Решение по дело №301/2020 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 октомври 2020 г. (в сила от 12 февруари 2021 г.)
Съдия: Ивайло Йосифов Иванов
Дело: 20207200700301
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                  

гр.Русе, 20.10.2020 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                               СЪДИЯ: Ивайло Йосифов

при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 301 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Община Борово, представлявана от кмета В.П., против решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане № BG05M9OP001-2.010-0188/7 от 22.05.2020 г., издадено от зам.-министъра на труда и социалната политика и ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 (ОПРЧР 2014-2020), в частта по т.2 (след депозирано допълнително уточнение на предмета на спора), с кояток, на основание чл.62, ал.3 от ЗУСЕСИФ, е определен общ размер на неверифицираните разходи от 6 886,10 лева. Същият е формиран от сумата 4 918,64 лв. – отчетени разходи по бюджетен ред 3.2. „Консултанти (фонд: ЕСФ, режим на финансиране: de minimis, допустим)“, неверифицирани на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗУСЕСИФ, включваща възнаграждения и осигурителни вноски за психолога М.Д. за отчетните месеци  април, май, юни и юли 2019 г., както и сумата 1 967,46 лева по бюджетен раздел ІІ „Единна ставка“, неверифицирана на основание чл.57, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ, представляваща надвишение над размера от 40% от допустимите преки разходи съгласно чл.55, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ вр. чл.6, ал. 1 от ПМС № 189/28.07.2016 г. и чл. 68 б, § 1 от Регламент № 1303/2013 г. В жалбата са наведени подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Наведени са и фактически твърдения за пороци във формата на акта поради липса на конкретни фактически основания за издаването му, както и посочване на конкретно правно основание. Иска се отмяната на решението в оспорената част и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне, за което да му бъдат дадени указания от съда по прилагането на закона.

Ответникът по жалбата - заместник-министърът на труда и социалната политика и ръководител на УО на ОП РЧР, чрез процесуалния си представител, взема становище за неоснователност на жалбата, развито подробно в придружителното писмо, с което преписката е изпратена в съда. По съществото на спора се позовава на съображенията, развити в писмени бележки, представени по друго дело (адм.д. № 368/2020 г. по описа на АдмС – Русе). Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева, съгласно приложен списък на разноските (л.12 от делото). Оспорва разноските на жалбоподателя, в случай, че такива се претендират, по основание и размер, включително поради прекомерност.

Съдът, като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на основание чл. 168 от АПК, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и срещу акт, който подлежи на оспорване по реда на АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

На 08.11.2018 г., на основание чл.37, ал.3 от ЗУСЕСИФ между МТСП, чрез ГД ЕФМПП, представлявано от З. Русинова – заместник-министър, в качеството на ръководител на УО на ОПРЧР, от една страна, и Община Борово, от друга, бил сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020, процедура чрез подбор на проекти BG05M9ОP001-2.010 „Развитие на социалното предприемачество“ с рег. на договора BG05M9ОP001-2.010-0188-C01. По силата на същия ръководителят на УО предоставя на бенефициента безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 99 665,30 лева по ОПРЧР 2014-2020, приоритетна ос 2 „Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване“, процедура BG05M9ОP001-2.010 „Развитие на социалното предприемачество“ за изпълнение на проект „Създаване на социално предприятие за благоустройство и озеленяване в Община Борово – БОР" (л. л.69 – 80 от преписката). Основните дейности по проекта са: 1. идентифициране и мотивиране на целевата група от 15 участника; 2. създаване и функциониране на социалното предприятие; 3. професионално обучение на лицата, които ще бъдат наети в социалното предприятие; 4. осигуряване на заетост в социалното предприятие и др. По проектното предложение на оспорващата страна в ИСУН 2020, дейност 1 „Идентифициране и мотивиране на целевата група“, изпълнявана с партньора Сдружение „Клуб Отворено общество – Русе“ следва да е поетапна и включва информационно събитие (модул 1), индивидуални консултации (модул 2): изготвяне на индивидуален профил, от който да се получи информация за областите на интереси на всяко лице, за потенциала му, трудностите при намиране на работа и др., като мотивирането на лицата от целевата група започва през третия месец на проекта и продължава седем месеца. За повишаване на мотивацията на участващите лица е предвидено на трудов договор да бъде нает психолог, който да осигури учебна програма и материали и да предостави индивидуални консултации в продължение на посочените седем месеца (модул 2). Дейността по модул 1 предвижда групово мотивационно обучение на целевата група с продължителност от 5 дни по 6 часа. В началото на 2020 г. жалбоподателят подал искане за плащане № 4 (за окончателно плащане) по проекта, към което приложил съответно технически отчет № 3 и финансов отчет № 3 и необходимите отчетни документи (л.л. 33-57 от преписката).

С цел проверка на отчетените дейности и разходи по искане за окончателно плащане № 4 през периода 30.03.2020 г. – 01.04.2020 г. била извършена проверка на изпълнението на дейностите по проекта посредством интервюта по телефон с участниците в него. Проверката установила, че по изпълнението на дейността „Идентифициране и мотивиране на целевата група“, в частта й относно провеждане на индивидуални психологически консултации, анкетираните лица заявили, че не били участвали в такива консултации в периода на отчета: февруари – юли 2019 г. Въз основа на проведените разговори не можело да се направи извод относно коректното изпълнение на дейността „Идентифициране и мотивиране на целевата група“ във връзка с реалното участие на посочените в документацията потребители в индивидуални психологически консултации. Били проведени разговори по телефон с шест от общо петнадесет идентифицирани лица. Свързването с останалите от тях било обективно невъзможно поради представени неактуални телефонни номера в таблицата с микроданни участници ЕСФ. В проведените по телефона беседи откритите лица дали следните сведения: нито едно лице не потвърждавало, че е участвало в посочения в отчетния доклад на психолога брой индивидуални консултации. Лицата Б.М. и А.П. споделили, че изобщо не били участвали в консултации с психолог. Зарка Илиева твърдяла, че е срещала психолога по проекта не повече от два или три пъти, но в никой случай това не е било, както било посочено в доклада – в продължение на двадесет и четири срещи. М.М. и П.М. разказали, че са се срещали с психолога няколко понеделника през месеците януари и февруари 2019 г. Тези срещи били в група, заедно с другите участници. Отричали да са се срещали самостоятелно с психолога след края на груповите срещи, който бил през месец февруари. Н.И. също споделила, че е срещала психолога не повече от 3 или 4 пъти, като това били групови срещи, на които присъствали всички участници. Тя също била категорична, че не е участвала в посочените в доклада на психолога единадесет броя срещи.

С писмо рег.№ от ИСУН BG05M9OP001-2.010-0188-C01-M042 от 01.05.2020 г. (л.81-82 от преписката) на жалбоподателя било указано, че следва да извърши корекция в подаденото искане за окончателно плащане като промени посочените в отчета начални и крайни дати на отчетния период, който следва да е 11.06.2019 г. до 31.12.2019 г. Изискано е също така да се представят отново отчетните доклади на психолога М.Д., вече с положен саморъчен подпис, а предвид събраната информация от телефонните разговори с участниците в проекта, и обяснения от жалбоподателя-бенефициер. В отговор от 08.05.2020 г. (л. 83-85 от преписката) от Община Борово било посочено, че интервюираните участници е възможно да не са разбрали задаваните им по телефона въпроси, като част от тях, предвид икономическата им ситуация, проявявали неправилна преценка и дори реваншизъм, поради факта, че не били включени в последваща осигурена заетост. Извършената работа от психолога при проведените индивидуални срещи била надлежно описана в отчетите за дейността му. Посочени са и конкретни примери за ползотворна дейност на психолога с определени участници, част от които не са сред анкетираните.

На 22.05.2020 г. ответникът по жалбата издал решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане № BG05M9OP001-2.010-0188/7 от 22.05.2020 г., с което от общо поисканата за изплащане сума от 59 092,75 лв. верифицирал разходи за 52 206,65 лв. като отказал да верифицира разходи в общ размер на 6 886,10 лева. Размерът на неверифицираните разходи е формиран от сумата 4 918,64 лв. – отчетени разходи по бюджетен ред 3.2. „Консултанти (фонд: ЕСФ, режим на финансиране: de minimis, допустим)“, включваща възнаграждения и осигурителни вноски за психолога М.Д. за отчетените месеци – април, май, юни и юли 2019 г., както и сумата 1 967,46 лева по бюджетен раздел ІІ „Единна ставка“ неверифицирана на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ, представляваща надвишение над размера от 40% от допустимите преки разходи. Това решение за верификация е предмет на оспорване в настоящото производство, в частта на неверифицираните разходи. В същото административният орган е обсъдил подробно и приел за неоснователни всички развити от страна на Община Борово доводи.

Оспореният акт е съобщен на жалбоподателя чрез ИСУН на 22.05.2020 г. (л.85 от преписката), а жалбата срещу него е депозирана чрез административния орган като е изпратена по куриер на дата 04.06.2020 г. (л. 2 от делото). В жалбата допълнително се възразява срещу начина на извършване на проверка „по телефон“, който не бил регламентиран като способ за проверяване на данни от проект. Същевременно имало отчет за дейности на лицето, наето по проекта (психолога М. Д.), в който били подробно отразени всички проведени индивидуални срещи с психолога. Освен това 26.08.2019 г. от Н. Н. и Г. С. – представляващи МТСП, ГД ЕФМПП, УО на ОПРЧР, била извършена проверка на място като към този момент не били констатирани пропуски и нарушения – в изготвен протокол за проверката била вписана констатацията, че има изготвени индивидуални профили на всяко лице, присъствена форма за явяване на консултациите, присъствени списъци на участниците и протоколи от проведени индивидуални консултации. Предвид това бенефициентът твърди, че в случая не липсва основание за неверифициране на процесните разходи.

Пред съда ответната страна представя писмени доказателства относно трудовото правоотношение на психолога по проекта – М. Д., заплатеното й трудово възнаграждение и осигуровки за сметка на работодателя, а към преписката са представени отчет за дейността на М. Д. за процесния период м. април – м. юли 2019 г. относно работата й по проекта. По делото, макар и да не е налице изрично изявление в тази връзка от жалбоподателя, с оглед наведените възражения, не е спорен размерът на изплатените на психолога трудови възнаграждения и осигурителни вноски за процесния период за работата й по проекта, по-конкретно за проведени индивидуални консултации.

Представен е и Доклад до ръководителя на УО на ОПРЧР № BG05M90P001-2.010-0188/4 от 22.05.2020 г. за извършена през април 2020 г. проверка по проекта (л. 36 от делото). По преписката липсват изготвени протоколи, в които да са обективирани сведенията, получени при проведените телефонни разговори с лицата, посочени в оспореното решение – част от целевата група, участвала в проекта. Представени са писмени доказателства във връзка с участието на посочените в оспореното решение лица в процесния проект – декларации, изготвени от психолога отчети за проведени от него групови и индивидуални срещи с тези лица и др.

Не е спорно, че на 26.08.2019 г., преди издаване на решението за верификация на постъпило искане за междинно плащане, е била извършена проверка на място по договор BG05M9ОP001-2.010-0188-C01. Проверката била извършена от служителите Н. Н. и Г. С.. При нея са били предоставени всички документи, вкл. и такива относно провеждани консултации – групови и индивидуални, от психолога М. Д.. При тази проверка на място са били проверени, на работното им място по време на работния процес, три лица – крайни бенефициенти от целевата група от общо 15 човека, но към този момент с тези лица не е бил провеждан целенасочен разговор относно видовете и броя психологически консултации, в които са участвали. Било е заявено само, че са се срещали с психолога и са провеждали разговори.

От показанията на психолога М. Д. се установява начина, по който са били провеждани груповите и индивидуалните срещи с лицата от целевата група. Същата сочи, че първо са били провеждани груповите занимания, след които и индивидуалните срещи, понякога индивидуални срещи са били провеждани и през почивките. Груповите занимания и индивидуалните консултации били провеждани в една и съща зала. Според психолога лицата, с които е работела, са възприемали разговорите, които е водела с всеки един от тях поотделно като личен контакт. Свидетелката заявява, че не може да си спомни колко точно индивидуални срещи е провела с всяко едно от посочените в оспореното решение лица, но е категорична, че не са били само 3-4. Заявява, че когато е провеждала индивидуалните срещи не е проверявала самоличността на лицето, с което работи – лицата си казвали имената в началото на груповата работа и впоследствие тя запомняла как изглеждат. Заявява, че с оглед изминалото време, не може да си спомни визуално участниците в проекта.

Св.Н. заявява, че, във връзка с искане за окончателно плащане с период 11.06.2019 г. – 31.12.2019 г., извършила анкета по телефона общо на 6 лица. При телефонния разговор попитала всяко едно от тях за имената му, те потвърдили самоличността си, тогава тя се представила и ги попитала дали са запознати с проекта на Община Борово за създаване на социално предприятие „Бор“. Те потвърдили, че са запознати. Тогава тя им задала въпроса дали са участвали в консултации с психолог. Лицата отговорили различно. По-голяма част твърдели, че са имали няколко срещи с психолог и че било през зимата, но отричали провеждането на индивидуални консултации. При телефонните разговори обяснили, че груповите срещи били в зала, в която присъствали всички и всеки поотделно е водел разговор с психолога отстрани в същото помещение.

В оспореното решение е посочено, че при проведен телефонен разговор с лицата Б.М. и А.П., същите заявили, че изобщо не са участвал в консултации с психолог. При разпита на св. Б.М. в съдебно заседание на 03.09.2020 г., той категорично заявява, че никой не му се обаждал по телефона във връзка с проект на Община Борово. Посочва, че телефонният му номер е **********. По отношение на това лице по делото са представени писмени доказателства – декларация от 20.12.2018 г. относно включването на лицето в дейности по проект BG05M9ОP001-2.010-0188-C01Създаване на социално предприятие за благоустройство и озеленяване в Община Борово – БОР“, в която е посочен различен телефонен номер -  **********. Свидетелят заявява, че в края на февруари, началото на март 2018 г., присъствал на групова среща с психолог. Свидетелят разпознава присъстващата в залата М. Д. като психолога, който им преподавал. Описва и къде и как са протичали срещите – те се провеждали в зала в сградата на общината като свидетелят отрича с него да са били провеждани индивидуални консултации.

Св. А.П. твърди, че действително служители на ответника й са се обаждали по телефона, за да я попитат дали е участвала в процесния проект. П. отрича категорично да е участвала в проекта, организиран от Община Борово и да е присъствала на каквито и да било срещи с психолог. При проведената в същото съдебно заседание – 03.09.2020 г. очна ставка със св.Д. се оказва, че двете взаимно не се познават. П. твърди, че е попълвала някакви формуляри в общината, но според нея това били формуляри „по програма за възрастни с над 90% инвалидност“.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Оспореният акт е издаден от компетентен орган – по арг. от чл. 60, ал. 1, във връзка с чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 4, т. 7 от Устройствения правилник на МТСП, приет с ПМС № 266 от 10.11.2009 г., министърът на труда и социалната политика управлява програми и проекти в сферата на своята компетентност, финансирани от предприсъединителните и структурните фондове на Европейския съюз и от други международни финансови институции и донори. В рамките на своята компетентност, със заповед № РД 01-268 от 04.04.2018 г., Министърът на труда и социалната политика е оправомощил Зорница Русинова – заместник-министър на труда и социалната политика да изпълнява функциите на ръководител на Управляващия орган на ОП РЧР 2014-2020 в посочения в заповедта обхват (л. 11 от делото).

Решението е издадено в законоустановената писмена форма. При проверка по задължителното съдържание на административния акт, визирано в чл.59, ал.2 от АПК, съдът намира, че в конкретния случай изискванията на посочената норма са изпълнени, включително и по отношение на фактическите и правни основания за постановяването на акт. В оспореното решение като фактическо основание са посочени обстоятелствата, установени при проверката, извършена по постъпилото искане за окончателно плащане, като са обсъдени и дадените от общината обяснения по констатираните факти, които най-общо се свеждат до недоказаност на извършени от психолога по проекта индивидуални консултации с участниците в отчетния период. От правна страна в решението си административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от ЗУСЕСИФ, както и на относимите за всеки отделен неверефициран разход норми на чл. 57, ал.1, т.3 и т.4 от ЗУСЕСИФ и чл.6, ал.1 от ПМС № 189/28.07.2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014 – 2020 г. Така в оспореното решение са изложени фактически и правни основания, като съответствието на фактическите основания, както с действителността и доказателствата по преписката, така и с правните основания към които са подведени е въпрос на материалната законосъобразност на акта, а не на неговата форма.

Съдът намира, че при издаване на оспорения акт административният орган не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, а материалният закон е приложен правилно.

С подаването на искане за окончателно плащане по проекта жалбоподателят е стартирал процедура по верифициране на исканите за плащане разходи по реда на чл. 62, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, според който междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Управляващият орган извършва плащането в 90-дневен срок от постъпване на искането за плащане на бенефициента. Съгласно чл. 62, ал. 3 от ЗУСЕСИФ, на което правно основание е издадено и оспореното решение, управляващият орган извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане, и на проверки на място, когато това е приложимо.

От данните по делото е видно, че в настоящия случай по отношение на депозираното от жалбоподателя искане за окончателно пращане не е извършвана проверка на място. Такава действително е провеждана, но по повод предходно искане за извършване на междинно плащане. В същото време обаче административният орган е извършил предвидената в цитираната норма проверка на документите, представени към искането за плащане. Законът не урежда вида на тези проверки и начина за извършването им, както и специфични процедури, които да бъдат следвани. В този смисъл административният орган може, с всички допустими от закона (в случая АПК, доколкото производството пред УО на ОПРЧР е административно) средства, да извърши проверка на обстоятелствата, за които бенифициерът е представил изискуеми доказателства.

Данните по делото безпротиворечиво сочат, че проверката на представените от жалбоподателя документи с искането за окончателно плащане е извършена чрез събиране на сведения от анкетирани по телефон лица, част от целевата група, участвала в проекта.

Съгласно разпоредбите на чл.46, ал.3 от АПК е допустимо да се получават сведения от неучастващи в административното производство лица, когато това е нужно за изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за производството и те не могат да бъдат установени по друг начин (освен чрез сведенията, получени от тези лица) и по телефона, ако няма основания за съмнение в самоличността на лицата, които ги дават. Получените по този начин сведения следва да бъдат записани и подписани от органа или служителя пред когото са дадени, по аргумент от чл.44, ал.3 от АПК, в която разпоредба не се определя изрично причината, поради която сведенията не могат да бъдат дадени писмено от самото лице. Следователно удостоверяването на събраните сведения и приобщаването им като доказателствен материал по преписката следва да се извърши от органа или служителя, пред когото тези устни сведения (вкл. по телефон) са дадени, чрез записване и обозначаване на името и длъжността на служителя, а когато са дадени лично от лицето пред органа и служителя (какъвто не е настоящия случай) и с подпис на самото лице.

В настоящия случай липсват съставен протокол или друг документ, в който да бъдат обективирани събраните от административния орган устни сведения от участниците в проекта, което безспорно съставлява процесуално нарушение. Съдът намира обаче, че това процесуално нарушение не е съществено, който извод се налага по аргумент от разпоредбата на чл.171, ал.1, изр.първо от АПК. Тя предвижда, че доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Съдът може да разпита като свидетели лицата, дали сведения пред административния орган, и вещите лица само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено. Per argumentum a contrario (по аргумент от противното) нередовно събраните в хода на административното производство доказателства не обвързват съда, но липсва и пречка съдът да събере същите доказателства в хода на съдебното производство по надлежния ред.  По отношение на дадените пред административния орган сведения съдът може да разпита същите лица като свидетели, което той може да направи дори и когато сведенията формално са събрани редовно, но например се съмнява в тяхната достоверност.

В хода на настоящото съдебно производство съдът е разпитал част от анкетираните по телефона лица, както и извършилия анкетирането служител, като всички свидетелски показания установяват твърдяните от административния орган факти, а именно, че срещи с психолог са били проведени през зимата на 2019 г., като срещите са били групови и не се потвърждава провеждането на индивидуални срещи, още по-малко пък в посочения в отчетите брой. Дори и от показанията на св. Б.М., който отрича да е бил интервюиран от служител на МТСП и сочи различен телефонен номер от посочения в отчетните документи, също се установява, че свидетелят е посетил единствено групови срещи със св.Д. и то само за три дни за около 2-3 часа преди обяд.

Съгласно чл. 57, ал. 1, т. З от ЗУСЕСИФ разходите по проектите се считат за допустими, ако са за реално извършени услуги. В случая, макар да е отчетено с изискуемите документи извършването на изключително многобройни индивидуални психологически консултации с 15-те участници по проекта, тяхното реално извършване не се потвърждава от самите участници. Следва да се обърне внимание, че дори и тези от тях, които заявяват, че все пак са се срещали с психолога, макар и в група, посочват, че тези срещи са били само в зимните месеци – февруари и март. Т.е. дори и тези участници фактически отричат да са провеждани индивидуални консултации с психолога в отчетния период (м. април – м. юли 2019 г.). Освен това, според показанията на св.Д. – психолога по проекта, чиято дейност е обект на проверка, първо са се провеждали групови консултации и след това индивидуалните срещи с участниците като груповите консултации са започвали около 10 часа. В същия смисъл, относно наличието на групови срещи и началния им час, са и показанията на св.М.. В същото време обаче отчетената от психолога дейност е съобразно график, в който са отразени единствено индивидуални срещи и то започващи от 8 часа (първоначално целодневно, а в последствие само до обяд, когато психологът е преназначен на 4 часов работен ден).

Всичко изложено до тук сочи, че действително липсват безспорни доказателства за реалното извършване от психолога по проекта на индивидуални консултации с участниците в отчетния период, при което разходите за възнагражденията и осигурителни му вноски за този период не отговарят на изискването за допустимост на разходите по чл.57, ал.1, т.3 от ЗУСЕСИФ. Именно на това основание правилно административният орган е достигнал до решаващия извод, че тези разходи, в общ размер на 4 918,64 лева, не следва да бъдат верифицирани.

Остатъкът от неверифицираната сума в размер на 1 967,46 лева представлява част от разходите по „единна ставка“, чийто размер нормативно е определен като процент (40%) от допустимите преки разходи за персонал, т.е. пряко зависи от верифицираните преки разходи за персонал. При корекция на тези преки разходи чрез намаляването им, какъвто е коментирания до тук случай с разходите за възнаграждение и осигурителни вноски на психолога по проекта, и разходите по „единна ставка“ следва да бъдат коригирани като бъдат определени до размера от 40% от верифицираните преки разходи за персонал. Надвишението над този размер на разходите по „единна ставка“ представлява разходи, за които не е изпълнено условието на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ – да са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство, в случая да са съответстващи на чл. 6, ал. 1 от ПМС № 189/28.07.2016 г., доколкото ставката от 40% би била приложена върху неверифицирани преки разходи.

В обобщение на всичко посочено съдът намира, че оспореното решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане, в частта му за неверифицираните от УО разходи, представлява валиден и законосъобразен административен акт. При липсата на отменителни основания подадената от Община Борово жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски по делото от страна на ответника, съдът намира че същата следва да бъде частично уважена като жалбоподателят бъде осъден да заплати на ответната страна сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр.чл.144 от АПК и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. С оглед липсата на особена фактическа или правна сложност на делото и провеждането му в три съдебни заседания, на две от които е присъствал процесуален представител на ответника, както и предвид отсъствието на депозирано писмено становище по делото (налице е позоваване на писмено становище по друго, макар и сходно дело), съдът счита за неоснователна претенцията на ответника за присъждане на максималния регламентиран размер за юрисконсултското възнаграждение по чл.25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Следва изрично да се отбележи, че в конкретния случай въобще не са налице предпоставките за увеличаване на това възнаграждение с 50% на основание чл. 25, ал.2 от същата наредба, какъвто размер всъщност се претендира от ответника. По делото не са провеждани повече от три заседания, а и материалния интерес от оспорването на административния акт възлиза на 6 886,10 лева, т.е. под 10 000 лева. По делото са ответникът е направил и разходи за призоваване на свидетели в размер на 20 лева, които обаче не се са били включени в представения списък по чл. 80 от ГПК вр. чл. 144 АПК, чрез който е определен и обема на претенцията за разноски, поради което не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Борово, представлявана от кмета В.П., против решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане № BG05M9OP001-2.010-0188/7 от 22.05.2020 г., издадено от заместник-министъра на труда и социалната политика и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020, в частта по т.2, с която, на основание чл.62, ал.3 от ЗУСЕСИФ във вр. чл.57, ал.1, т.3 и т.4 от ЗУСЕСИФ, е определен общ размер на неверифицираните разходи от 6 886,10 лева.

ОСЪЖДА Община Борово, представлявана от кмета В.П., да заплати на Министерство на труда и социалната политика сумата от 100 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                   СЪДИЯ: