Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.София, 28.11.2018год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на пети ноември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Г. като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №7171 по описа за 2017
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от Т.Г.Я., Р.К.Я., В.К.В. и В.К.О. срещу Г. Ф. субективно и обективно съединени искове с правна квалификация чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, / чл.288, ал.1, т.1 от КЗ/отм.//, за осъждане на ответника да заплати на всеки един от ищците сума в размер на по 150000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало на 04,10,2014год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от датата на произшествието до окончателното изплащане на вземането.
Излагат се съображения, че на 04,10,2014год. на автомагистрала „Тракия“, в района на 112 км., К.О.Я., предприел пресичане на пътното платно, при което бил ударен от неидентифициран автомобил. Вследствие на удара е получил несъвместими с живота травми, в резултат на което е настъпила смъртта му. Във връзка с произшествието е образувано ДП №225/2014год. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД-МВР гр. Пловдив, което е спряно на осн.чл.244, ал.1, т.2 от НПК. Излагат се съображения ищците, в качеството на съпруга и низходящи на починалия да са претърпели неимуществени вреди-болки и страдания от загубата на близък човек подлежащи на обезщетение. Поддържат произшествието да е причинено по вина на неустановен водач напуснал произшествието. Твърди се, че доколкото моторното превозно средство е неидентифицирано, задължение за изплащане на обезщетение възниква за ответникът - Г.Ф.. Претендира се законна лихва върху обезщетенията от датата на произшествието до окончателното изплащане на сумата.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да
бъде уважена. Претендират разноски.
Ответникът-Г. Ф. в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Посочва, че е бил сезиран за изплащане на обезщетение във връзка с процесното ПТП, като е образувана щета № 210095/14,03,2017год. Твърди процесното произшествие да е изцяло в причинна връзка с действия на починалото лице, което е предприело пресичане на автомагистрала „Тракия“, в тъмната част на денонощието, поставяйки сам в опасност живота и здравето си и нарушавайки правилата за движение на чл. 55, ал. 1, чл. 114, т. 1 и 2 и чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Поддържа да не е осъществен фактическия състав на нормата на чл. 288, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.). Оспорва твърдения от ищците механизъм на процесното ПТП. В условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване. При условията на евентуалност заявява становище за прекомерност на претендираното обезщетение, неотговарящо на принципа за справедливост. Оспорва началния момент, от който следва да се дължи законна лихва за забава.
С оглед изложеното моли исковата претенция да бъде
отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски по делото.
При така изложеното, след като
обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
От приложените по делото доказателства - постановление
за спиране на наказателното производство на ОП гр.Пловдив от 01,02,2016год., е
видно, че е спряно ДП №225/2014год. по описа на сектор Пътна Полиция при ОД МВР
Пловдив, на осн.чл.199, ал.1, вр.чл.244, ал.1, т.2 от НПК образувано във връзка
с настъпване на процесното ПТП, при което е пострадал пешеходец-К.О.Я..
Не е спорно между страните настъпването на процесното
ПТП на 04,10,2014год., в резултат на което е пострадал К.Я..
От УН с изх.№272/08,10,2014год. на Община Дупница е
видно, че Т. Г.Я. е съпруга на К.О.Я., а Р.К., В. В. и В.
О. са низходящи на починалото лице.
С молба вх.№24-01-746/16,12,2016год. ищците са заявили
пред Г. Ф. претенция за заплащане на обезщетение за сума от по 200 000лв. за
всеки.
С отговора
ответникът сочи, че по образуваната щета
са уведомили ищеца да представи доказателства,
с оглед установяване на основанието за
определяне на обезщетение, обстоятелство
установено и с писмо изх.№24-01-746/06,03,2017год.
С писмо изх.№24-01-746/17,03,2017год. е отказано
изплащане на обезщетение с мотив да не са представени допълнително изисканите
от молителя документи.
От изслушаното по делото заключение на съдебна автотехническа
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде
кредитирано при постановяване на съд.акт се
установява, механизма на ПТП, а именно: на 04,10,2014год. процесното ПТП е настъпило на
автомагистрала Тракия, в района на 112км, на прав пътен участък в района на
пътен възел Цалапица. АМ Тракия се състои от две платна, разделени със затревен
остров и метална еластична ограда и е предназначена за двупосочно движение на
автомобилите, като за всяка посока има по две пътни ленти за движение и една в
дясно от тях за принудително спиране на автомобилите. Пътнотранспортното
произшествие е настъпило в тъмната част от денонощието с добра метеорологична
видимост. Процесният неустановен лек автомобил се е движил по АМ Тракия в
лявата пътна лента, с посока от гр. Пловдив към гр.София, със скорост на
движение 80 км/ч. В същото време, в дясно и върху пътната лента за принудително
спиране е спрял товарен автомобил Мерцедес, в който пострадалия пешеходец е бил
пътник. Пострадалият пешеходец е
предприел пресичане на платното за движение от дясно наляво спрямо
посоката на неустановения автомобил, като е достигнал до левия край на платното
за движение. Водачът на неустановения автомобил не е задействал спирачната
система на автомобила в авариен режим, като е продължил движението си в лявата
пътна лента, при което се е реализирало ПТП. Автомобилът с предната си лява
част челно - странично в зоната на ляв фар на автомобила, е ударил пешеходеца.
Вследствие на удара тялото на пешеходеца е отхвърлено върху предния капак на
автомобила, достигнало до предното
стъкло и се е ударило в него. Ударът за автомобила в следващия момент е бил
страничен и приплъзващ, при което тялото на пешеходеца е преминало от лявата му
страна, като е било отхвърлено напред от автомобила и под малък ъгъл наляво.
След произшествието водачът на автомобила не е спрял и е напуснал мястото на
произшествието. Мястото на удара между неустановения лек автомобил и пострадалия пешеходец по
широчината на платното за движение на АМ Тракия е на около 1 метър вдясно от
левия край на платното за движение в посоката на движение на неустановения автомобил и по дължина платното за движение на около 31 м. от линията на приетия ориентир. Изложено е
становище причина за настъпване на произшествието да са субективните действия
на водача на неустановения автомобил с органите за управление на автомобила,
който не е задействал своевременно спирачната система, както и
субективните действия на пешеходеца, който се е движил по платното за движение. В района на инцидента
няма обособена пешеходна пътека, от двете страни на пътя има банкети.
От изслушаното заключение
на съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът,
което следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява, че в резултат на ПТП пострадалият
е получил тежка съчетана
травма: черепномозъчна травма, гръдна и гръбначномозъчна травма,
счупване на кости на ОДА, охлузвания и кръвонасядания по главата и тялото,
които са довели до смъртта на лицето.
Получените травматични увреждания отговарят на механизма на пътнотранспортното
произшествие.
По делото са
събрани и гласни доказателства, чрез разпит на св.О.Г.О., Р. Г. И.,
ценени по реда на чл.172 от ГПК, от които се установяват характера и
интензитета на търпените от ищците неимуществени вреди.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с пр.кв.чл.557,
ал.1, т.1 от КЗ, /чл.288, ал.1, т.1, вр.ал.11 от КЗ/отм.//, вр. чл.45 от ЗЗД и
чл.86 ЗЗД.
За да бъде уважен предявения
иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на
предвидените законови предпоставки,
а именно: 1.извършено деяние, противоправност на същото, настъпили
вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и
вина на делинквента, 2. пътнотранспортното
произшествие да е настъпило
на територията на Република България и моторното превозно средство да е
напуснало местопроизшествието и не е
било установено/ неидентифицирано
моторно превозно средство/; 3. Увреденото лице да е предявило претенцията си за плащане пред ГФ по реда
на чл.558, ал.5 от КЗ и ако Ф.ът не
се произнесъл по подадената
молба в срока по чл.496 или е отказал да плати
обезщетение или увреденото лице не е съгласно с размера на обезщетението.
От събрания по делото доказателствен материал, съдът намира исковата претенция за основателна. Установи се реализирано
ПТП на 04,10,2014год., причинено от неустановен водач, на неустановено МПС, който след реализиране на ПТП е напуснал мястото на произшествието.
В резултат на същото на К.Я. са причинени травматични увреждания несъвместими с
живота, в резултат на което същия е починал. От изслушаната по делото САТЕ се
установи, че водача на МПС е нарушил правилата за движение по пътищата -чл.20 от
ЗДВП, съгласно който водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. В процесния случай се
установи, че водача на МПС се е движил със скорост не по-малко от 80км.ч.,
която с оглед мястото на ПТП –автомагистрала извън населено място е в рамките
на допустимата. Въпреки това, доколкото се установи ПТП да е настъпило в
тъмната част от денонощието и доколкото съобразно заключението на
автотехническата експертиза се установи да е имало възможност да се предотврати
настъпването на ПТП, ако водачът на лекия автомобил се е движил със съобразена скорост при движение на дълги светлини, то съдът
намира да не е изпълнено задължение за правилна преценка при избиране на
скоростта на движение и възникналата внезапна опасност-нарушение на чл.20, ал.2
от ЗДВП. От друга страна от ответникът, чиято е доказателствената тежест не е
проведено доказване относно оборване на презумпцията по чл.45, ал.2 от ЗЗД,
включително, че водачът на автомобила се е движил на къси светлини, в който
случай не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието. Ето защо е налице
противоправно деяние осъществено от страна на неустановен водач напуснал
мястото на ПТП и от неидентифицирано МПС.
Налице са предпоставките на чл.557, ал.1, т.1
от КЗ. Заявено е искане от страна на правоимащото лице за обезщетение по реда
на чл.558, ал.5 от КЗ, по което е налице произнасяне за отказ от плащане на
обезщетение, видно от становището в отговора, както и до приключване на
съдебното дирене в настоящата инстанция, поради което ответникът е пасивно, материалноправно
легитимиран да отговаря по предявените искове.
Установи са реализирането на
неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо
съдът намира, че е налице фактическия състав на
непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за
обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари
и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат
право на него, се определят на принципа на справедливостта. Ищеците в качеството на съпруга на пострадалия и негови
низходящи са активно материалноправно
легитимирани да претендират обезщетяване на неимуществените вреди от смъртта на
починалото лице К.Я.. В този смисъл и ПП на ВС №4/1961год., р.ІІІ, т.2.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено
ППВС №4/1968год., т.11, според което
същите се възмездяват от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени
вреди. В постановени по реда
на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ
т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011
г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011
г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания
на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи
социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и
че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е
всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от
общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в
конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на увреждането
съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към момента на смъртта на пострадалия (решение на ВКС
83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение
1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по
реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото
лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които
в конкретния случай имат характера на претърпени и продължаващи към момента болки и страдания
вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен
състав намира, че за претърпените от Т.Я.-съпруга
на пострадалия, вреди следва да се съобрази обстоятелството, че ищцата и пострадалия са живели
в общо домакинство, в добри отношения, при взаимна помощ и разбирателство, с
многогодишен брак. Загубата
на съпругът
й се е отразила тежко на емоционалното й
състояние, говорела често за инцидента, променил поведението си/ не можела да спи, да се
храни. При определяне
размера на обезщетението следва да бъде
съобразено и обстоятелството, че смъртта на пострадалия е неочаквана и в резултат на
нелепо стечение на обстоятелствата и във възраст, в която всеки от съпрузите житейски
обосновано разчита на партньора си./ възрастта на ищцата е 54год. към датата на
ПТП, а на починалият-60год./ С оглед горното съдът намира, че справедливото обезщетение се следва
в размер на 130000,00лв.
За претърпените вреди от Р. Я., В.В.
и В.О.–деца на
починалия,
следва да се съобрази
обстоятелството, че ищците са пълнолетни, от
които само Р.Я. е живял с
пострадалия в общо
домакинство,
а ищците В. В. и В.О., макар и семейни и живели в отделни домакинства са били в добри семейни отношения, основани
на взаимопомощ и подкрепа. Загубата на баща им се отразила тежко, говорели за него, поведението им сочело на
преживявана несправедливост от възникналото ПТП. При определяне размера на обезщетението следва да бъде
съобразено и обстоятелството, че смъртта на пострадалия е неочаквана и в
резултат на нелепо стечение на обстоятелствата. С оглед горното икономическата конюнктура в страната и лимити
на застрахователни обезщетения към датата на събитието съдът намира, че справедливото обезщетение за
всеки от ищците-низходящи се следва в размер на 120000лв.
Релевираното от
ответника възражение за съпричиняване по реда на чл.51, ал.2 от ЗЗД, съдът
намира за основателно. Установи се пострадалия да е нарушил правилата на чл.55,
ал.1, изр.2 от ЗДВП, съгласно който на автомагистрала е забранено движението
на пешеходци. Посоченото поведение е в
пряка връзка с настъпване на вредоносния
резултат, тъй като с оглед мястото на
инцидента водачът на МПС не е
длъжен да предвиди появата на пешеходец и където разрешената скорост на
движение е значителна. Поведението на пострадалия представлява грубо
неглижиране на риска за собственото му
здраве и телесна неприкосновеност, поради което
приносът за настъпване на ПТП, съдът определя в размер на 50%.
Съобразявайки горния размер на съпричиняване
дължимото обезщетение се следва в размер на 65000лв. за Т. Я. и 60000лв. за останалите ищци.
Съгласно чл.558, ал.1 от КЗ Ф.ът дължи лихва за забава при спазване на чл.497 от КЗ от датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от
увреденото лице. Срокът за произнасяне не може да бъде по-дълъг от три месеца//чл.496 , ал.1 от КЗ/ от датата на завеждане на претенцията по реда на чл.380 от КЗ. Съобразявайки горната разпоредба и с
оглед датата на молбата, депозирана пред ответника -16,12,2016год., съдът намира, че обезщетение за забава се дължи
считано от 17.03.2017г. Ето
защо исковата претенция за обезщетението за забава от 04,10,2014год. до
16,03,2017год. е неоснователна. Съдът намира за недоказано възражението за
недължимост на законната лихва съобразно чл.380 от КЗ, поради непредставяне на
банкови сметки на претендиращите обезщетение лица. По делото е видно от писмо
изх.№24-01-746/06,03,20147год. –това да е посочено като основание за отказ по
претенцията, но не са ангажирани доказателства, от които да е видно, че ГФ е
посочил на ищците необходимостта от представяне на банкови сметки в изпълнение на задълженията му по чл.106, ал.3
от КЗ.
По
разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни такси и разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички такси и
разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер
на иска следва да се присъдят в размер на 9800,00лв. - държавна такса и 160,00лв.-в.л.
от общо 400,00лв.-в.л.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в
размер на 150,45лв. от общо 255,00лв., от които 150,00лв.-в.л., 100,00лв.-юрисконсултско
възнаграждение и 5,00лв.-СУ./ 50,00лв. депозит за свидетел не се присъжда, тъй
като не е усвоен/.
На осн.чл.38, ал.2 от
ЗА на адв. Р.М. се дължи адв.хонорар определен по чл.7, ал.2 от Наредбата за
минимални адвокатски възнаграждения и съобразно уважената част от иска в размер
на 5412,00лв. от общия размер-13530,00лв. С оглед представените данни за
регистрация по ЗДДС се начислява ДДС в размер на 20% /1082,40лв./ или общо
адв.възнаграждение е 6494,40лв.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА "Г. Ф.", с адрес *** да заплати на Т.Г. Я., с ЕГН **********, със съд.адрес ***, офис
411 на осн.чл.557, ал.1, т.1 от КЗ сумата
от 65 000,00лв.,
представляващи обезщетение за причинени неимуществени
вреди от смъртта на К.О.Я., причинена от пътнотранспортно произшествие възникнало
на 04.10.2014г. по вина на водач на неидентифицирано МПС, ведно със законната
лихва върху тази сума от 17,03,2017г. до окончателното изплащане на вземането
като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за горницата над 65000,00лв. до пълния предявен размер от 150000,00лв.,
както и за законната лихва, за периода
от 04,10,2014год. до 16,03,2017год.като неоснователна.
ОСЪЖДА "Г. Ф.", с адрес *** да заплати на Р. К.Я., с ЕГН **********, със съд.адрес ***,
офис 411 на осн.чл.557, ал.1, т.1 от КЗ сумата
от 60 000,00лв., представляващи обезщетение за причинени
неимуществени вреди от смъртта на К.О.Я., причинена от пътнотранспортно
произшествие възникнало на 04.10.2014г. по вина на водач на неидентифицирано
МПС, ведно със законната лихва върху тази сума от 17,03,2017г. до окончателното
изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за горницата над 60000,00лв. до пълния предявен размер от
150000,00лв., както и за законната
лихва, за периода от 04,10,2014год. до 16,03,2017год.като неоснователна.
ОСЪЖДА "Г. Ф.", с адрес *** да заплати на В.К.В.,
с ЕГН **********, със съд.адрес ***, офис 411 на осн.чл.557, ал.1, т.1 от КЗ сумата от 60 000,00лв., представляващи обезщетение за причинени
неимуществени вреди от смъртта на К.О.Я., причинена от пътнотранспортно произшествие
възникнало на 04.10.2014г. по вина на водач на неидентифицирано МПС, ведно със
законната лихва върху тази сума от 17,03,2017г. до окончателното изплащане на
вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за горницата над 60000,00лв. до пълния предявен размер от
150000,00лв., както и за законната
лихва, за периода от 04,10,2014год. до 16,03,2017год.като неоснователна.
ОСЪЖДА "Г. Ф.", с адрес *** да заплати на В.К.О.,
с ЕГН **********, със съд.адрес ***, офис 411 на осн.чл.557, ал.1, т.1 от КЗ сумата от 60 000,00лв., представляващи обезщетение за причинени
неимуществени вреди от смъртта на К.О.Я., причинена от пътнотранспортно
произшествие възникнало на 04.10.2014г. по вина на водач на неидентифицирано
МПС, ведно със законната лихва върху тази сума от 17,03,2017г. до окончателното
изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за горницата над 60000,00лв. до пълния предявен размер от
150000,00лв., както и за законната
лихва, за периода от 04,10,2014год. до 16,03,2017год.като неоснователна.
ОСЪЖДА "Г. Ф.", с адрес *** да заплати по бюджетна сметка на Софийски
градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК
сумата от 9960,00лв.– разноски по делото.
ОСЪЖДА Т.Г.Я., Р.К.Я., В.К.В. и В.К.О.
да заплатят на "Г. Ф.", с
адрес *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 150,45лв.-разноски.
ОСЪЖДА "Г. Ф.", с адрес *** да заплати на адв. Р.М. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. сумата от 6494,40лв.-адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: