Р Е Ш Е Н И Е
№ 604/16.7.2021г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в открито
съдебно заседание на седми юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1.Николай Ингилизов
2. Красимир Лесенски
при секретаря Димитрина
Георгиева и с участието на прокурора Стефан Янев, като разгледа докладваното от
съдия Ингилизов касационно административнонаказателно дело № 628 по описа на
съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал.
1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по
касационна жалба на „Коловаг“ АД, представлявано от изп.директор инж.Е.Й., чрез
юрисконсулт К.Д., против Решение № 244/22.04.2021 г. постановено по АНД №
20215220200285/2021 г. по описа на Районен съд Пазарджик.
С
обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление 13-002324 от
28.01.2021 г., издадено от Д.С.Т. – директор на Дирекция инспекция по труда
гр.Пазарджик, с което е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на
„Коловаг“ АД за нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда.
В касационната жалба се излагат
аргументи за незаконосъобразност на решението, твърди се че обжалваното НП е
постановено при осъществени процесуални нарушения, като съставения АУАН е
съставен извън законоустановения 3 месечен срок и се навеждат аргументи за
неяснота и противоречие между предписанието, за което се твърди че не е
изпълнено и нарушението. В съдебно заседание, касаторът се представлява от
юрисконсулт Д., която поддържа жалбата и излага аргументи за отмяна на НП, иска
се присъждане на разноски по делото за двете инстанции.
В съдебно заседание ответникът
Дирекция Инспекция по труда Пазарджик не се явява, не се представлява. В
постъпило становище се иска потвърждаване на решението на РС Пазарджик и се
претендират разноски по делото.
Прокурорът сочи че обжалваното решение
на РС Пазарджик следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Административен съд Пазарджик,
като взе предвид събраните доказателства, доводите на страните и посочените
касационни основания, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена
в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата
е неоснователна.
При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция
счита, че същото е валидно и допустимо. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка. При
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила.
С обжалваното
решение е потвърдено наказателно постановление 13-002324 от 28.01.2021 г.,
издадено от Д.С.Т. – директор на Дирекция инспекция по труда гр.Пазарджик, с
което е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на „Коловаг“ АД за
нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а
именно :
При
проверка за спазване на изискванията за осигуряване и здравословни и безопасни
условия на труд в периода 24.02.-09.03.2020 г., служителите на ДИТ Пазарджик –
актосъставителят гл.инспектор В.Д. и свидетелят по акта А.Г., посетили
вагоноремонтен завод в гр.Септември, стопанисван от „Коловаг“ АД. При проверка
на фирмената документация констатирали, че през 2019 г. работодателят не е
осигурил на всички служители на дружеството, в това число Т. Ст. Ш., С.Т.И., Д.К.
Т., С.Л.С. и др., ползването на отложения или неползван до края на календарната година, за която се отнася,
платен годищен отпуск, в нарушение на чл.176, ал.2 от КТ. За констатациите бил
съставен протокол №ПР2005897/09.03.2020 г. С т.5 от същия на дружеството били
дадени задължителни предписания по чл.404, ал.1, т.2 от КТ да осигури на всички
служители ползването на целия отложен или неползван до края на 2019 г. платен годишен отпуск на основание чл.176, ал.2 вр. чл.173, ал.4 от КТ за срок до 01.07.2020 г. Протоколът с предписанията бил връчен на
жалбоподателят по пощата на 10.03.2020 г. Същият не е обжалван в
законоустановения четиринадесет дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК вр. чл.405
от КТ.
За
периода 03.09.-28.09.2020 г. била извършена последваща проверка, при която от
представена от дружеството справка за разполагаемия отпуск след ползването на
дните в текущия месец – август 2020 г. се установило, че „Коловаг“ АД не е
изпълнил даденото предписание в т.5 от протокол №ПР 2005897/09.03.2020 г., със
срок на изпълнение 01.07.2020 г., а именно да осигури на всички служители
ползването на целия отложен или неизползван до края на 2019 г. платен годишен
отпуск. Установило се, че част от работниците не са ползвали отпуск за 2018 г.
и 2019 г. Констатациите били обкективирани в протокол ПР №2025467/05.10.2020 г., връчен на
жалбоподателя на 08.10.2020 г. по пощата. Ведно с протокола била изпратена и
покана негов представител да се яви на 20.10.2020 г. в 09.30 часа в сградата на
ДИТ Пазарджик за съставяне на АУАН за неизпълнение на предписанието на т.5 от
протокол П 2005897/09.03.2020 г.
На
посочената дата, в присъствието на представител на жалбоподателят бил съставен
АУАН №13-002324 за това, че в качеството си на работодател по смисъла на §1,
т.1 от КТ дружеството не е изпълнило даденото предписание по т. 5 от протокол
№ПР2005897/09.03.2020 г. със срок на изпълнение до 01.07.2020 г., а именно
работодателят да осигури на всички служители от дружеството ползването на целия
отложен или неползван платен годишен отпуск до края на календарната 2019 г., на
основание чл.176, ал.2 КТ вр. чл.173, ал.4 от КТ.
Посочено
било, че нарушението е извършено на 02.07.2020 г., когато е изтекъл срокът за
изпълнение на предписанието и е установено на 15.09.2020 г. в ДИТ Пазарджик при
преглед на представената справка на магнитен носител за
неизползвания/разполагаем отпуск след използването на дните за текущия месец
август 2020 г. Тогава се установило, че Т. Ш. има да използва за 2018 г. 4 дни
платен годишен отпуск, а за в 2019 г. – 20 дни платен годишен отпуск., С.И. има
да ползва за да използва за 2018 г. 11 дни платен годишен отпуск, а за в 2019
г. – 20 дни платен годишен отпуск, Д.Терзиев има да използва за 2018 г. 11 дни
платен годишен отпуск, а за в 2019 г. – 20 дни платен годишен отпуск, П.Н. има
да използва за 2018 г. 8 дни платен годишен отпуск, а за в 2019 г. – 20 дни
платен годишен отпуск, К.П. има да използва за 2018 г. 10 дни платен годишен
отпуск, а за в 2019 г. – 20 дни платен годишен отпуск. Контролните органи
приели, че е извършено нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.
Въз
основа на съставения АУАН на 28.01.2021 г. било издадено атакуваното НП, в
което обективните признаци от състава на нарушението и неговата правна
квалификация са посочени по идентичен начин с тези в акта за установяване на
нарушението.
Сочената
фактическа обстановка е приета от съда въз основа на показанията на свидетелите
В.Д. – актосъставител и свидетелката по акта А.Г., които са кредитирани като
обективни, еднопосочни и взаимно допълващи се, както и писмените доказателства
приобщени по делото му.
При
постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд правилно е приел,
че не са допуснати съществени процесуални нарушения.
В решението
въззивният съд е изложил аргументи, които се споделят напълно от касационната
инстанция, поради което и на основание чл.221 от АПК се препраща към тях.
Следва да се посочи, че е даден отговор на поддържаните и в касационното
производство възражения, като не са ангажирани каквито и да било доказателства,
които да оборват вече направените законосъобразни изводи на въззивния съд. В
хода на касационната инстанция не са ангажирани доказателства, които да водят
на извод, че служителите на ДИТ са установили нарушението преди представянето
на документите на 15.09.2020 г. С оглед на това и няма как фа се приеме, че
нарушението е станало известно преди това. От тук е споделим напълно и изводът
на въззивния съд за липса на основание да се приеме, че АУАН е съставен извън
законоустановения 3 месечен срок. Липсват основания да се приеме и че не е доказано
нарушението, тъй като е безспорно установено неосигуряването на възможност за
използване на отпуск за служителите Т. Ш., С.И., Д.Терзиев, П.Н. и К.П. за 2018
г. и 2019 г. в размера, който се сочи в АУАН и НП. От друга страна са
неоснователни възраженията за неясност на описанието на нарушението и за
противоречиво описание с добавяне на период, за който не е дадено предписание.
Видно от предписанието дадено в т.5 от протокол №ПР2005897/09.03.2020 г. със срок
на изпълнение до 01.07.2020 г., а именно работодателят да осигури на всички
служители от дружеството ползването на целия отложен или неползван платен
годишен отпуск до края на календарната 2019 г., на основание чл.176, ал.2 КТ
вр. чл.173, ал.4 от КТ, т.е. визират се всички служители на дружеството и
всички периоди до края на календарната 2019 г., включително и 2018 г. С оглед
на това и предвид конкретното посочване на служителите, които не са ползвали
платения годишен отпуск и конкретното посочване на точните дни и периоди, за
които не е ползван отпускът, съдът счита че не е налице соченото разминаване и
неясно и неточно описание на нарушението. Това от своя страна води на извод, че
правилно решаващия съд е приел за доказано нарушението и е отхвърлил
възраженията за допуснати нарушения на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Изложени са споделими аргументи и за липсата на маловажност на случая,
които се споделят напълно от касационната инстанция, която препраща към тях. По
отношение на наложената санкция същата е в минимален размер, поради което и се
явява съобразена с обстоятелствата по делото, а наказващия орган няма правомощията
да наложи по-ниска имуществена санкция.
Предвид на соченото, настоящата инстанция
намира, че следва да се потвърди обжалваното решение като правилно и
законосъобразно.
Предвид
изхода на делото, основателно се явява искането на ответната страна за присъждане
на разноски по делото за касационната инстанция, като съдът счита че предвид
липсата на правна и фактическа сложност следва да се присъди минимално
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Административен съд
Пазарджик, Х състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ в
сила решение № 244/22.04.2021 г., постановено по НАХД № 20215220200285/2021 по
описа за 2021 г., на Районен съд Пазарджик.
ОСЪЖДА
„КОЛОВАГ“ АД да заплати на ответната страна Дирекция „Инспекция по труда“
Пазарджик направените разноски по делото в размер на 80 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: /п/
Членове: 1. /п/
2.
/п/