Определение по дело №1779/2019 на Районен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ….                                            23.10.2019 г.                       гр. Стара Загора

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА        XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и трети октомври            две хиляди и деветнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

                                         

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Женя Иванова

гражданско дело № 1779 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Съдът, след като констатира, че предявеният иск е допустим и исковата молба е редовна и след осъществяване на процедурата и изтичане на срока по чл.131 ГПК, на основание чл.140, ал.1 и ал.3 ГПК, намира:

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като бъде изготвен и съобщен на страните проекта за доклад по същото.

Следва да бъдат приети като допустими, относими и необходими писмени доказателства по делото приложените към исковата молба документи.

По искането, заявено с отговора на исковата молба за допускане на 4 – ма свидетели, съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание, след като ответникът посочи конкретните обстоятелства, които ще установява с тях, с оглед преценка на допустимостта на свидетелски показания за установяването им.

Следва страните да бъдат напътени към доброволно уреждане на спора.

Предвид гореизложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

НАСРОЧВА ДЕЛОТО в открито съдебно заседание на 21.11.2019 год., от 14,30 часа, за която дата да се призоват страните.

 

СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА си за ДОКЛАД, както следва:

„Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС.

Ищцата Г.Г.Р., твърди, че е собственик въз основа на договор за дарение (нотариален акт № 52, т.7, дело № 3909 от 03.09.1998 г. на Старозагорския нотариус) на следния недвижим имот: 1/8 идеална част от дворно място, цялото от 564 кв.м., находящо се в гр. Стара Загора, ул. Иван Хаджихристов 12, представляващо поземлен имот с идентификатор 68850.524.435 по кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-73 от 19.11.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, заедно и реално с жилище/апартамент, находящо се на първи етаж от масивната двуетажна жилищна сграда с идентификатор 68850.524.435.1, построена в описаното дворно място, със застроена площ 106.40 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата съгласно чл.38 ЗС.

Ответникът също бил собственик на 1/2 идеална част от дворното място и на жилище/апартамент, находящ се на втория етаж, което било със застроена площ 106.40 кв.м. и на съответните идеални части от общите части на сградата.

Сградата, в която се намирали горепосочените жилищата била двуетажна, в режим на етажна собственост, като етажната собственост възникнала при покупката на първия етаж от нея от родителите на ищцата - по силата на покупко-продажба, сключена във формата на нотариален акт № 62, т.4, дело № 1711 от 16.12.1973г. С този нотариален акт Васил Т. Динев и Руска Вълева Динева продали на Георги Митков Янков и Кера Йоргова Янкова /родители на ищцата/ 1/2 идеална част от дворното място, цялото от 564 кв.м., заедно и реално с първия етаж от масивната жилищна сграда на два етажа, без изба, състоящ се от две спални, хол, кухня с кухненски бокс, баня, клозет и антре, заедно с 1/2 идеална част от общите части на сградата съгласно чл.38 от ЗС за сумата 15063 лева, заплатена по сметката на ГОНС Стара Загора, тъй като продажбата била извършена по реда на ЗСГ /отм./ В посочения нотариален акт било записано, че продажбата е без тавана, който си оставал в изключителна собственост на продавача.

Към момента на възникване на етажната собственост таванът над вторият етаж от двуетажната сграда е бил едно общо помещение в подпокривното пространство /под покривната конструкция на сградата/ без необходимата височина за обособяване на отделни тавански помещения. Височината в най-високата част на подпокривното пространство била колкото височината на нормален човешки ръст, а в най-ниската част около 20 см. Предназначението на подпокривното пространство било за излаз на покрива на сградата. След като възникнала етажната собственост през 1973 г. родителите на ищцата и тогавашните собственици на втория етаж - родителите на ответника, използвали общо подпокривното пространство в най-високата му част, където се събирали скатовете на покрива, за простиране на дрехи през зимата. Това пространство не било използвано за други цели, тъй като не било възможно нормално придвижване в него, поради липсата на височина.

През 1988 г. тогавашните собственици на втория етаж от двуетажната сграда се снабдили със строително разрешение за основен ремонт на покривна конструкция и подпокривното пространство на сградата. При извършването на този ремонт същите увеличили височината на подпокривното пространство. За извършеното строителство собствениците на първия етаж от сградата не били давали съгласие.

В договор за дарение от 09.01.1997 г. /нотариален акт № 65, т.1, дело № 103/1997г. на Старозагорския нотариус/ било посочено, че Руска Вълева Динева и Васил Т. Динев даряват на сина си П.В.Т. 1/2 идеална част от дворното място, описано по-горе заедно и реално с втори и трети мансарден етажи от масивната жилищна сграда, строена през 1968 г., като било посочено, че всеки отделен етаж се състоял от: две спални, хол, кухня с кухненски бокс, баня, тоалетна н антре с обща застроена площ за всеки от етажите от по 106.40 кв.м. При сключване на посочения договор за дарение не били представени никакви документи за строителство на мансарден етаж или за преустройство на подпокривното пространство на сградата.

Таванът на сградата се ползвал изцяло от ответника, като ползването на собствената на ищцата 1/2 идеална част от него била без основание, тъй като той бил обща част на етажните собственици, от момента на възникване на етажната собственост - 16.12.1973 г. Записът в нотариалния акт от 1973 г., че продажбата била „без тавана, който си оставал изключителна собственост на продавача“, била нищожен, тъй като противоречала на повелителна разпоредба на закона. Ето защо, ищцата се позовавала на нищожността на посоченото в нотариалния акт. Към момента на възникване на етажната собственост подпокривното пространство /таванът/ бил обща по естеството си част и всички въздействия върху такава обща част нямали правно значение и не променяли нейното предназначение. Тази обща част била  възникнала по силата на закона - с факта на възникване на етажната собственост, при което не било необходимо волеизявление на собственика на отчуждавания индивидуален имот.

Отчуждителят не можел по своя воля да изключи определени общи части от общите части на сградата и да им придаде характер на индивидуална собственост. Извършените действия в посочения смисъл, както и евентуални изявления, не водели до запазване на собствеността. Правата върху общата част се прехвърляли с прехвърляне на обекта от етажната собственост по силата на закона. Без правно значение били и фактическите въздействия върху тази обща част на сградата, които не водели до промяна на нейното предназначение.

Искането на ищцата до съда е да признае за установено по отношение на ответника, че тя е собственик на 1/2 идеална част от тавана, разположен над втория етаж от масивната двуетажна жилищна сграда с идентификатор 68850.524.435.1, построена в дворно място, цялото от 564 кв.м., находящо се в гр. Стара Загора, ул. Иван Хаджихристов 12, представляващо поземлен имот с идентификатор 68850.524.435 по кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-73 от 19.11.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК и да бъде осъден ответникът П.В.Т. да предаде на ищцата владението на 1/2 идеална част от описания таван.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника П.В.Т., с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан по следните съображения:

От една страна, от представения договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 52, том VII, нот. дело 3909/1998 г. на Районен съд Стара Загора се установявало, че Георги Митков Янков и Кера Йоргова Янкова са дарили на ищцата Г.Г.Р. правото на собственост на 1/8 идеална част от дворно място с площ от 564 кв.м, , находящо се в гр. Стара Загора, кв. „Кольо Ганчев“, ул. „Иван Хаджихристов“ № 12, урегулирано в парцел 1-9908, кв.491 по плана на града, заедно и реално първи етаж от масивна жилищна сграда построена в имота, със застроена площ от 106,40 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата. Дарителите си запазили право на ползване върху подарения недвижим имот. Съгласно одобрените кадастрална карта и кадастрален регистър на гр. Стара Загора описания недвижим имот е нанесен като ПИ с идентификатор 68850.524.435, а построената в него масивна жилищна сграда с идентификатор 68850.524.435.1. Прехвърлената на ищцата реална част от сградата - първи етаж не е нанесена в кадастралната карта като самостоятелен обект в сграда.

От посоченото по - горе било видно, че ищцата била придобила само „гола собственост” (nuda proprietas) върху подарените й недвижими имоти - 1/8 идеална част от ПИ 68850.524.435 и първи етаж от сграда 68850.524.435.1. Това означавало, че от правомощията, включени в състава на правото на собственост, ищцата Г.Г.Р. имала само правомощието разпореждане с тези имоти. Другите правомощия да се владеят и ползват дарените имоти, принадлежали на дарителите Георги Митков Янков и Кера Йоргова Янкова. Затова позовавайки се на чл.108 вр. чл.111 от ЗС, ответникът счита, че само ползвателите можели и имали правен интерес от предявяване на ревандикационен иск срещу третите лица, за които се твърди, че неоснователно препятствали упражняването на вещното право на ползване върху тях. „Голият собственик”нямал правен интерес да защитава правото на ползване и владение - правомощия, които не му принадлежали. Поради което счита предявения иск за недопустим.

На второ място, ответникът твърди, че предявеният иск е и  неоснователен, по следните фактически и правни доводи:

При така извършеното дарение ищцата била станала собственик само на първи етаж от сграда с идентификатор 68850.524.435.1. Тя не била станала собственик на таванския /мансарден/ етаж, разположен над втори етаж от сградата, защото нейните праводатели Георги Митков Янков и Кера Йоргова Янкова са били собственици само на първия етаж от сградата. Те никога не са били собственици на таванския/мансарден етаж, съответно не са могли да го прехвърлят на своята дъщеря Г.Р..

Оспорва като невярно твърдението, че таванът над втория етаж на сграда с идентификатор 68850.524.435.1, към момента, в който първият етаж от сградата бил придобит от Георги и Кера Янкова, е бил едно общо помещение в подпокривното пространство. Оспорва твърдението, че е бил с височина в най-ниската част 20 см и в най-високата част - човешки ръст. Оспорва като невярно твърдението, че родителите на ищцата са го ползвали. Преди извършване на преустройството таванът представлявал помещение, което било годно след преустройство да се превърне в жилищно такова. Именно поради бъдещото си намерение да го превърнат в жилище, родителите на ответника, които  продали първия етаж от сградата на родителите на ищцата, изрично изключили тавана от предмета на сделката. По тази причина родителите на ищцата не са го ползвали и не са имали претенции да го ползват - не са имали основание за това, след като същият не бил тяхна собственост.

Оспорва като невярно твърдението, че таванът не е можел да се използва за други цели /освен за простиране на дрехи/, поради липса на височина. Действителната височина на това помещение била 1,20 в най-ниската част и 4,5 - 5 метра в най-високата. Ответникът в младежките си години го  използвал заедно със свои приятели като спортна зала - имало е закачена боксова круша, гимнастически уреди, тепих и др., които те са ползвали за тренировки по бойни спортове. Това обстоятелство можело да бъде доказано чрез свидетелските показания.

Оспорва като невярно твърдението, че процесният таван, разположен над втори етаж на сградата бил обект на незаконно преустройство. Същият бил обект на преустройство, съгласно издадено Разрешение за строеж № 204/17.05.1988 г. на Община Стара Загора, въз основа на одобрен архитектурен проект. Оспорва като невярно твърдението, че собствениците на първия етаж не били знаели за преустройството и не били давали съгласие. Те не само знаели за това и са се съгласили с преустройството, но и след издаване на Разрешение за ползване № 830/17.02.1997 г. на Община Стара Загора, с което бил въведен в експлоатация мансардния етаж, присъствали на организираното празненство по освещаването му. Както ищцата, така и родителите й са били поканени, присъствали са на освещаването на жилището на мансардния етаж, което вече било собственост на ответника и даже били донесли подарък, както повелявала традицията.

Оспорва като невярно твърдението, че мансардният етаж бил обща част на сградата. Общата част на сградата - подпокривно пространство се намирала между мансардния етаж и покрива и достъпът до него бил чрез капандура.

Таванският/мансарден етаж никога не бил представлявал обща част на сградата, нито по предназначение, нито пък станал такава по силата на закона. Същият бил бил предмет на извършено преустройство, чиято законност не можела да бъде оспорвана по настоящото дело, предвид наличието на стабилни административни актове. Целта на преустройството била освен ремонт на покрива и превръщането му в етаж, който да е годен за обитаване, т.е. превръщането му в жилище. Това жилище представлявало самостоятелен обект в сграда. Със Заповед № 18-9519-07.11.2018г. на Началника на СГКК Стара Загора, влязла в сила на 30.09.2019г., същият бил нанесен в одобрените кадастрална карта и регистри на гр. Стара Загора като СОС с идентификатор 68850.524.435.1.2. Това се установявало, както от представеното заверено нейно копие, така и от издадената Схема № 15-8985901-03.10.2019г. на СГКК Стара Загора.

Мансардният етаж с площ от 106,40 кв.м., състоящ се от две спални, хол, кухня с кухненски бокс, баня, тоалетна и антре бил собственост на ответника В.Т. чрез договор за дарение, обективиран в № 65, том I, нот. дело 103/1993г. на Районен съд Стара Загора.

Оспорва твърдяната нищожност на клаузата „че тавана остава изключителна собственост на продавачите“, съдържаща се в договор за покупко - продажба, извършена с нотариален акт за покупко - продажба не недвижим имот № 62, том IV, дело 1711/1973г. на Районен съд Стара Загора. Твърди, волята на страните по сделката е била да се продаде само първия етаж без тавана и че ако тавана на сградата се превръщала в нейна обща част, с извършване на сделката, нотариусът който я бил изповядал, щял да го включи в сделката. След като нотариусът не бил установил наличие на такова законово изискване, нямало пречка страните по сделката до постигнат договорка и изрично да изключат тавана от нейния предмет. Недопустимо било 46 години по-късно ищцата, която не била страна по договора за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 62, том IV, дело 1711/1973 г., да твърди неговата нищожност.

Оспорва твърдението, че таванът се е превърнал в обща част по силата на закона с възникване на етажната собственост. Разпоредбата на чл. чл. 38, ал.1 от ЗС не определяла тавана като обща част на сградата.

Помещението, което представлявало таванския етаж преди преустройството, имало дървен таван. Същият бил изработен грубо от необработени греди и  разделял помещението от покривното пространство. Следователно таванът, останал собственост на родителите на ответника, а след това е негова собственост никога, нито преди преустройството, нито след това не е представлявал подпокривно пространство. Същият винаги е имал обособеност, като в резултат на преустройството и извършения ремонт на покрива се е превърнал в обитаем обект.

Ответникът заявява, че при условията на евентуалност, се позовава на придобивна давност. В случай, че съдът приемел, че таванът, разположен над втори етаж на жилищна сграда 68850.524.435.1, който съгласно одобрените ККР на гр. Стара Загора представлява СОС с идентификатор 68850.524.435.1.2 бил обособен чрез преустройство на обща част на сградата, то тогава да се приемело, че ответникът го е придобил по давност. Същият бил деклариран и за него били плащани данъци от момента на превръщането му в жилище до настоящия момент. Ищцата знаела за преустройството, за въвеждането му в експлоатация и повече от 22 години не била предявила претенции и не била оспорила правото на собственост на ответника. Ответникът го владял явно, спокойно и необезпокоявано от никого, включително и от ищцата. Претенциите на ищцата се появили едва миналата година, когато ответникът заявил изменение на кадастралната карта и нанасяне на собствените му самостоятелни обекти - жилища, разположени на втори и мансарден етаж от сграда 68850.524.435.1.

Затова моли да бъде иска да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

На основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК съдът разпределя доказателствената тежест, както следва:

По иска с правно основание чл.108 ЗС ищецът следва да докаже, че е собственик на ½ ид.ч. на процесния обект на посоченото в исковата молба основание и че същият е във фактическа власт на ответника. Ответникът следва да докаже, че е налице годно правно основание, въз основа на което упражнява фактическа власт върху целия обект. След като ответникът твърди, че той е изключителен собственик на обекта, следва да докаже това си възражение, включително заявеното от него, при условията на евентуалност възражение си за изтекла придобивна давност.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към исковата молба и отговора заверени преписи от: пълномощно, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 62, т.4, дело № 1811/1973 г. на нотариус при РС – Стара Загора, нотариален акт за дарение на недвижим имот № 52, т.7, дело № 3909 от 03.09.1998 г. на нотариус при РС – Стара Загора, строително разрешение 204 от 10.05.1988 г. на Общински народен съвет Стара Загора, нотариален акт за дарение на недвижим имот № 65, т.1, дело № 103 / 1997 г. на нотариус при РС – Стара Загора, разрешение за ползване № 830 от 17.02.1997 г. на Община Стара Загора, протокол на държавна приемателна комисия за установяване годността за ползване на строежа, заповед № 18-9519-07.11.2018 г. на Началник на СГКК Стара Загора, с неразделна част към нея схема-проект № 15-822588-07.11.2018 г. и схема проект № 15-822605-07.11.2018 г., схема № 15-895901-03.10.2019 г. издадена от СГКК Стара Загора, договор за правна помощ и адвокатско пълномощно от 02.10.2019 г.

 

УКАЗВА на ответника, най – късно в съдебно заседание, да посочи конкретните обстоятелства, които ще установява с исканите от него свидетели, с оглед преценка на допустимостта на свидетелски показания за установяването им, след което съдът ще се произнесе по доказателственото му искане в тази насока.

 

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. РАЗЯСНЯВА им, че в случай на постигане на съдебна спогодба, дължимата държавна такса е на половина, делото се прекратява, а постигнатата спогодба има сила на съдебно решение, не подлежи на обжалване и съставлява изпълнително основание за присъдените с нея суми.

 

ДА СЕ ВРЪЧИ НА ИЩЕЦА препис от отговора на ответника, ведно с приложенията към него, като му се укаже, че може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с отговора в първото по делото съдебно заседание.

 

На основание чл.146, във връзка с чл.140, ал.3 от ГПК на СТРАНИТЕ ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване на делото, ведно с проекто-доклада, като им указва, че могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: