СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в
публичното заседание на десети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ Н.
ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл. съдия КРИСТИНА ГЮРОВА
при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Гюрова
в. гр. д. № 7348 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
Решение № 60397 от 08.03.2019 г. по гр. д. № 41630/2016 г. по описа на
Софийски районен съд, II ГО, 69 състав, З. „Л.И.“ АД, ЕИК *****, е осъдено да заплати на Н.Ц.Н., ЕГН **********, на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, сумата от 3 900 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, болки и
страдания, в резултат на
ПТП, настъпило на 23.11.2015
г., в гр. Монтана, на ул. „Св. Климент
Охридски“, ведно със законната лихва от датата на деликта – 23.11.2015 г., до
окончателното плащане, като искът, с правно
основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, е отхвърлен
за разликата над уважения размер от 3 900 лв. до пълния предявен размер от 12 000 лв.
С решението З. „Л.И.“ АД, ЕИК *****, е осъдено да заплати на Н.Ц.Н., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 146,25 лв. – разноски по делото.
С
решението З. „Л.И.“ АД, ЕИК *****, е осъдено да заплати на адв. Н.Н., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38 ЗА, сумата от 503 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение.
С решението Н.Ц.Н., ЕГН **********, е осъдена да заплати на З. „Л.И.“ АД, ЕИК *****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 236,25 лв. – разноски по делото.
С
решението З. „Л.И.“ АД, ЕИК *****, е осъдено да заплати по сметка на СРС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
сумата от 156 лв. – държавна такса.
Срещу
така постановеното решение, в частта, с която искът е уважен за разликата над 1 000 лв. до 3 900 лв., е подадена
въззивна жалба от ответника З. „Л.И.“ АД, в която са развити
съображения за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на атакувания акт. Отправено е искане
първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, а исковата претенция да бъде отхвърлена за сумата над 1 000 лв. до присъдените 3 900 лв. Въззивникът
твърди,
че в нарушение на чл. 52 ЗЗД районният съд е определил обезщетение
в завишен размер. Сочи, че присъденият от съда размер
на обезщетението за неимуществени вреди е несъразмерно висок и необоснован,
предвид характера на травмите и тяхното настъпване, естеството на вредите,
периода и степента на възстановяване на пострадалата, конкретните
неблагоприятни последици от настъпилото увреждане. Излага и че същото не
отговаря на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД, като не и съобразено с
актуалната съдебна практика. По делото било
доказано, че ищцата не е положила минимална грижа да
съобрази пресичането на пътя съобразно установения за това ред, при отчитане на
конкретната пътна обстановка, разстоянието и скоростта на превозното средство
при навлизането й на пътя, въпреки които обстоятелства, пострадалата е предприела
преминаване. В тази връзка заявява, че ищцата сама се е поставила в риск и е
създала предпоставки за настъпване на ПТП. Предвид това в жалбата се поддържа,
че неправилно
първостепенният съд е
приел процент на съпричиняване от 35 %. Справедливият размер на обезщетението следвало да се намали
с утвърдения в съдебната практика процент съпричиняване от 50 %, или дължимото обезщетение било в
размер на 1 000
лв. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Н.Ц.Н., с който жалбата се оспорва и се моли
първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Сочи, че
първоинстанционният съд при определяне размера на дължимото обезщетение, е
съобразил вида и характера на причинените увреждания здравето на пострадалия,
претърпените болки и страдания, преживените негативни емоции, степен и
интензитет на болките, както и обществената и икономическа обстановка в
страната към датата на настъпване на процесното ПТП. Поддържа се, че районният
съд правилно е приел, че получените
вследствие на ПТП телесни повреди са довели до затруднения и дълготрайни болки
и страдания. Излага, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е в е
справедлив размер и съответства на претърпените травматични увреждания. Претендира се и присъждането на сторените по делото разноски.
Софийски градски съд, след като
обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна
страна:
Производството
е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално
допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По правилността на решението, съдът намира следното:
СРС, I
Гражданско отделение, 69 състав е бил сезиран с осъдителен
иск, с правно основание чл. 226, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 КЗ /отм./.
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, увреденият, спрямо който застрахованият
е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Следователно разпоредбата
на чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ предоставя право на увредения, спрямо
когото застрахованият е отговорен по силата на чл. 45 ЗЗД, да претендира заплащане
на дължимото обезщетение пряко от застрахователя на делинквента.
Фактическият състав
на вземането по чл. 226 ал. 1 вр. чл. 257 КЗ /отм./ включва
следните факти: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на
противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника
автомобил, да е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, в
причинна връзка с което ищецът е претърпял неимуществени вреди.
За
да бъде уважени така предявените искове по делото следва да се установи
кумулативно наличие на следните предпоставки: деликт, извършен от лице, което е
застраховано към момента на деликта по застраховка "Гражданска
отговорност"
при ответника, вреди, причинени на ищеца от този деликт, който представлява
застрахователното събитие, обстоятелства, които да обосноват определяне по
справедливост на размер на неимуществени вреди, за които е предявена претенция,
противоправно поведение на застрахован, причинна връзка между същото и вредите,
за които предпоставки ищецът следва да проведе пълно и главно доказване.
Съобразно правилото,
установено в чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже
претърпените от него неимуществени вреди в пряка причинна връзка с
противоправното деяние на делинквента.
В тежест на ответника
при така депозирания отговор е да докаже, че поведението на ищеца е допринесло
за настъпването на вредите.
Решението в частта,
в която искът е бил уважен до 1000 лв. като необжалвано е влязло в сила, което
задължава въззивният съд, на основание чл. 297 ГПК да приеме, че са се
осъществили законоизискуемите предпоставки по чл. 226, вр. чл. 266 от КЗ
/отм./, от приложимия съгласно пар. 22 от ПЗР на действащия КЗ от 2015 г., а именно:
настъпване на покрит застрахователен риск - ПТП на посочените дата и място с
исковата молба, противоправно поведение на водача на МПС, сключена застраховка
„гражданска отговорност“ между водача на участвалото в ПТП МПС и ответното
дружество, причинени травми на ищеца от това ПТП изпитвани от него болки и
страдания.
Не е спорно
обстоятелството, че ответникът З. „Л.И.“ АД е имал качеството на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към датата на настъпване на
процесното ПТП /23.11.2015 г./, и покриваща отговорността на водача на лек
автомобил, с марка „Ситроен“, модел „Ксантия“, рег. № *****.
Спорни на етапа на
въззивното производство са въпросите какъв е справедливият размер на
обезщетението,
с оглед доказаните по делото вреди, претърпени от ищцата
при процесното ПТП, както и налице ли е било съпричиняване на вредите от страна
на пострадалата и в каква степен. Настоящият съдебен състав приема следното:
От
събраните по делото доказателства се установява, че на 23.11.2015 г. около 13:50 часа, в гр. Монтана, при
движение по ул. „Св. Климент Охридски“, с посока на движение от бул. „Трети
март“ към бул.„Христо Ботев“, между магазин „Била“ и ул. „Арх. Младен Кръстев“,
водачът на л.а. марка „Ситроен“, модел „Ксантия“, е per. № ***** - Б.К.Б.,
реализира ПТП с преминаващия пътното платно отдясно наляво спрямо автомобила
пешеходец – Н.Ц.Н.. Тези обстоятелства се установяват от приетите
по делото писмени и гласни доказателства, които в тази част съдът кредитира
като неопровергани от другите доказателства по делото. В
подкрепа на същите е и неоспореното в тази част заключение
на САТЕ, съгласно което ударът е бил предотвратим и за двамата участници - за
водача на л.а. марка „Ситроен“, модел „Ксантия“, е per. № *****, в случай, че
се е движил със скорост, ограничена с пътен знак на мястото на произшествието -
40 км/ч., а за ищеца - ако преди преминаването се е огледала наляво и е изчакала
преминаването на автомобила.
При така установения
механизъм на ПТП, въззивният съд споделя изводите на
първостепенния, че и двамата участници в процесното ПТП са извършили противоправни
деяния: водачът на л.а. марка „Ситроен“, модел „Ксантия“, е per. № *****, като е нарушил забраната,
въведена е пътен знак за ограничение на скоростта на движение и не е бил
внимателен и предпазлив към пешеходците /чл.5, ал.1, т.1 и чл.6, т.1 ЗДвП/, а
ищецът - като не е използвал намиращата се в близост пешеходна пътека /на 50
метра, съгласно показанията на свидетеля А.Н./, пресичал е платното за движение
при ограничена видимост и преди на навлезе на платното за движение, не се е
съобразил с разстоянието на приближаващия л.а. марка „Ситроен“, модел
„Ксантия“, е per. № ***** и с неговата скорост
на движение /чл.113, ал.1, т.1 ЗДвП, чл.114, т.2 ЗДвП, чл.165, т.1 и т.2 ППЗДвП
и чл.166, т.2 от ППЗДвП/.
Предметът на
въззивна проверка за правилност относно фактите е очертан от заявеното
оспорване с въззивната жалба на ответника за справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди за
преживените от ищеца болки и страдания по критериите на чл. 52 ЗЗД и според събраните
по делото доказателства, както и относно оплакването на въззивника за приетия
от първоинстанционния съд процент на съпричиняване на вредите.
По размера на
обезщетението за неимуществени вреди:
Съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Според т. 11 на ППВС № 4/1968 г., което не е изгубило значение и е задължително
за съдилищата, както и съгласно константната практика на ВКС, обективирана в
решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г.; решение № 93/26.03.2011 г.
по т. д. № 566/2010 г., ІІ ТО, решение № 59/29.04.2011 г. по т. д. № 635/2010
г., ІІ ТО; решение № 25/17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., ІІ ТО, решение №
111/01.07.2011 г. по т. д. № 676/2010 г., ІІ ТО, решение № 16/06.03.2012 г. по
т. д. № 461/2011 г., ІІ ТО, решение № 129/29.11.2012 г. по т. д. № 346/2011 г.,
ІІ ТО и др., понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не
е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства. При телесни увреждания това могат да бъдат обемът,
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на
търпените болки и страдания, физическите и психологически последици за
увредения, преценени в тяхната съвкупност, допълнително влошаване на здравето,
осакатявания и пр. Неимуществените вреди включват всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалото лице и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни физически и емоционални
изживявания на лицето и създаващи физически и социален дискомфорт за определен
период от време. Съгласно задължителната съдебна практика, при определяне на
справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита
и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането
При определяне
размера на обезщетението е необходимо да се отчете начинът на извършването на
противоправното деяние, претърпените от ищеца болки и страдания вследствие на
причинените му травматични увреждания, периодът за пълното възстановяване,
неговата възраст, причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти,
социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие, както и нормативно определения лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди,
виновно причинени от застраховано лице по застраховка "Гражданска отговорност"
- до 2 млн. лв., при едно пострадало лице, какъвто е настоящият случай (арг.
266, ал. 1, т. 1, б. "а" КЗ, отм.).
При прилагането на
критерия по чл. 52 ЗЗД за определяне на справедлив размер на обезщетение за
неимуществени вреди, лимитите на застраховане, както и размера на минималната
работна заплата, нямат самостоятелно значение. Те могат да бъдат взети предвид
само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране на критерия за справедливост. В конкретния
случай, преценката на събраните по делото доказателства сочи, че
в резултат на ПТП на 23.11.2015 г. ищцата
е получила травматични увреждания: контузия на главата и мозъчно
сътресение,
които не са довели до изпадане в безсъзнателно състояние
(комоционна кома), и за които не й
е провеждано оперативно или друго лечение, при възстановителен период според
СМЕ около 20-25 дни. Не са събрани по делото доказателства, които да
оборват тези травми, установени с приетите по делото писмени доказателства - медицински документи от спешния преглед и
заключението на приетата по делото СМЕ, която не е оспорена от страните и съдът
при преценката по чл. 202 ГПК я въприема като обективно и компетентно
изготвена. Според експертното заключение на вещото лице по СМЕ, липсват данни
за изпадане на пострадалата в безсъзнателно състояние, поради което посочените
увреждания по своята медикобиологична характеристика представляват временно
разстройство на съзнанието, неопасно за живота, и съставляват лека телесна
повреда. Съгласно заключението на вещото лице по назначената за нуждите на
производството СМЕ, при обичайно протичане без усложнения на лечебния процес, периодът на
възстановяване е около 20-25 дни. Вещото лице е посочило, че не
са налице данни за развитие на усложнение на здравословното състояние на
пострадалата, като прогнозата за пълно възстановяване е отлична. Установява се
още, че към момента няма данни за наличието на трайни последици от описаните
увреждания.
По своя характер
причинените на ищеца травматични увреждания са леки и не предизвикват
неудобства повече от обичайните, нито чрез същите е било поставено здравето или
живота на ищеца в опасност, дори и временна. Не се установи същата да е изгубвала съзнание, дори и за
кратко - такова отразяване няма в медицинската документация като обективно
констатирано състояние, нито има свидетелски показания за това. Същевременно в
процеса на възстановяване е житейски оправдано ищцата да е изпитвала неудобства
поради преживяното ПТП, при което е била тя самата увредена, като свидетелката А.установява
тези нейни състояния и същите следва да се съобразят от съда при определяне на
общия размер на обезщетението по справедливост.
Въззивният съд
намира, че с обжалваното решение правилно е преценена
доказателствената стойност на приетото по делото заключение на
съдебно-медицинската експертиза, която сочи, че оздравителния процес е
приключил за около 20-25 дни, без усложнения и без последици, като в следствие
на получената травма на главата, ищцата не е губила напълно съзнание, и
причинените и то травмата увреждания не са били опасни за живота. Според вещото
лице в повечето случаи при тези травматични увреждания се
наблюдава леко помрачаване на съзнанието, кратковременна дезориентираност,
световъртеж. Много често, болните се оплакват от главоболие и повръщане.
По-късно се наблюдавали психомоторна възбуда, усилени вегетативни рефлекси,
главоболие, безсъние, световъртеж. При леките степени на мозъчно сътресение,
общо мозъчните симптоми преминават още в същия ден или през следващите дни.
Понякога след травмата, болните губят съзнание. В конкретния случай липсват
данни за изпадане на пострадалата в безсъзнание. От експертизата се установява,
че особено продължителни и неприятни са вегетативните прояви – главоблие,
изпотяване, световъртеж, шум в ушите, зачервяване или пребледняване, посиняване
на лицето, учестяване на сърдечната дейност, разстройство на съня и нарушения
на дишането. Според експертното становище липсва мозъчно увреждане при този вид
черепно – мозъчна травма. Не са събрани по делото доказателства, които да
оборват това заключение, нито такива, сочещи на наличие при ищцата на
твърдените от нея с исковата молба продължаващи болки
и страдания и понастоящем, нито доказателства същата да е изпитвала затруднения
да се обслужва в ежедневието си. По своя характер причиненото увреждане не е от
такъв травматичен характер, че да предизвиква неудобства повече от обичайните,
нито да е поставило здравето или живота на ищцата в опасност, дори и временна.
Изложеното от свидетеля Б.М.А, че след
инцидента ищцата е била 3 седмици на легло, като е изпитвала силни болки
напълно кореспондира на заключението на СМЕ, според което възстановителният
период е около 20-25 дни. Характерните за този вид травми състояния също се
потвърждава от свидетелските показания на свидетелката А., която споделя, че
опитите на ищцата да застава в изправено положение били неуспешни, доколкото е
чувствала замайване и световъртеж. Това й състояние, според показанията на
свидетелката А., продължило месеци наред. Едва пролетта ищцата се завърнала на
работното си място. От показанията на свидетелката се установява още, че след инцидента ищцата била
различен човек, като и към настоящия момент се оплаквала, че й прилошава. Изпитаните от ищцата затруднения и проявените
неблагоприятни последици в здравословното й състояние – резултат от увреждането,
въззивният съд взема предвид при
определяне на общия размер на обезщетението по справедливост, но в настоящия
случай видът увреждане не се определя като значително тежък - напр. свързан със
загуба на съзнание като временно опасно за живота, траен козметичен белег,
който променя външния вид на млад човек, или и с доказано значително по-дълъг
възстановителен период – около 5 месеца /не са представени по делото
доказателства за проведени медицински прегледи или за провеждано оперативно или
друго лечение, нито се представя медицинска документация, от която е видно, че се
изисква постоянен прием на медикаменти, които доказателства да установяват
факта на продължаващи и към настоящия момент неблагоприятни последици от
настъпилото вследствие на процесното ПТП увреждане/, значителни негативни
емоционални преживявания, също и при отчитане младата възраст на пострадалите,
при което не могат да служат за критерий за съпоставимост. Не се доказа по делото развитие на усложнение на
здравословното й състояние, напротив прогнозата за възстановяване според вещото
лице е отлична. Следва да се отчете и обстоятелството, че към настоящия момент
травмата е напълно отшумяла.
Съобразно изложеното
въззивният съд намира, че за установените по делото леки и преходни травми на ищцата от
процесното ПТП и краткия възстановителен период, неизискваш специално лечение,
и съпътстващото това възстановяване чувство на замайване, световъртеж,
прилошаване с преходен характер, сумата от 3000 лв. се явява справедлив размер
на имуществено обезщетяване и доводите на въззивника за завишен размер на обезщетението от 6000, определен от
СРС, в тази връзка са основателни.
Въззивната инстанция не споделя
извода на първоинстанционния съд, че приносът на пострадалата е само 35 %, а
основната причина за настъпилото ПТП е на водача на застрахования при ответното
дружество лек автомобил, който е нарушил
забраната, въведена с
пътен знак за ограничение на скоростта на движение и е управлявал МПС с несъобразена скорост, като не е
оказал необходимото внимание и предпазливост
към пешеходците,
Съгласно чл.
51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да се намали. Следователно съпричиняване на вреди от пострадалия е налице
тогава, когато за настъпването на вредата са допринесли най-малко две лица –
делинквентът и увреденият. Предпоставките на съпричиняването са: обща
каузалност, две причини за вредата, като едната задължително следва да бъде
поставена от делинквента, а другата – от увредения. От значение е наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, като не е необходимо пострадалият да е действал виновно. В този
смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана решение № 45/15.04.2009 г. по
т. д. № 525/2008 г. на ІІ ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г.
на ІІ ТО, решение № 159/24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г., решение №
58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. на ІІ ТО, решение № 166/01.10.2013 г.
по т. д. № 60/2013 г., ІІ ТО и др., съгласно която при преценката за
съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП вреди следва да се отчита не
само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на правилата за
движение по пътищата, но и дали нарушенията са в пряка причинна връзка с
вредоносния резултат. В доказателствена тежест на ответника, съобразно
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК е да докаже, и то при условията на
пълно и главно доказване, наличието на предпоставките на съпричиняването. В
случая, от заключението на САТЕ се установява, че ударът е бил
предотвратим и за двамата участници в ПТП.
Според експертното заключение, скоростта на движение на лекия автомобил
преди настъпване на ПТП е била 45,8 км/ч., а към момента на удара на
пешеходката 36,6 км/ч., като в процесния пътен участък е въведено ограничение
на скоростта с пътен знак В26 – 40 км/ч. В САТЕ изрично се посочва, че при
движение на лекия автомобил със скорост, ограничена с пътен знак на мястото на
произшествието – 40 км/ч., ударът е бил предотвратим за водача на лекия
автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксантия“, е per. № *****. Това сочи, че водачът на лек автомобил е
имал задължението по
чл.5, ал.1, т.1 и чл.6, т.1 ЗДвП
като е
нарушил забраната, въведена с пътен знак за ограничение на скоростта
на движение, движейки се с несъобразена скорост,
и не е бил внимателен и предпазлив към пешеходците.
При
нарушение на забраната, въведена с пътен знак за ограничение на скоростта на движение и неоказване на необходимото внимание и предпазливост към пешеходците, правилно първостепенният съд е приел, че водачът
на застрахования при ответното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност“ автомобил, е извършил виновно противоправно деяние, в причинна
връзка с което са причинени неимуществени вреди на ищеца, в резултат от
нанесените му травматични увреждания.
От
експертното становище се установява
още,
че ударът е бил предотвратим и за пешеходката Н.Н., доколкото
същата е имала техническата възможност да предотврати произшествието ако е
изчакала преминаването на лекия автомобил и чак след това е предприела
пресичане на платното за движение. От заключението на
вещото лице по САТЕ става ясно, че предвид релефа на пътя, пешеходката е имала
възможност да забележи приближаващия лек автомобил ако се е огледала наляво,
като в експертизата е упомената, че МПС е било видимо на не по-малко от 23,4
метра от мястото, където се е намирала пешеходката в момента на предприемане на
пресичане на пътното платно. Предвид обстоятелството, че за ищцата е било
възможно да възприеме приближаващото се отляво МПС, ако преди навлизането си на
пътното платно се е огледала наляво, и доколкото същата е предприела пресичане
на пътното платно на място, къде липсва обособено място за пресичане –
пешеходна пътека,
правилно
районният съд е приел за основателно възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат.
Доколкото ищцата като не е използвала намиращата се в близост пешеходна пътека, е пресекла платното за движение при ограничена видимост и
преди на навлезе на платното за движение, не се е съобразила с разстоянието на
приближаващия л.а. марка „Ситроен“, модел „Ксантия“, е per.
№ ***** и с неговата скорост на движение /чл.113, ал.1,
т.1 ЗДвП, чл.114, т.2 ЗДвП, чл.165, т.1 и т.2 ППЗДвП и чл.166, т.2 от
ППЗДвП/, и не се огледала,
пострадалата също е допринесла с поведението си за настъпване на вредоносния
резултат.
Въззивният съд обаче не възприема
определения от първоинстанционния съд съобразявайки
характера и тежестта на съпричиняващото деяние процент на съпричиняване от 35 % от пострадалата, който следва да се
отчете при определяне размера на обезщетението, съответно доводите на въззивника във връзка с определения от СРС процент на съпричиняване са основателни.
Разпитан като свидетел по делото А.Н. излага, че пострадалата слязла на
платното за движение, като лекият автомобил е дошъл от лявата страна на ищцата
и я е блъснал. Изрично споделя, че на мястото на инцидента нямало пешеходна
пътека. Пешеходна пътека имало на 50 метра от мястото на произшествието. И
съответно, пешеходецът, не е изпълнил задължението си по чл.113,
ал.1, т.1 ЗДвП, чл.114, т.2 ЗДвП, чл.165, т.1 и т.2 ППЗДвП и чл.166, т.2 от
ППЗДвП - като не е използвал намиращата се в близост пешеходна пътека /на 50
метра, съгласно показанията на свидетеля А.Н./, пресичал е платното за движение
при ограничена видимост и преди на навлезе на платното за движение, не се е
съобразил с разстоянието на приближаващия л.а. марка „Ситроен“, модел
„Ксантия“, е per. № ***** и с неговата
скорост на движение.
Така установеното сочи, че и двамата участници в ПТП в еднаква степен са
допринесли за настъпването на процесното ПТП, поради което застрахователното
обезщетение, дължимо от ответното дружество съгласно чл. 226 КЗ /отм./ следва да се намали с 1/2 на основание чл.
51, ал. 2 ЗЗД – или 1/ 2 от 3000 лв. или до сумата от 1500 лв. За разликата до
уважения размер от 3900 лв. искът е недоказан и неоснователен. Това
води до извод за неправилност на решението, в частта с която искът е уважен над
1500лв. до 3900 лв., със законната лихва от датата на увреждането върху тази
разлика, и неговата отмяна в тази
обжалвана от ответника част .
Обезщетението следва
да се присъди с поисканата законна лихва, считано от датата на увреждането –
23.11.2015 г. до окончателното плащане. В тази връзка неоснователни са доводите
на ответника във въззивната жалба относно началния момент, в който длъжникът изпада
в забава при отговорността на застрахователя по „Гражданска отговорност“. Това
е така, тъй като при задължения от непозволено увреждане, длъжникът е в забава
и без покана, и дължи обезщетение, в размер на законната лихва от момента на
настъпване на увреждането, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
По
разноските:
За
първата инстанция: в исковото производство ищцата е сторила разноски в
размер на 450 лв. – депозит за СМЕ и САТЕ, като съразмерно с уважената част на
исковете, има право на разноски в размер на 56,25 лв. Претендира се и
заплащането на адвокатско възнаграждение, по реда на чл. 38 ЗАДВ, в размер на 890
лв., което съразмерно с уважената част на исковете, възлиза в размер на 111,25 лв. В исковото производство ответникът е сторил разноски
в размер на 350 лв. - адвокатско възнаграждение, като съразмерно с отхвърлената
част на исковете, има право на разноски в размер на 70 лв.
За
въззивната инстанция право на разноски има въззивникът, който претендира
заплащането на направените разноски за държавна такса - 58 лв. и юрисконсултско
възнаграждение, за което
съдът определя, по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 100 лв. Съразмерно с отхвърлената част на исковете
въззивникът има право на разноски в размер на 138,25 лв. Право на разноски има и въззиваемата страна, която претендира заплащането на адвокатско възнаграждение,
по реда на чл. 38 ЗАДВ, в размер на 320 лв. Съразмерно
с уважената част
на исковете, на процесуалния представител на въззиваемата
страна следва да се присъдят разноски в размер на 40 лв.
Предвид
изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 60397 от 08.03.2019 г. по гр. д. № 41630/2016 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 69 състав, в частта, с която З. „Л.И.“ АД,
ЕИК *****, е осъдено да заплати на Н.Ц.Н., ЕГН **********, на основание чл. 226, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 КЗ /отм./, сума за разликата над 1500 лв. до уважения размер от 3 900 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, болки и
страдания, в резултат на ПТП, настъпило на 23.11.2015 г., в гр. Монтана, на ул. „Св.
Климент Охридски“, ведно със законната лихва върху тази разлика от датата на деликта – 23.11.2015 г., до окончателното плащане, както и в частта, с
която З. „Л.И.“ АД,
ЕИК *****, е осъдено да заплати на Н.Ц.Н., ЕГН **********
разноски в размер за разликата над сумата от 56,25 лв. до 146,25 лв.; в частта,
с която З. „Л.И.“ АД, ЕИК *****, е осъдено да заплати на адв. Н.Н.,
ЕГН ********** разноски за разликата над сумата от 111,25 лв. до уважения размер от 503 лв., както и в
частта, с която З. „Л.И.“ АД, ЕИК ***** е осъдено да заплати по сметка на СРС сумата за
разликата над 60 лв. до присъдения размер от 156 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Ц.Н., ЕГН ********** срещу З. „Л.И.“ АД,
ЕИК *****, иск с правно основание чл. 226, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 КЗ /отм./, за заплащане на застрахователно
обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат от настъпило на
23.11.2015 г. ПТП, в гр.
Монтана, на ул. „Св. Климент Охридски“, за разликата над сумата от 1500 лв. до 3 900 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Н.Ц.Н., ЕГН ********** да заплати на З. „Л.И.“ АД, ЕИК ***** сумата от 70 лв. – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Н.Ц.Н., ЕГН ********** да заплати на З. „Л.И.“ АД, ЕИК ***** сумата от 138,25 лв. – разноски във въззивното
производство.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК ***** да заплати, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38,
ал. 2 ЗАДв, на адв. Н.Н. сумата от 40
лв. - разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
1-месечен срок от съобщаването му на страните .