към присъда № 260021/ 25.10.2021г. по
НОХД № 1 140 по описа на Районен съд град Монтана за 2020
година, трети наказателен състав.
Обвинението е предявено с тъжба по чл.148 ал.1 т.2
пр.2 и т.3 пр.1 от НК във връзка с чл.146 ал.1 от НК.
Подсъдимият Д.В.Д. xxx е обвинен в това, че на 26.09.2019г.
в 15.26 часа в град Бяла Слатина, обл.Враца е казал /написал/ нещо унизително
за честта и достойнството на К.Д.К. xxx, като го нарекъл – „Ей, помияр...”,
като обидата е разпространена по друг начин - чрез SMS съобщение по мобилния му
телефон, както и като длъжностно лице /адвокат/ при и по повод изпълнение на
службата или функцията му - престъпление по чл. 148 ал.1 т.2 пр.2, т.3 пр.1 във
връзка с чл.146 ал.1 от НК.
Тъжителят
К.Д.К. xxx лично и чрез упълномощен представител поддържат така предявеното
обвинение в хода на съдебните прения и молят съда да постанови присъда, с която
признае подсъдимия за виновен, като му наложи съответното наказание. Молят съда
да уважи гражданския иск в претендирания размер, като доказан както по
основание, така и по размер.
Подсъдимият Д.В.Д. не се признава за виновен по повдигнатото обвинение, като
дава подробни обяснения. Лично и чрез защитникът си молят съда да постанови
присъда, с която го признае за невинен и го оправдае по повдигнатото обвинение.
Доказателствата са писмени и гласни. Изслушано е и заключение по назначената в
хода на производството съдебно – техническа експертиза изпълнена от вещо лице К.Г.Т..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната взаимна
връзка и логическо единство и във връзка с доводите и становищата на страните,
приема за установено следното:
Тъжителят
К.Д.К. xxx е адвокат от Адвокатска колегия – Враца, но упражнява професията си
предимно в град Бяла Слатина.
Подсъдимият
Д.В.Д. xxx е бивш служител на МВР и му е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение”, като му е прекратено служебното правоотношение.
Именно
във връзка с това обстоятелство подсъдимият Д. ангажирал за свой пълномощник
/адвокат/ тъжителя К.Д.К.. Били заведени редица дела. В последствие по тези
дела се присъединил като пълномощник и адв.Г.С. от САК /представляващ го и сега
в процеса/. Отношенията между подсъдимия Д. и тъжителя К. с времето се влошили.
Подсъдимият се отказал от правната помощ на тъжителя.
На
26.09.2021г. в 15.26 часа в град Бяла Слатина, обл.Враца тъжителят К. получил
по мобилния си телефон № xxxx от телефон № xxxx , ползван от подсъдимия Д.
съобщение /SMS/ с обръщение към него „Ей, помияр...”.
В хода на съдебното производство са събрани писмени
доказателства – справка от БТК/Виваком-л.28 от делото и справка от Синдикална
федерация на служителите на МВР-л.49 от делото, от които е видно, че собственик
на СИМ картата е СФС на МВР, а тя е предоставила ползването на този номер на
подсъдимия Д.Д.. Последният е бил ползвател на телефонния номер към датата на
деяниеуто – 26.09.2019г.
По делото е назначена съдебно – техническа експертиза
изпълнена от вещо лице К.Т., от заключението, на която се установява, че от
тел.номер xxxx , записан в тел.указател на ползвателя – тъжителя К. като „D. D.”
е получено текстово съобщение /SMS/ със следния текст: „Ей, помияр, донеси документите и
парите!”.
Вещото лице Т. взема становище, че входящите текстови
съобщения се изпращат от сървър на мобилния телекомунационен оператор. Тяхното
съдържание и дата не може да бъде ръчно променяно. Датата на съобщението е свързана
с астрономическото време и не зависи от датата на мобилното устройство. Няма
данни за манипулация и въздействие.
Съдът изцяло възприема това експертно заключение, като
обективно и компетентно дадено, а още повече и не оспорено от страните по
делото.
Горната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
От показанията на свидетелят Г. Х. Г. се установява по
несъмнен начин, че подсъдимият и тъжителят се познават, като последният го е
представлявал по редица дела. Установява се още, че повечето от делата са
водени в различни градове на страната, което било свързано с пътни разходи и
допълнителни такива. Съдът кредитира показанията на този свидетел, като
обективни и компетентно дадени.
Обясненията
дадени от подсъдимия П. В. Г. в хода на съдебното следствие съдът намира за
негова естествена защитна позиция. Те не се подкрепиха по никакъв начин от
събрания в хода на производството доказателствен материал.
Въз
основа на гореизложената фактическа обстановка и при този предварителен разбор
на доказателствата съдът достига до следните правни изводи:
Безспорно се установи от
доказателствата по делото, че подсъдимия Д.В.Д. на 26.09.2019г. в 15.26 часа в
град Бяла Слатина, обл.Враца е казал /написал/ нещо унизително за честта и
достойнството на К.Д.К. xxx, като го нарекъл – „Ей, помияр...”, като обидата е
разпространена по друг начин - чрез SMS съобщение по мобилния му телефон, както
и като длъжностно лице /адвокат/ при и по повод изпълнение на службата или
функцията му - престъпление по чл. 148 ал.1 т.2 пр.2, т.3 пр.1 във връзка с
чл.146 ал.1 от НК.
Безспорно се установи в хода на делото, че подсъдимият
Д. е ползвател на телефонния номер /СИМ карта/, от която е изпратено текстовото
съобщение до тъжителя. Безспорно се установи, че тъжителя е получил по време
посочен в SMS-а текстовото съобщение и не е имало манупулация.
Безспорно е, че текстовото съобщение е започвало с думите
„Ей, помияр...”, което по своя характер е обидно обръщение.
Съгласно Българския тълковен речник думата „помияр” се
употребява освен в прякото си значение на бездомно, улично куче и в преносен
такъв – човек, който постъпва подло в дадена ситуация или човек с долно и
недостойно поведение по принцип /често като обидно обръщение/.
Обидата
е престъпление, засягащо обществените отношения, свързани с честта и
достойнството на личността. Обидното отношение не е просто неучтивност,
невъзпитание, обидата трябва да изразява една отрицателна оценка на дееца, на
отрицателно мнение за достойнството на засегнатия. Безспорно
дадената оценка от подсъдимия за тъжителя „помияр”
представлява груба и крайна форма, която се явява обществено неприемлива. Изпратено
е по личния телефон на тъжителя,
поради което и същия е бил в състояние да го възприеме непосредствено. По
този начин е накърнена самооценката на тъжителя относно интелектуалните му
качества. Обидата е казана /написана/, поради което съдът приема, че е
разпространена по друг начин – чрез SMS съобщение по мобилния телефон
на тъжителя.
По отношение повдигнатото обвинение на
основание чл.148 ал.1 т.3 пр.1 от НК
относно наличието на качеството
длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 от НК, по отношение на тъжителя,
съдът счита, че такова не е установено.
Лицето изпълняващо адвокатска професия не е длъжностно
лице. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 73/23.12.1974г. по н.д. №
66/74г. на ОСНК на ВС, т.3.
Извършеното от подсъдимия Д. деяние
е осъществено при форма и вид на вината – пряк умисъл, като същия е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е целял настъпването на тези последици. Извод
за последното се прави от установената фактическа обстановка и в частност –
действията на подсъдимия, от които е видно, че същия пряко
е целял да засегне обекта на престъплението.
Ето защо, предвид така установеното
от обективна и субективна страна, настоящият състав на съда намери подсъдимия Д.Д. за ВИНОВЕН в това, че на 26.09.2019г. в 15.26 часа в град Бяла Слатина,
обл.Враца е казал /написал/ нещо унизително за честта и достойнството на К.Д.К.
xxx, като го нарекъл – „Ей, помияр...”, като обидата е разпространена по друг
начин - чрез SMS съобщение по мобилния му телефон - престъпление по чл. 148
ал.1 т.2 пр.2 във връзка с чл.146 ал.1 от НК.
Съдът обаче счете, че тъжителят не е имал качеството
на длъжностно лице, поради което призна подсъдимия за НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДАВА
за това на същата дата и място да е извършил престъпление по чл.148
ал.1 т.3 пр.1 от НК - да е нанесъл обидата на К.Д.К. xxx, като
длъжностно лице /адвокат/ при и по повод изпълнение на службата или функцията
му.
С оглед на така посочената правна
квалификация на извършеното от страна на подсъдимия Д.
инкриминирано деяние – престъпление по чл.148, ал.1, т.2 пр.2
от НК, във вр. с чл.146 ал.1 от НК, съдът прие, че са налице основанията на чл.78 А от НК, както следва – подсъдимия Д. е пълнолетен, предвиденото
наказание за деянието по чл.148, ал.1, т.2 от НК, във вр. с чл.146, ал.1 от НК е
лишаване глоба от три хиляди до десет хиляди лева и обществено порицание,
подсъдимия Д. не е осъждан
/към момента на извършване на деянието/ за престъпление от общ характер, не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на Глава VІІІ, Раздел ІV от НК, посредством
деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, подлежащи на
възстановяване, както и не се налице предвидените в чл.78а, ал.7 от НК
изключения от приложното поле на чл.78а, ал.1 от НК. Поради това подсъдимия
Д.Д. следва да бъде освободен
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба”, по
реда чл.78а от НК.
При определяне размера на наказанието
глоба, в предвидените съгласно чл.78а, ал.1 от НК граници, съдът счита, че
следва да бъде определено наказание в минимален размер. Основания за това се извеждат от липсата на
отегчаващи отговорността обстоятелства по случая и наличието само на смекчаващи
такива, а именно – чисто съдебно минало,
както и че е пенсионер и не реализира високи доходи.
Ето защо съдът счита, че глоба в размер на
1 000.00 лева ще съдейства в достатъчна степен за
осъществяване предупредителното и превъзпитателно действие на наказанието и ще
бъде достатъчна като размер, за постигане целите на същото.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
При така установено
престъпно деяние по чл.148, ал.1, т.2 пр.2 от НК, във вр. с чл.146, ал.1 от НК, съдът счете предявения от К.К. за съвместно разглеждане граждански иск за
неимуществени вреди от твърдяното престъпление за
основателен, но до размер на 700.00 лева. Съставомерността на деянието
на подсъдимия, за което е признат за виновена води до извод за
основателността на претенцията по чл.45 от ЗЗД. Безспорно установени по делото са
елементите на фактическия състав на института на непозволеното
увреждане - противоправното виновно извършено от подсъдимия спрямо тъжителя деяние,
причинените с това деяние неимуществени вреди на пострадалия - претърпените
от него нематериални, неблагоприятни вредни последици, причинната връзка между
поведението на подсъдимия и тези престъпни резултати. При
съобразяване разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът намира че претенцията за
обезщетение в размер на 1 000.00 лв. се явява завишена.
По делото не се събраха доказателства за изключителни и съществени
психически негативни изживявания. Неимуществената вреда
представлява сериозно засягане на личността и достойнството на едно лице,
изразява се в търпенето на болки и негативни преживявания от негова страна. Обезщетението
има за цел да репарира накърняването на лични права и интереси, а справедливото
обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД на всички неимуществени вреди, означава да
се определи точен паричен еквивалент на негативните преживявания и психическото
им отражение върху увреденото лице. Определената сума пари в
най-пълна степен следва да компенсира вредите. Ето защо, съдът намира за
справедливо обезщетение в размер на 700.00 лв., в какъвто
размер следва да бъде уважен и гражданския иск. Предвид изхода на делото върху това
обезщетение следва да има и законни последици, считано от датата на
увреждането – 26.09.2019г. до окончателното й изплащане, както и 500.00 лева
разноски по делото за адвокатско възнаграждение, 200.00 лева разноски за експертиза и
13.00 лева държавна такса за образуване на дело или общо сумата от 713.00 лева.
Съдът осъди подсъдимият Д.Д. да ЗАПЛАТИ
държавна такса върху уваженият размер на гражданския иск в размер на 50лв, както и
5.00 лева държавна такса за всеки служебно издаден изпълнителен лист.
По изложените мотиви
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: