№ 462
гр. Варна, 21.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20213000500508 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.1, т.1 ГПК вр. чл. 279 ГПК и е образувано
по частна жалба вх.№ 1625 от 19.07.2021 г. от С. В. Н., подадена чрез адв.
М.Д., против определение № 226 от 25.06.2021 г., постановено по в.гр.д. №
177/2021 г. по описа на Добричкия окръжен съд, с което е върната като
просрочена частната й жалба с вх. № 1144/11.06.2021 г. против определение
№ 159/28.05.2021 г.
Жалбоподателката е настоявала, че обжалваното определение е
недопустимо, евентуално – неправилно и е молила за неговото обезсилване,
респ. отменяване и за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
по чл. 38 ЗАдв. Изложила е съображения, че окръжният съд се е произнесъл в
противоречие с разпоредбата на чл. 62, ал.2 ГПК и на основни положения и
процедурни такива от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент
и на Съвета от 23.07.2014 г. относно електронната идентификация и
удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и
за отмяна на Директива 1999/ЕО.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира следното:
1
Подадената частна жалба е депозирана в преклузивния едноседмичен
срок по чл. 275 ГПК, в съответствие с чл. 62, ал.2 и ал.4 ГПК (съгласно
изменението с ДВ бр.110 от 2020 г. в сила от 30.06.2021 г.) по електронна
поща, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
редовна е (жалбоподателката е освободена от окръжния съд от внасянето на
държавна такса) и допустима, а след като я разгледа по същество, съдът я
намира за неоснователна по следните съображения:
Върнатата с обжалваното определение частна жалба е била в електронен
вид и подписана с електронен подпис, но същата не сезира съда в срока за
обжалване, доколкото не е подадена по предвидения в ГПК ред. Това е така,
тъй като частната жалба е подадена по електронен път, а не по пощата, в друг
съд или в прокуратурата. Нормата на чл. 62, ал. 2, изр. 2 от ГПК, до
изменението с ДВ бр.110 от 2020 г. в сила от 30.06.2021 г., не приема
подаването по електронен път за редовно. Както е прието и в определение №
341/19.07.19г. по ч.гр.д. № 1987/19г., ІV г.о на ВКС, „дори на електронния
адрес на надлежния съд в съответния срок да се получи електронен документ,
който има съдържание на жалба и отговаря на всички изисквания на Закона за
електронния документ и електронния подпис, срокът за обжалване не се
счита за спазен“. В този смисъл е и приетото в определение № 462/10.09.09г.
по ч.гр.д. № 434/09г. на ВКС, ІІІ г.о. – изпратеното до електронния адрес на
съда не е съдопроизводствено действие, тъй като процесуалният закон не
предвижда такова да бъде извършено по електронен път. Понастоящем, с
изменението на чл. 62 ГПК с ДВ бр.110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г. е
предвидено изрично възможността за сезиране на съда с молба в електронна
форма и по реда на чл. 62, ал. 4 ГПК.
Неоснователни са оплакванията в настоящата частна жалба, че и при
старата редакция на текста законодателят е допускал подаване на жалба по
електронен път, защото „електронната поща също била поща“. Едва от
30.06.2021 г. действа изменението при което наред с подаването на молбата
по пощата е добавена и възможността за сезиране на съда и с такава в
електронна форма. Т.е. преди изменението законодателят не е имал предвид
електронната поща, щом изрично е добавил такъв текст в чл. 62 ГПК.
Доколкото няма задължителна разпоредба, уреждаща конкретно
2
процесуални правила за срока, а касае електронната идентификация и
удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар,
даденото разрешение в съответствие с чл. 62 ГПК не противоречи на
цитираните разпоредби от Директива 1999/ЕО и възраженията в тази насока
са неоснователни.
В този смисъл, като е постановил идентичен с настоящия резултат,
обжалваното определение не страда от визираните в частната жалба пороци и
като правилно следва да бъде потвърдено.
Предвид горното, Варненският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 226 от 25.06.2021 г., постановено по
в.гр.д. № 177/2021 г. по описа на Добричкия окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3