Р Е Ш Е Н
И Е
Гр.София,
… август 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Габриела Владова, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№3560 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство почл.68,
ал.3 вр. с чл.66, ал.6 ЗБН.
В СГС е постъпило възражение, подадено
от А.М.К., ЕГН **********, чрез адв. М.Ч., с което се
обжалва решение № ЗБН 66-377/15.01.2016г. на синдика на „К.Т.Б.“ /КТБ/ АД(н), с
което е оставено без уважение възражението на кредитора К. относно размера на
вземанията, с кото е включен като кредитор в
производството по несъстоятелност на банката.
Твърди, че решението на синдика е
незаконосъобразно и това е така, тъй като с него е прието, че е налице валидно
извършено прихващане във връзка с договор за встъпване в дълг от 30.05.2014г.
до размер на сумата от 420 000лв., в задължението на „А.“ ЕАД по договор
за банков кредит от 29.04.2009г., изменен с последващи
анекси, който това дружество е сключило с „КТБ“ АД(н).
Твърди, че тази теза не съответства на
фактите по случая защото не може да се приеме, че банката е приела за погасени
задълженията на това дружество с вземанията на К.. Изявлението за прихващане не
е извършено в изискуемата от закона форма с нотариална заверка на подписа,
банката не е одобрила съглашението за встъпване в дълг и липсват от нейна
страна каквито и да е изявления по смисъла на чл.101 ЗЗД. „КТБ“ АД(н) не е
отразила в счетоводните са записвания извършеното прихващане. Фактът, че това
прихващане не е признато от банката се извлича и от това, че същата е предявила
вземанията си срещу дружеството, произтичащи от договора за банков кредит, въз
основа на която е образувано т.д.№6036/2014г. по описа на СГС, 6-2 състав, в
производството по несъстоятелност на това дружество.
Ищецът твърди, че договорът за
встъпване в дълг е антидатиран, тъй като в него е
посочена лична карта на К. с дата на издаване, различна от действителната.
Твърди, че банковите наличности по
неговите сметки, към 31.08.2015г., в „КТБ“ АД(н) са непроменени.
Твърди, че договорът за встъпване в
дълг от 30.05.2014г. е прекратен едностранно. Твърди, че поради това, че този
договор не е одобрен от кредитора- банка, то същият има характеристиките на
договор в полза на трето лице, тъй като прихващане не е извършено, но дори и са
се приеме, че такова е осъществено, то същото е недействително по смисъла на
закона.
Твърди, че другият аргумент на синдика,
относно размера, е свързан с това, че настоящият ищец не бил оспорил размера на
вземането си, в контекст на размера на гаранцията, подадена за изплащане към
ВГВБ, което е обстоятелство ирелевантно към настоящия
спор и това е така, тъй като, за да бъде аргумент за постановения отказ в тази
насока, то би следвало да е получено изрично уведомление в този смисъла, а
такова не е получавано от ищеца. Липсват мотиви, дори и да се приеме наличие на
прихващане със сумата от 420 000лв., защо е включен като кредитор с
вземане само от 4 397,67лв., при общо размер на вземането от
448 433,83лв., тъй като очевидно се формира разлика от 24 036,16лв., която също не е призната.
Моли съда, след като съобрази
изложеното, да приеме, че възражението е основателно и ищецът бъде включен в
списъка на приети вземания с вземане в размер на 448 433,83лв.
В срока за отговор на подаденото
възражение синдикът на „КТБ“ АД(н) е депозира такъв под вх.№
96694/18.07.2017г., с който оспорва допустимостта на възражението и моли съда
да го остави без разглеждане, тъй като е налице отправено искане към съда,
което не отговаря на изискванията на закона.
В условие на евентуалност моли съда,
ако приеме възражението за допустимо, да отхвърли същото като неоснователно.
В тази насока излага следното:
Твърди, че на 19.11.2014г. в
деловодството на „КТБ“ АД(н) е постъпило уведомление за встъпване в дълг
вх.№12047, подадено съвместно от „А.“ ЕАД, ЕИК ******* и А.К., с което банката
е уведомена, че във връзка със съществуващи договорни отношения между тези две
лица, е сключен договор за встъпване в дълг, по силата на който К. встъпва в
дълга на „А.“ ЕАД към банката, възникнал по силата на договор за кредит от
29.04.2009г. до размер на сумата от 420 000лв., която е налична по три
броя банкови сметки, посочени във възражението на К.. С отправеното уведомление
под вх.№12047 е направено и изявление за прихващане от страна на „А.“ ЕАД, ЕИК *******
и искане за предсрочно погасяване на банковия кредит до размер на сумата от
420 000лв. Тази сума е блокирана по сметката на ищеца за целите на
извършеното прихващане и встъпване в дълг.
Тъй като на ищеца е изплатена сумата
от 196 000лв. от ФГВБ и с оглед встъпване в дълга и извършеното
прихващане, ищецът е приет в списъка на кредитори с вземане в размер на
4 397,67лв., с поредност на удовлетворяване по
чл.94, ал.1, т.4 ЗБН и е включен в първата частична сметка със сума за
удовлетворяване от 497лв.
Ответникът твърди, че въз основа на
договора за встъпване в дълг и извършеното прихващане, е налице извършено
разпореждане, поради което ищецът към настоящия момент, няма качество на
вложител по смисъла на ЗБН.
Ищецът е разполагал с възможността да
предяви вземането си под условие в срока по чл.63, ал.1 ЗБН, но в този срок от
негова страна не е постъпвала молба в предвидената от закона писмена форма. Ето
защо ответникът твърди, че правото на ищеца да иска включване на процесните вземания под условие е преклудирано
с изтичане на срока по чл.63, ал.1 ЗБН.
Ищецът не е предявил и установителен иск, съгласно нормата на чл.65, ал.1 ЗБН, в
срока до 22.04.2016г. относно вземанията си спрямо банката.
Твърди, че извършеното прихващане е
породило своя ефект в правната сфера на насрещните страни по тази сделка и той
не зависи от осчетоводяванията, които банката е направила. Този факт се
потвърждава и това, че действителността на извършените прихващания е атакувана
от синдика на банката по реда на чл.59 ЗБН и за което е образувано
т.д.№1436/2017г. по описа на СГС, ТО, 6-18 състав, но каквото и да е
произнасянето на съда по относителната недействителност на извършеното
прихващане, то няма да повлияе върху неговия погасителен ефект.
Ответникът твърди, че важен за
настоящия спор е и текстът на чл.4, ал.1 ЗБН, съобразно който масата на
несъстоятелността служи за удовлетворяване на всички кредитори относно
вземания, които са възникнали до датата
на решението за откриване на производството по несъстоятелност – 22.04.2015г.
Поради извършените от ищеца разпоредителни сделки- встъпване в дълг и
прихващане, то вземане в посочения размер от ищеца, в неговия патримониум към тази дата не е налично, поради което ищецът
няма качество на кредитор на банката.
Не се установява договорът за
встъпване в дълг да е прекратен и този факт да е достигнал до банката, но дори
и договорът да е прекратен, то това прекратяване, по твърдение на ищеца, е
извършено на 19.10.2015г. и би имало действие занапред, поради което не се
явява предпоставка за включване в списъка на приети вземания на вземане в
размер на 420 000лв., предвид нормата на чл.4, ал.1 ЗБН.
Ответникът оспорва и твърдението на
ищеца, че банката ще получи удовлетворение на вземанията, произтичащи от
договора за банков кредит два пъти- един път чрез предявяване на вземанията си
спрямо „А.“ ЕАД, в производството по несъстоятелност и втори път от ищеца и
това е така, тъй като банката приема, че кредитът по отношени
на банката е погасен чрез извършеното прихващане, но е предявила исковете по
чл.59 ЗБН, за да гарантира интересите на кредиторите в производството по
несъстоятелност по отношение на „КТБ“ АД(н). сочи какви са разликите в
производството по чл.68 ЗБН и тези в производството по несъстоятелност по ТЗ.
Моли съда да прекрати делото, а ако
приеме производството за допустима да остави без уважение възражението на ищеца
К..
Страните претендират разноските по
делото и са направили своите доказателствени искания.
Съдът, преценявайки събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено
следното:
По делото не е налице спор относно
следните обстоятелства:
С Решение № 73 на УС на БНБ „К.т.б.” ЕАД
(в несъстоятелност) е поставен под специален надзор, а с Решение № 114 е
удължено действието на специалния надзор до 20.11.2014 г., като е спряно
изпълнението на всичките задължения на банката.
На 06.11.2014г. е прието Решение №138 на
Управителния съвет на Българска народна банка, с което на основание чл.36,
ал.2, т.2 от Закона за кредитните институции е отнет лицензът за извършване на
банкова дейност на “К.Т.Б.” АД, което е обявено в Търговския регистър на дата
7.11.2014г.
С Решение № 196 от 13.11.2015 г. на УС на
Фонда за гарантиране на влоговете в банките са назначени за синдици на „К.т.б.”
ЕАД (в несъстоятелност) А.Н.Д. и К.Х.М..
Между страните е безспорно, а и е видно
при справка в ТР, че на 22.04.2015 г. СГС, ТО, VI-4 с-в, е постановил решение № 664, с
което обявява неплатежоспособността на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност), с
начална дата 06.11.2014 г., открито е производство по несъстоятелност за
банката, същата е обявена в несъстоятелност и дейността ѝ е прекратена. С решение №
1443/03.07.2015 г., постановено по
т. д. № 2216/2015 г., по описа на
САС, решението на СГС е отменено частично и е определена начална дата на неплатежоспособността
- 20.06.2014 г.
По делото не е налице спор относно това, че на
21.10.2014г. в деловодството на „КТБ“ АД(н) е постъпило уведомление от „А.“
ЕАД, ЕИК *******, под вх. №9598, с което това дружество уведомява банката, че в
качеството си на кредитополучател, по силата на договор за банков кредит,
сключен с „КТБ“ АД от 29.04.2009г. за отпуснат кредит от 3 200 000
евро за оборотни средства, уведомява банката, че поради неизпълнение на
изискуеми задължения от страна на негови съдоговорители,
през м. април и май са сключени договори
за встъпване в дълг, по силата на които тези съдоговорители
са встъпили в дълга на „А.“ ЕАД, ЕИК ******* към „КТБ“ АД по преждецитирания договор. В резултат на това банката се е
сдобила с още един солидарен длъжник.
Встъпилите в дълг лица имат депозити в банката, които не могат да ползват.
Прави възражение за прихващане на своите задължения към банката, произтичащи от
договора за банков кредит, с вземанията по депозитите на тези трети лица, които
твърди, че са встъпили в дълга.
По делото не е налице спор и относно това, че на 19.11.2014г.
в деловодството на „КТБ“ АД(н) под вх.№ 12047, е постъпило уведомление, подадено
от „А.“ ЕАД, ЕИК ******* и А.М.К., ЕГН **********, което е направено във връзка
с уведомление на длъжника по банковата сделка от 21.10.2014г.
С този документ „А.“ ЕАД, ЕИК ******* и А.М.К., ЕГН **********,
уведомяват банката, че на 30.05.2014г. са сключили договор за встъпване в дълг,
по силата на който К. встъпва в дълга на „А.“ ЕАД, възникнал от договор за банков
кредит от 29.04.2009г., сключен за сумата от 500 000 евро между „А.“ ЕАД и
„КТБ“ АД. В резултат на това К. е придобил качество на солидарен длъжник на
банката до размер на сумата от 420 000лв., която е налична по следните
сметки: банкова сметка *** ***, банкова
сметка *** ***а с IBAN ***.
В уведомление се твърди, че съгласно датата на
последния анекс към договора за банков кредит, а именно Анекс №11/24.10.2013г.
главницата е в размер на 3 189 273,93 евро.
С оглед на обстоятелството, че А.К. е титуляр на
вземания по договори за безсрочен депозит, сключени с „КТБ“ АД, със следните
банкови сметки: банкова сметка *** ***, банкова сметка *** ***а с IBAN ***, а от друга
страна е солидарен длъжник по договора за банков кредит, с оглед на това, че
банката е поставена под особен надзор и е с отнет лиценз за извършване на
банкова дейност, заявителите правят изявление, че искат да погасят предсрочно
задължението, произтичащо от договор за банков кредит от 29.04.2009г. към „КТБ“
АД, със сумите, които са налични по банковите сметки на К., поради което
заявяват, че това уведомление, съобразено в първоначалното уведомление от
21.10.2014г., се явява изявление за прихващане до размер на сумата от
420 000 лв., която е налична по трите банкови сметки на К..
Съобразно представеният по делото договор за встъпване
в дълг от 30.05.2014г., сключен между „А.“ ЕАД, ЕИК ******* и А.М.К., ЕГН **********,
страните по него са се съгласили, че А.К. встъпва като солидарен длъжник в
задължението на кредитополучателя „А.“ ЕАД, ЕИК *******, произтичащо от договор
за банков кредит от 29.04.2009г. за сумата от 500 000 евро, сключен с
„КТБ“ АД, изменяван с последващи
анекси, като съгласно Анекс №11/24.10.2013г. размерът на главницата по този
договор е сумата от 3 189 273,93 евро.
Страните са уговорили, че това встъпване в дълг е до
размер на притежаваната от К. банкова наличност по три сметки на „КТБ“ АД, а
именно: банкова сметка *** ***, банкова
сметка *** ***а с IBAN ***, до размер на сумата от 420 000лв.
Уговорили са, че всяко плащане от новия длъжник води
до намаляване на дълга на кредитополучателя и е основание за възникване на суброгация.
С анекс към този договор от същата дата страните са
уговорили, че при наличие на частично или пълно погасяване на дълга на
кредитополучателя към „КТБ“ АД по договора за банков кредит, чиято главница към
24.10.2013 г. е в размер на 3 189 273,93 евро, от страна на встъпилия
в дълга К., за първоначалния длъжник възниква задължение в 90-дневен срок от
датата на погасяване чрез депозитната сметка на К., да възстанови на последния
50% от платените от него суми, като по отношение на останалата част страните са
се съгласили, че 50% следва да се счита опростена.
Уговорили са като обезпечение на изпълнение на това
задължение да се осъществи прехвърляне на акциите на едноличния собственик на
капитала на „Ф.“ ЕООД, с право на обратно изкупуване, на адв.
М.Б.. Броят на акциите е 10 000, всяка с номинална стойност от 1 щатски
долар и ще бъдат оставени на доверително пазене в кантората на адв. Б..
В това споразумение настоящият ищец е индивидуализиран
чрез трите си имена, ЕГН е с документ за самоличност №********, издаден на
24.07.2014г. от МВР – Пловдив.
Представен е незаверен препис от лична карта на А.М.К.,
ЕГН **********, с №********, издадена от МВР – Пловдив, на 24.07.2014г.
Представено е уведомление от А.К. до „А.“ ЕАД, без
дата, в което се съдържат твърдения на К., че кредиторът „КТБ“ АД(н) не е
одобрил договора за встъпване в дълг по смисъла на чл.101 ЗЗД; не е отразил
изявлението за прихващане в своята деловодна и счетоводна система; с молба от
10.08.2015г., по т.д.№6036/2014г. по описа на СГС, ТО, 6-2 състав е предявил
вземанията си към „А.“ ЕАД в пълен размер, поради което е явно, че не е налице
прихващане и към 31.08.2015г. банковите наличности на К. са непроменени.
Въз основа на тези обстоятелства К. заявява, че
договорът от 30.05.2014г. и анекса към него не са породили желания резултат, не
е налице размяна на престации по него, поради което
го отменя с едностранно изявление.
Изявлението от К.
до „А.“ ЕАД е връчено на последния на 19.10.2015г., като обратната разписка не
е оспорена относно нейната истинност.
Към делото са приложени извлечения от банковите сметки
на К., удостоверяващи за наличностите по тях.
По делото не е налице спор относно това, че на
21.08.2015г. в Търговския регистър по партидата на „КТБ“ АД(н) е обявен списък
на приети вземания от синдика на банката, в който под номер 800 е посочен А.М.К.,
в качеството му на вложител, с поредност на
удовлетворяване по т.4 на чл.94 ЗБН с размер на вземането от 4 397,67лв.,
посочено като необезпечено и без условия.
По делото не е налице спор относно това, че срещу този
списък А.К. е подал възражение под вх.№ ЗБН66-377/03.09.2015г., в което се
оспорва, че размерът на неговото вземане е посочената сума от 4 397,67лв.
и се твърди, че банковата наличност към 31.08.2015г. по посочените три сметки,
които има в „КТБ“ АД(н), а именно: банкова сметка *** *** – наличност от 74 179,70
щатски долара; банкова сметка *** *** – наличност от 35 260,02 евро и банкова сметка *** *** – наличност от 244 422,64лв.
имат обща левова равностойност от 448 433,83лв. Твърди, че договорът за
встъпване в дълг не е породил правно действие, а прихващането не е отразено от
банката и не е повлияло върху неговите наличности по депозитните сметки.
Към възражението са приложени извлечения от банковите
му сметки.
На 15.01.2016г. синдикът на „КТБ“ АД(н) постановява
решение № ЗБН 66-377, с което оставя без уважение възражението.
За да обоснове този си акт, синдикът е приел от
фактическа страна следното:
Вземанията на възразилия кредитор К.съобразно
депозитните му сметки са в общ размер на 448 433,83лв., но част от тези
вземания са послужили за погасяване на дълг на трето лице – „А.“ ЕАД в размер
на 420 000лв., по силата на договор за встъпване на дълг и извършено въз
основа на него прихващане с тази сума, като възражението му, че договорът за встъпване в дълг не е
породил правните си последици и е преустановил своето действие не е установено.
От друга страна е съобразено и обстоятелството, че на
възразилия кредитор е изплатена сумата от 196 000лв., на основание ЗГВБ,
като съгласно чл.6, ал.2 от този закон, в случаите, когато възложителят има
задължения към банката, от размера на гаранцията се приспада размера на
задълженията, които представляват всяко задължение на вложителя към банката,
което е изискуемо към датата на отнемане на лиценза на банката. Към таза дата
кредиторът К. е имал задължение, произтичащо от договора за встъпване в дълг на
стойност от 420 000лв. Тази сума е извадена от общия размер на влоговете и
така е формиран размерът на гаранцията от 196 000лв. В едногодишния срок
от началния момент на изплащане на гарантираните влогове възразилият кредитор
не е упражнил правата си съгласно чл.10, ал.2 от Наредба №23 за условията и
реда за изплащане на суми по влогове в банка с отнет лиценз до гарантирания
размер. Спорове относно изплащане на гарантиран размер на влога не могат да
бъдат решавани в производството по чл.66 ЗБН.
При така изложените аргументи възражението на
кредитора К. е оставено без уважение с атакуваното в настоящия процес решение
на синдика на „КТБ“ АД(н).
По делото е установено, че с влязло в сила решение №11973/09.09.2020г. по т.д.№4284/2018. по описа на САС, на основание
чл.59, ал.5 ЗБН, са уважени претенции на синдика на „КТБ“ АД(н) за обявяване на
относителната недействителност на извършеното от настоящия ищец прихващане, с
уведомление с вх.№ 12047/19.11.2014г. за сумата от 420 000лв., като извършено
след началната дата на неплатежоспособността, освен за частта, която К. би
получил при разпределение на осребреното имущество.
Възражението на кредитора срещу постановеното решението на синдика е постъпило
в СГС в срока по чл.66, ал.6 ЗБН по което обстоятелство страните не спорят.
При така установеното от фактическа страна съдът
достига до следните изводи:
Производството е по реда на чл.68 вр. с чл.66,ал.6
ЗБН.
Тезата на ищеца е, че неправилно синдикът на
несъстоятелната банка го е включил в списъка с приети вземания с поредност на удовлетворяване по чл.94 ЗБН само със сумата
от 4 397,67лв. и това е така, тъй като ищецът има качество на вложител по
смисъла на закона и наличността на притежаваните от него парични вземания по
трите посочени банкови сметки надвишава сумата, посочена в списъка на приети
вземания с още 420 000лв. Обосновава тезата си с това, че съществуващата облигационна
връзка с „А.“ ЕАД, намираща основанието си в нормата на чл.101 ЗЗД е
прекратена, а извършеното прихващане е прогласено от съда за относително
недействително. Наличността по сметките му е останала непроменена, което
означава, че прихващането не е породило своя погасителен ефект. Поради тази
причина моли съда да допусне промяна в списъка на приети вземания е включи
негови такива в размер на още 420 000 лв.
Тезата на ответника е, че договорът за встъпване в
дълг е породил по отношение на банката действие, което е прието от нея чрез конклудентни действия, тъй като сумите по банковите сметки
на ищеца за блокрани от нея. Твърди, че ищецът не е
изпълнил нормита на чл.63, ал. 1 ЗБН и не е предявил
своите вземания, нито по този ред, нито по реда на чл.65 ЗБН, което
предопределя невъзможност за приложение на нормата на чл.66, ал.6 и последваща разпоредба на чл.68 ЗБН. Освен това твърди
ответникът извършеното прихващане е породило своето действие, което води до
извод, че вземанията на ищеца не са били в неговия партимониум
към, поради което не следва да бъдат включуни в
списъка на приети вземания. Неотносими към спора са и
твърденията на ищеца, че при така създалата се ситуация банката ще предприеме
действия по принудително изпълнение в производството по несъстоятелност срещу „А.“
ЕАД и срещу настоящия ищец.
При така обобщената рамка на процеса и въз основа на
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, съдът приема
следното:
Относно допустимостта на претенцията.
Ответникът твърди, че искът е недопустим, тъй като отправеното
към съда искане не е съобразено с установителния
характер на претецията.
Съдът приема, че от изложението на ищеца може да се
установи какво иска от съда, макар използваната от него формулировка при
отправяне на искането да е непрецизна. Целта на ищеца, чрез провеждане на
настоящето производство е да бъде включен в списъка на приети вземания като
вложител със сума още в размер на 420 000лв. Ето защо приема, че правопрекратителното възражение на ответника се явява
неоснователно.
По отношение на статута на ищеца.
По делото е безспорно установено, че
ищецът има качество на вложител в банката като страна по
договори за влог/ безсрочни депозити, по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗГВБ, § 1, т. 4 ДР на ЗБН и чл. 94, ал. 1, т. 4 от същия закон. Този факт не се оспорва от ответника, а
съдът приема, че е налице и признание на това качество на ищеца, поради
включване на същия в списъка с приети вземания със сумата от 4 397,67лв., която ответникът е формирал като
разлика между наличността по неговите банкови сметки, договорът за встъпване в
дълг и извършеното плащане на сумата от 196 000лв. от ФГВБ. Съгласно
разпоредбата на § 1, т. 4 ДР ЗБН качеството на "вложител" има лице, което има
право съгласно приложимите законови и договорни условия да получи паричните
средства по банкова сметка ***, произтичащи от временните положения в резултат на обичайни
банкови сделки. Влогът е дефиниран като кредитно салдо,
което банката е длъжна да плати
съгласно приложимите законови и договорни условия, независимо дали салдото се
получава в резултат на средства, оставени
по сметка, или от временни
положения в резултат на обичайни банкови
сделки - § 1, т. 1 от ДР на ЗГВБ, като в този закон
законодателят не е обвързал понятието за влог само
със сключен договор за банков
паричен влог по смисъла на
ТЗ, а и с други хипотези, при които
се формират кредитни салда (определение № 622 от 18.12.2017 г. по
т.д. № 1216/2017 г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 628 от 20.12.2017
г. по т.д. № 1234/2017 г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 618 от 13.12.2017 г. по т.д. № 1155/2017 г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 223 от 04.05.2018
г. по т.д. № 3100/2017 г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 290 от 10.05.2018 г. по т.д. № 137/2018 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение № 297 от 15.05.2018 г. по т.д. № 2698/2017 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение № 281 от 31.05.2018 г. по т.д. № 776/2018 г. на ВКС, ТК, І т.о.).
Наличието на такива
кредитни салда се установява от представените банкови извлечения както от
ищеца, така и от ответника. Ето защо ищецът се явява вложител по смисъла на
закона, а това означава, че синдикът е следвало да го включи служебно в списъка
на приети вземания, което е и сторил, макар и с вземане, различно от това,
което претендира да има настоящият ищец ( арг. от
чл.63, ал.3 ЗБН в редакцията към процесния момент –
ДВ, бр.34 от 25 април 2006г.). Съдът сочи изрично
това обстоятелство и в контекст на възражението на ответника, че ищецът не е
предявил вземанията си по реда на чл.63, рес. чл.65
ЗБН.
Относно договора за встъпване в дълг.
Тезата на ищеца е, че договорът е антидатиран,
тъй като индивидуализиращите белези, касателно
настоящия ищец, сочат време, различно от датата, посочена в документа, обективиращ договор за встъпване в дълг.
В
доктрината и съдебната практика (напр. решение № 34/17.02.2014 г. по гр. д. № 2586/2013 г. на ВКС на РБ, ІV г.о., постановено по реда на
чл. 290 ГПК и др. ) се приема, че съгласно разпоредбата на
чл.101 ЗЗД едно трето за облигационната връзка лице, може да встъпи като съдлъжник в определено задължение, което встъпване е
възможно по силата на споразумение със стария длъжник или дс
кредитора. По силата на това споразумение кредиторът се сдобива с още един
длъжник, който отговаря по правилата на салидарността
за изпълнение на поетото задължение по съществуващата облигация.За разлика от
заместването в дълг (чл.102 ЗЗД) при встъпването в дълг старият длъжник не се
освобождава от отговорност и за заместването в дълг е необходимо и задължително
съгласието на кредитора.
Преобладаващо
в теорията се приема, че когато договорът за встъпване в дълг се сключи между
длъжника и встъпилото лице, е налице хипотеза, която се родее с фигурата на договор в полза
на трето лице, като това трето лице е кредиторът по съществуващата облигационна
връзка. Законодателят е предвидил възможност встъплото
лице да се оттегли, респ. уговарящият (стар длъжник) да отмени уговорката, но
тази възможност съществува само докато кредиторът не е демонстрирал било
изрично, било чрез конклудентни действия одобрение на
встъпването в дълг,с което кредиторът показва, че приема
съглашението. Наличието
на одобрение възпрепятства да бъде отменено или изменено без негово съгласие
встъпването в дълг. Това означава, че встъпилото в дълг трето лице не може да
прекрати/ развали едностранно договора.
В настоящия
случай по делото не е налице спор относно наличие на договор за встъпване в
дълг, който настоящият ищец е сключил с трето, неучастващо по делото лице – „А.“
ЕАД – сега в несъстоятелност. Документ, който установява постигнатото между тях
съгласие носи дата 30.05.2014г. и по признание на ищеца същият е антидатиро, защото в този договор К. е обозначен с данни от
лична карта, която е издадена по- късно, а именно на 24.07.2014г.
Ето защо
съдът приема, че твъдението на ищеца, че договорът за
встъпване в дълг е антидатиран, като най-вероятната
дата на неговото скючване е 19.11.2014г., когато
настоящият ищец и „А.“ ЕАД уведомяват и представят на банката договора за
встъпване в дълг и К. отправя изявление за прихващане със сумата от
420 000лв. под вх.№12047.
Въпросът е
дали антидатирането на договора за встъпване в дълг
влияе върху неговата валидност. Самото антидатиране
на документа не води до нищожност на сделката, а от представените по делото от
самия ищец писмени доказателства, чиято истинност не е оспорена в процеса (преждецитиранато уведомление и изявление за прихващане)
може да се направи категоричен извод, че такъв договор съществува и той
обвързва ищеца. С антидатирането на договорите за встъпване в дълг и
извършеното прихващане се увреждат кредиторите на несъстоятелността, тъй като
недобросъвестното използване на този документ позволява на физическите лица да
се удовлетворят преди другите кредитори на банката и не по реда, предвиден в
ЗБН, а на ответника „А.“ ЕАД да погаси задълженията си към банката чрез
прихващане вместо чрез плащане, поради което се осуетява реалното постъпване на
парични средства в масата на несъстоятелността, които да послужат да
удовлетворяване на останалите кредитори на несъстоятелността. Самото антидатиране, обаче в контекст на настоящия спор, не е
факт, който предопределя релевантните факти, както и валидността на сделката, тъй
като съмият ищец е потвърдил наличие на договор за
встъпване в дълг с третото лице и въз основа на него е извършил прихващане.
Относно това дали договорът е прекратил действието си въз основа на
извършеното от К. едностранно прекратяване на действието му.
По виждане на състав уведомлението на К. до „А.“ ЕАД, връчено на последния
на 19.10.2015г. не е довело до преустановяване на договорната връзка, тъй като
от представените от синдика доказателства на листове 147-149 от делото, чиято
истинност не е оспорена от ищеца, се установява, че сумите по неговите банкови
сметки са блокирани/задържани въз основа на уведомление №12047/19.11.2014г. от
страна на банката. Това нейно конклудентно действие, в качеството и на кредитор, който е уводемен
за встъпхването в дълга от страна на К., манифестира
извършеното одобрение на договорите на встъпване в дълг. Следователно е
възникнала възможност за кредитора да дири удовлетворение на вземанията,
произтичащи от договора за банков кредит с „А.“ ЕАД и от сумитата
от 420 000лв, явяваща се налична по банковите сметки на К.. Ето защо и доколтото законът предвижда възможност кредиторът с конклудентни действия да одобри договора за встъпване н
дълг, съдът намира, че това е осъществено от банката при получаване на
уведомленията за прихващане с блокирането на процесните
суми, които не са насочени към ФГВБ, нито са осчетоводени като прихванати, но
са задържани/блокирани от страна на банката. Поради това последващото
изявление на К. до „А.“, че прекратява едностранно договора за встъпване в дълг
не е и не би могло да породи целените с него последици, тъй като липсва
съгласие на банката-кредитор, а такова е безспорно необходимо, тъй като
встъпването в дълг е одобрено с конклудентни действия
– блокиране на сумите на вложителите по сметките.
Поради изложеното съдът не приема за доказана тезата
на ищеца, че договорът за встъпване в дълг е прекратен от негова страна.
Този извод поражда следващия въпрос, а именно – дали
договорът за встъпване в дълг има разпоредилен
характер, в резултат на който ищецът е загубил качеството си на вложител по
отношение на сумата от 420 000лв., до който размер се е задължил да
изпълни задължението на „А.“ ЕАД, произтичащо от договора за банков кредит,
сключен с „КТБ“ АД(н) на 29.04.2009г. Сделката безспорно има разпоредителен
характер и това е така, тъй като постигнатото между страните по договора за
встъпване в дълг съгласие, чиято цел е да се обезпечи кредитора при евентуална
неплатежоспособност на длъжника „А.“ ЕАД, встъпилото в дълга лица е поело
задължение до размер на сумата от 420 000лв. да обезпечи изпълнение на
задълженията на „А.“ ЕАД, произтичащи от преждепосочената
банкова кредитна сделка. В резултат на това двамата длъжници
са станали солидарни длъжници, като встъпилия в дълг К.
е поел задължение да отговоря до размер на 420 000лв., което означава, че
отношенията между кредитора и двамата длъжници да се ураждат по правилата на солидарността – чл.122 – 126 ЗЗД.
Самото поемане на задължение с договора за встъпване в дълг, обаче не лишава всъпилия в дълга К. от качество на вложител, а единствено пораджа право за кредитора да дири изпълнение до размер на
сумата от 420 000лв.
Следващият въпрос е дали този акт на разпореждане,
поради обраменяването на имуществото на длъжника К. с
поетото задължение от 420 000лв., е довел до лишаването му от вземане в
този размер по отношение на несъстоятелната банка.
По виждане на състава отговорът на този въпрос е
отрицателен.
От една страна това е така, тъй като извършеното от К.
прихващане със вземане в размер на сумата от 420 000лв. е прогласено от
съда за относително недействително спрямо кредиторите на банката, след успешно
провеждане от страна на синдика на „КТБ“ АД(н) на претенция по чл.59, ал.5 ЗБН
(влязло в сила решение №11973/09.09.2020г. по
т.д.№4284/2018г. по описа на САС) и от друга страна не е налице осъществено
изпълнение от страна на банката по отношение на тези вземания, които К. има
спрямо нея, за да се приеме, че тези вземания са погасени в резултат на
изпълнение от страна на кредитора. Ето защо настоящият състав на съда прием, че
вземанията са останали като съществуващи/ непогасени в партимониума
на ищеца.
По отношение на това какъв размер са били банковите
наличности на ищеца, последният твърди, че те са в общ размер на сумата от
448 433,83лв.
По това
обстоятелство ответникът не спори. Ето
защо следва да се приеме за установено, че ищецът има вземане спрямо
несъстоятелната банка в размер на сумата от 448 433,83лв. Не се спори и
относно това, че ищецът е включен в списъка на кредитори с приети вземания със
сумата от 4 397,67лева, както
и че ищецът е получил от ФГВБ сумата от 196 000лв.
Получената от Фонда сума е в размер на 196 000лв. и призната от синдика сума от
4 397,67лв. следва да бъдат приспаднати от общия размер на вземанията на
ищеца спрямо несъстоятелната банка, защото първото вземане е удовлетворено
(поради което Фондът се суброгира в правата на
удовлетворения кредитор до размер на сумата от 196 000лв.), но
представлява част от вземанията, които вложителят има спрямо банката, а второто
вземане е признато от синдика.
Общият сбор на тези вземания е сума от 200 397,67лв.
Тази сума следва да бъде извадена от общият размер на вземането от
448 433,83лв., за който размер страните не спорят и разликата от 248 036,16лв.,
представлява вземане, които следва да бъде включено в списъка на приети
вземания, които ищецът има с поредност на
удовлетворяване по чл.94, т.4 ЗБН в редакцията на закона, съобразно ДВ. бр.67 от 29 юли 2003г.
При така изложеното съдът приема възражението,
имащо характер на установителна претенция, предявена
от ищеза К. за основателно в размер на сумата от
248 036,16лв., а в останалата част като неоснователно до размер на сумата
от 420 000лв., същото следва да се остави без уважение.
По разноските.
Същите следва да се разпределят съобразно нормата
на чл.78 ГПК, като ищецът претендира разноски в размер 25лв., заплатена
държавна такса. Ответникът претендира разноски от 300лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Разноските следва да се разпределят, като ищецът
следва да заплати на ответника разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
съобразно отхвърлената част от претенцията му, а именно сумата от 122,83лв.
Ищецът следва да заплати по сметка на СГС държавна
такса в размер на 1 719,64лв., представляваща 1% върху отхвърлената част на
иска от 171 963,84лв., а масата на
несъстоятелността на „КТБ“ АД(н) следва да заплати по сметка на СГС държавна
такса в размер на 2 480,36лв., на основание чл. 694, ал.
7 във вр. с чл. 612, ал.
2 ТЗ, с оглед уважения размер на
претенцията.
От дължимата от ищеца държавна такса следва да
се приспадне сумата от 25лв., която ищецът е заплати авансово, поради което
дължимата от него държавна такса, която следва да заплати по сметка на СГС е
сумата от 1 978,98лв.
Водим от изложеното
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по възражение, подадено от А.М.К., ЕГН **********,***, чрез адв. М.Ч., насочено срещу решение № ЗБН 66 –
377/15.01.2016г. на синдика на „К.Т.Б.“ АД(н), ЕИК *******, че А.М.К., ЕГН **********,
има вземане срещу несъстоятелната банка в размер на сумата от 448 433,83лв.,
съобразно договори за безсрочен депозит, сключени с „КТБ“ АД, със следните
банкови сметки: банкова сметка *** ***, банкова сметка *** ***а с IBAN ***, които имат
обща левова равностойност от 448 433,83лв, с поредност
на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „К.Т.Б.“ АД(н), ЕИК *******, по чл.94, т.4 ЗБН, в редакцията на закона,
съобразно ДВ. бр.67 от 29 юли 2003г.
ДОПЪЛВА, на основание чл.68, ал.3 вр. с чл.66, ал.6 ЗБН, списъка по чл.67, ал.2 ЗБН на приети
вземания на кредиторите на „К.Т.Б.“ АД(н), ЕИК *******,
обявен на на 21.08.2015г. в
Търговския регистър по партидата на „КТБ“ АД(н), в който под номер 800 е
посочен А.М.К., ЕГН **********, за сумата от 248 036,16лв.,
което вземане произтича от преждепосочените договори безсрочен
депозит, с горепосочените банкови сметки, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението
над сумата от 248 036,16лв., до съдебно заявения размер от 420 000лв.,
поради неоснователността му.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, А.М.К., ЕГН **********, да заплати на „К.Т.Б.“ АД(н), ЕИК *******,
разноски по водене на делото в размер на 122,83лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 694, ал. 7 във вр. с чл. 612, ал.
2 ТЗ, А.М.К., ЕГН **********,***, чрез адв. М.Ч., да заплати по сметка на СГС държавна такса в
размер на 1 694,64лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 694, ал. 7 във вр. с чл. 612, ал.
2 ТЗ, масата на несъстоятелността на „К.Т.Б.“
АД(н), ЕИК *******, да заплати държавна такса по сметка на СГС в размер на
2 480,36лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: