Р
Е Ш Е
Н И Е
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
№………………..гр.София, ……………… г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІV-В
състав в публично съдебно заседание , проведено на четиринадесети
март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Eлена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
мл.съдия Андрей Георгиев
при участието на секретаря Поля Георгиева, като разгледа
докладваното от съдия Зл.Чолева гр. дело № 5839 по
описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ЗАД ,,ОЗК З.”
АД срещу решение от 28.12.2017г. на СРС, 28 състав по гр.д № 50769/2016г.,
с което е отхвърлен изцяло предявеният от въззивника срещу ЗД «Л.И.” АД
иск с правно основание чл. 213, ал.1 от КЗ(отм.), вр. с пар.22 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./
- за сумата от 16,00лв., от които : сумата от 1 ,00лв. ,
/предявен като частичен от пълния размер от 1 391,34лв./- невъзстановено
застрахователно обезщетение
и сумата от 15,00лв.- ликвидационни
разноски по образувана при ищеца
щета № 0020-181-0003-2013 във
връзка с ПТП от 10.05.2013г. в гр.Плевен
с участието на лек автомобил
«Опел Фронтиера» с ДК № ******и лек автомобил
«Опел Зафира» с ДК № ******,
ведно със законната лихва от 08.09.2016г.- до окончателното
изплащане. Решението се обжалва и в частта, с която ЗАД «ОЗК З.» АД е осъдено
да заплати на ЗД «Л.И.» АД сумата от 400,00лв.-
разноски по делото, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Въззивникът ЗАД ,,ОЗК З.” АД заявява искане за отмяна на обжалваното решение като постановено в нарушение на процесуалните
правила и при неправилна преценка
на събраните по делото доказателства. Възразява, че в
нарушение на процесуалните правила от първата инстанция е допуснато и
ценено преклудирано
гласно доказателство, ангажирано
от ответника /показанията
на св.В.С./. Твърди, че изводът на първата инстанция , с който е прието, че вина за настъпване на процесното ПТП има водачът на застрахования при него лек автомобил-
В.Ц., противоречи на фактите,
установени със събраните доказателства - на двустранно подписания протокол за ПТП и заключението
на САТЕ. Поддържа, че от последните
две доказателства се установява,
че вина за настъпване на ПТП има
именно водачът
на застрахования при ответника лек автомобил- В.С.. Намира, че освен недопустими / като преклудирани/ , показанията на св.В.С. не следва да бъдат кредитирани и като недостовери и дадени от лице,
заинтересовано от изхода на спора, с оглед възможността за реализиране на регресна претенция срещу него от страна на
ответника. С изложените доводи, подробно развити
в жалбата, въззивникът- ищец мотивира искането
си за отмяна на обжалваното
решение и постановяне на постановяването
на друго, с което предявеният иск да бъде уважен като доказан и основателен, с присъждане
на направените по делото
разноски.
Въззиваемата
страна ЗД ,,Л.И.” АД
–не депозира писмен отговор на жалбата в срока по чл.263,ал.1 от ГПК. В съдебно заседание заявява становище за
неоснователност на жалбата. Заявява искане за присъждане на разноски за въззивното производство и при условията на евентуалност
/при уважаване на жалбата на ищеца/- възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от насрещната страна.
Софийски градски съд, като взе
предвид становищата и
доводите на страните и обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност в рамките на въззивната жалба и по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното
от фактическа
и правна страна:
При извършената
проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното
решение е валидно, но частично недопустимо. Обжалваното
решение е недопустимо в частта, с която
е отхвърлен предявеният за разликата над предявения размер от
1,00лв. – предмет на частичния иск – до размера на сумата
от 16,00лв. С петитума на исковата
молба ищецът изрично е заявил претенция за сумата от 1 ,00лв., предявена като частична от общата сума от
1 406,34лв., /като в последната
е включена сумата от 1 391,34лв.-застрахователно
обезщетение и сумата от
15,00лв.- ликвидационни разноски/. Т.е. , в конкретния случай предмет на предявения
иск и делото е само сумата
от 1,00лв. , по която съдът
дължи произнасяне със силата на пресъдено
нещо с решението. С обжалваното решение е отхвърлен
иск за сумата от 16,00лв. , от която
сумата от 1,00лв., /предявена
като частично от пълния
размер на сумата от 1 391,34лв./ и сумата от 15,00лв.- ликвидационни
разноски. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че в частта , с която искът е отхвърлен
за разликата над предявения
размер от 1,00лв.- до размера на сумата от 16,00лв., обжалваното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо- постановено по непредявен иск и в нарушение на основния
принцип за диспозитивното начало в гражданския процес по чл.6,ал.2
от ГПК. В останалата обжалвана
част, с която е отхвърлен предявеният частичен иск за сумата
от 1 ,00лв. /претендирана от общата
сума от 1 406,34лв., като последната
погрешно е посочена в диспозитива на съдебното решение,
но това не се отразява на допустимостта му, тъй като не е предмет на дължимото от съда произнасяне със силата на пресъдено нещо/, обжалваното решение е
допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне
по съществото на правния
спор по тази претенция в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.
Настоящият съдебен състав не споделя изводите на първата
инстанция, с които е мотивирана
неоснователността на предявения
иск, като намира същите за неправилни, поради неправилна преценка на събраните по делото доказателства.
По предявения иск с правно
основание чл.213, ал.1 КЗ
(отм.), вр.
с пар.22 от КЗ :
Между страните по делото няма спор относно
елементите от фактическия състав по чл.213,ал.1 от КЗ /отм./, с изключение на
спора относно механизма на настъпване на процесното
ПТП. В рамките на този спор ищецът поддържа защитната позиция, че процесното ПТП е причинено по вина на водача на
застрахования при ответника лек автомобил „Опел“, модел „Фронтиера“.
Ответникът оспорва този механизъм. С обжалваното решение е прието, че от
показанията на разпитаните по делото свидетели се установява , че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на автомобила,
застрахован при ищеца. Настоящият съдебен състав намира, че този извод на
първата инстанция е неправилен, поради неправилна преценка на събраните по
делото писмени, гласни доказателства и заключението на СТЕ - в съвкупност.
Видно от представения
по делото двустранно подписан констативен протокол № 174 от 10.05.2013г., в
него изрично е отразено, че вина за
настъпване на ПТП има водачът на автомобила, застрахован при ответника марка
„Опел“, модел „Фронтиер“ с рег.№ ******. Този факт се
установява и от скицата в протокола за ПТП, отразяваща механизма на ПТП и от
приетото по делото и неоспорено от страните заключение на САТЕ. От тези две
доказателства се установява, че ПТП е настъпило на път с двупосочено
движение и Т – образно кръстовище, образувано от вход за паркинг. ПТП е
причинено от застрахования при ответника лек автомобил „Опел“, модел „Фронтиера“, който поради неправилно разположение на пътното платно /несъобразена траектория на движение с траекторията на завоя/ при излизане от
паркинга с ляв завой удря насрещно
движещият се лек автомобил „Опел“, модел „Зафира“. Съдът намира за неоснователно оспорването на
ответника , заявено с отговора на исковата молба, на доказателствената
тежест на протокола за ПТП, основано на липсата на номер и датата на протокола,
тъй като такива са налице- № 174 и дата 10.05.2013г. На следващо място, съдът приема, че отразения
в протокола механизъм на настъпване на ПТП не се опровергава от показанията на
св.В.С., от които се установява друг механизъм на ПТП, а именно- навлизане на
л.а. „Опел Зафира“ в насрещното платно, в резултат на
което е настъпил ударът с управлявания от свидетеля л.а.“Опел Фронтиера“. Съдът не кредитира показанията на свидетеля,
като недостоверни- противоречащи на фактите, отразени в протокола за ПТП,
подписан от свидетеля. А именно, поради противоречието на отразения в протокола
за ПТП факт, че автомобилът „Опел“, модел „Зафира“ е
управляван от жена /В.Ц./, докато свидетелят заявява, че този автомобил и бил
управляван от мъж, като се има предвид, че самият свидетел в показанията си
признава, че за 2013г. има само едно ПТП
, /процесното/, поради което не би следвало да има
объркване относно пола на другия участник в ПТП. На следващо място, самият свидетел
в показанията си пред съда признава, че отразеното на схемата на ПТП местоположение на управлявания
от него автомобил съответства на действителното.
А видно, от местоположението на автомобила на свидетеля така, както е отразено
на схемата на ПТП, то не е в дължимата
траектория, съгласно изискването на чл.83,ал.2 от ЗДв.П,
която разпорежда, че при завой наляво водачът следва да го реализира така, че да навлезе
по възможно най-краткия път в дясната част на
пътното платно по посока на
движението. Това нарушение , извършено от водача на автомобила, застрахован при
ответника, на дължимата траектория на
движение, съгласно изискването на
чл.83,ал.2 от ЗДв.П, се потвърждава и от
заключението на САТЕ. Ето защо, настоящият съдебен състав не кредитира
показанията на свидетеля Симеонов относно установения от него механизъм на
настъпване на ПТП - навлизане на другия автомобил „Опел Зафира“
в насрещното платно за движение, поради несъобразена скорост, в резултат, на
което свидетелят твърди, че е настъпило ПТП.
Съдът намира за
неоснователно заявеното от въззивника-ищец възражение
за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение при събирането на
гласното доказателство чрез разпита на свидетеля В.С. , поради настъпила за
ответника преклузия за събирането на доказателството.
С отговора на исковата молба ответникът
своевременно е заявил искане за събиране на гласно доказателство за
установяване на механизма на настъпване на ПТП, като изрично е поискал за този
факт да бъде разпитан като свидетел
водачът , управлявал застрахования при
него лек автомобил към релевантния момент- на настъпване на ПТП. Свидетелят
е поискан от ответника при режим на призоваване, като поради допусната от
ответника техническа /фактическа / грешка в отговора на исковата молба е
заявено искане да бъде призован като свидетел лицето, посочено в протокола за
ПТП като собственик на застрахования лек автомобил „Опел“ , модел „Фронтиера“ – Д.В.С.вместо водача, управлявал автомобила при
настъпване на ПТП и посочен в протокола за ПТП- В.Д.Симеоново. Посочената
грешка относно личността на водача на автомобила е била установена в съдебното заседание, в
което е разпитан призованият като свидетел Д.С., поради което в същото съдебно
заседание своевременно ответникът е поискал да бъде призован и разпитан като
свидетел водачът на автомобилът с верните имена В.С.. Ето защо, неоснователно
се явява заявеното от въззивника-ищец възражение за
настъпила преклузия за разпита на свидетеля В.С.. Гласното доказателство е допустимо,
като преценката на съда му относно доказателствената
тежест за установените с него факти е извършена по-горе в мотивите на
настоящото решение.
С оглед гореизложените
мотиви, настоящият съдебен състав приема, че вина за настъпване на процесното ПТП има водачът на лекия автомобил „Опел“ ,
модел „Фронтиера“, който е реализирал нарушение на
нормата на чл.83,ал.3 от ЗДв.П. Гражданската
отговорност на този водач е е застрахована в ответното дружество.
Причинно –следствената връзка между вредите, причинени на автомобила,
застрахован при ищеца и процесното ПТП е установена с
приетото по делото и неоспорено заключение на САТЕ. От заключението на неоспорената САТЕ се
установява и размерът на сумата,
необходима за репариране на вредите на
МПС, застраховано при ищеца-,,Опел“ , модел „Зафира“,
определена по средни пазарни цени – от 1 502,35лв. , към която следва да
се добавят и ликвидационните разноски от 15,00лв.
От представеното по делото платежно нареждане от 05.08.2013г. е видно,
че от ищеца е заплатена по сметка на сервиза, извършил ремонта на застрахования
при него лек автомобил „Опел“ , модел „Зафира“-
сумата от 1 391,34лв., като отделно са направени по процесната
щета и ликвидационни разноски от 15,00лв.
В настоящия случай регресното
право на ищеца- като застраховател по имуществена застраховка „Автокаско”, е упражнено срещу застрахователя по риска
„Гражданска отговорност” на делинквента. Съгласно
разпоредбата на чл.267, ал.1, т.2 КЗ(отм.) застрахователят по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“
отговаря за вредите, причинени на чуждо имущество, като обезщетението не може
да надхвърля застрахователната сума по договора- чл.267, ал.3 КЗ(отм.). Нормата на чл.273, ал.2, изр.1 КЗ(отм.) постановява, че при вреди на
имущество, обезщетението не може да
надвишава действителната стойност на причинената вреда. Изложеното налага
извод, че в съдебното производство размерът на дължимото от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност” обезщетение, при проведено съответно
доказване, се остойностява с размера на действителната стойност на вредата към
деня на настъпване на събитието /арг. от чл.208,
ал.3, изр.1 и чл.273, ал.2, пр.1 КЗ(отм.)/ и е лимитирано от застрахователната сума по
договора /чл.267, ал.3 КЗ(отм.)/. Действителната стойност на вредата по смисъла на чл.273, ал.2 КЗ (отм.) и чл.203, ал.2 от КЗ (отм.) e стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи
друго със същото качество, респ. средната пазарна стойност на нови части, материали и труд,
необходими за репариране на щетите. В този смисъл са и постановените по реда на
чл.290 ГПК решения на ВКС-решение № 115 от 09.07.2009г. по т.д.№ 627/2008г. на ВКС, ІІ ТО и решение № 79 от
02.07.2009г. по т.д.№ 156/2009г. на ВКС, І ТО и решение № 52 от 08.07.2010г. до т.д.№ 652/2009г. на ВКС, І ТО. В настоящия случай от заключението на вещото лице
по приетата САТЕ се установява, че размерът на щетите по увредения автомобил ,,Опел“,
модел „Зафира“ , определен по средни пазарни цени за
вложени нови части, материали и труд към датата на ПТП, възлиза на сумата от 1 502,34лв. Тази сума, като съответстваща
на стойността на действителните разходи
, необходими за възстановяване на
увреденото МПС, подлежи на заплащане от ответника, на основание чл.213, ал.1 КЗ (отм.). Към нея следва да бъде прибавена сумата
от 15 лв.-ликвидационни разноски или общо дължимото от ответника регресно обезщетение възлиза в размер на сумата от 1517,34лв.
В конкретния случай ищецът претендира заплащане само на сумата от 1, 00лв. чрез
предявения от него частичен иск, поради което и в съответствие с принципа за диспозитивното начало в гражданския процес по чл.6,ал.2 от ГПК, съдът приема, че предявеният
частичен иск следва да бъде уважен в рамките
на заявения от ищеца размер от 1,00лв..
С оглед гореизложените
мотиви и поради несъвпадане на изводите на въззивната
инстанция с тези на първоинстанционния съд,
обжалваното решение в допустимата му част, с която е отхвърлен предявеният частичен
иск по чл.213, ал.1 КЗ(отм.) за
сумата от 1, 00лв. /претендирана като част от общата
сума от 1 406,34лв., включваща сумата от 1 391,34лв.- застрахователно
обезщетение и 15,00лв.- ликвидационни разноски/, следва да бъде отменено и
вместо него следва да бъде постановено друго, с което предявеният частичен иск
да бъде уважен.
По
разноските по делото:
При горния изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК на ищеца се
дължат разноски за първата инстанция : за внесената от него държавна такса до
дължимия размер от 50,00лв. ; за депозит
за вещо лице от 120,00лв. и за депозит за свидетел от 75,00лв. или
разноски в общ размер от 245,00лв. ,
които ответникът следва да бъде осъден да заплати. За въззивното
производство ответникът дължи на ищеца разноски в общ размер на 385,00лв.,
включващи държавна такса от 25,00лв. и адвокатско възнаграждение в минималния
размер по чл.7,ал.2 от Наредба № 1/2004г. с включен ДДС от 360,00лв., при
представено по делото доказателство за регистрация на пълномощника на ответника
по ЗДДС /л.24 от настоящото дело/.
Воден от горните мотиви Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА
, като недопустимо /постановено по непредявен иск в нарушение на чл.6,ал.2 от ГПК/ решението от 28.12.2017г. на СРС, 28 състав
по гр.д
№ 50769/2016г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от ЗАД «ОЗК
– З.» АД срещу
ЗД «Л.И.” АД иск с правно основание чл.
213, ал.1 от КЗ(отм.), вр. с пар.22 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./
- за разликата над сумата от 1,00лв.-
до размера на сумата от 16,00лв.
ОТМЕНЯ
решение от 28.12.2017г. на СРС, 28 състав
по гр.д
№ 50769/2016г., в останалата обжалвана част , с
което е отхвърлен предявеният от ЗАД «ОЗК – З.» АД срещу ЗД «Л.И.” АД
частичен иск с правно
основание чл. 213, ал.1 от КЗ(отм.), вр. с пар.22 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./
- за сумата от 1 ,00лв. ,
/предявена като част от сума в общ в размер на 1 406,34лв., включваща
сумата от 1 391,34лв.- невъзстановено
застрахователно обезщетение
и сумата от 15,00лв.- ликвидационни
разноски/ по образувана при ищеца
щета № 0020-181-0003-2013 във
връзка с ПТП от 10.05.2013г. в гр.Плевен
с участието на лек автомобил
«Опел Фронтиера» с ДК № ******и лек автомобил
«Опел Зафира» с ДК № ******,
ведно със законната лихва от 08.09.2016г.- до окончателното
изплащане, както и в частта, с която ЗАД «ОЗК З.» АД е осъдено
да заплати на ЗД «Л.И.» АД сумата от 400,00лв.-
разноски по делото, на основание чл.78,ал.3 от ГПК,ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД ,,Л.И.”АД, ЕИК ******да заплати на ЗАД ,,ОЗК – З. ”АД, ЕИК ******, по предявен частичен иск с правно чл.213, ал.1 КЗ(отм.),
вр. с пар.22 от КЗ
/в сила от 01.01.2016г./ - сумата от 1 ,00лв. , /предявена
като част от сума в общ размер на 1 406,34лв, включваща
сумата от
1 391,34лв.- невъзстановено застрахователно обезщетение и сумата от 15,00лв.- ликвидационни
разноски/ по образувана при ищеца
щета № 0020-181-0003-2013 във
връзка с ПТП от 10.05.2013г. в гр.Плевен
с участието на лек автомобил
«Опел Фронтиера» с ДК № ******и лек автомобил
«Опел Зафира» с ДК № ******,
ведно със законната лихва от 08.09.2016г.- до окончателното
изплащане, както и
сумата от 245,00лв.- разноски по делото за първата инстанция и сумата от
385,00лв.- разноски за въззивното производство, на
основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.