Р Е Ш Е Н И Е
№ 2345
07.06.2019г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен
съд, гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети май две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 9923 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД против И.Ф.А. се твърди, че за периода от *** до *** ответникът има задължения към ищцовото дружество за предоставени услуги по доставка на питейна вода, в размер на 841.86 лв. и мораторна лихва към главницата, за периода от *** до *** в размер на 93.66 лв., за обект, находящ се в гр.П., бул. „***” № **, ет.*, ап.**. Твърди, че за потребените за посочения период количества вода са издадени фактури за главници, подробно посочени в исковата молба, с посочена дата на издаване, дължима сума и период, за който се дължи сумата. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ***, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия. Ответникът имал качеството на потребител съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004г., тъй като бил собственик на водоснабдения недвижим имот. В имота имало монтирани две измервателни устройства с номер *** и ***. По първия водомер показанията се отчитали по измервателно устройство, като срещу отчетените от инкасатора показания имало подписи на *** и отчетите по него били извършвани по тарифа, поради това, че водомерът не е отговарял на задължителните изисквания на Закона за измерванията и Наредбата към него. Изложени са съображения за проведено заповедно производство по чл.410 ГПК, като по образуваното ч.гр.дело № 963 по описа на ПРС за 2018г. било подадено възражение, поради което се и предявявали настоящите искове. Направено е искане за постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество горепосочените суми. Претендира се и законната лихва от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски в производството.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, според който производството по делото следва да бъде прекратено и искът отхвърлен, поради възражение за изтекла погасителна давност на претендираните задължения. Оспорва се твърдението, че ответникът е собственик на имота, както и че изобщо е потребител на ищеца. Освен това описаните водомери в процесния имот не фигурирали като такива в архивите на ВиК, поради което измерванията и данните от фактурите следвало да се считат като такива от други, различни от тези в процесния имот измервателни устройства. Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 963 по описа на ПРС за 2018г. е видно, че е издадена заповед №*** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от ****, по силата на която е разпоредено длъжникът И.Ф.А. да заплати на „ВиК” ЕООД сумата от 841.86 лв. главница, представляваща незаплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от *** до ***, за обект, находящ се в гр.П., бул. „***” № **, ап.** с абонатен номер ***, сума в размер на 93.66 лв. обезщетение за забава от *** до ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – *** до изплащане на вземането, както и разноските по делото в размер на 25 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение.
По делото е представена справка за неплатени задължения за клиент И.Ф.А., аб. № ***, водомери № ***, ***, според която дължимата главница е в размер на 841.86 лв. и лихва в размер на 93.66 лв. Представена е и справка за водомерите на абоната, за адрес в гр.П., бул. „***” № **, ап.**.
Представен е опис на фактурите по делото, както и фактурите за задълженията на процесния обект, издадени за периода от *** до ***, както и карнети за отчитане показанията на двата водомера в обекта.
Приложени са също Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - Пловдив, както и Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор гр.П..
Събрани са по делото гласни доказателства чрез разпит на св.М.А., която разяснява, че е работила при ищцовото дружество като инкасатор. Тя отчитала водомерите на бул. „***”, като за периода *** до *** тя отчитала водата на ответника. Той имал два водомера – няколко пъти тя му носила покани за плащане на задължения, но той отказвал да плаща, тъй като налягането в жилището било ниско. Единият водомер бил за кухнята, а другият – за банята. Подписите на приложените по делото карнети били на свидетелката, за периода от *** до ***, като на стр.** завършвали отчитанията, правени от нея. На карнетите на стр.** и *** от делото били отчитанията на кухнята, а на стр.** и ** – отчитанията на банята. Показанията били отчитани като разлика между старо и ново показание.
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което за периода от *** до *** от страна на И.Ф.А. не са извършвани плащания. Размерът на задълженията за посочения обект е 841.86 лв. – стойност за посочения период о 93.66 лв. мораторна лихва за периода от *** до ***. Счетоводството на ищцовото дружество е редовно водено, съгласно изискванията на Закона за счетоводството, като редовно са осчетоводени задълженията на абоната И.А.. Според вещото лице отчетените данни от карнетите са намерили точно отражение в процесните фактури – изразходваното количество вода от абоната за посочения период. По делото е прието и допълнително заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което размерът на задълженията на ответника за период от три години назад, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – от *** до *** е 669.16 лв. главница и 41.93 лв. лихва.
Прието е заключение и на изготвената съдебно-техническа експертиза, според което в процесния имот има монтирани два водомера - № *** и ***. Имотът е водоснабден от сградната водопроводна инсталация. Водомер № *** се отчита по показанията на монтираното измервателно устройство, като срещу отчетените показания има подписи на ответника и съпругата му само на някои от отчетите, а водомер № *** се ползва от абоната от дата ***, като по данни на инкасатора не отговаря на изискванията на ЗИ и Наредбата към него и отчитанията са по тарифа. Според вещото лице на този водомер няма стикер за извършена метрологична проверка в лицензирана лаборатория. Пломбата на този водомер е отстранена от инкасатора с предписание за подмяна на водомера или метрологична проверка.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 963 по описа на Пловдивски районен съд за 2018г., че издадената заповед за изпълнение № *** от *** е връчена при условията на чл.47 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква. Съгласно чл. 3 от посочената Наредба, потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора, като предвид приложените по делото писмени доказателства съдът намира, че ответникът е потребител на услугите, предоставяни от ищцовото дружество.
В чл. 31, ал. 2 от ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40 от наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора.
За доказване на реално потребената вода, начислена с процесните фактури, ищецът е представил карнети за извършени отчети на водомерите на ответника. От същите съдът намира за установен фактът на реално доставени и ползвани водоснабдителни и канализационни услуги в количеството, фактурирано с издадените в периода от *** – *** фактури. За този период карнетите обективират показанията на отчетеното количество питейна вода по партидата на потребителя, като разлика между старо и ново показание, по отношение на водомер № ***, а по отношение на втория водомер, начисленията са по тарифа. Липсва оспорване на автентичността на тези документи, по отношение на положените в тях подписи, поради което следва да се приеме, че фактурираното количество вода е реално доставено и потребено от абоната, с оглед на което и дължи заплащане на цената за предоставените му ВиК услуги.
Направеното от ответника чрез неговия особен представител възражение за погасяване по давност на част от задълженията, предмет на производството, е своевременно заявено, с отговора на исковата молба и следва да бъде разгледано. Доколкото задълженията за доставена питейна вода и отведена канална вода са за периодични платежи, то същите се погасяват с тригодишна давност, считано от падежа на задължението. Съгласно Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В случая се касае именно за периодични платежи, чиято изискуемост е настъпвала през определен интервал от време с определяем размер на плащанията, поради което същите са погасяват с изтичане на по-кратката тригодишна давност, или погасени по давност са всички претендирани вземания, чиято изискуемост е настъпила три години преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по горецитираното частно гражданско дело. Към датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от който момент се счита, че са предявени исковете, предмет на настоящото производство – *** е изтекла тригодишната погасителна давност по отношение на претендираните суми за отчетните периоди с настъпил падеж до *** г. Според допълнителното заключение на съдебно – счетоводната експертиза, размерът на задълженията на ответника за периода от *** до *** възлиза на сумата от 669.16 лв. главница и 41.93 лв. лихва, поради което съдът намира, че исковете следва да бъдат уважени до посочените размери, а до пълните претендирани размери от 841.86 лв. главница и 93.66 лв. лихва, както и за периода от *** до *** за главница и от *** до *** за обезщетението за забава следва да бъдат отхвърлени, като погасени по давност.
От ищеца са претендирани
направените по делото разноски. С оглед разясненията, дадени по т.12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк.д. №
4/2013г., ОСГТК на ВКС, съобразно които съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение, съдът намира, че на страната
следва да се присъдят разноски, съразмерно на уважената и отхвърлената част от
исковите претенции. Направените в заповедното производство разноски са в размер
на 325 лв. /от които 25 лв. ДТ и 300 лв. адвокатско възнаграждение/, а в
исковото – на сумата от 895 лв. /от които 75 лв. ДТ, 300 лв. възнаграждение за
особен представител, 170 лв. за ССчЕ, 250 лв. за СТЕ,
100 лв. юрисконсултско възнаграждение/. При тези данни
на ищеца следва да се присъдят 247.03 лв. разноски по заповедното производство
и 680.29 лв. по настоящето производство.
Поради изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Ф.А., ЕГН ********** *** дължи на „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул. „Шести
септември” № 250, със *** С. Л. Н. сумата от 669.16 лв. /шестстотин шестдесет и
девет лева и 16 ст./ главница, представляваща незаплатени задължения за
консумирана питейна и отведена канална вода за периода от ***
до *** за обект, находящ
се в гр.П., бул. „***” № ***, ап.** с абонатен номер ***, сумата в размер на 41.93
лв. /четиридесет и един лева и 93 ст./ обезщетение за забава за периода от ***
до ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на
заявлението в съда – ***, за които суми е издадена заповед № *** за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК от *** по ч.гр.д. № 963 по
описа на ПРС за 2018г., като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за главница и обезщетение за забава до пълните претендирани
размери от 841.86 лв. и 93.66 лв., както и за периодите съответно от *** до *** за главница и от *** до *** за обезщетението за забава.
ОСЪЖДА И.Ф.А.,
ЕГН ********** *** да заплати на „ВиК” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.П., бул. „***” № ***, със *** С. Л. Н. направените по заповедното производство разноски в общ размер на 247.03 лв. /двеста
четиридесет и седем лева и 03 ст./, както и направените в настоящето
производство разноски в
общ размер от 680.29 лв. /шестстотин и осемдесет лева и 29 ст./.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.