Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                      

                                                    гр.ЛОВЕЧ, ………….г.

                                              

                                   В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично съдебно  заседание на осемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:   

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНКА ДИМИТРОВА

                                                                                   ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

 

секретар Галина Аврамова, като разгледа докладваното от съдия  Константинова

в.гр. дело № 266 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК.

           

 С Решение № 473 от 28.12.2017 година, постановено по гр.дело № 2436 по описа за 2016 година, Ловешкият районен съд е признал за установено, на осн. чл.1 , ал.1,т.3 от ЗУТОССР, по отношение на ТП на НОИ - гр. Ловеч и „*****“ ЕАД ,ЕИК ***, че е съществувало трудово правоотношение за периода от 22.12.1983 г. до 31.12.1989 г., което да се зачита за трудов стаж, който да послужи за пенсиониране, с продължителност на работния ден 8 часа между Е.Ш.Ю., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и „*****" ЕАД, ЕИК***. Оставил е без разглеждане предявеният от Е.Ш.Ю., иск  по чл.1, ал.1, т.2  от ЗУТОССР , срещу ТП НОИ- гр. Ловеч, за установяване на съществуването на осигурителен стаж за периода от 22.12.1983 г. до 31.12.1989 г. и прекратил производството по делото. Присъдил на страните разноски по делото.

С определение № 216/27.02.2018 г. съдът е изменил, на основание чл.248,ал.1 ГПК, решението в частта за разноските, като осъдил ТП на НОИ - гр. Ловеч да заплати на Е.Ш.Ю. разноски в размер на 179.93 лева, а „*****“ ЕАД да заплати на Е.Ш.Ю. същия размер разноски, а претенцията му до пълния размер на суматата 720 лева разноски, е отхвърлил. Осъдил е   Е.Ш.Ю. *** разноски по делото в размер на 100 лева.

Против решението е подадена въззивна жалба от ТП на НОИ- Ловеч, чрез юрисконсулт Т.В., с която решението е обжалвано изцяло като недопустимо, а при евентуалност- неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Пълномощникът изтъква, че в случая е приложима разпоредбата на чл.5, ал.1 от ЗУТОССР, тъй като работодателят (осигурителят) е дружество, което не е прекратено, но издаденото от него удостоверение няма характер на такова по смисъла на законовата разпоредба. То няма изходящ номер, печат на осигурителя и в него не се съдържат данни, че за периода, за който се търси трудов стаж, документите са загубени или унищожени. Затова въззивникът счита, че искът е недопустим. На следващо място във връзка с твърдението за неоснователност на иска се изтъква, че разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗУТОССР свързва допустимостта на свидетелските показания с изискването за представяне на писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж и които са издадени от работодателя, при който е придобит стажът по време на полагане на стажа. В чл.6, ал.2 се съдържа примерно изброяване на такива доказателства, които обаче според жалбоподателя, не са представени, а нормативната документация не предвижда заместването на липсващата документация по чл.6, ал.2,т.1-9 ЗУТОССР с едностранно декларативно изявление на ищеца по чл.8 от същия.

Като допуснато процесуално нарушение страната изтъква разпита на свидетели, който е направен в нарушение на изискването на чл.6, ал.1 и ал.4 от закона. В тази връзка акцентира, че от представените трудови книжки не се установява съвпадение в периода, през който свидетелите са работили при същия работодател и периода, за който ищецът твърди, че е изпълнявал трудови функции.

Относно разноските счита, че решението е неправилно, тъй като съгласно чл.9, ал.2 от ЗУТОССР по делата за установяване на трудов и осигурителен стаж разноските са за сметка на ищеца.

Моли да бъде отменено обжалваното решение е вместо него- постановено друго, с което да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

Подадена е въззивна жалба и от Е.Ш.Ю., чрез пълномощника му- адвокат Х.И., който обжалва определението по чл.248, ал.1 ГПК и решението в частта за разноските, като счита, че е неправилно и незаконосъобразно. Подробно изброява направените в хода на производството разноски и счита, че съдът неправилно е изчислил дължимите от ответника разноски. Моли ответниците да бъдат осъдени да му заплатят разноски общо в размер на 742 лева.

Оспорва въззивната жалба на ТД на НОИ-гр.Ловеч като неоснователна, немотивирана и неподкрепена с доказателства.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован не се е явил, пълномощникът му е представил подробна писмена защита.

Въззиваемата страна- ТП на НОИ гр.Ловеч се представлява от юрисконсулт Т.В., която поддържа жалбата и излага съображенията си в писмена защита.

От представените доказателства по гр.дело 2436/2016 година на Ловешкия районен съд, като съобрази и становището на страните, в изпълнение на задължението си по чл.235 от ГПК, съдът приема следното:

Въззивното производство е допустимо, тъй като въззивната жалба е подадена при спазване на срока по чл.259, ал.1 ГПК, а в прекратителната му част решението на Ловешкия районен съд е влязло в сила, тъй като не е обжалвано.

Решението на Ловешкия районен съд е валидно, тъй като не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. След разглеждане на спора по същество и след анализ на казуса от фактическа и правна страна, настоящата инстанция счита обаче, че е неправилно.

Ищецът Е.Ш.Ю. е предявил срещу Териториално поделение на НОИ гр.Ловеч и „*****" ЕАД установителен иск, че между него и „*****" ЕАД, ЕИК***, е съществувало трудово правоотношение за периода от 22.12.1983 г. до 31.12.1989 г., през който е работил на длъжността „месач”, с продължителност на работното време- 8 часа, което време да се зачита за трудов и осигурителен стаж и да послужи при пенсиониране.

ТП на НОИ- Ловеч  е оспорило допустимостта и  основателността на претенцията, а „*****”ЕАД не е изразило становище.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

 Ответното дружество „*****” ЕАД е правоприемник на съществувалия към момента на исковия период самостоятелен клон „***”на СД „***” –гр.Ловеч, а в периода след 1989 г. правоприемник става общинска фирма „***” , в чийто предмет на дейност е включено и „*****”. Впоследствие с решение №232 /14.06.1991 г. на ВИК на ОбНС – Ловеч от фирма "***" се отделя направление „***“ и се обособява, на основание Указ № 56 за стопанската дейност, самостоятелна фирма с наименование „*****”, като правната форма е променяна през годините, видно от приложените документи. По отношение на правоприемството страните не спорят, поради което съдът не намира за необходимо да проследява всички промени в регистрацията на търговското дружество (за което има данни и в търговския регистър).

Към настоящия момент "*****" ЕАД не е прекратено и видно от търговския регистър то се представлява от С.С.. Според удостоверение на ТД на НАП- гр.В.Търново, офис Ловеч дружеството е подавало годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО от финансовата 1998 г. до 2007 г. включително. Според удостоверение, издадено от С.В.С. (л. 6 от гр.д.№ 331/2016 г. на ЛРС), през 2008 г. в офиса на дружеството, при възникнал пожар са унищожени съхранявани книжа, ведомости за заплати и други счетоводни документи и документацията не е налична. Посочено е, че същото се издава на ищеца, на основание чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР, да послужи пред РС-Ловеч за установяване на осигурителен стаж по съдебен ред.

С писмо рег.№ 1856/02.11.2017 г. РС „Пожарна безопасност и защита на населението”-Ловеч, е уведомило съда, че през 2008 г.няма регистрирано произшествие в „*****”ЕАД-Ловеч, с адрес: гр.Ловеч, ул.”***” № **.

Приложено е досъдебно производство №51/08 г. по описа на ОД на МВР - Ловеч, преписка №321/08 г. на РП –Ловеч , образувано по сигнал на РУСО – ЛОВЕЧ и водено срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл.319 от НК , за това, че в гр. Ловеч, от фирма „*****”ЕАД – Ловеч, скрил чужди документи - разплащателни ведомости и счетоводни документи, с цел да причини другиму вреда. Разследващият дознател е изготвил заключително постановление с мнение за спиране на наказателното производство от дата 15.08.2008 г., тъй като от проведени допълнителни следствени действия и оперативно - издирвателни мероприятия, извършителят на деянието не е открит. В мотивите на Заключителното постановление от 15.08.2008г. е посочено, че ведомостите на „*****”ЕАД-Ловеч не се намират в помещението на отдел „Пласмент”, където са били оставени на съхранение и не могат да бъдат намерени. Посочено е също, че членовете на новия съвет на директорите са получили парични суми, за да се подпишат за членството си и нито един от тях не е изпълнявал реално функции.

С декларация с нотариално заверен подпис рег.№ 3533/21.11.2014 г. на Нотариус с район на действие РС-Сливен, рег.№ 524 на НК, изпълнителният директор на "*****" ЕАД , стр.45 от гр.д. №1693 /14 г. на РС – Ловеч , С.В.С. е декларирала, че в дружеството не се съхраняват ведомости за заплати и други документи, същите никой не ги е приемал за съхранение и са загубени.

В нотариално заверена декларация  с рег.№ 2837/25.06.2016 година на нотариус Н.Тодорова, рег.№ 481 на НК (приложена по гр.дело № 331/2016 г. на РС-Ловеч) ищецът Е.Ш.Ю. е декларирал, на основание чл.8 от ЗУТОССР, че е съществувало трудово правоотношение между него и „*****”ЕАД, ЕИК *** за периода от 22.12.1983 г. до 31.12.1989 г. с продължителност на работния ден 8 часа, на  длъжност „месач”.

По гр.дело № 1693/2014 г. на РС-Ловеч е приложено заверено от Държавен архив –Ловеч копие на одобрен производствен щат на работниците от промишлено-производствения персонал при СДТ „*****” за 1988 година, гр.Ловеч , в който са посочени различни бройки на „месачи” за съответните дейности: за ***- 12 бр., за парижка франзела – 1 бр., за захарни и хлебни изделия- 2 бр. със щатна заплаща от 166 лева. Разписанието не е поименно.

По делото са събрани и гласни доказателства, като в тази връзка следва да се отбележи, че по отношение на разпитаните свидетелки има и писмени доказателства (трудови книжки) потвърждаващи, че през периода те са работили в търговското дружество.

При така изложените факти, следва да се направят следните правни изводи:

Предявеният от ищеца иск е с правно основание чл.1,ал.1,т.3 от Закона за установяване на трудов стаж по съдебен ред, регламентиращ възможността за установяване по съдебен ред на времето,което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 година съгласно действащите дотогава разпоредби.

 Съдът приема, че ищецът е представил доказателства за наличието на правен интерес, обуславящи допустимостта на производството и това е удостоверението по чл.5, ал.1 от ЗУТОССР, издадено от представляващия „*****” ЕАД, според което през 2008 г. книжата, ведомостите за заплати и други счетоводни документи и документацията са унищожени. Унищожаването на документацията се потвърждава и от приложеното дознание № 51/2008 година на ОД”Полиция”-Ловеч, като е без значение по какъв начин е станало унищожаването и дали пожарната е била извикана, за да удостовери събитието.

Настоящият въззивен състав приема, че въззиваемият не е представил допустими писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия му стаж през твърдения период - от 22.12.1983 г. до 31.12.1989 г., и които са издадени от работодателя, при който е придобит стажът и по време на полагане на стажа, съгласно императивната разпоредба на чл.6, ал.1 от ЗУТОССР. В ал.2 на чл.6 са посочени доказателствата, които  установяват вероятността на положен трудов стаж и това са: трудов договор, допълнително споразумение, заповеди за определяне на допълнително възнаграждение за продължителна работа или придобит трудов стаж и професионален опит, трудова книжка, уведомление по  чл.62, ал.3 КТ за сключен трудов договор, осигурителна книжка, решение на компетентен орган за изплащане на дължимо възнаграждение и други подобни документи, изходящи от работодателя или обективиращи негови изявления пред друг орган. Основателно е възражението на пълномощника на ТД на НАП, че нормативната документация не предвижда заместването на липсващата документация по чл.6, ал.2,т.1-9 ЗУТОССР с едностранно декларативно изявление на ищеца по чл.8.

Следователно свидетелските показания за установяване на трудовия стаж са недопустими, на основание чл.6, ал.1 от ЗУТОССР. С оглед на това  съдът не обсъжда събраните пред Ловешкия районен съд свидетелски показания за полагания от ищеца труд в СДТ „*****”, макар и да счита показанията им за достоверни и добросъвестно дадени.

Липсата на други допустими доказателства, установяващи наличие на трудов стаж на Е.Ш.  Ю. за процесния период, обуславя отхвърлянето на иска като неоснователен. В този смисъл е относимо и становището, изразено в Решение № 401 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 228/2015 г., IV г. о., ГК.

Поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на Ловешкия районен съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в тази част. В останалата- е влязло в сила.

По отношение на разноските:

С Определение № 216/27.02.2018 г. районният съд е изменил, на основание чл.248, ал.1 пр.1 ГПК, решение № 473/28.12.2017 г. по гр.дело № 2436/2016 г. и това определение е обжалвано от Е.Ю..

Предвид резултата по делото определението следва да бъде отменено.При съобразяване на указанията, дадени в ТР № 2 от 6.06.2016 година на ВКС по т.д.№ 2/2015 г. ОСГК, които препращат към общите правила на ГПК, разноските бъдат определени, съгласно нормите на чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК.

 С оглед на  това Е.Ш.  Ю. следва да бъде осъден да заплати на ТП- НОИ, гр.Ловеч разноски по делото за двете инстанции, включващи възнаграждение за юрисконсулт в размер на 160 лева, определени съгласно чл.23 т.4 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Воден от гореизложените мотиви и на основание чл.271 от ГПК, Ловешкият окръжен съд

 

                                                         Р   Е   Ш   И :    

 

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 473 от 28.12.2017 година, постановено по гр.дело № 2436 по описа за 2016 година на Ловешкия районен съд, в частта, в която признато за установено, на основание чл.1, ал.1, т.1 и т.3 от ЗУТОССЗ, по отношение на ТП на НОИ- гр.Ловеч и „*****” ЕАД, ЕИК ***, че е съществувало трудово правоотношение за периода от 22.12.1983 г. до 31.12.1989 година, което да се зачита за трудов стаж, който да послужи за пенсиониране, с продължителност на работния ден 8 часа между Е.Ш.Ю., ЕГН ********** и „*****” ЕАД, ЕИК ***, както и Определение № 216/07.02.2018 г. и вместо това ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения, на основание чл.1, ал.1, т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР),  от Е.Ш.Ю., ЕГН ********** с постоянен адрес: ***, иск за установяване по отношение на „*****” ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, ул.”***” № **, представлявано от С.В.С. и ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ НА НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ – ГР.ЛОВЕЧ, бул.”***” № ** , че през периода от 22.12.1983 г. до 31.12.1989 година, е полагал труд в „*****” ЕАД на длъжността „месач”, при осемчасов работен ден, който да се зачита за трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране.

ОСЪЖДА Е.Ш.Ю., ЕГН ********** с постоянен адрес: ***, да заплати на ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ НА НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ – ГР.ЛОВЕЧ, бул.”***” № ***, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, разноски по делото в размер на 160 (сто и шестдесет) лева за двете инстанции.

Решението може да се обжалва пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: