Решение по дело №60/2023 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 229
Дата: 16 февруари 2023 г. (в сила от 16 февруари 2023 г.)
Съдия: Даниела Дончева Михова
Дело: 20232100500060
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 януари 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 229
гр. Бургас, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Михова
Членове:Таня Т. Русева Маркова

Радостина П. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20232100500060 по описа за 2023 година
Производството пред БОС е по реда на чл.437, ал.1 ГПК, вр.чл.435, ал.1, т.3,
предл.второ ГПК, и е образувано по жалба с вх.№ 17185/16.11.2022 г. по описа на БОС,
подадена от “БУЛУКРАЙН-ММ“ ООД ЕИК **********, представлявано от управителя на
дружеството Момчил Добрев Добрев, срещу Постановление от 05.10.2022 г. на ДСИ
Кръстев по изп.д.№ 318/2022 г. по описа на СИС при РС-Бургас, с което е прекратено
производството по изпълнителното дело по отношение на “БУЛУКРАЙН-ММ“ ООД ЕИК
**********.
Твърди се, че обжалваното постановление е неправилно. Относимите към
обжалваното действие на ДСИ оплаквания в жалбата се свеждат до това, че С Атекс към
представения по изп.дело цесионен договор от 19.05.2021 г., сключен на същата дата -
19.05.2021 г., страните по цесионния договор изрично са посочили, че „номерът на делото
98/2021 по описа на Бургаски Окръжен Съд в точка 2 да се счита за номер 98/2011 по описа
на Бургаски окръжен съд“, т.е.посочили са, че в цесионния договор са допуснали грешка при
изписването на номера на делото, вземането за разноски по което е прехвърлено с цесионния
договор. В жалбата е посочено, че анексът е изпратен на ДСИ по изпълнителното дело, но
въпреки това ДСИ е прекратил изп.дело по отношение на цесионера “БУЛУКРАЙН-ММ“
ООД.
Претендира се съдът да отмени обжалваното постановление и да присъди на
жалбоподателя разноски за настоящото производство.
Към жалбата е приложен Анекс към цесионен договор от 19.05.2021 г.,
1
неразделна част от него, подписан на 19.05.2021 г.
В срока по чл.436, ал.1 ГПК против жалбата е подадено писмено възражение
(л.542-544 от изп.дело) от длъжника по делото – Г. А. А., с който жалбата се оспорва като
неоснователна. Изложени са (в т.3 от възражението) твърдения, че цесионният договор е
невалиден; анексът към него също е невалиден и е измислен постфактум; представената по
изп.дело „телепоща от 01.07.2021 г. не е уведомление за изп.лист от 25.09.2020 г.“; „пункт 9
от цесионния договор е нарушен“. Твърди се, че няма основание изобщо да се образува
изпълнително производство.
Във възражението са изложени и твърдения, че Момчил Добрев (цедент по
договора за цесия и управител на цесионера “БУЛУКРАЙН-ММ“ ООД) не е заплатил
описания в договора с Law Company Dobrev & Halachev адвокатски хонорар, както поради
това, че М.Добрев е „с инвалидна пенсия от ТЕЛК“, така и поради това, че не е ясно на кого
е платен адв.хонорар по представеното Пълномощно/Договор за правна помощ и защита. С
оглед изявлението на длъжника във възражението, че не е съгласен да заплаща хонорари в
„огромни размери“, съдът приема, че е заявено и възражение за прекомерност на
претендираното от жалбоподателя адв.възнаграждение.
ДСИ при БРС К.Кръстев, е представил мотиви по чл.436, ал.3 ГПК, в които
изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Изложени са съображения, че
с протокол от 05.10.2022 г. ДСИ е установил, че в приложения цесионен договор от
19.05.2021 г., с който взискателят „БУЛУКРАЙН - ММ“ ООД се е легитимирал като
кредитор на длъжника Г. А. А. по представения с молбата за образуване на изп.дело
изп.лист, е посочено, че Момчил Добрев Добрев прехвърля на „БУЛУКРАЙН - ММ“ ООД
вземането си от Г. А. А., за присъдени разноски пред касационна инстанция по гр.д.98/ 2021
по описа на БОС в размер на 2500 лв, докато приложеният изпълнителен лист № 261 от
25.09.2020 г. е издаден по гр.д.98/2011 г. по описа на БОС. Посочено е, че с оглед
констатираното от ДСИ, че прехвърленото вземане е по друго гр.дело, а именно - по
гр.д.98/2021 г., а не по гр.д.98/2011 г., цедираното вземане не се отнася до задължението по
изп.лилст № 261 от 25.09.2020 г. е издаден по гр.д.98/2011 г. по описа на БОС, поради което
правилно е постановил прекратяване на изп. производство по отношение на „БУЛУКРАЙН -
ММ“ ООД, поради липса на първоначална процесуална легитимация на страната като
взискател.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Изпълнително дело № 20222120400318 по описа на СИС при БРС е образувано на
31.03.2022 г. по молба на „БУЛУКРАЙН - ММ“ ООД, ЕИК *********, представлявано от
Момчил Добрев Добрев, против Г. А. А. от ***, въз основа на изпълнителен лист № 261 от
25.09.2020 г., издаден по гр.д.98/2011 г. на Бургаски окръжен съд, с който длъжникът Г. А.
А. е осъден да заплати на М. М. Д. от **** и на М. Д. Д. от *** сумата от 2500 лв. - разноски
пред касационна инстанция, както и 62,50 лв. дължими държавни такси по изп.дело, както и
цесионен договор от 19.05.2021 г., съгласно който Момчил Добрев е прехвърлил вземането
2
си за 2 500 лв по посочения ИЛ на „Булукрайн - ММ“ ООД, представляван от Момчил
Добрев, Уведомително писмо от 01.07.2021 г., изпратено от Момчил Добрев Добрев до Г. А.
А., разписка № 2/01.07,2021 г. и известие за доставяне.
Изпълнителното дело е образувано за 1/2 (една втора) от вземането но посочения
изп.лист срещу Г. А. А. от ***.
С молба вх.№ 4611/19.04.2022 г., взискателят „БУЛУКРАЙН - ММ“ ООД е
поискал присъединяване за събиране по образуваното изп.дело и на задълженията по
удостоверение изх.№ 00061/12.04.2022 г., на ЧСИ Мариола Гарибова - Добрева с район на
действие СГС.
С резолюция от 11.05.2022 г. на основание чл.428, ал.2 от ГПК е вписана
възбрана върху имот, находящ се в ***, собственост на длъжника Г. А. А. и е изпратена
ПДИ, връчена на длъжника на 25.05.2022 г.
По молба на взискателя „БУЛУКРАЙН - ММ“ ООД, е поискано насрочване на
опис на възбранения имот.
ДСИ е насрочил опис на възбранения недвижим имот на длъжника, като е
разпоредил да се изпрати призовка за принудително изпълнение до длъжника, уведомление
до взискателя. На 20.07.2022 г. опис не е извършен поради неявяване на взискатеяя или на
негов представител.
Длъжникът е поискал замяна на обекта на изпълнение като е предложил друг
свой имот, за който е вписана възбрана по делото и е бил насрочен опис - находящ се в ***,
ведно с прилежащото таванско помещение.
С Протокол от 19.09.2022г. на ДСИ насроченият за дата 20.09.2022 г. опис е бил
отменен.
С молба вх.№ 11172/26.09.2022 г. другият кредитор по изп.лист № 261 от
25.09.2020 г., издаден по гр.д.98/2011 г. на БОС - М. М. Д., е поискала да бъде
конституирана като взискател по изп.дело№ 318/2022 г. по описа на СИС при БРС за
нейната част от вземането. С разпореждане от 26.09.2022 г., ДСИ е конституирал М. Д. като
взискател за една втора от сумата по изп.лист, за което длъжникът е уведомен с покана за
доброволно изпълнение.
На 26.09.2022 г. по изп.дело е постъпила молба (вх.№ 11200/29.09.2022 г.) от
Момчил Добрев Добрев за конституирането му като взискател по изп.дело 318/2022 г. по
описа на СИД при БРС, за вземанията му против Г. А. А. по изп.лист от 25.09.2020 г.,
издаден по гр.д.98/2011 г. по описа на БОС. С разпореждане от 28.09.2022 г. ДСИ е отказал
да конституира Мамчил Добрев Добрев като взискател по делото за посоченото в молба вх.
№ 11200/29.09.2022 г. вземане по съображения, че с приложения по изпълнителното дело
договор за цесия от взизкателя-цесионер „БУЛУКРАЙН - ММ“ ООД, молителят Добрев
вече е прехвърлил вземането си на дружеството и се е лишил от правата си на кредитор по
изп.лист от 25.09.2020 г., издаден по гр.д.98/2011 г. по описа на БОС.
3
С молба вх.№ 11612/04.10.2022 г. длъжникът Г. А. А. е поискал прекратяване на
изп.дело № 318/ 2022 г. по съображения, че съгласно представения по изп.дело цесионен
договор от 19.05.2021 г., пункт 2 „Цедентът прехвърля на цесионера вземането си от Г. А. А.
от *** почиващо на присъдени разноски пред касационни инстанция по гр.д.98/2021 по
описа на Бургаски Окръжен Съд в размер на 2500 лв“. Представено от длъжника е съдебно
удостоверение изх.№ 6147/30.09.2022 г. на БОС, в което е посочено, „че в съда има заведено
гражданско дело - първа инстанция № 98/2021 г., но Г. А. А. не е страна по делото, а е
ответник по гр.д.98/2011 г. по описа на БОС със страни М. М. Д. и М. Д. Д. против Г. А. А.“.
С протокол от 05.10.2022 г. ДСИ е установил, че в приложения цесионен договор
от 19.05.2021 г„ действително е изписано, че Момчил Добрев Добрев прехвърля на
„БУЛУКРАЙН - ММ“ ООД, ЕИК ********* , представлявана от Момчил Добрев Добрев
„вземането си от Г. А. А. от ***, почиващо на присъдени разноски пред касационна
инстанция по гр.д.98/2021 по описа на Бургаски окръжен съд в размер на 2500 лв“, т.е. няма
съвпадение в годините на гражданските дела, посочени в договор за цесия и изп.лист, тъй
като приложеният изпълнителен лист № 261 от 25.09.2020 г. е издаден по гр.д.98/ 2011 г. по
описа на БОС. ДСИ е констатирал, че прехвърленото вземане е по друго гр.дело, поради
което е постановил прекратяване на изп. производство по отношение на „БУЛУКРАЙН -
ММ“ ООД, ЕИК *********, представлявано от Момчил Добрев Добрев, поради липса на
първоначална процесуална легитимация на страната като взискател.
С Постановление изх.№ 14758/06.10.2022 г. ДСИ е прекратил производството по
отношение на „БУЛУКРАЙН - ММ“ ООД, ЕИК *********, поради липса на първоначална
процесуална легитимация на страната като взискател, поради това, че в приложения
цесионен договор от 19.05.2021 г„Момчил Добрев Добрев е прехвърлил на „БУЛУКРАЙН -
ММ“ ООД, „вземането си от Г. А. А. от гр.Бургас, почиващо на присъдени разноски пред
касационна инстанция по гр.д.98/2021 по описа на Бургаски окръжен съд в размер на 2500
лв“, съотв.няма съвпадение в годините на гражданските дела, посочени в договора за цесия
и в изп.лист № 261 от 25.09.2020 г., издаден по гр.д.98/2011 г. по описа на БОС.
След няколко заявени искания от М. Д. и М. Д. за отвод на ДСИ Д.Ставрева от
изп.дело 318/2022 г. на СИС плри БРС, с Протокол от 14.10.2022 г. ДСИ Д.Ставрева се е
отвела от делото, т.е.отводът на ДСИ Д.Ставрева е след произнасянето от нея на
обжалваното постановление. В този смисъл съдът намира за неоснователно оплакването в
допълнение към жалбата, че постановлението е постановено от „незаконен състав, тъй като
ДСИ Диана Ставрева си е дала отвод по изпълнителното дело“.
На дата 04.11.2022 г. производството по изп.дело № 318/2022 г. е
преразпределено на ДСИ К.Кръстев поради отвод на ДСИ Д.Ставрева.
Видно от съобщение изх.№ 14778/06.10.2022 г. (л.461 от изп.дело),
Постановление изх.№ 14758/06.10.2022 г., с което ДСИ е прекратил производството по
отношение на „БУЛУКРАЙН - ММ“ ООД, е връчено на дружеството на 14.11.2022 г.
На 17.11.2022 г. в съдебно - изпълнителна служба при БРС е входирана частна
4
жалба от фирма „БУЛУКРАЙН – ММ“ ООД срещу протокол за прекратяване на
изпълнителното производство от 05.10.2022 г, на ДСИ, обективиран в постановление от
06.10.2022 г. на ДСИ по изпълнително дело №20222120400318.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
На първо място съдът приема, че жалбата е допустима. Подадена е от
легитимирано лице – взискател по изп.дело, а от извършената служебна справка в ТР по
партидата на „БУЛУКРАЙН – ММ“ ООД се констатира, че Момчил Добрев Добрев,
подписал жалбата, е управител на дружеството. Жалбата е подадена в законовия срок,
против акт на съдебния изпълнител, за който, съгласно чл.435, ал.1, т.3, предл.второ ГПК е
предвидена възможност за обжалване от взискателя.
Следва да се посочи, че предвид наличието в изпълнителното дело на Протокол
от 05.10.2022 г. и на Постановление от 06.10.2022 г. с идентично съдържание - ДСИ е
установил, че няма съвпадение в годините на гражданските дела, посочени в договор за
цесия и в изп.лист, поради което е постановил прекратяване на изп. производство по
отношение на „БУЛУКРАЙН - ММ“ ООД, ЕИК *********, поради липса на първоначална
процесуална легитимация на страната като взискател, и с оглед разпоредбата на чл.434, ал.1,
вр.чл.433 ГПК, следва да се приеме, че предмет на жалбата е Постановление изх.№
14758/06.10.2022 г. ДСИ е прекратил производството по отношение на „БУЛУКРАЙН -
ММ“ ООД, ЕИК *********, поради липса на първоначална процесуална легитимация на
страната като взискател.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна, макар – поради
съобразяване с представено едва с жалбата ново доказателство, което не е било представено
на ДСИ преди постановяване на обжалваното постановление.
Както се посочи по-горе, към жалбата е приложен Анекс към цесионен договор
от 19.05.2021 г., „неделима и неразделна част от него“, подписан на 19.05.2021 г., в който е
посочено, че „във връзка с допусната явна фактическа грешка в написването на цесионния
договор в точка номерът на гражданското дело, по което е прехвърляне вземането вместо
гр.дело 98/2021 по описа на Бургаски Окръжен съд, да се чете гр.дело 98/2011 по описа на
Бургаски Окръжен съд“. Независимо от некоректния изказ в Анекса, очевидно смисълът е да
се поправи неправилно посочената година в номера на делото, вземането за разноски по
което е предмет на цесионния договор.
Независимо от представянето на Анекса едва с жалбата и липсата да този момент
на твърдения по изпълнителното дело за съществуването му, настоящият състав намира, че
следва да го съобрази.
Анексът е със същата дата, с която е и самият цесионен договор. Твърденията на
длъжника, че същият е „измислен постфактум“, не могат да бъдат обсъждани в настоящото
производство, още повече, че имат отношение само към наличието или липсата на
уведомяване на длъжника по чл.99, ал.4 ЗЗД, съотв.към момента, от който прехвърлянето
5
има действие по отношение на длъжника.
Доколкото в настоящото производство не може да се установи, че Анексът не е
подписан на посочената в него дата – 19.05.2021 г., според настоящия състав следва да се
приеме, че за него длъжникът е уведомен с Уведомителното писмо от 01.07.2021 г.,
изпратено по Телепоща.
Дори да се приеме, че Анексът към цесионния договор е подписан в по-късен
момент, доколкото той вече е факт, а с връчването на жалбата на длъжника, приложеният
към нея Анекс също е връчен на длъжника, според настоящия състав, прехвърлянето на
вземането на М. Д. Д. към Г. А. А. по изпълнителен лист № 261 от 25.09.2020 г. е издаден по
гр.д.98/2011 г. по описа на БОС с представения цесионен договор вече е факт и обвързва и
длъжника.
Ето защо, макар поради представения едва с жалбата Анекс, обжалваното
постановление, с което ДСИ е прекратил производството по отношение на „БУЛУКРАЙН -
ММ“ ООД, ЕИК *********, поради липса на първоначална процесуална легитимация на
страната като взискател, следва да бъде отменено и делото следва да се върне на ДСИ за
продължаване на производството и по отношение на първоначалния взискател
„БУЛУКРАЙН - ММ“ ООД.
Предвид постановения резултат, на жалбоподателя следва да се присъдят съдебни
разноски за настоящото производство.
По отношение на размера на разноските, които се следват на жалбоподателя,
съдът намира следното: Представеното с жалбата Пълномощно/Договор за правна помощ и
защита, с което „БУЛУКРАЙН - ММ“ ООД, представлявано от управителя си Момчил
Добрев, упълномощава Law Company Dobrev & Halachev LLC, е подписано и за
упълномощения, макар да не е посочено името на подписалия. Пълномощното/Договор за
правна помощ и защита съдържа уговорка за размера на хонорара 5900 лв, както и
изявление на страните, че същият е платен в брой, т.е. Пълномощното/Договор за правна
помощ и защита има характера и на разписка, като за плащането в брой на сумата от 5900 лв
не е налице законова забрана. Оспорването от страна на длъжника на възможността Момчил
Добрев да заплати тази сума, е ирелевантно за настоящото производство.
Предвид твърденията на длъжника във възражението му по повод настоящата
жалба, съдът намира, че от длъжника е направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК за
прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, което е направено своевременно. По същество съдът намира заявеното от
длъжника възражение по чл.78, ал.5 ГПК за основателно. Съгласно чл.10, т.5 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за обжалване на
действията на съдебен изпълнител минималният размер на адв.възнаграждение е 400 лв, а
когато жалбата се разглежда в открито заседание – 600 лв. В настоящия случай съдът
намира, че предвид фактическата и права сложност на производството, на жалбоподателя се
6
дължат разноски в минималния определен от Наредбата размер, а доколкото жалбата е
разгледана в закрито заседание, дължимите разноски са 400 лв.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Постановление от 06.10.2022 г. на ДСИ по изп.д.№ 318/2022 г. по
описа на СИС при РС-Бургас, с което е прекратено производството по изпълнителното дело
по отношение на “БУЛУКРАЙН-ММ“ ООД ЕИК **********.
ОСЪЖДА Г. А. А. от ***, ЕГН **********, да заплати на “БУЛУКРАЙН-ММ“
ООД с ЕИК **********, съдебни разноски за настоящото производство в размер на 400 лв
(четиристотин лева).
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7