РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Смолян, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и осми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:*
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от * Административно наказателно дело №
20225440200402 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Р. Б., с ЕГН: **********, с адрес: град
Смолян,*против Наказателно постановление № 22-1058-000543/10.08.2022г.,
издадено от Началник * при * – гр. Смолян, с което на жалбоподателката, за
нарушение на чл. 42 ал. 2 т.2 от ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН и
чл.179, ал.1, т .5, предл. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 150 лева.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност
на атакуваното наказателно постановление Жалбоподателката излага, че
както актосьставителят при съставяне на АУАН, така и АНО при издаването
на НП, са допуснали процесуални нарушения, а така също нарушения и на
материалния закон, довели до нарушаването на правото на защита и до
нарушаването на императивни норми от ЗАНН, които опорочават процеса на
установяване и съответното санкциониране на административното
нарушение. Наведен е довод за нарушение на чл.42 ал.1 т.З и т.4 от ЗАНН,
доколкото в АУАН не се съдържат датата и мястото на извършване на
нарушението, както и описание на нарушението и обстоятелствата, при които
е било извършено.
В съдебно заседание пред въззивния съд – жалбоподателката Д. Б. –
редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. *, която поддържа
жалбата. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът по жалбата - Началник * при * – гр. Смолян – редовно
призован, не се явява. Представлява се от юрисконсулт *, който поддържа
становище за неоснователност на жалбата. Моли атакуваното НП да бъде
1
потвърдено като законосъобразно и правилно и претендира присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
* – гр. Смолян – редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание и не ангажира становище.
Районен съд – гр. Смолян, след като се запозна със събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 08.07.2022г. следобед, свидетелката * С.а управлявала лек автомобил
с посока на движение от гр. София към гр. Смолян. В лекия автомобил, освен
свидетелката С.а, пътувала и нейната свекърва – майка на свидетеля С. С..
Около 15:30ч. на километър 84+295, на път втори клас № 86 – гр. Пловдив –
гр. Смолян, с посока на движение от гр. *към к.к. *, навлизайки в завой,
свидетелката * С.а отдалече забелязала, че лек автомобил „*“, с рег. № * е
навлязъл в насрещното движение, като изпреварва автомобили. Свидетелката
С.а намалила скоростта си на движение и се прибрала максимално вдясно на
пътното платно, но насрещно движещият се лек автомобил, вместо да се
прибере, продължил да извършва изпреварване. Това обстоятелство
принудила свидетелката С.а да намали рязко скоростта на управлявания от
нея автомобил, за да може насрещно движещото се МПС да се прибере в
собствената лента за движение и да бъде избегнат челен удар. Свидетелката *
С.а притежавала видеорегистратор на своя автомобил, като след процесната
случка, свидетелката С.а споделила за станалото на своя съпруг – свидетеля
С. С., който от своя страна свалил записа от видеорегистратора и
сигнализирал органите на МВР.
Свидетелят А. М. – служител в * – гр. Смолян изгледал записа, като
установил, че процесният лек автомобил „*“, с рег. № * е собственост на
жалбоподателката Д. Б.. Впоследствие, свидетелят М. се свързал със
жалбоподателката по повод случая, като Б. заявила, че на процесната дата и
час тя е управлявала лекия автомобил „*“, с рег. № * и е извършила
нарушението.
Обжалваното наказателно постановление № 22-1058-000543/10.08.2022г.
е издадено въз основа на констатациите, съдържащи се в съставения на
12.07.2022 г. против жалбоподателката Д. Б. Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 007059, за това, че на 08.07.2022г.,
около 15:30ч., в Община Чепеларе, на път втори клас № 86 – Пловдив –
Смолян, на километър 84+295, с посока на движение от гр. Чепеларе към к.к.
Пампорово, като водач на лек автомобил „*“, с рег. № *, България,
жалбоподателката Б., при извършване на маневра изпреварване, при което
навлиза изцяло в лентата за насрещно движение,не се убеждава, че няма да
създаде опасност за правомерно насрещно движещият се автомобил, в
резултат на което го принуждава да намали скоростта си рязко, за да избегне
сблъсък. АУАН е съставен във връзка с получен сигнал с рег.№ 105800-7902-
11.07.2022Гг. от свидетел – очевидец С. Г. *. Съставеният Акт за
установяване на административно нарушение е изготвен в присъствието на
двама свидетели и е подписан от жалбоподателката Д. Б. без възражения.
2
На 10.08.2022г., с издаване на атакуваното Наказателно постановление
№ 22-1058-000543/10.08.2022г., издадено от Началник * при * – гр. Смолян е
ангажирана административно-наказателната отговорност на
жалбоподателката Б. за извършено административно нарушение по чл. 42 ал.
