и
пътници зад граница. Шофьорът на автомобила е част от неговия екипаж, поради
което командировъчните му пари се изчисляват по този ред.
Съгласно чл. 31, ал. 1 от Наредбата, персоналът
на сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари на ден за
времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки,
определени в Приложение № 3.
Според т. 1 от Приложение № 3 към чл.
31, ал. 1 от Наредбата, командировъчните
пари на шофьори и стюардеси при автомобилни превози е
27 евро при единична езда и 21 евро при двойна езда, включително квартирни пари.
От друга страна ал. 6 на чл. 31 от Наредбата гласи, че ръководителите на предприятия могат
да определят размери на командировъчните пари, различни от определените в Приложения
№ 3, 3а, 3б и 3в, в зависимост от експлоатационни и технологични условия на
работа и организация на международните рейсове.
Целта на наредбата е да посочи
минималните размери, в които следва да се изплащат командировъчните средства. В
този смисъл и цитираната по-горе разпоредба на чл. 31, ал. 6 допуска отклонение
от посочените размери само в случай че това се налага от технологичните
особености на трудовия процес и води до заплащане на по-високи суми за командировъчни средства.
Видно от текста на процесната командировъчна
заповед в конкретния случай работодателят е определил командировъчни пари в
размер, по-висок от нормативния минимум по т. 1 от Приложение № 3 към чл. 31,
ал. 1 от Наредбата, като нито в заповедта, нито в представените по делото ПВТР
и ВПРЗ изплащането на така определения размер от 67 евро на ден е поставено под
някакво условие.
Освен това минимално определената в
Наредбата сума за командировъчни пари на ден на шофьори и стюардеси при
автомобилни превози включва и квартирни пари, като този извод следва директно
от правилото на т. 1 от Приложение № 3 към чл. 31, ал. 1 от Наредбата. Това е
така именно с оглед особеностите на вида персонал и спецификата на извършваната
от него дейност, което е обусловило и изричната правна регламентация на
командировъчните им пари. Като
обща сума са определени и командировъчните пари в процесната заповед. От
заповедта не се установява каква част от тях работодателят е определил за
дневни, каква за квартирни и кои суми, според издадената заповед са други
„пари“. На следващо място изрично работодателят е определил командировъчните
разходи в размер на 67 евро на ден да са сметка на дружеството с цел бързото,
сигурно и качествено извършване на превозите.
Правилно в оспореното предписание е
определен и размерът на командировъчните пари, които следва да бъдат изплатени на
работника до пълния им дължим размер. В конкретния казус с оглед представените
писмени доказателства правилно е било съобразено, че общата дължима сума за
командировъчни пари е в размер на 1 340 евро или 2 620,81 лева, от които
са заплатени с РКО – 250 евро аванс (488,96 лева) и 587 лева личен аванс, и
следва да бъдат доплатени (до пълния размер) командировъчни пари в размер на
789,87 евро или 1 544,85 лева.
С оглед изхода на спора и като съобрази разпоредбата на
чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и Тълкувателно решение
№ 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г., настоящият съдебен състав
намира претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото -
юрисконсултско възнаграждение за основателна. Такова следва да се присъди в
размер на 100 (сто) лева, съгласно разпоредбата на чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
На основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба
на „Димекс Груп 2014” ЕООД, със седалище: гр. Русе, представлявано от А.М. -
управител против задължително предписание под № 10, дадено от инж. М.Н.Н. –
главен инспектор в Дирекция “Инспекция по труда” – Русе и инж. И.Й.Д.– старши
инспектор в Дирекция “Инспекция по труда” - Русе на основание чл. 404, ал. 1,
т. 12 от КТ с Протокол изх. № ПР1906392 от 20.03.2019 г. за извършена проверка,
досежно дружеството, в качеството му на работодател, да доплати (до пълния
размер) командировъчните разходи на С.Д.С.в размер на 789,87 EUR (1 544,85 лева).
ОСЪЖДА „Димекс
Груп 2014” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе,
ул. „Панайот Хитов“ № 5, представлявано от А.Д.М. – управител да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе сума в размер на 100 (сто) лева разноски
по делото – юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: