РЕШЕНИЕ№ 262615
гр. Пловдив, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание
на двадесет и пети ноември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа
докладваното гр. дело № 7581 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от Изпълнителна агенция „Военни клубове и
военно-почивно дело“ против ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, осъдителен иск с правно
основание чл. 405, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 386 КЗ за заплащане на сума от 14 000
лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на
застрахователно събитие по договор за застраховка „Каско”, обективиран в
застрахователна полица № ***, а именно при пътно-транспортно произшествие на ***
г., при което настъпило увреждане на *** „***“ с рег. № ***, собственост на
ищеца.
Ищецът
твърди, че на *** г., при движение в гр. ***, по бул. „***“, управляваният от ***
на ищеца – ***, *** „***“ с рег. № ***, собственост на ищеца, преминава под
моста на бул. „***“, когато климатичната инсталация, поставена фабрично на
тавана на ***а се удря в металната конструкция на моста. Произшествието
настъпило при движение по установен маршрут на ***а от гр. П. към гр. С., като
водачът на ***а бил преминавал многократно по този маршрут, без проблеми и
спазвайки всички изисквания на Закона за движение по пътищата. Вследствие на
настъпилото произшествие била увредена климатичната инсталация на ***а,
ремонтът на която е с прогнозна стойност от 14 000 лв., дадена при в
отговор на запитване от оторизиран сервиз.
Твърди, че Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ е
застрахована при ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД по застрахователна полица № ***, с
която са обхванати всички застрахователни събитие, които покрива застраховка
„Каско“. Поддържа, че ответното застрахователно дружество е уведомено незабавно
за настъпилото застрахователно събитие, като след направен оглед и преценка на
щетата, е постановен отказ за заплащане на застрахователно обезщетение.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответникът ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, е депозирал отговор на исковата молба, в
който излага подробни съображения за нейната неоснователност. Не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка
„Каско“ , както и че е бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие, по
което е образувана щета № ***. Твърди, че до момента пред застрахователното
дружество не е представен официален документ, установяващ настъпилото застрахователно
събитие. Оспорва настъпване на произшествието, както и твърдяната дата и място
на настъпването му. Твърди, че водачът на ***а не се е съобразил с пътен знак „В 16“, указващ
допустимата височина на моторното превозно средство, както и факта, че
управляваният от последния *** е с височина от 3, 620 метра, видно от
приложената по делото техническа спецификация. Поддържа, че произшествието е
настъпило, поради допусната от водача груба небрежност, поради което е налице
„изключен риск“ на основание чл. 5, ал. 1, т. 12 от ОУ на дружеството, като
отговорността му не може да бъде ангажирана. Позовава се на практика на
Върховния касационен съд, в която е дадена дефиниция на понятието груба
небрежност, с оглед преценката за това дали е налице застрахователно събитие
или „изключен риск“. Сочи, че. в случая грубата небрежност се изразява в
нарушаване на правилата за движение по пътищата от страна на водача на
автомобила. Поддържа, че водачът е бил длъжен да установи, че мостовото
съоръжение е по-ниско от височината на ***а, като наличието на забранителен
знак не предполага преценка, а безусловна забрана за навличане на моторно
превозно средство с по-голяма височина от означената. Твърди, че при
първоначалния оглед на ***а е констатирана необходимост от осъществяване на
допълнителен оглед, за който не са налице данни да е осъществен. Оспорва и
размера на исковата претенция като прекомерен. По така изложените съображения
се моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен
иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 386 КЗ.
Съобразно релевираните твърдения от ищеца
възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните
материални предпоставки (юридически факти): 1. накърняване на имуществено
право, което е застраховано при застрахователя, т. е. настъпване на покрито
застрахователно събитие (риск); 2. съществуване на действително застрахователно
правоотношение към момента на увреждането между пострадалия и ответника,
възникнало от договор за имуществено застраховане на погиналата вещ.
С оглед на наведените от страните фактически
твърдения съдът в неоспорения от страните доклад по делото е обявил на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: че ищцовото дружество Изпълнителна агенция „Военни
клубове и военно-почивно дело“ е собственик на *** „***“ с рег. № ***,
застрахован по договор за застраховка „Каско”, обективиран в застрахователна
полица № *** при ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД.
Застрахователният договор е договор, по силата
на който застрахователят се задължава срещу плащане на премия да поеме
определен риск и при настъпване на застрахователно събитие да заплати на
застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение или
сума. Със същите правни белези се характеризира и договорът за имуществено
застраховане, който има за предмет оценими в пари права на застрахования.
Влезлият в сила застрахователен договор поражда за застрахователя задължение
при настъпване на застрахователно събитие да изплати на застрахования
обезщетение за претърпените от събитието вреди.
От представената по делото застрахователна
полица № *** от 17.04.2018 г., сключена между ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, се
установява, че между страните е сключен договор за имуществено застраховане, по
силата на който ищецът е застраховал при ответното дружество по покрит риск
„Пълно Каско“ *** „***“ с рег. № ***. Уговорен е срок на покритие на
застрахователната полица от 26.04.2018 г. до 25.04.2019 г. и застрахователна
сума в размер от 80 400 лв.
Така установеното застрахователно
правоотношение е възникнало по повод сключен между страните Договор за
възлагане на обществена поръчка за услуги № ОП – 42/04.04.2018 г.
Установява се, че на *** г. ищецът е депозирал
заявление пред застрахователя, на основание на което е образувана щета № *** г.,
по повод на която е осъществен опис по техническа експертиза и са установени
увреждания на капак – климатик на процесното моторно превозно средство.
По делото не са налице данни за постановен изричен
отказ от страна на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение,
но между страните в производството е безспорно, че ответникът – застраховател
не е обезщетил претендираните и установени при описа вреди на моторното
превозно средство.
Между страните в производството не е налице
спор относно обстоятелството, че увреденото моторно превозно средство е
собственост на ищеца.
Следователно установи се наличието на първата
материалноправна предпоставка, обуславяща възникване отговорността на
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, а именно валидно
правоотношение по договор за имуществено застраховане на моторно превозно
средство, собственост на ищеца
Според съда в производството по делото не се
установява наличието на настъпило застрахователно събитие по покрит
застрахователен риск, а именно - пътно-транспортно произшествие на *** г., при
което са настъпили увреждания на *** „***“ с рег. № ***.
Осъществяването на застрахователното събитие
подлежи на доказване с всички доказателствени средства, допустими по ГПК,
включително със свидетелски показания и експертно съдействие чрез изслушване на
експертиза.
В случая не е съставен протокол за ПТП на
основание чл. 125, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 125 а ЗДвП, от който да се
установява наличието на настъпило пътно-транспортно произшествие по механизма,
описан от ищеца.
Настъпването на застрахователното събитие и
механизма на деянието не подлежат на установяване единствено с писмени
доказателства и чрез протокол за ПТП. Напротив – константна е практиката на
Върховния касационен съд, в която се приема, че обвързващата доказателствена
сила на протокола за ПТП и протокола за оглед на местопроизшествието не
освобождава съда от задължение да изследва механизма на произшествието и с
други доказателствени средства, например със свидетели и авто-техническа
експертиза, тъй като относно наличието или не на виновно поведение на участващо
в ПТП лице посочените документи нямат обвързваща съда материална
доказателствена сила. В чл. 5, ал. 1
от Наредба № I-167 от 24 октомври 2002 г. за условията и реда за взаимодействие
между контролните органи на министерството на вътрешните работи, застрахователните
компании и агенцията за застрахователен надзор при настъпване на
застрахователни събития, свързани с моторните превозни средства е прието, че
документите, които се съставят от органите на полицията при посещение на ПТП,
са: 1. констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2. протокол за ПТП с
материални щети и 3. фотография с цифров фотоапарат на разположението на МПС и
повредите по тях. В разпоредбата на чл. 9 от Наредбата е установено, че за ПТП,
които не са посетени на място, се издава протокол за ПТП в случаите, когато
водачът е уведомил компетентната служба на МВР в срок 24 часа и е подадено
писмено заявление от участника в седемдневен срок от настъпване на събитието в
поделението на МВР, на чиято територия е настъпило събитието.
В раздел І, чл. 7
от Наредбата е посочено, че при ПТП с материални щети се издава протокол при
посещаване на място от органите на полицията. Налице е съответствие на тази
разпоредба с чл. 125, т. 8 от Закона за движение по пътищата, според която
службите за контрол на МВР посещават задължително мястото на ПТП, когато
произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние
да се придвижи на собствен ход поради причинените му вреди.
Следователно, при
тълкуване на посочената нормативна уредба, в случая се установява, че
съставянето на протокол за ПТП не е било задължително, доколкото въпреки
установените увреди на автомобила, последният се е придвижил на собствен ход,
доколкото не са въведени твърдения за наличие на щета, възпрепятстваща
движението на моторното превозно средство.
От приложеното по
делото заявление за щета, се установява, че водачът на увредения ***, е
посочил, че при движение в гр. ***, покрай река ***, под моста на бул. „***“,
закачил климатика.
Тези изявления не
могат да бъдат ценени в производството по делото, доколкото представляват
обяснения на трето в производството по делото лице, т.е. свидетелски показания
в писмена форма, които не представляват допустимо доказателствено средство по
реда на ГПК. В производството по делото не са събрани гласни доказателствени
средства, тъй като макар по искане на ищеца такива доказателства да са
допуснати за събиране, в първото съдебно заседание ищецът се е отказал от това
доказателствено искане, като по негово искане съдът е отменил по реда на чл.
253 ГПК определението си за допускане на тези доказателства.
В производството по
делото е изслушано заключението на вещото лице по допуснатата от съда
съдебно-автотехническа експертиза, при изготвянето на която вещото лице е осъществило
оглед на процесния ***, оглед на местопроизшествието със замерване, като е
установило състоянието на пътния участък към датата на настъпване на
произшествието, чрез изображения на програмен продукт Google Earth Pro. Вещото
лице е установило, че максималната габаритна височина на *** „***“, включително
тялото на климатичната система, описани от производителя е 3 647 м. Вещото
лице е посочило, че тъй като окачването е въздушно, височината на ***а е
постоянна независимо от натоварването, като може да се променя от водача при
налична функция ферибот с +/- 60 до 70 мм. Експертизата е установила, че видно
от изображението от програмен продукт Google Earth Pro към м.10.2019 г. са
поставени следните пътни знаци: 1. В16 – забранено влизане на пътни превозни
средства с височина, включително и товара, по голяма от означената, която в
конкретния случай била 3, 30 м. и 2. А23 – участък от пътя в ремонт. Вещото
лице е посочило, че при преминаване на *** с височина от 3, 647 м. под моста на
бул. „***“ в гр. ***, с разстояние от пътната настилка до предпазната метална
конструкция на моста с диапазон от 3, 473 м. до 3 631 м., е настъпил удар
по капаците, предпазните решетки на вентилаторите, вентилаторите и съпътстващите
ги части от климатичната система, разположена в горната задна част на
превозното средство. Експертизата е посочила, че констатациите са направени
визуално, статично, без да са правени функционални проби, замервания или
стендови изпитания. При изготвяне на експертизата е посочено, че не е налична
информация, дали към датата на настъпване на произшествието – *** г. са
извършвани ремонтни дейности и са депозирани сигнали за наличие на
неизправности по мостовата конструкция. Вещото лице е установило, че по
широчината на платното за движение, разстоянието от пътната настилка до
платното за движение е в диапазон от 3, 473 м. до 3, 631 м., като не е възможно
превозно средство с височина от 3, 620 м. да премине безопасно. При визуален
оглед на превозното средство са установени видни увреди по целостта и
деформации по капаците на климатичното тяло, увреди по четири на брой
вентилаторни решетки и три на брой вентилаторни перки в степен за подмяна.
Посочено е, че на база визуален оглед може да се установи видима степен на
увреда по частите на ***а, а заключение по този въпрос може да се даде при
цялостно разглобяване на климатичната система и извършване на функционални
проби, които да установят степента на увреда на частите съставляващи
климатичната система на изследваното моторно превозно средство. Експертизата е
установила, че общата стойност на части, материали и труд, необходими за
възстановяване на ***а, при вариант, включващ подмяна на кондензаторни тела, за
която категорична степен на увреда е необходима демонтажна дейност, по пазарни
цени е 75 000, 93 лв. с ДДС. Посочено е, че за извършване на разглобяване
е необходима съвместна дейност с група експерти, при необходими условия за това
– в сервизна база на представителството на марката. Установено е, че общата
стойност на части, материали и труд, необходима за възстановяване на ***а с
установени в степен на подмяна от огледа части е в размер от 14 125, 85
лв. с ДДС. Дадено е заключение, че увредите на ***а добре съответстват и е
напълно възможно да са вследствие на механизъм с удар и/или притискане в
предмет с голяма маса.
Съдът цени заключението на вещото лице, като
компетентно и безпристрастно дадено, поради което възприема фактическите
(доказателствени) изводи, до които вещото лице е достигнало.
Съдът намира, че от така събраните в
производството по делото доказателствени средства не се установява да е
настъпило произшествие по твърдения в исковата молба механизъм, доколкото за
произшествието не са сигнализирани органите по контрол за движение по пътища и
не е съставен Протокол за ПТП, което както бе посочено - в случая не е
задължително, т.е. не са представени писмени доказателства за установяване
настъпване на произшествието и вредата. Не са събрани и гласни доказателствени
средства – чрез изслушване на показанията на водача на увреденото МПС, респ. на
други свидетели, чрез възпроизвеждането на чиито възприятия в процеса да се
установи конкретния механизъм на произшествието. Единственото доказателство в
производството за установяване на настъпването и механизма на произшествието е
допуснатата и изслушана съдебна авто-техническа експертиза, която е изготвена
на база твърденията на ищеца, изложени в исковата молба, досежно
настъпването и механизма на произшествието. Експертизата е установила непосредствено
единствено вида и стойността на вредите и наличието на причинно-следствена
връзка между сочения от ищеца механизъм и настъпването на констатираните увреди
по моторното превозно средство.
По така изложените съображения следва да се приеме,
че ищецът, чиято е доказателствената тежест за установяване на това
правнорелевантно обстоятелство, не установи в процеса при условията на пълното
и главно доказване по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК, че е настъпило
застрахователно събитие по описания в исковата молба механизъм.
На това основание предявения иск подлежи на
отхвърляне.
За пълнота на изложението, и доколкото
настоящото решение подлежи на инстанционен контрол, при евентуално приемане, че
застрахователното събитие е настъпило, следва да се разгледат останалите
предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя.
В отговора на исковата молба ответникът -
застраховател е обосновал правото си на отказ от изплащане на застрахователно
обезщетение с възражения за наличие на предвидени в Общите условия основания,
освобождаващи го от отговорност за покриване на причинените в резултат на
произшествието от *** г. вреди, сред които основанията по чл. 5, ал. 1, т. 12 -
груба небрежност в поведението на водача, управлявал автомобила.
Съгласно разпоредбата на чл. 408, ал. 1 КЗ
застрахователят може да откаже плащане на обезщетение: 1. при умишлено
причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи
застрахователното обезщетение; 2. при умишлено причиняване на застрахователното
събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от
друго лице; 3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от
страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя,
било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до
възникване на застрахователното събитие и 4. в други случаи, предвидени със
закон.
Константна е практиката на Върховния
касационен съд по приложението на разпоредбата на чл. 211 от КЗ (отм.),
съответна на чл. 408 КЗ, че приложението на чл. 211, т. 2 от Кодекса за
застраховането е обусловено от установяването на пряка причинно - следствена
връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в Общите условия
към застраховката, което значително с оглед интереса на застрахователя, и
настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат
предотвратени вредите от същото.
Kлаузите в Общите условия към договора,
предвиждащи като санкция за неизпълнението на изрично посочени задължения
неплащането на застрахователното обезщетение, имат силата на закон за страните,
само ако неизпълненото задължение е значително за интереса на застрахователя.
От представените по делото Общи условия към
застрахователния договор, обективиран в застрахователната полица, се
установява, че в разпоредбата на чл. 5 са установени изключените
застрахователни рискове, сред които в т. 12 е установено, че застрахователят не
покрива щети, настъпили в резултат на допусната груба небрежност.
В случая съдът намира, че са налице предпоставките
на тази норма от клаузите на Общите условия към договора за имуществено
застраховане.
В трайната и
непротиворечива практика на ВКС по приложението на чл. 211, т. 2 КЗ (отм.) e
възприето разрешението, че за да е основателен отказа на застрахователя да
изплати застрахователно обезщетение за вреди от настъпило застрахователно
събитие, не е достатъчно застрахованият да не е изпълнил свое задължение по
застрахователния договор, което е предвидено в закон или в самия договор и е
значително от гледна точка на интереса на застрахователя, а наред с това е
необходимо настъпването на застрахователното събитие и/или обема на
произлезлите от него вреди да са последица от неизпълнението на това
задължение, т. е. да съществува причинно - следствена връзка между неизпълнението
и застрахователното събитие; За да се аргументира право на отказ по чл. 211, т.
2 КЗ (отм.), не е достатъчно да се констатира простото неизпълнение от
застрахования на конкретното договорно задължение, макар и предвидено в
застрахователния договор като значимо за интереса на застрахователя, а следва
да се докаже от застрахователя, че съществува причинна връзка между договорното
неизпълнение и настъпването на застрахователното събитие, респ. че
неизпълнението е увеличило риска от имущественото увреждане или че е
препятствало доказването на вредите, респ. на обстоятелствата, при които е
настъпило събитието (в този смисъл Решение № 49/29.07.2013 г. по т. д. №
840/2012 г. на ВКС, І т. о., Решение № 105/11.07.2017 г. по т. д. № 1325/2016
г. на ВКС, І т. о., Решение № 86/18.07.2014 г. по т. д. № 2230/2014 г. на ВКС,
ІІ т. о., Решение № 2/20.05.2013 г. по т. д. № 1031/2011 г. на ВКС, І т. о., Решение
№ 140/01.08.2018 г. по т. д. № 2278/2017 г. на ВКС, І т. о.
В този смисъл е и
разрешението, дадено с Решение № 144/21.01.2021 г. по т. д. № 2365/2019 Г., Т.
К., ІІ т. о. на ВКС.
В разпоредбата на
чл. 3, ал. 1, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата
(ППЗДвП) е установено, че участниците в движението са длъжни да спазват
правилата за движение.
В чл. 13, ал. 1 Закона
за движение по пътищата (ЗДвП) е установено, че за предупреждаване на
участниците в движението за опасности по пътя, за даване на различни
предписания към тях - относно предимството, забраните, прилагането на специални
правила, действията със задължителен характер, за указване на направления,
посоки, обекти, както и за даване на различна допълнителна информация за
улесняване на участниците в движението, на пътищата се поставят необходимите пътни
знаци, допълнителни и други средства за сигнализиране.
Съгласно
разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗДвП участниците в движението съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка.
Съгласно чл. 38, т.
2, б. „б“ от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата пътен
знак група "В" установява въвеждане на забрана и отменяне на
въведена забрана.
В разпоредбата на
чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП е установено, че пътен знак В-16 установява, че е забранено
е влизането на пътни превозни средства с височина, включително и товара,
по-голяма от означената. В чл. 49, ал. 1 от ППЗДвП е постановено, че пътните
знаци за въвеждане на забрана се поставят непосредствено пред местата или
участъците от пътя, за които се отнася тази забрана.
По делото е представено писмо от Община
Пловдив, от което се установява, че към *** г. в Общинско предприятие
„Организация и контрол на транспорта“ – Община Пловдив, не е имало постъпила
информация за липсващи пътни знаци. Посочено е, че на бул. „*** – “ и бул. „***
– “, преди моста на река ***, на бул. „***“, към *** г. са поставени по един
брой пътни знаци със задължителни предписания „Г-9“ – преминаване отдясно на
знака и един брой пътни знаци, въвеждащи забрана „В-16“ – забранено е
влизането на пътни превозни средства с височина, включително и товара, по
голяма от означената, с означена височина 3, 3 метра.
Съгласно заключението на вещото лице по
допусната и приета без възражения от страните съдебно-техническа експертиза максималната габаритна височина на *** „***“,
включително тялото на климатичната система, описани от производителя е
3 647 м. Вещото лице е посочило, че тъй като окачването е въздушно,
височината на ***а е постоянна независимо от натоварването, като може да се
променя от водача при налична функция ферибот с +/- 60 до 70 мм. Експертизата е
установила, че видно от изображението от програмен продукт Google Earth Pro към
м.10.2019 г. са поставени следните пътни знаци: 1. В16 – забранено влизане на
пътни превозни средства с височина, включително и товара, по голяма от
означената, която в конкретния случай била 3, 30 м. и 2. А23 – участък от пътя
в ремонт.
Предвид така
установеното, а именно поставен преди процесния мост пътен знак, установяващ
забрана за преминаване на пътни превозни средства с височина по-голяма от 3, 30
м., и установената височина на моторното превозно средство, представляващ *** ***,
от 3 647 м., застрахованият чрез негов *** – водач, е допуснал нарушение
на чл. 6, ал. 1 ЗДвП, доколкото не е съобразил поведението си като участник в
движението с пътен знак, въвеждащ забрана. Така установеното нарушение е
допуснато при груба небрежност.
С постоянната
практика на ВКС е разяснено, че небрежността в гражданското право е неполагане
на дължимата грижа според един абстрактен модел - модела на поведението на
определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дължимата
престация /дейността/ и условията на предоставянето й /условията за
извършването й.
Гражданското право
познава две форми на вина - умисъл и небрежност, но за разлика от наказателното
право, българският граждански закон при общия модел за поведение на длъжника не
разграничава пряк и евентуален умисъл, съзнавана и несъзнавана непредпазливост.
Критерият за обосноваване на една или друга форма на вина е наличието на знание
или незнание у длъжника, че неговото поведение е противоправно. Умисъл е
налице, когато съществува знание за възникване на противоправните последици и
се желае тяхното настъпване, докато небрежността се свързва с неполагане на
дължимата грижа от страна на длъжника. Общият модел на поведение на длъжника
при изпълнение на задължението изисква полагане на грижата на добрия стопанин.
Отклонение от общия модел за дължимо поведение може да бъде направено със закон
или по взаимно съгласие между страните при спазване на забраната за ограничаване
на отговорността съгласно чл. 94 ЗЗД, която разпоредба предвижда
недействителност на уговорките, с които предварително се изключва или
ограничава отговорността на длъжника за умисъл или за груба небрежност.
В застрахователното
право в Република България формата на вина е релевантна, тъй като последиците
от неизпълнението на задълженията на застрахования са диференцирани в
зависимост от това дали застрахованият е действал умишлено или небрежно. Преди
настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен да не извършва
действия, с които увеличава поетия от застрахователя риск и да не допуска
рискът да бъде увеличен от други лица или вещи. Съгласно разпоредбата на чл.
207, ал. 1 КЗ (отм.) застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на
застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и
на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за
причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки.
Увеличаването на риска представлява създаване на по-голяма вероятност от
настъпване на застрахователното събитие.
Законодателят не е
дал легално определение на термините небрежност и груба небрежност. В теорията
и практиката се приема, че небрежност е налице тогава, когато длъжникът
несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, не е положил онази
грижа, която дължи при предоставяне на изпълнението в конкретния случай.
Грубата небрежност се различава от обикновената небрежност по степен и
представлява по-засилена форма на небрежност, изразяваща се в неполагане на
грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и
най-небрежният човек при подобни условия, неполагане на значително
по-елементарна степен на загриженост /. (така - Решение № 348/11.10.2011 г. по
гр. д. № 387/2010 г. на ВКС, ГК, ІV г. о.).
В случая
застрахованият е допуснал настъпване на застрахователното събитие при наличие
на груба небрежност, тъй като неспазване на пътните предписания, въвеждащи
забрана, може да се характеризира като неполагане на грижата, която би положил
и най-небрежният човек, и представлява допуснато от застрахования собственик
увеличение на покрития от застраховката риск – увреждане на застрахованото
имущество. Поведението на водача не е съобразено с установената забрана - при
наличие на съзнание, че управляваното от последния превозно средство е с
по-голяма височина, доколкото представлява *** за превоз на пътници, и при
наличие на препятствие на пътя – мостово съоръжение, което намалява
проходимостта за всички превозни средства и което е сигнализирано с надлежно
предупреждение за участника в движението. С така установеното поведение на
застрахования, последният е допуснал нарушение на задълженията си, установени в
чл. 17, ал. 1 от Общите условия, установяващи, че застрахованият е длъжен да пази
и поддържа застрахованото МПС с грижата на добрия стопанин. Такава грижа в
случая не е положена, доколкото е допуснато увреждането на процесното моторно
превозно средство да настъпи чрез нарушаване на правилата за движение по
пътищата, т.е. налице е груба небрежност, тъй като съобразяването с пътните
предписания би довело до ненастъпване на увредите, чието обезщетяване се
претендира в процеса.
Неизпълнението на
определени задължения, в резултат на които е настъпило застрахователното
събитие, включително грубата небрежност в поведението на застрахования, са
елемент от фактическия състав на чл. 395, ал. 4 КЗ, в който смисъл е Решение №
184 от 24.02.2016 г. по т. д. № 3092/2014 г., ТК, II т. о. на ВКС.
Следователно налице са предпоставките на чл. 408,
ал. 1, т. 3 КЗ, поради което отказът на застрахователя да заплати застрахователно
обезщетение е основателен, предвид наличие на предпоставките установени в
клаузата на чл. 5, ал. 1, т. 12 от Общите условия.
По така изложените съображения от правна
страна настоящият съдебен състав намира предявения иск за неоснователен.
С оглед изхода на правния спор в полза на
ответника и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят сторените от
него разноски. В производството по делото ответникът е доказал заплащане на
разноски за депозити за вещи лица в размер на сумата от 270 лв. В полза на
последния следва да се определи за присъждане и юрисконсултско възнаграждение,
доколкото първоначално ответникът е представляван от юрисконсулт, който е
депозирал отговор на исковата молба. Съдът определи размера на юрисконсултското
възнаграждение на основание чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ в размер на сумата от 120 лв., като съобрази
фактическата и правна сложност на делото. Следователно общият размер на
подлежащите на присъждане разноски е за сумата от 390 лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Изпълнителна агенция „Военни клубове и
военно-почивно дело“, ЕИК *********, с адрес гр. С., бул. „Цар Освободител“ №
7, против ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, осъдителен иск с правно
основание чл. 405, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 386 КЗ за заплащане на сума от 14 000
лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на
застрахователно събитие по договор за застраховка „Каско”, обективиран в
застрахователна полица № ***, а именно при пътно-транспортно произшествие на ***
г., при което настъпило увреждане на *** „***“ с рег. № ***, собственост на
ищеца.
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция „Военни
клубове и военно-почивно дело“, ЕИК *********, да заплати на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК на „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК *********, сумата от 390 лв. – разноски в първоинстанционното производство по гр.д. 7581/2020
г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