2 т.2 от ЗДвП, като на същата е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 150 лева. Издаденото НП е връчено на жалбоподателката на
15.08.2022г. В обжалваното наказателно постановление, АНО е възпроизвел
обстоятелствената част на акта и е описал установеното в АУАН нарушение,
като е посочил нарушените разпоредби.
Така възприетата от съда фактическа обстановка се установява по
несъмнен и безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени
доказателства – показанията на свидетелите А. М., И. С., С. С. и * С.а, както и
приложените към делото писмени доказателства – АУАН № 611/12.07.2022 г.,
разпечатка на кореспонденция по имейл, справка в централна база рег.№ *,
Докладна записка от 13.07.2022 г., НП № 22-1058-000543/10.08.2022 г.;
Справка за нарушител/водач на името на Д. Б.; Заповед №8121з-
1632/02.12.2021г.
Настоящият съдебен състав не кредитира показанията на свидетелката *
С.а в частта, досежно мястото на извършване на нарушението. Разпитана в
съдебно заседание в качеството й на свидетел, С.а излага, че процесната
ситуация се е случила около два километра преди гр. Чепеларе. В тази своя
част, показанията на свидетелката * С.а се намират в противоречие със
съвкупния доказателствен материал по делото, в това число – показанията на
свидетеля А. М., който непосредствено е възприел фактите и обстоятелствата,
съдържащи се в информацията от видеорегистратора, поставен на лекия
автомобил на свидетелката С.а, за които факти и обстоятелства същият бе
разпитан в качеството на свидетел, както и надлежно приобщените по реда на
чл. 84 ЗАНН, във вр. с чл. 283 НПК писмени доказателства.
Следва изрично да се отбележи, че свидетелят А. М. е полицейски
служител – професионалист, който осъществява дейност по опазване на
обществения ред и контрол на движението по пътищата, като от естеството на
службата, която същият изпълнява, може да се направи обоснован извод, че
свидетелят М. е способен да разпознае мястото на настъпване на инцидента.
Освен това, свидетелят М. е станал очевидец и на извършеното от страна на
жалбоподателката Б. признание за извършеното административно нарушение,
което същата осъществила в сградата на КАТ – гр. Смолян преди съставянето
на АУАН.
В тази връзка, заявеното от страна на свидетелката * С.а, че процесната
случка е възникнала на около два километра преди гр. Чепеларе, съдът
намира, че не отговаря на обективната действителност, като в тази насока
съдът отчита и значителният период от време, който е изминал от настъпване
на процесния случай – 08.07.2022г. до извършването на разпит на
свидетелката С.а /повече от шест месеца/. Ето защо, настоящият съдебен
състав не кредитира нейните показания досежно мястото на извършване на
нарушението.
3
Изброените доказателства са логични, непротиворечиви, взаимно
допълващи се и в пълнота разкриват възприетата от въззивната инстанция
фактическа обстановка /с изключение показанията на свидетелката С. в
частта, касаеща мястото на извършване на нарушението/. Ето защо, съдът
изгради фактическите си изводи въз основа на същите.
Правни изводи:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок и изхожда от лице,
което притежава активна процесуална легитимация. Същата е насочена срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна поради следното:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и
юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените
от административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН
или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на
контрол подлежи и самият АУАН.
В настоящия случай, при проверка на атакуваното НП и на АУАН съдът
констатира, че е спазена компетентността (материална и териториална) на
длъжностните лица, съставили, съответно издали, двата процесуални
документа.
Спазено е и правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН – актът е съставен в
присъствието на свидетел-очевидец и на самата жалбоподателка Б., като
съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, актът е подписан от
актосъставителя, свидетеля и жалбоподателката. Спазени са и давностните
срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване
на НП.
Настоящият съдебен състав, противно на твърденията в жалбата,
намира, че са спазени изискванията на ЗАНН относно реквизитите на двата
акта – АУАН и НП, изискуеми съгласно императивните разпоредби на чл. 42
и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. В АУАН са посочени датата на съставяне на акта,
индивидуализиращите белези на актосъставителя, свидетеля и нарушителя,
датата, мястото и времето на извършване на нарушението, фактическите
обстоятелства и описание на нарушението, както и нарушените разпоредби.
В атакуваното Наказателно постановление № 22-1058-
000543/10.08.2022г. се съдържат изискуемите съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН
реквизити: посочени са индивидуализиращите данни на наказващия орган;
номера на НП и датата на издаването му; номера на АУАН и данни за
актосъставителя; индивидуализиращите данни и адрес на нарушителя;
времето (дата, място и часа) на извършване на нарушението, както и
обстоятелствата, при които е извършено; законовият текст, който е нарушен.
Следователно, несонователни се явяват доводите на жалбоподателя за
4
допуснати процесуални нарушения.
Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗДвП, водач, който
изпреварва, е длъжен когато при изпреварването навлиза в пътна лента,
предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки
за превозните средства, движещи се по нея. В настоящия случай безспорно се
установява, че жалбоподателката Д. Б., като водач на МПС – лек автомобил
„*“, с рег. № *, 08.07.2022г., около 15:30ч., в Община Чепеларе, на път втори
клас № 86 – Пловдив – Смолян, на километър 84+295, с посока на движение
от гр. Чепеларе към к.к. Пампорово, при извършване на маневра
изпреварване, навлиза изцяло в лентата за насрещно движение, като не се
убеждава, че няма да създаде опасност за правомерно движещият се
насрещно насрещно лек автомобил, управляван от свидетелката * С.а, в
резултат на което го принуждава да намали скоростта си рязко, за да избегне
сблъсък.
Констатациите на актосъставителя в АУАН съответстват на показанията
му и пред настоящия съдебен състав. След преценка на цялата
доказателствена съвкупност, не се опровергават фактическите констатации в
АУАН. Не се установиха от съда доказателства, които да обосноват извод за
невъзможност да се даде вяра на АУАН. Затова съдът отчете презумптивната
му доказателствена сила, регламентирана от законодателя в разпоредбата на
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Именно преценката на доказателствата дава основание
на съда да прецени, че фактическата обстановка в АУАН се установява по
безспорен начин, а следователно и съпричастността на жалбоподателката Д.
Б. в извършването на нарушението.
От субективна страна, жалбоподателката Б. е съзнавала
общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е, че
неизпълнението на задължението може да доведе до настъпване на
общественоопасни последици – за живота и здравето на самата нея и/или
другите участници в движението, но въпреки това го е осъществила. Затова
съдът намира, че деянието на жалбоподателката е извършено при форма на
вината пряк умисъл.
Правилно квалифицираното от страна на АНО административно
нарушение вярно е съотнесено и към съответстващата санкционна разпоредба
на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, която предвижда при нарушение на правилата
за изпреварване, ако от това е създадена непосредствена опасност за
движението нарушителят да се наказва с глоба в размер на 150 лв. Установи
се по делото, че с поведението си жалбоподателката Б. е създала
непосредствена опасност за движението.
Съдът намира, че правилно АНО е съобразил критериите за преценка на
административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, особено като се има предвид,
че същата е фиксирана. Определеното спрямо жалбоподателката наказание
отговаря и на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице основания за
прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т. е. не е налице "маловажен
случай" на административно нарушение. Размерите на наложената глоба са
фиксирани от законодателя, поради което не могат да се ревизират от съда.
5
Затова и се приемат за правилно определени.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на
ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на
спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно
отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като "маловажен".
Преценката на административнонаказващият орган за "маловажност" се
прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно пар. 1, т. 4 от ДР към ЗАНН "маловажен случай" е този, при
който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на
задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или
община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или
на неизпълнение на задължение от съответния вид.
В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което
факторът вредни последици не оказва влияние върху наказанието. Затова
липсата на същите не може да бъде взета предвид при преценката за
маловажност на случая, доколкото би имала отношение по
несъставомерността на деянието или наказването му по различна санкционна
разпоредба. Самото деяние не разкрива и смекчаващи обстоятелства, които да
разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид, поради което и
правилно не е приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Ето защо съдът намира, че атакуваното Наказателно постановление №
22-1058-000543/10.08.2022г., издадено от Началник * при * – гр. Смолян е
законосъобразно и правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.
Административнонаказващият орган е направил искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото и
доколкото е осъществено процесуално представителство юрисконсулт *, се
явява основателно, съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Размерът
на възнаграждението в този случай се определя от съда, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от
80 до 150 лева. В настоящия случай, процесуалният представител на АНО е
осъществил процесуално представителство няколко открити съдебни
заседания, поради което съдът намира, че следва да бъде определено и
присъдено възнаграждение в размер на 100 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1058-
000543/10.08.2022г., издадено от Началник * при * – гр. Смолян, с което на Д.
6
Р. Б., с ЕГН: **********, с адрес: град * , за нарушение на чл. 42 ал. 2 т.2 от
ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.179, ал.1, т .5, предл. 5 от ЗДвП, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лева, като
законосъобразно и правилно.
ОСЪЖДА Д. Р. Б., с ЕГН: **********, с адрес: град * да заплати в
полза на * – гр. Смолян сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14–дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
гр. Смолян по реда на Административно-процесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
7