Разпореждане по дело №24/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството пред БОС е по реда на чл. 243, ал. 6 от НПК и е образувано по повод постъпила частна жалба от Адидас А.И. М.Б.В.,със седалище Конингин Вилхелминаплайн 30,1062 KR, Амстердам, Найки И. Лтд.,Pийбок И. Лтд., Луи В. М. С.Кристиан Д. К. С.Сиксти С.п.а.Ч. юридически П. за територията на Р България „. Консултинг" Ч. адвокат М. М. от САК.Обжалвано е определение № 1393/31.03.2010 г. по описа на РС Р., постановено по ч.н.д. № 242/2010 г., с което е потвърдено постановление за прекратяване на наказателно производство от 04.03.2010 г. на Р. П. Р.. С него на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 341/2008 г. по описа на РУ на МВР-Банско по отношение повдигнатото спрямо Е. М. Б. обвинение за престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК във вр. чл. 13, ал. 2, П. 1 и 3 от ЗМГО.

В частната жалба се твърди, че определението на районния съд, с което е потвърдено постановлението на Р. П. Р. за прекратяване на наказателното производство, е незаконосъобразно и неправилно. Сочи се, че РСР. подкрепя становището на Р. П. Р. за липса на умисъл у дееца с довода, че търговецът е нямало как да направи разграничение между фалшивите стоки, с които е търгувал и оригиналните стоки с марките “Адидас”, “Найки”, “Рийбок”, “Луи В.”, “Кристиан Д.” и “Енерджи”. Твърди се, че този извод на съда е базиран на неправилно тълкуване на изготвената по делото патентно-правна експертиза, от която е видно, че експертът е дал заключение за степента на сходство между знаците върху процесните стоки и регистрираните марки. Излагат се доводи, че заключението изцяло е съобразено с Методическите указания на Патентното ведомство и с разпоредбите на чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗМГО. Съдът обаче въз основа на това заключение е достигнал до неправилния извод, че търговецът не е знаел, че стоките са фалшиви, респ. липсвал умисъл в неговите действия, а този извод на съда е напълно неотносим по случая. Според жалбоподателя, търговецът Бакалов като професионалист е бил длъжен да следи с какви стоки се снабдява, тъй като законодателят му е вменил “с грижата на добър търговец” да отговаря за осъществяването на търговската си дейност. Касае се за стоки – фалшификати на 6 различни търговски марки, близо 79 артикула, различни по вид и размери. Също така в жалбата е посочено, че по делото не са извършени необходимите и възможни процесуално-следствени действия за установяване на обективната истина, а именно – не е извършена преценка по същество на представените от търговеца фактури за закупуване на процесните стоки; не е проверено дали фактурите не са фалшиви; не е проверено дали стоките, открити в търговския обект отговарят на стоките по фактури; не са разпитани лицата, продали стоките на търговеца Б. и най-вече тези от И. - ноторно известен център за разпространение на стоки - ментета, и т.н.; не извършена и експертиза на самите стоки, каквато очевидно е била необходима в случая с оглед изясняване на въпроса дали стоките са оригинални или не, както и че вещото лице - специалист в областта на интелектуалната собственост, е следвало да направи сравнение между процесиите стоки и оригиналните артикули с въпросните марки и да установи дали отговарят на основните белези за оригиналност - качество на изработката, етикети, позициониране на марките върху продуктите и т.н. Поради изложените доводи следва въззивният съд да отмени обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно, а делото да бъде върнато на прокуратурата със задължителни указания относно прилагането на закона.

Ведно с частната жалба в ОСБ. са изпратени ч.н.д. № 242/2010 г. по описа на РС Р. и ДП № 341/2007 г. по описа на РПУ Б.

Съдът, след като обсъди материалите по приложеното дознание и наказателното дело на районния съд, изложените доводи в жалбата, и след като провери изцяло правилността на обжалваното определение, намира следното:

Частната жалба е допустима – същата е подадена в законовия 7-дневен срок за протестиране или обжалване на постановеното от районния съд определение и от П. на правоимащо лице – пострадал, съгласно чл. 243, ал. 3 НПК.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.

Атакуваното определение на районния съд е правилно и законосъобразно.

С Постановление № 377/11.04.2008 г. на прокурор при Р. П. Р. е образувано досъдебно производство № 341/2007 г., като прокурорът е счел, че е налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление с оглед съдържанието на материалите по преписка вх. № 377/2008 г. по описа на Р. П. Р.. Делото е образувано против Е.М.Б. за извършено престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК във вр. чл. 13, ал. 2, П. 1 и 3 от ЗМГОза това, че на 07.12.2007 г. в гр. Б., в търговски обект – магазин се на ул. “П.” № 90 в гр. Б., нает и стопанисван от “Е. Б. - Е.” гр. С., представляван от Е. М. Б., без съгласието на притежателя на изключителното право, използвал в търговската си дейност, като е предлагал за продажба и съхранявал в складово помещение към магазина с цел продажба стоки, носещи марките "Пума" /"Puma"/, "Найк" /"N."/, „Рийбок" /R."/, "Кристиян Д." /" Christian D."/, "Луи В." /"L. V."/, „Енерджи" /"Energie"/, "АСБ" /"АСВ"/ и "Адидас" /"A."/, обект на това изключително право, както следва:

- 2 /два/ броя ватирани блузи, носещи марката "Пума" /"Puma"/ без съгласието на притежателя на изключителното право "Пума Актиенгеселшафт Рудолф Даслер Спорт" /"Puma Aktiengesellschaft Rudolf Dassler Sport"/ Германия;

- 11 /единадесет/ броя тениски и 28 /двадесет и осем/ броя полари и поларени блузи, носещи марката "Найк" /"N."/ без съгласието на притежателя на изключителното право " Найк Интернационал" Л. /"N. Internetional" Ltd/ САЩ;

- 15 /петнадесет/ комплекта анцузи /ветрейки/, носещи марката „Рийбок" /R."/, без съгласието на притежателя на изключителното право "Рийбок Спортс Лимитед" /"R. Internetional Limited"/ - Обединено Кралство Великобритания;

- 3 /три/ броя комплекта шал и шапка, носещи марката "Кристиян Д." /"Christian D."/, без съгласието на притежателя на изключителното право "Кристиян Д. К." /"Christian D. C."/ Франция;

- 3 /три/ броя комплект шал и шапка, носещи марката "Луи Вютон" /L. V."/, без съгласието на притежателя на изключителното право "Луи В. М." /"L. V. M."/ Франция;

- 9 /девет/ броя блузки, носещи марката „Енерджи" /"Energie"/, без съгласието на притежателя на изключителното право " Интернационал Старс СА." /"Internetional Stars S.A." Люксенбург;

- 5 /пет/ броя полари, носещи марката "АСБ" /"АСВ"/, без съгласието на притежателя на изключителното право " Асосиасион де клубес де валончесто"/"Asociacion De Clubes De Baloncesto"/ Испания;

- 3 /три/ броя полари, носещи марката "Адидас" /"A."/, без съгласието на притежателя на изключителното право "Адидас АГ" /"A. AG"/ Германия .

В РСР. срещу Е.М.Б. е внесен обвинителен акт за това престъпление, по който е образувано нох. дело № 362/2009 г. по описа на РСР., по което съдебното производство е прекратено с Разпореждане № 1488/12.05.2009 г. и делото е върнато на Р. П. Р. поради допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуални правила.

След връщането на делото на РП., по същото са извършени допълнителни процесуални действия и въз основа на събрания по делото доказателствен материал, прокурорът с Постановление от 04.03.2010 г. е прекратил наказателното производство по досъдебното производство, приемайки, че от субективна страна, деянието е несъставомерно по чл. 172б от НК. Според Р. П. Р. по делото не са събрани безспорни доказателства, които да сочат за наличие на умисъл у обв. Бакалов за извършване на инкриминираното деяние - използване в търговската си дейност на търговска марка, обект на изключително право, без съгласието на притежателя на изключителното право и без правно основание. Съгласно разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗМГО, уреждаща т.н. “изчерпване на правото върху марка” “Притежателят на правото върху марка не може да забрани използването и за стоки, които са пуснати на пазара в страната с тази марка от него или с негово съгласие.” Това се приема в смисъл, че всяко лице, закупило стока от пазара, може да я препродава и отговорността може да се търси единствено и само от лицето, пуснало стоката на пазара. Всеки търговец, закупил стока от склад или магазин, предполага, че е законна, а незнанието че тя се намира на пазара без съгласието на притежателя на марката води и до незнание, че при препродажба е необходимо разрешение.Ето защо, прокурорът е достигнал до извода, че наказателното поизводство срещу обв. Б. следва да се прекрати на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като деянието не съставлява престъпление, тъй като липсва умисъл.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Е.М.Б., роден на 26.03.1978 г. в гр. С., с ЕГН *, бил регистриран като „Е. Б. - Е." гр. С. в търговския регистър при ОС-Б.. Същият се занимавал с търговска дейност. По повод дейността си през 2007 г., фирмата ползвала под наем магазин, находящ се на ул. „П." в гр. Б., в който били предлагани за продажба различни стоки.

На 07.12.2007 г. била проведена специализирана полицейска операция /по линия на Икономическа полиция/ на търговски обекти, съхраняващи и предлагащи за продажба стоки, носещи запазени търговски марки без съгласието на правопритежателите им. Извършена била проверка и на търговски обект, находящ се на ул. „П" № 90 в гр. Б., стопанисван от обв. Б. Полицейските служители установили, че в магазина се намират и съответно предлагат за продажба 79 /седемдесет и девет/ броя различни дрехи и артикули (тениски, блузи, полари, поларени блузи, анцузи, шалове, шапки), носещи фигуративни и словни означения, идентични с марките „Пума” /”Puma”/, „Найк” /”N.”/, „Рийбок” /”R.” /, „Кристиян Д.” /”Christian D.”/, „Луи В.” /”L. V.”/, „Енерджи” /”Energie”/, „АСБ” /”АСВ”/ и „Адидас” /”A.”/. Обв. Б. нямал право да използва в търговската си дейност, посочените по-горе марки, тъй като не разполагал със съгласието на съответните притежатели на изключителното право на тези марки, а за изброените вещи, работещата в магазина продавач-консултант - Н. Г. - не могла да представи документи, доказващи правомерното използване на тези търговски марки. Ето защо, с протокол за доброволно предаване, вещите били предадени на полицейски служител.

В хода на досъдебното производство е изготвена съдебно-икономическа експертиза за определяне пазарната стойност на веществените доказателства. Видно от заключението на последната, стойността на имитациите на процесиите стоки не е посочена, а на оригиналните такива е 12 603,00 лева.

Видно от заключението на изготвената и приложена по делото патентно-правна експертиза е установено, че съществува сходство до степен на идентичност между процесните стоки и стоките, за които са регистрирани марките "Пума" /"Puma"/, "Найк" /"N."/, „Рийбок" /R."/, "Кристиян Д." /"Christian D."/, "Луи В." /"L. V."/, „Енерджи" /"Energie"/, "АСБ" /"АСВ"/ и "Адидас" /"A."/, същите са идентични и сходни на стоките от клас 25, за които са регистрирани посочените по-горе търговски марки.

В мотивите към обжалваното определение, първоинстанционният съд е констатирал, че поради съвпадение на стоките, експертът по патентно-правната експертиза е дал заключение, че съществува вероятност от объркване на потребителите, включваща възможност за свързване с регистрираните стоки, а именно, това сходство е в такава степен, че не може неспециалист да отличи оригиналната стока с оригинален знак от неоригиналната стока с неоригинален знак. Ето защо, съдът е приел, че това обстоятелство изключва умисъл за осъществяване на престъплението по чл. 172б, ал. 1 от НК Ч. съзнателното използване в търговската мрежа на търговските марки, вкл. и Ч. предлагане за продажба и съхранение. Точно тази липса на умисъл, води до липса на престъпление от субективна страна, което е и основание за прекратяване на наказателното производство по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК.На следващо място, РСР. е приел, че нормата на чл.172б от НК изисква пряко знание от страна на дееца относно наличието на годен обект на защита по ЗМГО, който въпреки това използва в собствената си търговска дейност. В този смисъл, според съда, неотносимо е било възражението относно задълженията на обв. Б. като добър търговец, тъй като, неизпълнението на последното би породило достатъчно основание за ангажиране на административната отговорност на лицето, но не води автоматично до пораждане и на наказателна такава. За последното следва да се установи именно директният умисъл на дееца. Събраните в хода на наказателното производство гласни доказателства на свидетелите, не позволяват да се направи положителен извод в този смисъл, тъй като при предварителната проверка, обв. Бакалов е посочил, че е закупил стоката от складовете в “И.”, а в хода на досъдебното производство представя 2 /два/ броя фактури за закупена стока от Р Г. Законодателят е категоричен в използваните в чл. 172б, ал. 1 от НК изрази, които не дават възможност, а и по силата на наказателно правната доктрина, е недопустимо прилагането на разширително тълкуване на наказателните норми, поради което и не би могло да се приеме, че цитираното престъпление е възможно да се реализира и при евентуален умисъл от страна на дееца. Ето защо, съдът приема, че изводите на прокурора, че деянието на обвиняемия не съставлява престъпление, са законосъобразни, поради което е потвърдил атакуваното постановление на Р. П. Р.. Освен това съдът е приел, че по делото липсват и писмени данни, които обуславят наличието на възможност за събиране на нови допълнителни доказателства във връзка с предмета на доказване.

Настоящият състав намира тези изводи, както и изложените от прокурора в постановлението за прекратяване на наказателното производство, за правилни и законосъобразни, поради което не следва да бъдат излагани отново. Обвинението против Б. е било за това, че е използвал в търговската дейност без съгласието на притежателя на изключителното право марка, обект на това изключително право. Установено е, че стоките, които са предмет на обвинението, са били сходни до степен на идентичност с регистрирани стоки от клас 25. Но съгласно т.н. “изчерпване на правото върху марка не може да се забрани използването и за стоки, които са пуснати на пазара с тази марка от притежателя на правото или с негово съгласие. С оглед на това и наличието на две фактури, както и даденото от търговеца обяснение, че е купувал стоки и от складове на едро, нормално е да е считал, че закупува за препродаване редовни стоки, а и не се събират никакви доказателства в обратната насока. Независимо от изложените съображения от жалбоподателя относно задълженията на обвиняемия с грижата на добър търговец да организира дейността си, не може да му се вмени задължение да изисква разрешения от доставчика си, след като пазарува на едро. Не може да се предполага, че той е знаел, че купува стоки, пуснати на пазара в нарушение на волята на носителя на правата, при положение, че пазарува от функциониращи търговски обекти, още повече, че сходството на стоките е било до степен на идентичност с оригиналните. Незнанието на елементи от фактическия състав на престъплението изключва умисъла за извършването му. Освен това по отношение на закупените от чужбина стоки изобщо липсват доказателства, сочещи на извод, че те са пуснати на пазара без необходимото съгласие от притежателя на марките.

По делото са събрани всички възможни и относими доказателства и от тях не може да се приеме категоричен и безпротиворечив извод за наличието на всички съставомерни признаци. Затова доводите на жалбоподателя не могат да бъдат споделени нито относно твърденията за наличие на престъпление, нито относно исканията за нови процесуални действия.

Поради изложените по-горе съображения обжалваното определение на районния съд, с което е отменено постановлението за прекратяване на наказателното производство, следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното и на основание член 243, алинея 7 във вр. с ал. 5 и 6 от НПК БОС

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВАопределение № 1393/31.03.2010 г., постановено по ч.н.д. № 242/2010 г. по описа на РСР., с което е потвърдено постановление от 04.03.2010 година на Р. П. Р. за прекратяване на наказателното производство, водено срещу Е.М.Б. по ДП № 341/2007 година по описа на РПУ Б. за престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК, във вр. чл. 13, ал. 2, П. 1 и 3 от ЗМГО.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: