РЕШЕНИЕ
№ 132
гр. Исперих, 20.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Димитринка Ем. Купринджийска
при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. САПУНДЖИЕВА
като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско
дело № 20233310100623 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 422 от ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба вх.№2885/29.08.2023 г. от
„Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, срещу Й. А. И., ЕГН:
**********, като моли съда да постанови решение, с което, да признае за
установено, че ответникът, в качеството му на потребител на ВиК услуги,
които се отчитат по партида с абонатен номер 2235459, му дължи сума в
размер на 559.68 лв., представляваща сбор от главници за ползвани и
незаплатени В и К услуги за периода от 09.04.2021г. до 08.03.2023г. на адрес
гр.Д., бул.“Съединение“ бл. 6, вх. В, ап. 34; сума от 52.74 лв., представляваща
сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода от 12.06.2021г.
до 03.04.2021г., както и законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.04.2023 г. до датата на
окончателното плащане, за които суми е издадена заповед от 19.05.2023 г. за
изпълнение на парично задължение по ЧГД № 356/2023 г.
Твърди се, че ответникът е клиент на ищцовото дружество във връзка с
доставка на В и К услуги за имот на адрес: гр.Д., бул.“Съединение“ бл. 6, вх.
В, ап. 34. Ползваните услуги се отчитали по партида с абонатен номер
2235459, като тези облигационни отношения били регламентирани в Общите
условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор.
За процесния период ответникът не бил изпълнил задълженията си да заплаща
предоставените му и ползвани от него В и К услуги в сроковете, посочени във
фактурите, с което е нарушил разпоредби те на чл. 5, т. 6 и чл. 33, ал. 2 от ОУ.
По този повод ищцовото дружество предприело постъпки и по реда на чл.410
от ГПК се снабдило със Заповед за изпълнение на парично задължение за
същото вземане по ч.гр.д.№ 356/2023 г. по описа на РС - Исперих. Поради
1
обстоятелството, че заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК и
по указание на съда, ищецът депозира в срок настоящия иск за установяване
на вземането си.
Претендират се разноските по заповедното производство и в настоящото
производство, включително и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание за ищеца се явява юрисконсулт Пламенка Василева,
която поддържа исковата молба и излага допълнителни съображения.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Й. А. И. представя писмен отговор
чрез служебно назначения й особен представител адв.В. Ц. от АК – Разград,
като счита исковете за допустими, а по основателността им ще се произнесе
след събиране на доказателствата. Възраженията му са свързани с неяснота
относно приложението на чл. 25, ал. 2 от Общите условия от страна на ищеца
по отношение на дължимите от Й. И. суми, т.е. дали същите са били
разпределени на другите потребители на етажната собственост и съответно
заплатени от тях. В тази връзка моли да се постави въпрос на вещото лице в
случай, че бъде допусната исканата от ищеца ССчЕ. Освен това прави искане
ищецът да представи доказателства в първото по делото с.з. в случай, че
ищцата е заплатила дължимата сума, предмет на настоящата претенция, както
и да представи доказателства дали цитираните в исковата молба фактури са
били връчени на ответницата. Не възразява срещу направените
доказателствени искания от ищеца и заявява, че ще се ползва от
представените писмени доказателства.
В съдебно заседание ответникът не се явява. Особеният представител
адв.В. Ц. поддържа писмения отговор и моли за решение, съобразно
събраните по делото доказателства и закона.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното: Ищцовото дружество
„Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, в качеството си на ВиК
оператор, съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги ( ЗРВКУ) и приложените по делото Решение № Ц-
46/30,12,2020 г., Решение № БП-Ц-13/29,06,2022 г. и Решение № Ц-
32/30,12,2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, предоставя В
и К услуги на потребителите.
Видно от представената справка за недобора на частен абонат от
21,08,2023 г. и констативен протокол от 10,01,2024 г. на името на Й. А. И. има
открита партида като клиент на ищцовото дружество с кл.№ 2235459 за
предоставяне на В и К услуги за обект с абонатен № 2235459 и адрес на
потребление: гр.Д., бул.“Съединение“ бл. 6, вх. В, ап. 34. Съгласно
приложения НА за продажба на недвижим имот №91, том 22, рег.№ 702, дело
№ 110 от 2009 г. на Нотариус Александър Никитов, рег. № 226 на НК,
ответницата е собственик на недвижимия имот, находящ се на посочения по-
горе административен адрес.
Според чл. 5 т. 6 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от В и К оператор (ОУ) потребителите са длъжни да заплащат
ползваните В и К услуги в срок, което ответницата не е направила.
Разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ОУ уточнява, че услугите се заплащат в 30-
дневен срок след датата на фактуриране, като след изтичане на срока абонатът
изпада в забава.
Съгласно описаните фактури в Таблица № 1 задълженията по партида с
абонатен № 2235459 (неразделна част от исковата молба) и в справката за
недобора на частен абонат, изследвани и в заключението по назначената по
2
делото съдебно-икономическа експертиза, през периода от 09.04.2021 г. до
08.03.2023 г. ищцовото дружество е доставяло за посочения обект на
потребление В и К услуги на обща стойност от 559.68 лева. Експертизата
установява, че цитираните фактури са относими към периода на исковата
претенция и по тях не са извършвани плащания от страна на ответника след
завеждане на исковата молба. Според експертното заключение размерът на
мораторната лихва върху главницата, изчислена за претендирания от ищеца
период - от 12,06,2021 г до 03.04.2023 г., възлиза на 52.74 лева. Вещото лице е
посетило адреса, съвместно с представител на ищцовото дружество и е
установило, че показанието на водомера в жилището е 458. В експертизата се
посочва и че след направена справка в счетоводството на дружеството е
установила, че няма разпределение на дължимите суми от ответницата между
останалите потребители на етажната собственост. Вещото лице допълва в с.з.,
че през процесните месеци не отчетена разлика между общия водомер на
сградата и сбора от индивидуалните водомери, поради което и няма
извършено разпределение между абонатите.
Поради неплащане в срок от страна на ответника на обсъдените по-горе
парични задължения за предоставени В и К услуги, ищцовото дружество
предприело постъпки и със Заявление сезирало заповедно производство по
ч.гр.д.№ 356/2023 г. по описа на РС - Исперих, по което и по реда на чл. 410 от
ГПК се снабдява със Заповед № 184 от 19.05.2023 г. за изпълнение на парично
задължение.
Поради обстоятелството, че заповедта е връчена при условията на чл. 47
ал. 5 ГПК и по указание на съда, ищецът депозира в срок настоящия иск за
установяване на вземането си.
След депозиране на исковата молба ищецът е изпратил покана за
доброволно изпълнение от 09,01,2024 г. до ответницата, с която я е уведомил,
че дължи обща сума 4747.73 лв. за периода от 08.07.2016 г. до 09.01.2024 г.,
включващо и процесните вземания, но отново не е последвало плащане.
В производството по делото ищцовото дружество е направило съдебни и
деловодни разноски в общ размер на 850.00 лева, от които – 75.00 лева -
доплатена ДТ при завеждане на установителния иск, 300.00 лева – заплатено
възнаграждение на вещото лице по назначената съдебно-икономическа
експертиза, 400.00лв – възнаграждение на особен представител, 50.00лв.
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, 25.00 лв. ДТ в
ЗП. Претендира и възнаграждение за юрисконсулт на основание чл. 78, ал. 8 от
ГПК, във връзка с чл.25, ал. 1, във вр. с чл. 26а Наредба № 4/2006г. за
заплащане на правната помощ в размер на 300.00 лв.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи: Предявеният иск за установяване на парично
вземане е допустим и намира правното си основание в разпоредбата на чл.
422, ал. 1 ГПК. Същият е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, при
спазване указанието на РС - Исперих по ч.гр.д. № 623/2023 г. по описа на съда,
дадено към заявителя и ищец в настоящото производство. При условията на
чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК –
10.04.2023 г.
Разгледан по същество искът е основателен.
Установените по делото фактически обстоятелства сочат, че Й. И. е
клиент на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД за дом, находящ се в
гр.Д., бул.“Съединение“ бл. 6, вх. В, ап. 34. Действително в хода на съдебното
3
дирене не са представен доказателства относно сключен между ищеца и
ответницата индивидуален договор, но по делото са налични достатъчно
писмени доказателства, че Й. И. е ползвател на предоставените В и К услуги
от ищцовото дружество за имот, който е нейна собственост и е поела изцяло
правата и задълженията на клиент на „Водоснабдяване и канализация –
Варна“ ООД. В този смисъл са двата констативни протокола 15,05,2019 г. за
подмяна на водомер и от 10,01,2024 г. за проверка на показанията на водомер,
които са подписани от роднина на титуляра Й. И.. При това положение за съда
се налага извода, че между страните е сключен договор за доставка и
потребление на В и К услуги за посочения адрес при действието на
цитираните ОУ, с всички произтичащи от това права и задължения и за двете
страни.
В качеството си на клиент, на ответницата са били доставяни В и К
услуги от ищеца, но тя не е изпълнила своевременно задълженията си за
заплащане на дължимите суми в сроковете, уговорени между страните,
поради което е възникнала изискуемост на цялото задължение, ведно с
дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на
вземането. Тези обстоятелства се установяват по категоричен начин от
заключението на извършената по делото съдебно-икономическа експертиза,
което съдът възприема изцяло като неоспорено, компетентно и обосновано.
При спазване правилата за разпределяне на доказателствената тежест
(чл.154, ал.1 от ГПК), в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил
паричното си задължение към ищеца, като е заплатил задълженията си или са
настъпили други правопогасяващи задължението му обстоятелства. Същият
не е сторил това, като не ангажира пред съда ползващи го и допустими според
закона доказателства, установяващи изпълнение на задължението му за
плащане на претендираното от него парично задължение /заплащане на
стойността на потребените В и К услуги/.
Съобразено с установените по делото обстоятелства, задълженията по
процесните фактури се явяват доказани до размера на претендираните 559,68
лв., поради което искът следва да бъде уважен изцяло.
Като обусловен от изхода на главния иск, основателен и доказан се явява
и аксецорния иск за мораторна лихва за периода от 12,06,2021 г. до 03.04.2021
г. в размер на 52.74 лв.
Такова обезщетение, в размер на законната лихва върху главницата, се
следва и за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 10.04.2023 г., от който момент се
счита предявен и искът за установяване на вземането до окончателното му
изплащане.
При горния изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищцовото дружество направените от него разноски в настоящото
производство и по ч.гр.д. № 356/2023 г. (съобразно т. 12 от ТР 4/2013 от
18.06.2014г. на ВКС), съразмерно на уважената част от исковете в общ размер
на 1100.00 лв., включващи и юрисконсултско възнаграждение в размер на
300.00 лв.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 от ГПК, по
4
отношение на Й. А. И., ЕГН: **********, от гр.Д., че същата, в качеството й
на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер
2235459, дължи на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК
*********, представлявано от инж.Веселин Русев – управител, сума в размер
на 559.68 (петстотин петдесет и девет лв. И 68 ст.) лева, представляваща
сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от
09.04.2021г. до 08.03.2023г. на адрес гр.Д., бул.“Съединение“ бл. 6, вх. В, ап.
34; сума от 52.74 (петдесет и два лв. И 74 ст.) лева, представляваща сбор от
обезщетения за забава върху тези главници за периода от 12.06.2021г. до
03.04.2021г., както и законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.04.2023 г. до датата на
окончателното плащане, за които суми е издадена заповед от 19.05.2023 г. за
изпълнение на парично задължение по ЧГД № 356/2023 г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Й. А. И., ЕГН: **********,
ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК
*********, представлявано от инж.Веселин Русев – управител, сумата от
1100.00 (хиляда и сто) лева – направени разноски в настоящото
производството и по ч.гр.д.№ 356/2023 г. по описа на РС – Исперих,
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на съдебното решение, препис от него да се приложи
по ч.гр.д.№ 356/2023 г. на РС - Исперих с оглед на правните последици по чл.
416 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
5