О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №
гр.
Ловеч, 19.05.2021 г.
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, седми състав, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретар..................., като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1896 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, съобрази:
Производство с правно основание чл. 130 от ГПК.
В
публично съдебно заседание на 20.04.2021 г., съдът е обявил устните състезания
за приключени и че ще се произнесе с неприсъствено решение на 20.05.2021 г.
Постъпила е
искова молба от „ЮБЦ“ ЕООД – гр. София, чрез пълномощник адв. В.Г., против К.Н.К.,
с адрес: ***, за установяване на вземане по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415
от ГПК в размер на сумата 83.10 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор с клиентски номер 13253368003 от 13.03.2017 г., сключен
между ответника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, за което е
издадена фактура № **********/22.06.2017 г., за периода от 22.05.2017 г. до
21.06.2017 г.
Съдът, като
съобрази обстоятелствата, изложени в исковата молба, и като взе предвид данните
по приложеното ч.гр.дело № 1158/2020 г. по описа на РС-Ловеч, по което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, във
връзка с която е предявен настоящият иск за установяване на вземане, намира, че
същият е недопустим по следните съображения:
Установява
се, че предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение №
633/14.08.2020 г. по ч.гр.дело № 1158/2020 г. на РС-Ловеч е следното вземане:
сумата 100.80 лева – главница, от която: 47.40 лева - неустойка по договор №
1325336813032017-39994141 от 13.03.2017 г., представляваща равностойността на
три месечни такси от 15.80 лева; 53.40 лева – неустойка по договор №
1325336813032017-39994234 от 13.03.2017 г., представляваща равностойността на
три месечни такси от 17.80 лева, за което е издадена фактура №
**********/22.06.2017 г., за периода от 22.05.2017 г. до 21.06.2017 г.
В настоящото
исково производство се претендира установяване на вземане в друг размер – 83.10
лева, като макар и в петитума на исковата молба да е
посочена горната фактура № **********/22.06.2017 г., от обстоятелствената част
на исковата молба е видно, че претенцията за неустойка в размер на 83.10 лева е
по друга фактура с № ********** от 22.06.2017 г., а също и по друг договор
между „БТК“ АД и ответника с № 1325336813032017-39993977 от 13.03.2017 г.,
копие от който е приложен към исковата молба. Също от обстоятелствената част на
исковата молба е видно, че претендираната неустойка от 83.10 лева е формирана
от друг размер три месечни такси, а именно: 29.70 лева за тарифен план TV
GO Start /3 х 9.90 лв./ и 53.40 лева за
тарифен план VIVACOM Mobix
30 /3 х 17.80 лв./, т.е.
налице е различие с присъденото вземане както по основание, така и по размер,
предмет на издадената заповед за изпълнение.
При това
положение, предявеният установителен иск е
недопустим, тъй като е необходимо да е налице пълна идентичност между вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение, и вземането, предмет на установителния иск.
С оглед на изложеното и на основание
чл. 130 от ГПК, исковата молба се явява недопустима и следва да бъде върната, а
производството по делото следва да се прекрати, като разноски в полза на ищеца
не се дължат. Това налага
съдът да отмени протоколното си определение от 20.04.2021 г. в частта, с която
е приключил съдебното дирене, дал е ход на устните състезания и е обявил, че ще
се произнесе с неприсъствено решение.
Предвид
този изход на процеса, на основание т. 13, абзац трети от Тълкувателно решение
№ 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2014 г. на ОСГТК
на ВКС, издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №
1158/2020 г. на ЛРС, следва да бъде обезсилена изцяло.
С
оглед гореизложеното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколното
си определение от 20.04.2021 г., в частта по приключване на съдебното дирене,
даване ход на устните състезания и обявяване, че съдът ще се произнесе с
неприсъствено решение.
ВРЪЩА исковата молба, подадена от
„ЮБЦ“ ЕООД – гр. София, чрез пълномощник адв. В.Г., против К.Н.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, за установяване на вземане по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415
от ГПК в размер на сумата 83.10 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор с клиентски номер 13253368003 от 13.03.2017 г.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.дело № 1896/2020 г. по описа на Ловешкия районен съд.
ОБЕЗСИЛВА изцяло Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 633/14.08.2020 г., издадена по
ч.гр.дело № 1158/2020 г. по описа на Районен съд - Ловеч, с която е разпоредено длъжникът
К.Н.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на кредитора „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК:
*********, с адрес: гр. София, бул. ”България” № 81, вх. ”В”, ет.8, сумата 100.80 лева – главница, от която: 47.40 лева -
неустойка по договор № 1325336813032017-39994141 от 13.03.2017 г.,
представляваща равностойността на три месечни такси от 15.80 лева; 53.40 лева –
неустойка по договор № 1325336813032017-39994234 от 13.03.2017 г.,
представляваща равностойността на три месечни такси от 17.80 лева, за което е
издадена фактура № **********/22.06.2017 г., за периода от 22.05.2017 г. до
21.06.2017 г., както и разноски по делото в размер на сумите: 25.00 лева –
държавна такса и 180.00 лева - адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред Ловешкия окръжен съд в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от определението, след
влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.дело № 1158/2020 г. по описа на
РС-Ловеч.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: