Р Е Ш Е Н И Е
№……479….
11.07.2022 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седми юли две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ангелина Латунова
Прокурор: Антон Стоянов
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №495 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебноадминистративното
производство е по реда на чл.84, ал.3, във вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона
за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на М.А.Я., гражданин на ***, подадена чрез пълномощника му адв.М.Д., с посочен по делото съдебен адрес:***, срещу Решение №2859/29.04.2022 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет.
В жалбата се сочи, че решението било неправилно, необосновано и незаконосъобразно. За неправилни се считали анализираните данни от интервюто и бежанската история на жалбоподателя, въз основа на които Председателят на ДАБ приел, че по отношение на него не са налице предпоставките на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Не ставало ясно как и по какъв начин административният орган достигнал до тези правни изводи, като молбата на жалбоподателя била обоснована именно с военната обстановка в ***. Неправилно административният орган приел, че не се установяват разширенията, дадени в ТР от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности, които се прилагали единствено във връзка с приложението на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, извличайки конкретни фрагменти от предоставената от Дирекция „Международна дейност и европейски бежански фонд“ при ДАБ справка с вх.№МД-152/09.03.2022 г. От тази справка ставало ясно, че общоизвестен факт било наличието на вътрешен въоръжен конфликт в ***. Всички изготвени справки от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ – МС ясно показвали, че обстановката по сигурността в *** била достигнала прага на всеобхватно насилие в рамките на вътрешен въоръжен конфликт, граничещ с гражданска война. От анализа на информацията в справката се налагал извода, че не може да се очаква молителят да се установи в друга част на територията на държавата, където да се ползва от закрила, която да бъде ефективна, или да има траен характер. Липсата на каквито и да било доказателства, въз основа на които да се направи обосновано предположение за това, че в *** жалбоподателят не е бил подложен на преследване, са послужили административният орган да направи погрешен извод в смисъл, че не са налице основанията за предоставяне на бежански статут. Неоснователни и недоказани били изводите на административния орган, позовани на обстоятелството, че от посочените в разпоредбата на чл.4 от ЗУБ не можел да се ползва чужденец или търсещ закрила, за когото има основание да се смята, че представлява заплаха за националната сигурност, или който веднъж осъждан с влязла в сила присъда за тежко престъпление, представлява опасност за обществото. Твърди се, че независимо от изготвеното становище на ДАНС в тази насока, не били налице данни, от които да е видно и да доказват по безспорен и категоричен начин, че твърденията на ДАНС са обективирани в издадена от тях спрямо жалбоподателя заповед за налагане на ПАМ. В тази му част актът бил незаконосъобразен и следвало да бъде отменен, като оспорващият считал за неправилно и незаконосъобразно постановяването на отказ единствено и само на база на твърдения. Не бил налице и последващ или съпътстващ административната преписка документ, издаден от надлежен орган, от който да било видно, че така твърдяната заплаха била реална, а не хипотетична.
Претендира се отмяна на обжалваното решение, със законните последици от това.
Ответникът, Председател на Държавна агенция за бежанците, чрез пълномощника си в съдебно заседание и в писмени бележки, излага съображения за неоснователност на жалбата, и моли същата да бъде отхвърлена.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира жалбата за неоснователна и предлага решението на административния орган да бъде оставено в сила като мотивирано, правилно и законосъобразно.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С молба, подадена чрез СДНВЧ – Софи, с.Бусманци към Дирекция „Миграция“ МВР под рег.№УРИ 105400-4601/06.12.2021 г. (с имена М. Яхиа) и молба, подадена чрез РПЦ – Харманли към ДАБ под вх.№4324/13.12.2021 г., заведени в ДАБ под рег.№УП-19830/13.12.2021 г., М.А.Я., гражданин на ***, е поискал закрила от Република България.
Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег.№УП- 19830/13.12.2021 г. като М.А.Я., гражданин на ***, роден на *** г. в ***, гр.Идлиб, със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – ****, религия ****, ****, професия ****, ****образование, ***, без документ за самоличност. В приложение към Регистрационния лист са посочени данните за семейството на чужденеца: майка, четири сестри, както и за съпругата му и три деца, всички намиращи се към момента в ***.
С Писмо рег.№УП-19830/16.12.2021 г. Директорът на РПЦ – Харманли е изискал от Директора на Специализирана дирекция „М“ – ДАНС писмено становище по постъпилата от М.А.Я. молба за закрила, съгласно чл.58, ал.10 от ЗУБ.
В отговор е постъпило писмо с рег.№М-8273/18.04.2022 г. (рег.№УП-19830/19.04.2022 г. в ДАБ при МС) на Директора на Специализирана дирекция „М“ – ДАНС, адресирано до Председателя на ДАБ – МС, в което е посочено, че на основание чл.41, ал.1, т.1 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, адресатът се уведомява, че ДАНС разполага с информация – отразена в справка рег.№RB 202001-001-03/Т-6-2201/13.04.2022 г., според която лицето, регистрирано в РПЦ – Харманли към ДАБ – МС като М.А.Я., род. *** г. в ***, представлява заплаха за националната сигурност и ДАНС възразява да му бъде предоставена закрила в Р.България.
Под рег.№УП-19830/14.03.2021 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с М.А.Я., ЛНЧ **********.
В хода на интервюто чужденецът заявява, че напуснал ***нелегално за Турция през месец октомври 2021 г., останал около 15 – 20 дни в град ***, след това преминал ***. В *** влязъл нелегално през зелена граница на 17.11.2021 г. с още четири души, с дошли коли се придвижвали на 40 км. преди град ***, където колата ги оставила на магистралата и били заловени от полицията.
Разказва, че последният му адрес бил в град ***, област ***, където живял до напускането на ***. Имал издаден национален паспорт, но останал в град *** Били женени със съпругата си от 2014 година, имали сключен граждански брак и три деца – дъщери на *, на * и на * години. В момента те със съпругата му били в град ***, област ***.
На въпроса за причините, накарали го да напусне държавата си на произход сочи, че напуснал *** заради войната, а също и заради децата му, защото *** не била мирна страна, а той искал да ги възпитава в спокойна и мирна страна. Заради войната училищата не работели. Искал да осигури на семейството си по-добър живот, нямал и постоянна работа, за да издържа семейството си.
Декларира, че не е бил арестуван или осъждан в държавата си по произход, или в друга държава. Не е имал проблеми заради принадлежността си към етническата група – арабин, нямал проблеми заради изповядваната от него религия – мюсюлманин сунит, не бил членувал в политическа партия или организация, не е имал проблеми с официалните власти на страната си. Отрича към него лично да е имало отправени заплахи, или да му е оказвано насилие. Заявява, че като свърши войната, щял да се върне в ***.
С Решение №2859/29.04.2022 г., в производство по общия ред, образувано по чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, Председателят на ДАБ отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на М.А.Я., поради наличие основания за приложение разпоредбата на чл.4, ал.4 от ЗУБ и чл.21, параграфи 2 и 3 от Квалификационната директива, респективно на чл.33, ал.2 от Женевската конвенция, а именно – като чужденец, търсещ закрила, който представлява заплаха за националната сигурност на държавата, в която се намира, той не може да се ползва от правото за забрана за връщане.
Съгласно отбелязването под текста на Решението, на 17.05.2022 г. същото е връчено срещу подпис на чужденеца, който е запознат с неговото съдържание на език, който владее и това е удостоверено с подпис на преводач.
Жалбата срещу решението е подадена на 27.05.2022 г., видно от датата на пощенското клеймо на плика, с който е постъпила в съда.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспореното в настоящото производство решение е издадено от Председателя на Държавна агенция за бежанците, който съгласно разпоредбата на чл.48, ал.1, т.1 от ЗУБ разполага с правомощие да предоставя, отказва, отнема и прекратява международна закрила в Република България. С представеното по делото Решение №17 от 25.03.2022 г. на Министерски съвет, с което М. К. Т.е определена за председател на ДАБ при МС, е удостоверена и персоналната компетентност на подписалото обжалваното решение лице, към датата на издаване на акта.
Административният акт отговаря и на общите
изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както
фактически, така и правни основания за издаването му.
Административният орган излага съображения, защо
приема, че на чужденеца не следва да се предостави статут на бежанец, като
обсъжда изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, и приема за
установено в хода на административното производство, че в бежанската история
няма доводи за релевантно преследване, нито се обосновава наличие на реална
опасност от бъдещо такова. Посочил е, че не се установяват данни да са били
нарушени права на молителя в ***, той да е бил лично обект на несправедливост,
да е преследван в държавата си по произход поради причини: раса, религия,
националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение
или убеждение. Изложил е съображения, че поради това не са налице основанията
по чл.8, ал.1 от ЗУБ, както и не се установява осъществено спрямо молителя
преследване по смисъла на чл.8, ал.2 – 5 от ЗУБ. Административният орган е
посочил, че не се установява и хипотезата за предоставяне на статут по чл.8,
ал.9 от ЗУБ, както и наличието на опасност заявителят да бъде осъден на смъртно
наказание или екзекуция, или да бъде подложен на изтезание, нечовешко или
унизително отнасяне, или наказание, поради което не са налице и предпоставките
за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ.
Отделно от това административният орган е извършил
преценка на необходимостта от прилагане на разширенията, дадени с Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на
Европейските общности, по тълкуването на член 15, буква „в“ от
Квалификационната директива, респективно чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Изложил е
съображения, че видно от информацията в приложената справка с
вх.№МД-152/09.03.2022 г. на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ – МС,
наличието на вътрешен въоръжен конфликт в страната на произход на кандидата е общоизвестен
факт и обстановката по сигурността в *** е достигнала прага на всеобхватно
насилие, при което за заявителя е неприложима алтернативата за вътрешно
разследване. Приел е за установени предпоставките за предоставяне на
хуманитарен статут по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.
Така изложените съображения в оспорения акт не
водят до твърдяната в жалбата неяснота на крайните правни изводи на
административния орган, тъй като в следващата част на същото решение
Председателят на ДАБ е изложил и мотиви за постъпило писмо от Държавна агенция
„Национална сигурност“, с което се възразява на М.А.Я. да бъде предоставена
закрила в Република България и е обосновал заключението си, че тази преценка
води до наличие предпоставките на чл.12, ал.1, т.6 и чл.12, ал.2, т.4 от ЗУБ. В
Решението е цитирана и разпоредбата на чл.17, т.1, г на Директива 2011/95/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета, според която Държавите – членки могат да
изключат от кръга на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна
закрила, ако са налице сериозно основания, че лицето представлява заплаха за
сигурността на държавата – членка, в която се намира. Цитирани са и
разпоредбите на чл.4, ал.4, вр. ал.3 от ЗУБ и е направено позоваване на чл.33,
пар.2 от Женевската конвенция.
Всички изложени в решението фактически основания
са ясни и непротиворечиви, кореспондират както едно с друго, така и на
приложените правни норми, и дават възможност на чужденеца да разбере кои са
мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с
което се отказва предоставяне на исканата от него международна закрила.
Не се констатира и допуснато съществено нарушение
на административнопроизводствени правила при издаване на оспорения акт.
Установява се от доказателствата по делото, че в
хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ
– гр.*** при ДАБ, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен
протокол, като интервюто е провеждано в присъствието на преводач, на език,
посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са
налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания
в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.
Спазено е и изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ
(изм.ДВ бр.89 от 2020 г.), като в случая от
ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за
предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на
органа.
При извършената проверка относно материалната
законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:
Административният орган е основал отказа си на
обстоятелството, че Държавна агенция „Национална сигурност“ е дала писмено
становище от 18.04.2022 г., с което възразява на М.А.Я. да бъде предоставена
закрила в Република България. Приел е, че цитираното становище изхожда от
специализиран орган за контраразузнаване и сигурност, в резултат на което
установяването, че лицето е заплаха за националната сигурност, е извършено от
компетентен орган. От правна страна се е позовал на разпоредбите на чл.12,
ал.1, т.6 и на чл.12, ал.2, т.4 от ЗУБ.
Според чл.12, ал.1, т.6 от ЗУБ, статут на бежанец
не се предоставя на чужденец, за когото има сериозни основания да се
предполага, че представлява заплаха за националната сигурност. Според чл.12,
ал.2, т.4 от ЗУБ, хуманитарен статут не се предоставя на чужденец, за когото
има сериозни основания да се предполага, че представлява заплаха за обществото
или за националната сигурност.
Цитираните законови норми представляват
транспониране на разпоредбите на Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент
и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на
граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е
предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на
лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за
съдържанието на предоставената закрила (Директива 2011/95/ЕС).
Според Член 14, параграф 4, буква „а“ от Директива
2011/95/ЕС, държавите-членки могат да отнемат статут на бежанец, предоставен от
правителствен, административен, съдебен или квазисъдебен орган, да го прекратят
или да откажат да го подновят, когато са налице разумни основания лицето да
бъде разглеждано като заплаха за сигурността на държавата-членка, в която се
намира, а според параграф 5 на Член 14, в случаите, описани в параграф 4,
държавите-членки могат да решат да не предоставят статут на бежанец, когато
подобно решение все още не е било взето.
В Член 17 от Директива 2011/95/ЕС са предвидени хипотези
на изключване, като в параграф 1, буква „г“ от същия е регламентирано, че
гражданин на трета държава или лице без гражданство се изключват от кръга на
лицата, които отговарят на условията за субсидиарната закрила, ако съществуват
сериозни основания да се счита, че съответното лице представлява заплаха за
обществото или за сигурността на държавата-членка, в която се намира.
Наличието на предвидените в Директивата разумни
(респ. сериозни) основания лицето да бъде разглеждано като заплаха за
националната сигурност на държавата-членка, в която се намира, представляват
основание за отказ на същото да се предостави статут на бежанец и хуманитарен
статут и по смисъла на българското законодателство.
Настоящият съдебен състав приема, че цитираното в
обжалваното решение и представено по делото становище на Държавна агенция
„Национална сигурност“, представлява достатъчно доказателство, от което да се
изведе заключението, че са налице сериозни основания да се счита, че
жалбоподателят М.А.Я. е лице, представляващо заплаха за сигурността на
Р.България като държава-членка, в която се намира.
Съгласно чл.4, ал.1 и ал.3 от ЗДАНС, Държавна
агенция „Национална сигурност“ извършва дейности за защита на националната
сигурност от посегателства, насочени срещу националните интереси,
независимостта и суверенитета на Република България, териториалната цялост,
основните права и свободи на гражданите, демократичното функциониране на
държавата и гражданските институции и установения в страната конституционен
ред, като Агенцията осъществява информационно-аналитична, прогностична,
контролна, координационна и методическа дейност със собствена и на други
държавни органи информация от значение за националната сигурност.
Съгласно чл.41, ал.1, т.1 от ЗДАНС, Държавна
агенция „Национална сигурност“ осъществява контролна дейност във връзка с
пребиваването на чужденци в Република България, като дава становища по молби за
предоставяне на убежище, статут на бежанец, хуманитарен статут и временна
закрила по Закона за убежището и бежанците. Последното правомощие на Агенцията
кореспондира с въведеното в чл.58, ал.10 от ЗУБ задължение, при получаване на
молба за предоставяне на закрила, компетентните органи да изискват писмено
становище на Държавна агенция „Национална сигурност“, което се взема предвид
при произнасяне в производството по общия ред.
Видно от цитираните по-горе разпоредби на ЗДАНС и
ЗУБ, може да се направи обосновано заключение, че участието на органите на ДАНС
в производствата по ЗУБ е в изпълнение на задачите им по осъществяване на
контролната им дейност във връзка с пребиваването на чужденците в държавата ни.
С други думи, становището по молби за предоставяне на убежище, статут на
бежанец, хуманитарен статут и временна закрила по Закона за убежището и
бежанците има за цел да бъда осъществен превантивен контрол и оценка на риска
спрямо лицата, търсещи закрила, като по този начин се изпълнява генералната
причина за съществуването на ДАНС, а именно защитата на националната сигурност.
Доколкото в ЗУБ не е уредено правомощие за Председателя
на ДАБ (или за органите с делегирани правомощия по чл.52 от същия закон) да се
произнасят, установяват или доказват самостоятелно дали лице, търсещо закрила,
представлява заплаха за националната сигурност по смисъла на §1, т.1 от ДР на
ЗДАНС, то посочените органи нямат право на самостоятелна преценка в тази
насока, а са обвързани от становището на ДАНС, получено по реда на чл.58, ал.10
от ЗУБ. От органите на ДАБ следва да бъде преценено единствено дали кандидатът
има право на закрила по реда на ЗУБ, при положение, че за него има данни, че
представлява заплаха за националната сигурност.
В тази връзка неоснователни са възраженията на
жалбоподателя, че административният
орган е постановил оспореното решение в нарушение на чл.35 от АПК, без да изясни
фактите и обстоятелствата от значение за случая, и без да събере доказателства,
за да изясни относимите факти. Безспорно Председателят на ДАБ е извършил
преценка на получената по надлежния ред информация от компетентен орган,
съдържаща данни, че молителят за закрила представлява заплаха за националната
сигурност. Въз основа на неоспореното писмено доказателство административният
орган е достигнал до правилното заключение, че даденото от ДАНС становище, че
кандидатът представлява заплаха за националната сигурност, е достатъчно да се
изведе заключението, че са налице сериозни основания да се счита, че
съответното лице представлява заплаха за сигурността на държавата, в която се
намира. Правилно е приел, че това обстоятелство е годно да обоснове отказ за предоставяне
на бежански и хуманитарен статут на лицето поради наличие хипотезите на чл.12, ал.1, т.6 и ал.2, т.4 от ЗУБ.
Тези хипотези са предвидени като изключения от
общите случаи, при които на чужденец се предоставя статут на бежанец в
Република България или хуманитарен статут, регламентирани в чл.8 и чл.9 от ЗУБ.
Оспореният акт се явява издаден в съответствие с
материалноправните разпоредби на закона и при спазване на процесуалните
правила, относими към неговото постановяване. Същият съответства с целта на
закона, не е засегнат от порок, налагащ неговата отмяна, предвид което следва
да бъде потвърден, а подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.А.Я., гражданин на ***,
срещу Решение №2859/29.04.2022 г. на Председателя на Държавна агенция за
бежанците при Министерски съвет.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: