№ 17190
гр. София, 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110146918 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от АПС „Бета България“
ЕООД срещу Я. А. Т., за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: 300,00 лв. – прехвърлено чрез цесия вземане за главница по Договор за предоставяне
на паричен заем № 403855/04.03.2020 г. сключен с „Сити Кеш“ ООД; 15,02 лв.
представляваща възнаградителна лихва за периода 04.03.2020 г. до 18.04.2020 г. и 20,84 лв.
представляваща обезщетение за забава за периода от 04.03.2020 г. до 13.01.2022 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
14665/2023 г. по описа на СРС, 175-ти състав.
В исковата молба се твърди, че на 04.03.2020 г. ответницата е сключила договор за
потребителски кредит № 403855 със „Сити кеш“ ООД, по силата на който получила 300 лв.
и се съгласила да върне една вноска 476 лв. в срок до 18.04.2020 г., на която дата бил
падежът на договора. Сочи, че договорът е сключен при ГЛП 40,05 % и ГПР 48,63 %, по
реда на ЗПФУР. Твърди, че ответницата не е изпълнила задълженията си по договора. С
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022 г. „Сити кеш“ ООД
прехвърлило на ищеца вземанията си произтичащи от процесния договор за кредит, за което
твърди, че ответницата е уведомена. В условията на евентуалност прави изявление за
съобщаване на цесията с исковата молба. При тези твърдения моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
оспорва да има задължения към ищеца, както и към „Сити кеш“ ООД. Оспорва да е
уведомена за извършената цесия. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
1
разноски.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите от страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:
В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК вр. с чл.99 ЗЗД е да установи следните обстоятелства: наличието на
валидно правоотношение между „Сити кеш“ ООД и ответницата по договор за кредит с
твърдяното от ищеца съдържание; че ответникът е усвоил кредита в размера, посочен в
исковата молба; размера на непогасената главница и възнаградителна лихва; настъпване на
падежа на задължението за връщане на вноските по кредита; че вземанията по договора за
кредит са прехвърлени на ищцовото дружество с договор за цесия, за което прехвърляне
ответникът е надлежно уведомено по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД: в доказателствена тежест на ищеца е да
докаже съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в забава и
размера на обезщетението за забава.
В доказателствена тежест на ответника е при установяване на горните факти е да
докаже погасяване на дълга.
Относно наличието на валидно правоотношение по договор за потребителски кредит
сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, съдът
намира следното.
Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за
потребителския кредит – ЗПК /Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г. / – чл.
9, като това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на
услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването
на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена – чл. 10,
ал. 1 ЗПК – на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра
– по един за всяка от страните по договора /дефиниция на понятието "траен носител" се
съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК – това е всеки носител, даващ възможност на потребителя
да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й
използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена
информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената
информация/.
Законът за потребителския кредит допуска възможността договорът за потребителски
кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът
трябва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно
приложение 2, а според чл. 5, ал. 13, когато договорът за предоставяне на потребителски
кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за
комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен
или друг траен носител, както и в случаите по ал. 10 /при използването на телефон като
средство за комуникация или друго средство за гласова комуникация от разстояние/,
кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация
посредством формуляра по ал. 2 незабавно след сключването на договора за потребителски
кредит.
Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани
в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние – ЗПФУР /Обн., ДВ, бр. 105 от
2
22.12.2006 г. /, като според чл. 6 договорът за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средство за комуникация – едно или повече. Дефиниция на понятието
"финансова услуга" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР – това е всяка услуга по
извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно
пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и
предоставяне на платежни услуги, а на "средство за комуникация от разстояние" – в § 1, т. 2
от ДР на ЗПФУР и това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на
услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и
на потребителя.
Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да докаже, че е: 1/.
изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; 2/. спазил
сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 и 3/. получил съгласието на потребителя за сключването на
договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който
потребителят има право да се откаже от сключения договор. За доказване на електронни
изявления /както се твърди в частност/ се прилага Законът за електронния документ и
електронния подпис – /понастоящем ЗЕДЕУУ/, като изявленията, направени чрез
електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила
за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях – чл. 18, ал. 2 и 3 ЗПФУР.
Електронното изявление е предоставено в цифрова форма словесно изявление, което
може да съдържа и несловесна информация, а електронното изявление, записано на
магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява
електронен документ – чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ. Същото се счита за подписано
при условията на чл. 13, ал. 1 от закона – за електронен подпис се счита всяка електронна
информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на
неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този
електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис /чл. 13, ал. 3
ЗЕДЕУУ/, но също така допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да
придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен /чл. 13, ал. 4
ЗЕДЕУУ/. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен
документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава – чл. 180 ГПК и
чл. 18, ал. 3 ЗПФУР. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не
променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се представя по
делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не
поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно
доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание /решение № 70 от
19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV ГО/.
В случая от съдържанието на Общите условия на цедента „Сити Кеш“ ООД за заеми
„Кредирект“ се установява, че редът за сключване на договора за потребителски кредит е
следният. Съгласно чл. 6 от ОУ, кандидатстването за заем, когато същото се осъществява
чрез интернет платформа, се извършва по установен от заемодателя ред, посредством
създадената за това електронна форма, намираща се на неговия сайт на адрес
https://credirect.bg, на уеб сайта или в локален офис на трето лице партньор на заемодателя.
Искането за предоставяне на потребителски кредит се попълва от заемателя. Срокът за
разглеждане на всяко отправено искане за заем е 7 работни дни считано от подаването на
искането за заем. В чл. 8 от ОУ е предвидено, че при кандидатстване за заем, заемателят е
длъжен да предостави всички посочени във формата за кандидатстване данни, актуална
електронна поща, телефон за връзка, параметри на желания заем /размер на главницата и
период на погасяване/, две лица за контакт, както и да посочи желания начин на изплащане
3
на отпуснатата заемна сума: по банков път, на декларирана банкова сметка, или чрез
системата на „Изи Пей“. В чл. 9 от ОУ е уредено, че заемодателят изпраща на посочената от
заемателя електронна поща СЕФ, съдържащ цялата необходима преддоговорна информация
за искания заем. Неприемането им се счита за отказ от подаване на искане и не позволява на
заемодателя да разгледа искането за заем. Според чл. 11 от ОУ, заемодателят предоставя чрез
своя уеб сайт, уеб сайт на трето лице партньор проект на договора за заем, общи условия
като заедно със СЕФ трите съдържат цялата необходима преддоговорна информация. С
натискането на бутона „Изпрати“, заемодателят декларира, че приема така предоставените
му условия. Това действие се счита за подписване от заемателя на всяка страница от
предоставените му документи при условията, при които те са му предоставени. Заемодателят
потвърждава /чл. 13 от ОУ/, респективно отказва сключването на договор за заем
посредством телефонно обаждане, електронно съобщение или изпращане на кратко
съобщение /SMS/ на декларирания от заемателя телефонен номер. За мълчалив отказ от
сключване на договора се счита непотвърждаването му в срок от три работни дни, считано
от датата на подаване на искането за заем. Заемателят потвърждава /респективно отказва/
сключването на договор за заем във всеки момент до неговото сключване посредством
телефонно обаждане до заемодателя на неговия единен национален телефонен номер
*********. Доколкото отправянето на искане за заем представлява желанието на заемателя
да сключи договор за заем със заемодателя, неговото съгласие за сключване на договор за
заем е наложително само при промяна от страна на заемодателя на първоначално заявените
параметри. Според чл. 18 ОУ, при одобрение на сключването на договор за заем,
заемодателят изпраща на декларирания от заемателя електронен адрес договор за заем,
заедно с погасителен план и общи условия във формат, който не позволява коригиране на
предоставената с него информация. Изпратеният договор за заем се счита за приет от страна
на заемателя до неговия изричен отказ за сключване на договор за заем по реда и начините,
описани в настоящите общи условия. Тези действие се считат за подписване на всяка
страница от предоставените документи от всяка от страните при условията, при които са
предоставени. Съгласно чл. 20 от ОУ, договорът се счита за сключен и влиза в сила от
изпращането му от заемодателя на заемателя и страните се съгласяват съобщенията по
електронната поща да имат силата на саморъчни подписи на страните, съгласно чл. 13 от
ЗДЕУУ.
С оглед описания начин на сключване на процесния потребителски кредит се налага
извод, че с предоставянето на лични данни и изпращане на искането за кредит до кредитора,
потвърдено чрез натискането на бутона „Изпрати“, следва да се приеме, че клиентът-
кредитополучател изявява своята воля за сключването на договора и приема общите
условия. За тези обстоятелства обаче по делото не са ангажирани доказателства от страна на
ищеца въпреки дадените от съда указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК с доклада по делото.
Съгласието на страните да придадат на обикновения електронен подпис стойността на
саморъчен се съдържа в общите условия към договора, чието приемане и потвърждаване от
страна на ответника по делото не е установено. По делото е представен само договор на
хартиен носител, който не носи подписа на нито една от страните. Липсват каквито и да
било доказателства изявления на ответника, че е запознат с условията по договора, с общите
условия и че ги приема, не е предоставено и доказателство за подаване на заявка за кредит и
потвърждаване получаването на стандартния европейски формуляр и неговото съдържание,
а доказателствената тежест за тези е на кредитора, съответно на ищеца-цесионер съгласно
изричната норма на чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗПФУР. Знанието на кредитора за лични данни на
ответника само по себе си не може да обоснове извод, че страните са постигнали съгласие за
4
договора, нито представената разписка за извършен превод чрез системата „Easy Pay”.
Предвид гореизложеното съдът намира, че по делото не е доказано наличието на
валидно правоотношение по договор за предоставяне на потребителски кредит, а при
липсата на първата и основна материалноправна предпоставка за уважаване на исковете,
разглеждането на останалите е безпредметно.
Самостоятелно основание за отхвърляне на исковете е и обстоятелството, че отново
въпреки дадените от съда указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, ищецът не представи
доказателство за извършено уведомяване на ответника за прехвърлянето чрез цесия на
процесните вземания. Към исковата молба е представен единствено препис от договора за
цесия от 21.07.2022г., сключен между заемодателя „Сити Кеш“ ООД и ищеца „АПС Бета
България“ ЕООД, но не е представено изходящо от цедента „Сити Кеш“ ООД уведомление
за цесията, поради което уведомяването не е извършено и в хода на процеса.
С оглед гореизложените обстоятелства, предявените искове са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ответникът. Същият е
сторил единствено разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, платени
изцяло в брой, поради което сумата следва да му бъде присъдена.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК: ****** със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, срещу Я. А. Т., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Студентски град“, бл. 20, ет. 6, ап. 610, установителни
искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9
ЗПК вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че Я. А. Т. дължи на „АПС
Бета България“ ЕООД сумата от 300,00 лева, представляваща прехвърлено чрез цесия
вземане за главница по Договор за предоставяне на паричен заем № 403855/04.03.2020 г.
сключен с „Сити Кеш“ ООД, сумата от 15,02 лева, представляваща възнаградителна лихва за
периода 04.03.2020г. до 18.04.2020г. и сумата от 20,84 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 04.03.2020г. до 13.01.2022г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 14665/2023 г. по описа на СРС,
175-ти състав.
ОСЪЖДА „АПС Бета България“ ЕООД да заплати на Я. А. Т. на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата от 400 лева, представляваща сторените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5