МОТИВИ към присъда, по НОХД № 786/2017 год. на
РОС.
Против подс.
М.К.С. (M. C. S.), гражданин
на Република Румъния, е
предявено обвинение по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б.“б“ пр. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал.1, пр.3 от НК за това, че на 24.05.2016 г.,
по ПП I-5 гр.Русе-гр.Велико Търново, в района на км.48+900, в землището на гр.Бяла,
обл. Русе, при управление на МПС – товарен автомобил,
марка „Ивеко“ с румънски регистрационен номер ***, нарушил
правилата за движение по пътищата –
Чл. 20, ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“.
Чл. 20, ал.2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство,
с характера и интензивността на движението, с конкретните пътни условия на видимост,за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението“.
Чл. 21, ал.2 от ЗДвП – „При избиране скоростта на движение
на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава сигнализираната с
пътен знак В26 скорост 50км/ч., като се движел със скорост от 95,5 км/ч.
Чл. 16, ал.1, т. 2 от ЗДвП – „На пътно платно с двупосочно
движение на водача на пътно превозно средство е забранено когато платното за движение
има три пътни ленти – да навлиза и да се движи е крайната лява лента“, чл. 63, ал.2,
т. 1 от ППЗДвП „Единична непрекъсната линия“-М1. На пътните
превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат“.
като по непредпазливост причинил смърт на едно лице и телесни
повреди на едно лице:
смърт на Д. П. К., с ЕГН: **********,***
средни телесни повреди на Т.Г.К., с ЕГН: ********** ***, изразяваща
се в счупване на шесто, осмо, девето, десето и единадесето ребра в ляво. Плеврален излив в ляво. Счупване на
таза в ляво, преценени по медико-биологичен признак: трайно затрудняване на движенията
на снагата и на ляв долен крайник за срок повече от тридесет дни.
Представителят на
Окръжна прокуратура гр. Русе, в съдебно заседание поддържа обвинението така
както е предявено, като настоява подс. М.К.С. да бъде признат за виновен по
него, да му наложи наказание по вид лишаване от свобода, при условията на чл. 54
ал.1 от НК, съобразно правилата на чл. 373 ал.2 от НПК, като на основание чл.
58а от НК да бъде редуцирано с една трета, а също така да му определи и кумулативно
предвиденото наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за подходящ срок.
Частните обвинители
Т.К. е А.Г.,***, лично и чрез техния повереник адв.Б.П. от РАК, поддържат обвинението, така както е
предявено и молят съда да наложи на подс. М.С.
наказание по вид лишаване от свобода по справедливост.
Подсъдимият М.К.С. от
гр. Букурещ, своевременно, чрез своите договорни защитници адв.
Е.Т. и адв. М.К. от РАК е направил искане за
разглеждане на делото по реда, предвиден в глава ХХVІІ, респ. чл. 370 и сл. от НПК, като в съдебно заседание дава кратки обяснения по обвинението, каквито е
дал и в хода на досъдебното производство. Същият осъзнава своята вина и моли да
му бъде наложено минимално наказание.
Неговите защитници адв. Е.Т. и адв. М.К. от РАК, молят
съда на подзащитния им да бъде наложено наказание
съобразено с императивното изискване на чл. 373 ал.2 от НПК, дефиниращо
приложението на чл. 58а ал. 1 от НК, а именно лишаване от свобода, чието
изтърпяване да бъде отложено за подходящ изпитателен срок, а също така и на
минимален размер на допълнителното наказание.
Окръжният съд, след
като прецени по отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, както
и становищата на страните, прие за установено следното:
По фактите.
Подсъдимият М. К. С. (M. C. S.), гражданин на Република Румъния, роден е на
*** г. в Р Румъния, CNP ***, живущ в Румъния гр. Букурещ, със средно образование,
неженен, работи, неосъждан.
Същият е правоспособен водач на моторно превозно средство, придобил категории
АМ, В, В1, ВЕ, С, С1, С1Е, СЕ, считано от 2013 г. Като такъв е бил наказван за нарушаване
на румънския закон за движение по пътищата веднъж, за управление на МПС без да носи
документи. Наложената му глоба е платена.
Към 24.05.2016 г. обв. К.С. работел като „водач на МПС“ в румънското дружество
„СК Д. Л. и е.“ СРЛ, като извършвал международни превози на товари.
Съдът приема за установено, че на 24.05.2016 г. подс.
К.С. изпълнявал служебните си задължения на територията на Р. България, като управлявал
товарен автомобил „Ивеко“ с румънски регистрационен номер
***. Този товарен автомобил бил собственост на посоченото търговско дружество –
работодател на подсъдимия. Когато подс. К.С. го взел от
базата на дружеството в Р. Румъния, за да превози с него пластмасови материали от
гр. Букурещ, Румъния до гр. Кърджали, България, била налична неизправност по колесния спирачен механизъм на задното му ляво колело.
В следобедните часове на посочената дата, подс. К.С.
бил преминал гр. Русе и се движил по път I-5 (между гр.Русе и гр.Велико Търново)
по посока към гр. Бяла и гр. Велико Търново. Около 15:30 ч. се намирал в землището
на гр. Бяла, обл.Русе в района на км. 48+900 по посочения
път.
По същия път, но в противоположна посока се движил лек автомобил марка „Хюндай
Лантра“ с рег. номер ***, който бил управляван от св.
Т.Г.К.. Заедно със свидетеля, в автомобила пътували св. А.Т.Г., която била седяла
на предната дясна седалка, Д. П. К., която пътувала на задната лява седалка и до
нея – в обезопасително детско столче, поставено на задната
дясна седалка в автомобила било детето Емилиян Теодоров Тончев, на две години.
В този участък пътят бил прав и равен, с надлъжен наклон при спускане (по посока
към град Бяла) 5,68 процента. Движението по него било двупосочно, а платното за
движение - трилентово, с две ленти за движение към гр.
Русе, като в лявата лента (пак по посока на движение към гр. Бяла) се движил управлявания
от св. Т.К. лек автомобил „Хюндай Лантра“ и една в посока
към гр. Бяла и гр. Велико Търново, в която се движил управлявания от подс. К.С. товарен автомобил „Ивеко“.
Лентите за движение били отделени една от друга посредством пътна маркировка, както
следва: пътна лента, предназначена за движение към гр.Бяла и гр.Велико Търново
(дясната, гледано по посока към гр. Бяла) била отделена от другите две с единична
непрекъсната осева линия М1, а двете пътни ленти, за движение към гр. Русе – средната
и лявата, били отделени една от друга с единична прекъсната осева линия. Общата
ширина на платното за движение била 11,60 м., същото било покрито с едрозърнест
асфалт, без повреди и неравности по него. В този район, считано по посока на движение
към гр. Бяла бил поставен пътен знак „В 26 - Забранено е движение със скорост, по-висока
от означената“ с означение 50 км/ч. и пътен знак „А2 - Опасен завой наляво“. Пътната
настилка била мокра, по нея се стичала вода, тъй като валял силен дъжд. Времето
било облачно, като за конкретната пътна обстановка видимостта била нормална.
В 15:36 ч. товарния автомобил „Ивеко“ вече бил навлязъл
в левия (за него) завой, който бил с радиус 240 м., като се движил със скорост от
95,5 км/ч. При преминаването през завоя, подс. К.С. изгубил
управление над товарния автомобил, в резултат на което, превозното средство нарушило
устойчивото си движение и се отклонило наляво. Подсъдимият опитал да овладее ситуацията
и да контролира движението на автомобила, но не успял. В резултат, непосредствено
след като излязъл от завоя, товарен автомобил „Ивеко“
застъпил и пресякъл пътната маркировка –
непрекъсната осева линия М1, като преминал
в пътната лента, предназначена за насрещно движещи се превозни средства към гр.
Русе - в средната пътна лента, пресякъл я и след това навлязъл в най-лявата пътна
лента, по която продължил да се движи. В момента, в който товарния автомобил „Ивеко“ напуснал завоя и навлязъл в средната пътна лента, за
него и за св. Т.К. се открила пряка видимост един към друг, която до момента била
ограничена от хоризонталната крива на завоя. Към този момент разстоянието между
двете превозни средства било 211,7-225,3 м. Свидетелят Т.К. възприел движещия се
срещу него товарен автомобил и отклонил управлявания от него лек автомобил надясно,
при което частично навлязъл в пътния банкет. Към този момент л.а. „Хюндай Лантра“ се движил със скорост от 60-70 км/ч.
Независимо от това, между двете превозни средства настъпил челно-страничен удар, който за товарния автомобил “Ивеко“ настъпил в областта на предния ляв ъгъл, и от лявата
страна на л.а. „Хюндай Лантра“ (в областта на предния
ляв калник). В резултат от ударния импулс, кинетичната енергия на автомобилите и
действалите върху тях, след удара съпротивителни сили л.а. „Хюндай Лантра“ продължил да се движи въртеливо-постъпателно надясно
и назад, спрямо първоначалната си посока на движение, докато не спрял в лявата пътна
лента. Всеки от четиримата пътници в лекия автомобил получил различни като вид и
характер телесни увреждания, по-сериозни от които били тези на Д. К. в областта
на главата, гърдите, шията и корема и тези от св. Т.К. в областта на гръдния кош
и таза. След удара товарния автомобил „Ивеко“ се придвижил
въртеливо-постъпателно напред, обърнал се на лявата си страна и спрял в лявата пътна
лента за движение.
За настъпилото произшествие бил подаден сигнал на телефон 112 при което на мястото
своевременно пристигнали екипи на ЦСМП-Бяла и РСПБЗН- Бяла. От службата по пожарна
безопасност преместили лекия автомобил „Хюндай Лантра“
, с оглед евакуиране на пътниците в него, които след това били откарани в МБАЛ-Бяла.
На мястото пристигнал и полицейски екип от РУ-Бяла, при което св. М. Д.Т. изпробвал
подс. К.С. с техническо средство за наличие на алкохол
в издишания от него въздух. Пробата била отрицателна. Малко след това за алкохол
бил тестван и св. Т.К., като неговата проба също била отрицателна.
Впоследствие, по реда на чл.212, ал.2 от НПК било образувано и настоящото досъдебно
производство. При извършването на оглед на местопроизшествието се установило, че
товарният автомобил „Ивеко“ е оборудван с дигитален тахограф, който бил иззет и приложен като веществено доказателство
по делото.
В хода на разследването по делото, на 26.05.2016 г. Д. К. починала.
Видно от изготвената съдебномедицинска експертиза на трупа на Д. К., тя е получила
съчетана травма изразяваща се в множество травматични увреждания в областта на:
глава – тежка черепно-мозъчна травма - пукнатина
на черепа в областта на турското седло, порезна рана на главата, кръвонасядане на меката черепна покривка, разкъсно-контузна рана на лицето, повърхностни порезни наранявания,
порезни рани и кръвонасядания на лицето, счупване на носни
кости; шия- кръвонасядания около рогчетата на подезичната
кост, счупване на дясното рогче и щитовидния хрущял; кръвонасядане
на лигавицата на гръкляна; гърди – тежка гръдна травма – счупване на гръдната кост,
кръвонасядане в медиастинума,
счупвания на ребра двустранно (2-9-то ребра в ляво, 2, 4, 5, 6 –то в дясно – гръден
капак), с разместване и разкъсване на париеталната плевра
в ляво, колекция от кръв в гръдната кухина – 100-200мл. (от оперативен протокол)
+ 200 мл.; контузия на левия дроб (интерлоб); разкъсване
на околосърцевата торбичка ; контузия на сърцето; кръвонасядане на дясна гърда; повърхностни порезни наранявания
на гръдния кош; корем – тежка коремна травма – разкъсвания на опоръка на тънките черва и на дебелото черво и на серозата на дебелото черво; колекция от кръв в коремната кухина
– 300-400 мл.(от оперативен протокол); крайници – вътреставно
счупване на дясна лъчева кост повърхностни и дълбоки порезни наранявания и рани
на левия горен крайник; кръвонасядания на горните и долните
крайници; повече в ляво; охлузвания на ляво коляно и лява подбедрица.
Установени са и остра следкръвозагубна анемия, пристенна тромбоза в лява камера на сърцето, тромбоза в белите
дробове, слабо изразена аспирация на кръв, умерено изразена мастна емболия в белите
дробове и слабо изразена мастна емболия в бъбреците, оток на гласните връзки; оток
на белите дробове; оток на мозъка и вклиняване на малкомозъчните
тонзили в големия тилен отвор; както и: състояние след
югулотомия, състояние след торакоцентеза
в ляво, състояние след срединна лапартомия
и шев на опоръка на тънките черва, опоръка на дебелото черво и серозата
на дебелото черво. Стеатоза на черния дроб. Описаните
травматични увреждания са резултат от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети, предмети с режещи
ръбове и остри върхове и инерционни сили и могат да бъдат получени при ПТП на
24.05.2016 г. Направен е извод, че причината за настъпване на смъртта на Д. К. следва
да се отдаде на съчетание от установените тежки травми на главата, шията, гърдите
и корема, в рамките на съчетана травма, довели до гръден капак, контузия на сърцето,
остра кръвозагуба, оток на ларингса и мастна емболия в
белите дробове, които от своя страна са довели до остра кардио-циркулаторна
недостатъчност и оток на мозъка с малкомозъчно вклиняване.
Следователно налице е пряка причинно-следствена връзка между получените при
ПТП на 24.05.2016 г. травматични увреждания и смъртта на Д. К..
Видно от изготвената химическа експертиза, в кръвната проба, иззета от трупа
на Д. К. не се съдържа етилов алкохол.
Видно от съдебномедицинската експертиза на Т.К., в резултат на действието на
твърди тъпи предмети, К. е получил счупване на шесто, осмо, девето, десето и единадесето
ребра в ляво; плеврален излив
в ляво и счупване на таза в ляво, като тези увреждания могат да са получени при
ПТП на 24.05.2016 г. същите са му причинили трайно затрудняване на движенията на
снагата и на ляв долен крайник, за срок повече от тридесет дни или средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 от НК.
При произшествието на посочената дата, св. А.Г. и Емилиян Тончев получили травматични
увреждания, които причинили на всеки един от тях временно разстройство на здравето,
неопасно за живота или лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК.
Според изготвената автотехническа експертиза около
15:36 ч. на 24.05.2016 г. скоростта на движение на т.а. „Ивеко“
е била 95,6 км/ч., а непосредствено преди произшествието л.а. „Хюндай Лантра“ се е движил с около 60-70 км/ч. При тези установени
скорости на движение опасните зони на спиране на автомобилите са били както следва:
за товарния автомобил „Ивеко“ 157,9 м., а за лекия автомобил
„Хюндай Лантра“, както следва: 72,4 м. за 70 км/ч. и
56,92 м. за 60 км/ч. Опасната зона на спиране на товарния автомобил „Ивеко“ за скорост на движение 50 км/ч. би била 54,53 м.. Общото
разстояние между двата автомобила, в момента, когато за водачите се е открила видимост
един към друг е било от 211,7 м. до 225,3 м. При тези данни е формулиран извод,
че установените скорости на движение на двете превозни средства произшествието е
било непредотвратимо чрез едновременно спиране на двамата водачи. При движение на
товарния автомобил „Ивеко“ с разрешената скорост, произшествието
би могло да се предотврати чрез едновременно спиране на двамата водачи. Освен това,
ако товарния автомобил „Ивеко“ се е движил със скорост до 50 км/ч. водачът му би имал възможност
да премине през хоризонталната крива (левия завой) без да се наруши устойчивото
му движение. От технически характер причината за произшествието е движението на
товарния амвтомобил „Ивеко“
със скорост, по-висока от разрешената и действията на водача, вследствие на които автомобила е навлязъл в лентата за насрещно движение. В заключение са
формулирани изводи, че водачът на лекия автомобил „Хюндай Лантра“
не е имал техническа възможност да предотврати ПТП чрез спиране. Това е можел да
направи водачът на товарния автомобил „Ивеко“, ако е управлявал
автомобила със скорост до 50 км/ч.
Видно от изготвената допълнителна автотехническа експертиза,
в колесния спирачен механизъм на задното ляво колело на
товарния автомобил “Ивеко“ има неизправност и същата е
съществувала към момента на произшествието. Тази неизправност се изразява в това,
че спирачните усилия в десните колела на автомобила били по-големи от тези на левите
колела. Под действието на тези съпротивителни сили възниквал въртящ момент по посока
на часовниковата стрелка, т.е. автомобила имал стремеж към отклоняване на дясно.
При това състояние на спирачната система, водачът на товарния автомобил – подс. К.С. е имал техническа възможност – чрез избор на подходяща
предавка в предавателната кутия и действие чрез спирачката и кормилните системи
на автомобила да поддържа неговото движение в полагащата му се част от пътното платно,
но не е предприел такива действия.
По
доказателствата.
Развитието на
съдебното производство пред първата инстанция е по реда на глава ХХVІІ от НПК –
съкратено съдебно следствие, като по време на предварителното изслушване на подс. К.С. изцяло призна фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Действително на основание чл. 372
ал.4 от НПК съдът установи, че неговите самопризнания изцяло се подкрепят от
събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства,
както и тези от експертен порядък.
В този смисъл на основание чл. 373 ал. 3 от НПК съдът
приема гореизложената фактическа обстановка за доказана по безспорен и
категоричен начин от събрания по делото съвкупен доказателствен материал, а именно – от свидетелските показания на
св. Т.Г.К., св. А.Т.Г., св. М. Д.Т. и св. М. В. М., както и от приложените по делото
писмени доказателства и доказателствени средства: удостоверение
за наследници, протоколи за оглед на местопроизшествие и на веществени доказателства,
ведно с фотоалбуми към тях, химическа експертиза, съдебномедицински експертизи,
автотехническа и допълнителна автотехническа
експертизи,справка за съдимост, справка за водач, автобиография, декларация за семейно
и материално положение и имотно състояние и др.
В основата на приетите за доказани фактически положения
са събраните по делото доказателства от експертен порядък, които изчерпателно
дават отговори на основните въпроси, свързани с допускането на това
пътно-транспортно престъпление. По делото са били назначени съдебни експертизи,
чиито заключения както страните, така и съдът възприема изцяло, тъй като дават
прецизни отговори на всички правно релевантни въпроси.
От заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза труп е видно,
че пострадалата Д. К. е получила следните
по-тежки вреждания от настъпилото пътно-транспортно произшествие:
По конкретно такива по: глава – тежка черепно-мозъчна травма - пукнатина на черепа
в областта на турското седло,
порезна рана на главата, кръвонасядане на меката черепна покривка, разкъсно-контузна рана на лицето,
повърхностни порезни наранявания, порезни рани и кръвонасядания на лицето, счупване на носни кости; шия- кръвонасядания около рогчетата на подезичната кост, счупване на дясното рогче и щитовидния хрущял; кръвонасядане на
лигавицата на гръкляна; гърди – тежка гръдна
травма – счупване на гръдната
кост, кръвонасядане в медиастинума, счупвания на ребра двустранно (2-9-то ребра в ляво,
2, 4, 5, 6 –то в дясно – гръден
капак), с разместване и разкъсване на париеталната плевра
в ляво, колекция от кръв в гръдната кухина – 100-200мл. (от оперативен протокол) + 200 мл.; контузия
на левия дроб (интерлоб); разкъсване на околосърцевата торбичка ; контузия
на сърцето; кръвонасядане на
дясна гърда; повърхностни порезни наранявания на гръдния кош; корем – тежка коремна
травма – разкъсвания на опоръка
на тънките черва и на дебелото
черво и на серозата на дебелото черво; колекция от кръв в коремната кухина – 300-400 мл.(от оперативен протокол); крайници
– вътреставно счупване на дясна лъчева кост
повърхностни и дълбоки порезни наранявания и рани на левия горен крайник;
кръвонасядания на горните и
долните крайници; повече в ляво; охлузвания на ляво коляно и лява подбедрица.
Трупната картина отговаряла
на смърт от първото денонощие.
Съдът изцяло кредитира направените както в хода на
досъдебното производство така и в съдебно заседание от подс. С. чистосърдечни
самопризнания, доколкото същите като доказателствени средства са източник на
факти и обстоятелства, свързани с главния факт по делото. Същият се признава за
виновен, а също така изразява дълбоко съжаление за случилото се и дава
обяснения за станалото събитие.
Същевременно съдът приема, че от една страна неговите обяснения кореспондират
изцяло с останалия доказателствен материал, а от друга те представляват израз
на защитната му позиция. В съвкупността си неговите обяснения и показанията на
всички свидетели, като преки гласни доказателства са последователни,
непротиворечиви, логични и кореспондиращи с целокупния доказателствен материал.
От правна страна.
След анализ на
събраните по делото доказателства и въз основа на така възприетата фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
От данните по
делото става ясно, че подс. М.К.С. от гр. Букурещ, Р.
Румъния, като субект на престъплението е наказателно-отговорно лице по смисъла на
чл. 31 ал.1 от НК.
От обективна страна със своите действия подс. М.К.С.
е осъществил всички обективни и субективни признаци от състава на
престъплението по чл. . 343, ал.
4 вр. ал. 3, б.“б“
пр. 1 вр.
ал. 1 вр. чл.
342, ал.1, пр.3 от НК тъй като на 24.05.2016 г., по
ПП I-5 гр.Русе-гр.Велико Търново,
в района на км.48+900, в землището на гр.Бяла, обл. Русе, при управление на МПС – товарен автомобил, марка „Ивеко“ с румънски регистрационен номер ***,
нарушил правилата за движение по пътищата
–
Чл. 20, ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни
да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват“.
Чл. 20, ал.2 от – „Водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране
на скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера
и интензивността на движението,
с конкретните пътни условия
на видимост,за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“.
Чл. 21, ал.2 от – „При избиране
скоростта на движение на водача
на пътно превозно средство е
забранено да превишава сигнализираната
с пътен знак В26 скорост 50км/ч.,
като се движел със скорост от 95,5 км/ч.
Чл. 16, ал.1, т. 2 от – „На пътно платно с двупосочно движение
на водача на пътно превозно средство е забранено когато
платното за движение има три
пътни ленти – да навлиза и да се движи в крайната лява лента …“, чл. 63, ал.2,
т. 1 от ППЗДвП „Единична непрекъсната
линия“-М1. На пътните превозни средства е забранено да я застъпват
и пресичат“.
Като по непредпазливост причинил смърт на едно лице и телесни повреди на едно лице:
-смърт на Д. П. К., с ЕГН: **********,***
-средни телесни повреди
на Т.Г.К., с ЕГН: ********** ***, изразяваща се в счупване на шесто, осмо, девето, десето
и единадесето ребра в ляво.
Плеврален излив в ляво. Счупване на таза в ляво, преценени по медико-биологичен признак:
трайно затрудняване на движенията на снагата и на ляв долен крайник за срок повече от тридесет
дни.
Съдът изцяло споделя становището на представителя на
обвинението, че от обективна страна подсъдимият управлявал моторно превозно средство
– товарен автомобил „Ивеко“ с румънски регистрационен
номер ***, но не осъществил непрекъснат контрол върху същото, не съобразил скоростта
си на движение с конкретната пътна обстановка, както и с поставения пътен знак В26,
застъпил и пресякъл пътната маркировка М1, като навлязъл и се движил в най-лявата
пътна лента. С това виновно нарушил правилата за движение, визирани в чл. 20, ал.1;
чл. 20, ал.2, чл. 21, ал.2 и чл. 16, ал.1, т. 2 от ЗДвП, кат и чл. 63, ал.2, т.
1 от ППЗДвП. В пряка причинно-следствена връзка с описаните
нарушения последвало пътнотранспортно произшествие, от което последвала смъртта
на Д. К. и телесната повреда на Т.К..
От доказателствата по делото става ясно, че подсъдимият
не се е съобразил с неизправността на товарния автомобил и в конкретния случай навлязъл
в насрещното движение на пътното платно и е допеснал
ПТП.
От субективна страна престъплението е извършено от подс. К.С. действал умишлено при нарушаване на посочените правила
за движение. Към настъпилия противоправен резултат – смъртта
на Д. К. и причинената на св. Т.К. средна телесна повреда, която последвала от ПТП,
субективното отношение на дееца било по непредпазливост – несъзнавана (небрежност),
тъй като макар да е бил длъжен да предвиди общественоопасните
последици от поведението си като водач на МПС, същият не ги е предвиждал, а обективно
е имал и възможност да направи това, с оглед задълженията си по ЗДвП и конкретната
пътна обстановка. Между
неговите действия, тяхната противоправност, виновното му поведение и
настъпилите вредоносни последици съществува пряка причинно-следствена връзка.
Причини за извършване на престъплението от страна на
подс. С. са грубото неспазване на правилата за движение по пътищата и ниското
му правно съзнание.
По вида и размера на наложеното наказание.
В
контекста с принципа на законоустановеност на наказателната репресия съдът
счита, че при определяне на неговото наказание, следва да се вземе предвид
разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК, свързана с правилата визирани в чл. 58а
ал. 1 от НК, както по вид така и по размер, което да съответства с извършеното
престъпление. При неговата индивидуализация,
след като взе предвид гореизложеното, като смекчаващи вината обстоятелства
съдът възприе – добрите му характеристични данни, чистосърдечните
самопризнания, критичното му отношение към извършеното и чистото му съдебно
минало, съдействието за разкриване на обективната истина, а като отегчаващи такива
съдът не отчита такива.
Окръжният съд, след като взе предвид степента на
обществена опасност на деянието и ниската такава на личността на подс. С.,
както и наличието на императивно установените в чл. 373 ал. 2 от НПК правила за
директното приложение на чл. 58а от НК, пристъпи към определяне на неговото
наказание. Налице е превес на смекчаващите вината обстоятелства, поради което съдът
съобразявайки тези правни норми счита, че същото следва да бъде индивидуализирано
под средата ориентирано към минимума. Предвид това наказанието лишаване от
свобода трябва да бъде определено на ТРИ
ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
След като на основание чл. 58а ал.1 от НК го редуцира с
една трета съдът счита, че на подс. С. следва да му бъде наложено наказание от ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
След като съобрази наличието на положителните
предпоставки визирани в чл. 66 ал.1 от НК съдът счита, че изтърпяването на така
определеното на С. наказание следва да бъде отложено за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в законна сила.
Предвид
императивният характер на разпоредбата на чл. 343г от НК съдът намира, че с
оглед гореизложеното на подс. М.С. от гр. Букурещ, Р. Румъния следва да му бъде наложено и
допълнително предвиденото в закона наказание. Поради това същият следва да бъде
лишен от правото да управлява МПС за срок от дВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА,
считано от влизане на присъдата
в законна сила.
Окръжният съд счита,
че в този си вид и размер наложените на подс. Радев наказания, ще го лишат от
възможността да извършва такива престъпления, а също така ще изиграе своята
превантивна, възпираща и възпитателна роля. По този начин ще се постигнат и
предвидените в разпоредбата на чл. 36 от НК цели на наказанието за индивидуална
и генерална превенция.
По въпроса за веществените доказателства.
Веществените доказателства един брой тахограф
/неустановена марка/ с черен панел и баркод № *** на товарен
автомобил „Ивеко“ с рег. № ***;-един брой товарен автомобил
„Ивеко“ с рег. ***, на съхранение на паркинг на фирма
„М.-М“ в с. Ц., обл.Русе, ул. *** да бъдат върнати на
техния собственик.
По направените по делото разноски.
При този изход на
делото съдът счита, че подс. М.С., със снета по делото самоличност, следва да
бъде осъден да заплати в полза на ОДМВР гр. Русе сумата от 1763,95 лв.,
представляващи разноски направени в хода на досъдебното производство за вещи
лица, както и сумата от 50 лв., в полза на РОС представляваща разноски в съдебно
заседание за преводач.
Мотивиран от тези
съображения, съдът постанови присъдата си.
Председател: