РЕШЕНИЕ
№662
02.11.2020г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Хасково, в открито заседание на шести октомври две хиляди и двадесета година,
в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
при
секретаря Йорданка Попова ........……………………………..и в присъствието на
прокурор…………………………………………………………......................като разгледа докладваното
от съдия Димитрова
адм. дело № 828 по описа за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на Д.П.Н. *** , срещу Ревизионен акт № Р-16002618005234-091-001/29.03.2019г.
издаден
на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от Г.Н. Ч.– Началник сектор“Ревизии“–възложил
ревизията и В. К. К.- Главен
инспектор по приходите -ръководител на
ревизията, потвърден с Решение № 379/20.06.2019г. на Директор Дирекция“ОДОП“
при ЦУ на НАП, гр. Пловдив, в частта му с която на жалбоподателя са установени
задължения за ДДС за периода 29.01.2016г.-21.10.2017г., Годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ за 2015г., 2016г. и
2017г., ДОО за самоосигуряващи се лица за 2016г., за здравно осигуряване –за
самоосигуряващи се за 2016г. и за УПФ за самоосигуряващи се за 2016г. и изменен
със същото решение в частта на допълнително определените задължения по КСО и
ЗЗО, както следва: за вноски за ДОО и лихви по вноски за ДОО за 2015г., и
2017г., за вноски по ДЗПО-УПФ и лихви по вноски за ДЗПО –УПФ за 2015г. и
2017г., за вноски за ЗО и лихви за вноски по ЗО за 2015г. и 2017г.
В жалбата се
развиват подробни съображения досежно незаконосъобразността на обжалваният административен акт.
Твърди се, че
същият е незаконосъобразен, издаден в
противоречие с материалния и процесуалния
закон, и с основните принципи на
ДОПК.
Сочи се, че изложените в ревизионният акт констатации са неправилни, необосновани и недоказани. Изразява се несъгласие с възприетото от
ревизиращият орган, че за проверявания период, осъществявайки дейност като ЕТ
жалбоподателят бил извършил продажби на
стоки (дрехи) чрез Еконт,
като били установени недекларирани приходи
в размер на 61 429.10 лева за 2015г., 124 968 лева за 2016г., 27 799 лева
за 2017г., които били приходи на същия едноличен търговец. Неправилно според
същия, въз основа на така направените констатации било прието, че са налице
обстоятелства по чл.122, ал.2 от ЗОПК и били определени нови данъчни основи по
ЗДДС, ЗДДФЛ и осигурителни вноски. Във връзка с проверяваните куриерски пратки, се твърди че жалбоподателят
вършел услуга на собственика на стоките
и реалният получател на сумите по наложните платежи, В.Х.К.. Липсвало основание
да бъде обложен с тези обороти, тъй като не бил получавал за себе си в
качеството на физическо лице (ЕТ) посоченият доход(приход).
Събраните в хода на ревизионното производство
доказателства не доказвали по безспорен
и категоричен начин реално извършване на
доставки на стоки от негово име за негова сметка чрез куриерски пратки на фирма
„Еконт Експрес“ ООД. Не било налице твърдяното извършване на продажби от негово
име и негова сметка чрез „Еконт Експрес“.
От единствено събраните доказателства - изискани обяснения от жалбоподателя и В.Х.К.
се установявало, че е била реализирана услуга от оспорващия
по изпращане на куриерски пратки
с наложен платеж на физически
лица по тяхна поръчка от името и за сметка на В.Х.К.. Необосновани били изложените в РА твърдения,
че представените от В.Х. обяснения са съставени единствено за целите на
ревизията. Тази констатация била
недоказана. Видно от събраните доказателства, собственика на стоките, респ.
собственика на изплатените суми от наложните платежи го бил упълномощил с нотариално заверено пълномощно да действа като негов пълномощник
по отношение пратките на еконт още на 13.07.2017г. Преди тази дата от Еконт не
изисквали лични документи и пълномощни. Налице била достоверна дата за тези им
взаимоотношения , предхождащи ревизията с повече от година. За това
доказателство липсвал анализ от страна
на ревизиращия орган. Налице били обяснения от извършени насрещни проверки, в
които се заявявало, че били свързани с куриерски пратки, които не попадали под
дефиницията“икономическа дейност“, а били лични услуги. От РД не ставало
ясно включени ли били в констатирания оборот сумите от тези пратки. Според жалбоподателя
изложеното сочело на непълнота и
необоснованост на издадения РД, които били възприети и в РА. Оспорва се констатацията че коментираните по
години обороти от куриерски пратки, били свързан с негов
недеклариран доход. Имало достатъчно доказателства, че тази дейност била
осъществявана съвместно с В.К.,
собственика на търгуваните чрез
куриерски пратки стоки. При съвместна дейност, ако се приемело, че предоставената от него услуга по изпращане на същите била икономическа дейност, то следвало тези
обороти да се разпределят между тях като съдружници в гражданско дружество. В
връзка с тези изложени твърдения се твърди, че
ревизиращия орган не бил доказал и обосновал предпоставките за ревизия при условията на чл.122, ал.1 от ДОПК. Оспорва се като незаконосъобразна и приложената методика от ревизиращия орган по чл. 122, ал.2 от ДОПК. Дори да се приемело, че били доказани фактите и обстоятелствата по
чл.122, ал.1 от ДОПК, то данъчната основа била определена в нарушение на материалния и процесуалния
закон. Констатациите на стр.22 по отношение на размера на посочените
приходи за 2015г., 2016г., 2017г. били
необосновани и недоказани. В тази част липсвали годни доказателства по смисъла
на ДОПК. Към РД не били представени,
т.е. събрани доказателства за
действително изплатени и получени от
него суми по наложен платеж и пощенски паричен превод. Приложения диск не бил електронен документ, а
съдържал нечетливи снимки на различни
товарителници и квитанции. По тези снимки не било възможно да се разчете дали положения подпис на получател върху квитанциите
бил действително на жалбоподателя и дали
това са реално получени от него суми.
Следвало да се изискат и приложат
като доказателство всички относими
към ревизията писмени документи, съдържащи заверка „вярно с оригинала“,
от лицето което ги е представило в хода на ревизията. Доказателствена форма събиране на дискове под форма на доказателства не била
регламентирана в ДОПК и ГПК. В мотивите
към обжалвания РА не били обсъдени
възраженията на жалбоподателя по
РД. Цитирани били извадки от същите, но тъй като те не били обсъдени, това
представлявало допуснато процесуално нарушение. Допуснати били нарушения и по
чл.3 и 4 от ДОПК. Според жалбоподателя
проверяващите не били извършили проверка
на всички факти имащи значение за
изясняване на процесния въпрос по
отношение чии са стоките по
товарителниците и кой е получавал сумите
по тях, съответно кой е контактувал с
клиентите и кой е извършвал продажби по еконт.
В случай, че съдът приемел
жалбата за основателна, то следвало че не са установени законосъобразно задължения за данък по ЗДДФЛ, съответно ДДС и осигурителни вноски. По тези съображения се
оспорват и установените задължения по
ЗДДС и осигурителни вноски. В случай че
съдът приемел за доказани твърденията за
наличие на предпоставки по чл.122, ал.1 от ДОПК и определяне на нова основа за
облагане, поради укрити приходи то алтернативно се оспорват и установените с
процесният РА данъчни задължения по ЗДДФЛ, ЗДДС и осигурителни вноски по
размер. Относно определените задължения
по ЗДДФЛ, РА се оспорва изцяло, като незаконосъобразен по вече изложените в жалбата
съображения , алтернативно се оспорва размера на определената нова данъчна
основа по години. Заявява се че не са
конкретизирани пратките, т.е. доставките
за които се твърди че са част от укрити доходи. Не били приспаднати тези
пратки, които били лични услуги и по които не бил реализиран икономически
доход. Неправилно била приложена и методиката за определяне на данъчната основа
по чл.122, ал.2 от ДОПК. Оспорва се и твърдението относно установена средна
норма на печалба и оттам определените данъчни основи за облагане. Относно
допълнително определените задължения по ЗДДС се оспорва РА в частта , в която
било прието, че са налице предпоставките на ЗДДС за начисляване на ДДС, поради
това че бил постигнат облагаем оборот към 31.12.2015г. Доставките, заради които
данъчният орган приел, че е налице
задължение за регистрация по ЗДДС, чл.101, ал.3
били недоказани, неконкретизирани.
Алтернативно тези задължения се оспорват и по размер. Твърди се, че в посочената
данъчна основа са включени доставки(пратки) на трето лице, както и такива които не били
свързани с реализиран доход от икономическа дейност. Относно допълнително установените задължения по КСО, ЗО, РА се оспорва като
незаконосъобразен. Алтернативно се оспорва размера по години на определената
нова данъчна основа за осигурителни вноски, в резултат на това че е
определена нова данъчна основа за
облагане по ЗДДФЛ. Сочи се, че не били
конкретизирани пратките, т.е.е доставките за които се твърди, че са част от
укрити приходи. Не били приспаднати тези пратки, които са за лични услуги и по които не бил реализиран икономически
доход, както и тези пратки по които получателите твърдели, че са контактували с
друго лице. Неправилно била приложена и методиката за определяне на данъчната
основа по чл.122, ал.2 от ДОПК.
По изложените в
жалбата съображения се моли за отмяна на обжалваният ревизионен акт. Претендира
се присъждане на сторените разноски.
Ответникът в
производството - Директор Дирекция "ОДОП "- гр. Пловдив при ЦУ на
НАП, чрез процесуалния си представител в писмена защита, ангажира
становище за неоснователност на жалбата и моли съдът да я
остави без уважение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като се
запозна със становищата на страните и с приетите по делото доказателства, съдът
намира от фактическа и правна страна следното:
По отношение на жалбоподателя Д.П.Н. е била извършена ревизия за установяване на
задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, ДДС, ДОО –за самоосигуряващи
се, здравно осигуряване за самоосигуряващи се и универсален пенсионен фонд за
самоосигуряващи се, попадащи във
времевия обхват от 01.01.20015г. до
31.12.2017г. година.
Процесната ревизия е възложена със Заповед за
възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002618005234-020-001 от 03.09.2018г. на Геро Чинков-Н-к сектор (л.14 от преписката), връчена по
електронен път на ревизираното лице на
12.09.2018г. ЗВР е изменяна досежно
срока на приключване на производството със ЗИЗВР № Р-16002618005234-020-002 от
10.12.2018г., ЗИЗВР № Р- 16002618005234-020-003 от 09.01.2019г., издадени от
органа по приходите, възложил ревизията. Всички заповеди за изменение на ЗВР са
надлежно връчени на ревизираното лице.
В хода на
ревизионното производство е извършено следното:
С искане за
представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ № Р-16002618005234-040-001/04.09.2018г.(л.34 от преписката)
е изискано представяне на всички първични счетоводни документи, хронологични и
аналитични счетоводни регистри, договори, по които лицето е страна и
доказателства за изпълнение на
договорите, както и документи относно получени приходи и извършени разходи от
физическото лице през проверявания период. С писмо вх. № 94-006998/11.10.2018г.(л.152 от преписката).
са представени част от изисканите документи. С искане за представяне на документи
и обяснения от ЗЛ № Р-16002618005234-040-002/05.12.2018г. са изискани справки,
които са от значение за ревизионното производство от задълженото лице, с вх. №
94-009666/10.01.2019г. част от изисканите документи са представени. С искане за
представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ № Р-16002618005234-040-003/11.01.2019г.
(л.186 от преписката)
е изискано представяне на декларация по чл.
124, ал.3 от ДОПК. Изисканата декларация е представена с вх. № 94-00176/31.01.2019г. (л.183 от преписката),
а на 28.01.2019г. по ел. път са получени и писмени
обяснения(л.174 от преписката).
На основание чл. 45, ал.2 от ДОПК е извършена насрещна проверка на В. Христев К.,
документирана с протокол № П-16002618227386-141-001/21.01.2019г. (л.195 от преписката).
С цел установяване на факти и обстоятелства относно ползвани куриерски услуги
от ревизираното лице е изготвено искане за представяне на документи, сведения и
писмени обяснения от трети лица с изх. № Р-16002618005234-041-001/31.10.2018г.
до „Еконт Експрес“ ООД (л.213от
преписката), с което са
изискани заверени копия на документи, в т.ч. документи доказващи плащането на суми от
наложен платеж и пощенски парични преводи и др.
Изисканата информация е получена с писмо
вх. № 70-00-12548/17.01.2019г. (л.200 от
преписката). С уведомление №
Р-16002618005234-113-001 от 11.01.2019г., на основание чл. 124, ал.1 от ДОПК, Д.П.Н.
е уведомен, че основата за облагане
с ДДС за периода 01.01.2015г.-31.12.2017г., Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 01.01.2015г.-31.12.2017г. ,
осигурителния доход за установяване на задължение по ЗОВ за ДОО за
самооосигуряващи се за
01.01.2015г.-31.12.2017г. ЗО за 01.01.2015г.-31.12.2017г.и УПФ за
самоосигуряващи се за 01.01.2015г.-31.12.2017г.
ще бъдат определяни по реда на
чл.122-чл.124 от ДОПК, тъй като при
извършването на ревизията и при
извършената проверка за установяване факти и обстоятелства документирана с протокол
№ П-16002617137597-073-001 от 10.08.2018г.(л.331
от преписката) е
установено, че е извършвал търговска дейност
в интернет – придобиване и реализиране на стоки чрез куриерски услуги, като при продажбите не
са издавани документи, а получените приходи не са отчетени като такива. Предвид
което се установяват данни за укрити доходи
и неотчетени данъци, като
задължение към бюджета, както и на
дължими ЗОВ, представляващи обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и
т.4 от ДОПК и чл.124а от ДОПК. Уведомлението
е връчено по електронен път на 17.01.2019г. С протокол обр.Кд-73 с №
1477988/11.01.2019г. (л.337 от
преписката) по реда на чл.37, и чл.40 от ДОПК са приобщени всички
документи, събрани в хода на извършената проверка за установяване факти и
обстоятелства на Д.Н., документирана с протокол № П - 16002617137597-073-001810.08.2018г.
С протокол обр. Кд-73 с № 1477893/11.02.2019г.
са приобщени по реда на чл. 37 и чл.40 от ДОПК и всички документи събрани в
хода на извършената проверка за установяване
факти и обстоятелства на Л. Д. Н.-дъщеря на жалбоподателя, документирана с
протокол № П-1600261788806-073-001/02.04.2018г., документи от насрещна
проверка на Д. Н. с протокол № П-16002618118834-141-001/26.07.2018г. и документи
събрани в хода на ревизионното производство
възложени със ЗВР № Р-16002618006034-020-001 от 03.10.2018г. на С. М. Н.
– съпруга на жалбоподателя
С протокол №
1477892/11.02.2019г. са присъединени и справки
касаещи налична информация и декларирани данни от Д.П.Н. с ЕТ“Д.Н.“, от
значение за ревизионното производство.
За резултатите
от ревизията е съставен Ревизионен доклад № Р-16002618005234-092-001/26.02.2019г.(л.425 от преписката)
изготвен
от екипа ревизори, на който е възложено
извършване на ревизия съобразно горецитираните ЗВР и ЗИЗВР. Установените
обстоятелства на база на събраната информация са подробно описани в
констативната част на ревизионния доклад.
Ревизионният доклад е връчен на Д.П.Н. 05.03.2019г. чрез съпругата му на 22.06.2018г. Срещу доклада
от страна на Д.П.Н. е подадено възражение, заведено с вх. № 94-001998 от
19.03.2019г. при ТД на НАП-Пловдив.
Производството е
приключило с издаването на процесния РА Р-16002618005234-091-001 от 29.03.2019г., от органа, възложил ревизията и от главен
инспектор по приходите, определен за ръководител на същата.
РА е връчен на Д.П.Н.
по електронен път на 01.04.2019г.(л.448 от преписката)
Ревизионният акт
е оспорен изцяло по реда на чл. 152
от ДОПК с жалба с № 94-00-2643 от 15.04.2019г. при ТД на НАП-Пловдив, постъпила в „ОДОП“
Пловдив и заведена с вх. № 20-25-24318.04.2019г.
С Решение № 379/20.06.2019г. на Директора на
Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив, ревизионния акт е потвърден в частта му, с
която на жалбоподателя са установени задължения за ДДС за периода
29.01.2016г.-21.10.2017г., Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за 2015г., 2016г. и 2017г., ДОО за
самоосигуряващи се лица за 2016г., за здравно осигуряване –за самоосигуряващи
се за 2016г. и за УПФ за самоосигуряващи се за 2016г. и изменен в частта на допълнително определените
задължения по КСО и ЗЗО, както следва: за вноски за ДОО и лихви по вноски за
ДОО за 2015г., и 2017г., за вноски по ДЗПО-УПФ и лихви по вноски за ДЗПО –УПФ
за 2015г. и 2017г., за вноски за ЗО и лихви за вноски по ЗО за 2015г. и 2017г.
Решението е
връчено на ревизираното лице по електронен път на 24.06.2019г. видно от Удостоверение за извършено връчване
по електронен път на лист 479 от
преписката. Жалбата срещу ревизионния акт е подадена чрез Дирекция „ОДОП“, гр.Пловдив и заведена с вх. № 94-00163/05.07.2019г.
В хода на
съдебното производство, като писмени документи
са приети съдържащите се в
административната преписка, приложени са оптични носители дискове, както и са
приети като писмени доказателства оригинали на документи представени от „Еконт Експрес“ ООД – товарителници и разходни касови ордери и разписки за
пощенски парични преводи, с които на Д.П.Н. са изплатени суми по наложен платеж за периода
01.01.2015г.-31.12.2017.
По искане на
жалбоподателя са събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетел на неговата дъщеря Любомира
Даниелова Николова. За изясняване относимото
обстоятелството, дали сумите
посочени в приетите по делото като
писмени доказателства след представянето им от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ оригинали на
документи - РКО и ППП удостоверяващи получаване на суми по изпратени с наложен платеж от името и за сметка на
жалбоподателя са идентични със сумите
описани в констативната част на ревизионният доклад и оттук да се провери
изложеното в РА и РД към него по отношение размера на твърдените
недекларирани приходи за жалбоподателя за ревизирания период, по делото
е допуснато изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е
прието без оспорване от страните по делото
От това заключение се установява следното:
Вещото лице е
проверило приложените по делото
оригинали на РКО(59бр.), като е установило ръкописно изписано име и положен
подпис на всеки от тях. Сумите по тези РКО са синтезирани по месеци и са посочени в табличен вид в
заключението. От процесният ревизионен
доклад вещото лице е използвало данните
посочени от органите по приходите в таблица намираща се на л.20 от същия. В тази таблица колона 2 и колона 3 са посочени като „Приходи от
продажби на чрез Еконт Експрес“ ООД, като колона 2 касае приходи на Д.Н., а
колона 3 приходи на С. Ни.. Вещото лице е
сравнило така посочените приходи
с получените суми по РКО, като към сумите от Д.Н. е прибавило и сумите получени
от дъщеря му Л. Н.. При сравнение между
приходите от получените суми по
приложените по делото оригинали на документи не е установява прилика, като сумите получени по
данни от наличните по делото оригинали
на РКО са значително по-малки от тези посочени в колона 2 и колона 3 на таблицата находяща се на л.20 от РД.и Изготвило
е и сравнителна таблица за
идентифициране на сумите посочени в
оригиналите и приложени по делото РКО със сумите описани в констативната част на РД
(стр.20-22). Кол. 5 и
кол.6 Посочило е, че при сравняване на посочените продажби с
получените суми по РКО, не се установява идентифициране(прилика). Доколкото сумите от РКО са по-малки от сумите на отчетените продажби е възможно сумите по
РКО да се съдържат в отчетените продажби.
По въпрос 3 вещото лице в табличен
вид и по методиката използвана от
ревизиращия орган е посочило размера ако
е установен такъв на недекларираните приходи. Видно от поясненията към
таблицата в колона 4 от същата е
посочена разликата между колона 3 (сбора на
получените суми от Д.Н., С.Николова и
Л.Д.Николова според представените в оригинал РКО)
и колона 2(сбора между колона 5 и колона 6 от таблицата на стр.20 от РД - отчетени продажби през ЕТ, ООД, др), като според вещото лице, само в случай че тази разлика(между
колона 3 и колона 2) е число различно
от нула, следва че получените по РКО
суми превишават отчетените продажби. Видно от така изготвената таблицата такова
превишение е налице само за м. 08.2016г. в размер на 234.00 лева. Съобразно
установеното по въпрос 1, 2 и 3 от експертизата вещото лице е извършило
преизчисление на данъчните задължения на жалбоподателя за процесния период по ДДС, годишен и авансов данък по ЗДДФЛ и
осигурителни и здравни вноски по методиката на ревизиращия орган, само на база
приложените по делото в оригинал РКО, съдържащи подпис на жалбоподателя,
съпругата му и дъщеря му Л. Н..
Видно от заключението в този
случай приходите на ЕТ“Д.Н.“ за 2015г.
са декларирани 0 лева и недекларирани 0 лева, за 2016г. декларираните са 16 476.28 лева, а недекларираните 243 лева, а за 2017г.
декларираните възлизат на 17 259.00
лева, а недекларираните на 0 лева.
Съответно дължимият данък за
доход от дейност като ЕТ -15% за 2016г.-
недеклариран доход 243.00 лева, относим разход 152.63 лева и облагаем доход
90.37 лева. Съгласно заключението
ревизираното лице за 2016г. е направило вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО върху
5040 лева. Облагаемият доход по
подадената декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ е в размер на 1279.45 лева. Съответно като се прибави към нето неотчетения доход от
90.37 лева, то сумата върху която са
внесени ЗОВ от 5040 лева превишава сумата на дохода от 1369.82 лева. Предвид
това според вещото лице, в този случай допълнителни вноски по ЗОВ не се дължат За 2016г. лицето е декларирало приход в размер на 16 476.28 лева., прибавяйки
недекларирания доход от 243.00 лева, общия размер на дохода за годината става 16 719.28 лева.
Търговецът е упражнявал дейност подлежаща на облагане с патентен данък. В
условията на поставените задачи, според
вещото лице в този случай същият не
достига оборот за регистрация по ЗДДС и съответно такъв не се дължи. Според изчисленията направени на база поставените задачи, през
нито една от процесните години
жалбоподателят не достига оборот
за регистрация по ЗДДС и съответно такъв не се дължи.
За изясняване на
всички релевантни за спора по делото факти
с определение на съда е бил
отменен хода по същество и е допуснато изготвяне на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. Страните
не са възразили по приемане на заключението,
но се възразява от ответника, че не следва същото да бъде кредитирано,
тъй като вещото лице е работило само
по представените по време на съдебното заседание документи от „Еконт
Експрес“ АД, а не и представения диск по време на ревизионното производство,
съдържащи РКО и ППП.
Видно от изготвеното допълнително заключение, на база
наличните в счетоводството на ЕТ“Д.Н.“ първични счетоводни документи може да
се каж, че същото е водено редовно, като този извод на вещото лице се опира
на наличната във фирмата документация.
Издадените фактури и отчетените свободни продажби са осчетоводени с правилните
счетоводни статии. Същите са намерили отражение във формираният годишен финансов резултат. Но ако се приеме,
че допълнително установените приходи от продажби са относими към ЕТ“Д.Н.“ тогава счетоводството не е водено редовно. Вещото лице е извършило сравнение в табличен вид на представените и налични по
делото оригинали на РКО и ППП с товарителниците
удостоверяващи изпращането на
стоки от жалбоподателя. Според
установеното, с изключение на РКО от 30.10.2016г. на стойност 400 лева,
за всички останали РКО/ППП са налични съответни
товарителници. При извършена проверката в счетоводството на ЕТ“Д.Н.“ и
„ВОГ“ООД вещото лице установява, че
жалбоподателят е направил в хода на ревизията справка с посочени в нея фактури, издадени от
посочените два търговеца, както и фискални бонове за свободни продажби, които
според него(според жалбоподателя),съответстват
на РКО/ППП. При извършено засичане на
тези твърдения с данните от
счетоводството на горепосочените фирми, съвпадение на дати и суми не са били
установени от вещото лице. По тези съображения според вещото лице, посочените в
таблицата към въпроса РКО/ПП не са намерили отражение в приходите на посочените фирми. От друга
страна, голяма част от РКО и ППП и съответстващите им товарителници са посочени, като доставки на лицето В.Х., който е декларирал пред органите по приходите, че е извършвал такава
дейност чрез Д.Н. и е получавал сумите, а тези нотариално заверени обяснения не са взети предвид от органите по
приходите. Съобразно отчетените продажби
на жалбоподателя, установеното от първоначално изготвената съдебно-счетоводна
експертиза и съобразно отговора на въпрос 1, 2 и 3 от допълнителното
заключение, вещото лице е посочило в табличен вид, в какъв размер е общият
доход на жалбоподателя от продажби за ревизираните периоди . На база
така констатираните приходи от продажби за ревизирания период, вещото
лице е преизчислило размера на данъчните задължения на жалбоподателя за
процесния ревизиран период по ДДС, годишен и авансов данък по ЗДДФЛ и
осигурителни и здравни вноски по
методиката на ревизиращият орган.
Съдът намира, че
жалбата за подадена от надлежна страна в законоустановения срок, след
изчерпване на предвидения ред за административно обжалване пред Директора на
Дирекция ОДОП-Пловдив, и е допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е частично основателна.
Съдът
установява, че оспореният РА е издаден от компетентен орган. В настоящото
производство се доказа валидността на електронните подписи, положени под
ревизионния акт, ревизионния доклад и заповедите за възлагане на ревизия. При
проверка валидността на подписите се установи, че същите са квалифицирани по
своята същност, съгласно разпоредбите на Закона за електронния документ. Тези
обстоятелства не са спорни между страните. Представени са и Заповед ЗЦУ-ОПР-23
от 16.06.2017г. на Изпълнителният директор на НАП, с която е оправомощена Е. Р.
- Началник на отдел“Обжалване“ в Дирекция“Обжалване и данъчно осигурителна
практика“ -Пловдив в ЦУ на НАП, да
изпълнява правомощията на директор на
същата дирекция в отсъствие (законоустановен отпуск, командировка и др.) на Г. А. – Директор
на Дирекция“ОДОП“-Пловдив , както и Заповед № 2020/19.06.2019г. на Главният
секретар на НАП, с която Г. Ж. А. е командирован в периода
19.06.2019г.-21.06.2019г. в друг град за
изпълнение на служебен ангажимент. Следователно от компетентен орган, действащ
при условията на заместване е издадено и Решение 379/20.06.2019г., с което
ревизионният акт е частично потвърден и частично изменен.
Предмет на
настоящото производство е Ревизионен акт № Р-16002618005234-091-001/29.03.2019г. издаден
на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от
Г.Н. Ч.– Началник сектор“Ревизии“–възложил ревизията и В. К. К.-Главен инспектор по приходите в ТД на НАП, гр. Пловдив,
Дирекция “Контрол“-ръководител на ревизията, потвърден с Решение №
379/20.06.2019г. на Директор Дирекция“ОДОП“ при ЦУ на НАП, гр. Пловдив, в
частта му, с която на жалбоподателя са установени задължения за ДДС за периода
29.01.2016г.-21.10.2017г. в размер на 30 162.42 лева, и лихви в размер на
7684.26 лева, Годишен и авансов данък по
ЗДДФЛ за 2015г. в размер на 2 219.02 лева, с прилежащи лихви в размер на
655.32 лева,за 2016г. в размер на 4 730.30 лева, с прилежащи лихви в
размер на 917.23 лева и за 2017г. в
размер на 531, 93 лева, с прилежащи лихви в размер на 49.21 лева, ДОО за
самоосигуряващи се лица за 2016г. в размер на 3 348.48 лева и прилежащи
лихви в размер на 649.28 лева, за здравно осигуряване –за самоосигуряващи се за
2016г. в размер на 2 092.80 лева с прилежащи лихви в размер на 405.80 лева, УП и за УПФ за
самоосигуряващи се за 2016г. в размер на 1 308.00 лева с прилежащи лихви в
размер на 253.63 лева(общо
главница 44 392.95 лева и лихви
10 614.73 лева) и изменен със същото решение в
частта на допълнително определените задължения по КСО и ЗЗО , както следва
за вноски за ДОО и лихви по вноски за
ДОО за 2015г. от 3348.48 лева на 2 278.80 лева и лихви
от 988.87 лева на 671.71 лева, и 2017г.-
от 3543.84 лева на 951.52 лева и лихви от 327.83 лева на 87.76 лева, за вноски
по ДЗПО-УПФ и лихви по вноски за ДЗПО –УПФ за 2015г. от 1308.00 лева на 890.16 лева и лихви от
386.28 лева на 262.39 лева, и 2017г. от
1284.00 лева на 344.75 лева и лихви от 118.78 лева на 31.80 лева, за вноски за
ЗО и лихви за вноски по ЗО за 2015г. от
2 092.80 лева на 1 424.25 лева
и лихви от 618.05 лева на 419.82 лева и за 2017г. от 2054.40 лева на 551.60 лева
и лихви от 190.05 лева на 50.87 лева.
С ревизионният
акт са определени задължения за периода и на лицето, на което е възложена ревизията,
поради което същият не страда от пороци, засягащи неговата валидност. Ревизията
е приключила в срока установен от чл.
114 от ДОПК, надлежно определен от органа, който я е възложил. Ревизионният
доклад е съставен в срока по чл.
117, ал. 1 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден в определения от чл.
119, ал. 2 от ДОПК срок, в предвидената в чл. 120
от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за
постановяването му, с извършено позоваване на изготвения ревизионен доклад.
Изложение на фактическите основания за установяване на процесните задължения се
съдържа и в ревизионния доклад, който е неразделна част от РА (чл.
120, ал. 2 от ДОПК), а съгласно константната съдебна практика мотивите на
РД, когато са възприети от компетентните органи, се явяват и такива на
приключващия ревизията акт. На задълженото лице е била предоставена възможност
да представи изисканите му документи и сведения в хода на извършваната му
ревизия, същото е било редовно уведомявано за откриването на ревизионното
производство и за всички последващи действия на органите по приходите, а също и
за исканите от тях доказателства от значение за установяване на публичните му задължения.
В хода на ревизията органите по приходите са попълнили преписката с
необходимите според тях доказателства, на база на които е извършена проверка на
релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства.
Предвид горното,
съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения ревизионен акт е
съобразена с приложимите процесуални норми на ДОПК и не са налице процесуални
нарушения.
Ревизията е
извършена по реда на чл. 122
от ДОПК, тъй като органът по приходите е преценил , че са налице на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т.2 и т.4
от ДОПК. За да
определят допълнителни данъчни основи на жалбоподателя по ЗДДС за ревизираните
периоди, органите по приходите са преценили, че са налице данни за укрити
приходи от ревизираното лице - приходи от търговската му дейност и по-конкретно
- неотчетени приходи от интернет търговия на стоки и получените суми по
наложните платежи .
За да може издаденият ревизионен акт да се
ползва с доказателствената сила по чл.124, ал.2 ДОПК, наличието на основанията
по чл.122, ал.1 ДОПК следва са подкрепени от събраните доказателства.
Тълкуването на нормата налага извод, че приходният орган е този, който следва
да обоснове констатацията си за наличие на хипотеза по чл.122,ал.1, т.2 и т.4 ДОПК.
Съгласно
разпоредбата на чл.
124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалване на РА при извършена
ревизия по чл.
122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до
доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.
122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Презумпцията за
вярност на фактическите констатации е оборима, но доказателствената тежест за
това носи жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване
на РА, в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание
за облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията
на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които
се опровергават фактическите констатации в акта.
На първо място
следва да се посочи, че според настоящият съдебен състав са били налице
предпоставките за извършване на ревизия по особения ред на чл.122 и сл. ДОПК
предвид факти и обстоятелства за укрити доходи на РЛ за 2015г., 2016г. и 2017г., обективирани в протокол за
извършена проверка №П-16002617137597-073-001/10.08.2018г.(л.331 от преписката),
съставен съобразно чл.50 от ДОПК, изготвен на база постъпилите на електронен
носител данни от третото лице „Еконт експрес“ за изпратени пратки от името на
ревизираното лице и съответно за
получени суми от ревизираното лице, наредени в негова полза от получателите на
стоките, от наложен платеж в размер на 281 977 лева за 2016г. и 112 177
лева за 2017г. и удостовереното в писма вх.№ВхР-2915/18.09.2017г. (л.288 от преписката)
и ВхР-687/13.02.2018г. на Еконт Експрес ООД(л.283
от преписката).
Видно от РА органът е приел, че са налице данни за укрити
приходи или доходи, на база на това, че през ревизираните периоди жалбоподателят в качеството му на ЕТ „Д.Н.“ е
извършвал чрез куриерска фирма „Еконт Експрес“ ООД реализация на стоки, без да бъдат отразени и
декларирани получените доходи от
продажбите. С оглед на това е прието, че при реализирането на продажбите са
настъпили данъчни събития и е следвало да бъде начислен ДДС, годишен и авансов
данък по ЗДФФЛ на ЕТ и съответно са
дължими и вноски по ДОО ЗО и УПФ което
не е сторено от задълженото лице и по тази причина данъчните задължения са
определени с ревизионния акт.
Предвид установената по делото фактическа обстановка,
като основен спорен въпрос между страните е формулирано обстоятелството, дали
задълженото лице е извършвало продажби на стоки чрез описания в ревизионния акт
механизъм и какви парични суми от така осъществените продажби е получило.
Не е спорно по делото, че Д.П.Н. с ЕТ „Д.Н.“
е извършвал търговска дейност, с декларирана дейност по КИД **** „търговия на дребно
на открити щандове и пазари с
текстил , облекло и обувки“ подлежаща на облагане с патентен данък по реда на ЗМДТ, като дейността е
осъществявана в обект – сергия на неделен пазар
в гр.Димитровград.
Изводите си, че ревизираното лице в качеството
му на ЕТ е продавало стоки (дрехи) онлайн, органите по приходите са базирали на
установеното при извършените проверки и
анализ на данните, предоставени на технически носител и в табличен вид от "Еконт Експрес"
ООД, съответно снимков материал приложен към тях и извършените насрещни проверки на част от
крайните получатели на стоките, извършените проверки на жалбоподателя и насрещната проверка извършени на Любомира
Николова-дъщеря на жалбоподателя документирана с протокол № П-1600261788806-073-001/02.04.2018г.,
както и документите С. Н.- съпруга на жалбоподателя-документирана с протокол, документирана с протокол №
П-16002618118834-141-001/26.07.2018г.
По делото са
изискани и приложени оригиналите на разходни касови ордери и ППП находящи се в
Еконт Експрес ООД, удостоверяващи
получаване на суми от жалбоподателя, неговите дъщеря и съпруга през
ревизирания период по изпратени от
оспорващия пратки.
Безспорно от
тези писмени доказателства, както и от събраните гласни доказателства по делото
чрез разпит в качеството на свидетел на
дъщерята на жалбоподателя – Л.Н., а и от
твърденията на самия жалбоподет л в хода на ревизионното поризводство се
установява че за ревизирания период оспорващия е изпращал пратки чрез наложен
платеж и е получавал суми по наложен платеж от
така изпратените пратки, както лично така и чрез други лица- съпругата и
дъщеря му, които са отчитали получените суми на него.
Твърденията на оспорващия, че през процесният
ревизиран период, по отношение пратките
на Еконт е действал само като пълномощник
на друго лице, а именно: В.Х., съгласно нотариално заверено пълномощно
от 13.07.2017г. и именно това лице е собственик на изплатените суми от наложени преводи и парични преводи,
съдът приема за недоказани.
Видно от
приложените оригинали на РКО и ППП и
изготвеното допълнително заключение по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза по делото същите касаят получаване на суми в периода 1.02.2015г.-07.03.2017г.
Соченото от жалбоподателя лице В.Х. не е разпитан по
делото в качеството на свидетел, същият е давал обяснения в хода на
ревизионното производство, към което е приложена и нотариално заверена
декларация. В същите твърдял, че е възлагал на жалбоподателя за времето от 2015г.-2017г. да изпраща вместо
него куриерски пратки през Еконт Експрес ООД, между тях не са съставени
документи, а парите, които е следвало да се получават срещу тези пратки като наложени платежи, впоследствие
жалбоподателя предавал на Х.. До 2017г. упълномощаването е било устно, а
след тази година писмено. Приобщено в
хода на ревизионното производство е и нотариално заверено на 13.07.2017г.
пълномощно(л.346 от преписката-гръб),
с което В.Х. е упълномощил Д.Н. да го представлява пред Еконт Експрес ООД, като получава суми по наложни платежи и паричен превод на негово име, както и да
подава, получава и подписва всякакви документи във връзка с тези права.
Представителството, или т.нар упълномощаване е институт на гражданското право и представлява
едностранна сделка. Едно лице може да
представлява друго по разпоредба на: 1. закона или 2. по волята на
представлявания- чл. 36 , ал.1 от ЗЗД. Представителят действа спрямо третите лица от името
на представлявания като ги уведомява, че действа от името на представлявания, а
последиците от правните действия, които представителят извършва, възникват
направо за представлявания. По принцип не е необходимо пълномощното да е в
писмена форма, но за
сключване на договори, за които законът изисква особена форма,
пълномощното трябва да бъде дадено в
същата форма, а ако договорът трябва да
бъде сключен в нотариална форма, упълномощаването може да бъде направено и
писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени
едновременно- чл. 37 от
Закона за задълженията и договорите .
В случая
безспорно за представителство пред лице занимаващо се с куриерска дейност (служители на същото)не
е необходимо да се представя писмено пълномощно и напълно възможна житейска ситуация
е едно лице да представлява друго при
изпращане на пратка чрез наложен
платеж/пощенски превод и при получаване на
стойността на същите впоследствие.
В случая обаче представителят следва
да действа спрямо третите лица не от свое име, а от името на представлявания ,
за което следва да ги уведоми. В нито един
представените от Еконт Експрес РКО и ППП, като получател не е посочено лицето В.Х. и в тях не
се спори между страните, че не фигурира подпис на това лице. Напротив – във всичките фигурират или името и подписът на жалбоподателя, или на съпругата му и св.
Николова, но отново нито един от тези документи не е посочено,
че жалбоподателят действа в качеството
на пълномощник на В.Х.. Следователно от
нито един от така цитираните 59 бр.РКО и ППП не може да се направи
обективен извод, че касае получаване на сума предназначена за трето лице
различно от жалбоподателя.
Отделно от това,
нито в обясненията си пред органите по приходите, нито в нотариално заверената
декларация В.Х. не е конкретизирал, и еднозначно посочил номера на товарителници, на РКО, на ППП, дати
на изпращане стоки и получаване на паричните преводи за тях, или съдържанието на пратките за които
действия твърди, че е действало чрез жалбоподателя. Предвид това, тези негови обяснения съдържащи
се в цитираните два документа не могат да бъдат кредитирани от съда в
необходимата степен. При което и като се
имат предвид показанията на св. Николова, която твърди, че през ревизирания
период е изпращала пратки освен на Х., така и на баща й, то по никакъв начин по
делото не може да бъде установено, че по
отношение на представените от Еконт експрес оригинали на платежни документ и
респ. по отношение получените по тези оригинали суми, оспорващият е действал от името и за сметка на
друго лице. Обратно, както вече бе
посочено в цитираните РКО и ППП, като
получател фигурират имената и подписите на жалбоподателя Д.Н., съпругата му
Славка Николова и дъщеря му Любомира Николова. Между страните не е спорно и е
видно от обяснения на жалбоподателя вх. № ВХР-3557/26.10.2017г., че получените от Славка Николова и Любомира Николова
суми впоследствие са му предавани на него. С всички, с изключение на РКО на
стойност 400 лева от 31.10.2016г. са
доставяни дрехи, с каквато дейност не е
спорно по делото, че се е занимавал жалбоподателят Н., в качеството му на
едноличен търговец.
Междувпрочем
между страните не е спорно и се установява от обясненията давани в хода на
ревизионното производство от жалбоподателя, че именно последният физически е изпращал тези пратки чрез куриерското дружество. Съответно
независимо, че видно от допълнителното заключение по съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че по-голяма част от пратките като вид доставка е посочено „В.Х.“,
по никакъв начин не може да се установи, че действително последният е
действителният изпращач на тези стоки. Ето защо съдът намира, че от така събраните по делото
доказателства не се опровергават по категоричен начин фактическите констатации
в ревизионният акт и приема за недоказани твърденията на жалбоподателя, че
през ревизиран период, е
действал само като пълномощник на друго лице, а именно: В.Х., именно това
лице е собственик на изплатените суми от
наложени преводи и парични преводи. От страна на жалбоподателя не са ангажирани
и никакви доказателства за установяване твърденията му, че през ревизираният период е изпращал пратки
като лични услуги за трети лица, от които не е реализирал икономически доходи, ето защо и същите съдът намира за недоказани.Съответно
от така приобщените по делото доказателства не се установява презумпцията за
вярност на фактическите констатации в оспорваният ревизионен акт да е надлежно
оборена.
Касателно
въпроса какви парични суми от така
осъществените продажби е получил жалбоподателя от така осъществените продажби.
От значение за
установяване получаването на приходи и извършването на облагаеми сделки са
документи, изходящи от лицето, какъвто документ не е нито таблицата, съдържаща
се в технически носител, нито самия технически носител представен от ответната
страна заедно с преписката.Техническият носител е веществено
доказателство. Съдържащата се в него
информация обаче не е представена
по преписката като разпечатка на данни чл. 54 от ДОПК. Справките получени в табличен вид от третото
лице „Еконт експрес“ ООД и приложения към тях снимков материал находящи са на
техническият носител не съдържат оригинални данни, изходящи от
лицата, вкл. от ревизираното лице. Таблиците, нямат характер на счетоводен
документ и съдържат вторична, обобщена в табличен вид информация, съставени са
от трета неучастваща в спора страна, изцяло въз основа на документи, които на органа са представени във
вид на снимков материал. Тези данни не могат да се противопоставят на
доказателствената сила на оригиналните документи удостоверяващи получени суми
от изпращане на пратки от наложен платеж
от жалбоподателя–получени лично или от други лица за него. В случая, не
е налице хипотезата на чл.184 ГПК – представяне на електронен документ, тъй
като релевантните за спора документи – РКО и
ППП не са електронни такива, за да бъде възможно и допустимо възпроизвеждането
им на хартиен носител, представен като заверен препис. В този смисъл практиката на ВАС изразена в
Решение №14709 от 31.10.2019г. по адм. дел № 5763/2019г. на ВАС. Релевантните
за спора документи, въз основа на които могат да се направят изводи за
наличието на укрити приходи и извършени сделки в случая са оригиналите на разходните касови ордери и ППП, имащи характер
на частни удостоверителни документи. Между страните не е спорно, че за ревизирания период ревизираното лице е изпращало
стоки по еконт експрес, респ. е
било получател на сумите по платежните
нареждания с РКО. Това се установява и
от останалите приобщени към ревизията документи и от цитирания протокол за извършена проверка
№П-16002617137597-073-001/10.08.2018г. Следователно, в хода на ревизията е имало данни че ревизираното лице в
качеството му на ЕТ е както изпращач на стоките, така и
получател на сумите по наложните платежи, свързани с вече изпратените
чрез „Еконт Експрес“ООД, стоки. Верността на съдържащата се в електронните носители
представени от Еконт експрес информация е оспорена от жалбоподателя, поради
което и по искане на жалбоподателя и на основание искане на жалбоподателя по чл.192, ал.2 от ГПК делото
от третото лице Еконт Експрес ОДД, гр.
Русе са изискани всички оригинали на
документи - товарителници и разходни касови ордери и разписки за
пощенски парични преводи, с които са изплащани суми по наложен платеж на Д.П.Н. за периода 01.01.2015г.-31.12.2017г.
Наличните
оригинали на документи от
горепосоченият вид в „Еконт Експрес“ООД,
гр.Русе относими към настоящото производство
са представени с писмо вх. №
5/02.01.2020г. при АдмС-Хасково.
Подписите в тези документи на жалбоподателя, неговата съпруга и дъщеря
не са оспорени по реда на чл.193, ал.1 от ГПК, вр. с чл.144 от АПк, вр. с пар.2
от ДР на ДОПК. Следователно установява се, че по отношение така представените
документи изпращач е именно жалбоподателя и респ. получател на сумите по същите
лично или чрез друго лице е също той.
Съответно изводите си за това какви приходи
е получил жалбоподателя от така
извършените продажби е осъществил жалбоподателят съдът намира, че следва да
гради именно въз основа на представените от третото задължено лице“Еконт
Експрес“ ООД оригинали на първични документи, неоспорени от ответната страна.
От същите документи, които са приети без
оспорване на ответната страна и от
изготвеното заключение по допусната
съдебно-счетоводна експертиза, приета също без оспорване от страна на ответника
изцяло се опровергават фактическите констатации по РА,
касателно размера на укритите и недекларирани приходи посочени в РД, за които са установени задължения за данъци и
осигурителни вноски.
По отношение
определените с ревизионният акт задължения по ЗДДС:
Видно от РА и РД
към него е изчислен размера на приходите на Д.Н. от осъществени продажби
чрез еконт експрес, ползвайки информацията представена на оптичен носител диск
от Еконт Експрес и сумирайки тези суми с декларираните от ревизираното лице
приходи е формиран оборот за регистрация по ЗДДС към 31.12.2015г. в размер на 61429.10 лева. , поради което е
прието, че лицето е следвало да подаде декларация за регистрация по ЗДДС най-късно до
14.01.2016г. Тъй като не е сторило това и съгласно чл.102, ал.3, т.2 от ЗДДС с
ревизионният акт е начислен дължимият ДДС
от изтичане на срока, в който е следвало да бъде издаден акт за регистрация, до датата на
която са отпаднали основанията за
регистрация.
Тези твърдения
на органа не се подкрепят от събраните по делото доказателства - конкретно
от оригиналите на документи представени
от третото задължено лице и допълнително изготвеното заключение по съдебно-счетоводната експертиза.
От заключението на вещото лице изготвило допълнителната съдебно-счетоводна експертиза,
за периода 10.02.2015г.-30.12.2015г. жалбоподателят е реализирал приходи от
продажби чрез куриерското дружество в
размер на 5278.00 лева, за периода 05.01.2016г.-31.10.2016г.-23969.00 лева и за
периода 10.02.2017г. 07.03.2017г.- 4798.00 лева. Като се вземат приходите отчетени от ЕТ“Д.Н.“ за процесния ревизиран период и недекларираните приходи от продажби чрез
еконт експрес в горепосоченият размер, изчислено по методиката използвана от ревизиращия орган , през нито един от процесните периоди
жалбоподателят не достига оборот за
регистрация по ЗДДС -50 000 лева за период от дванадесет месеца (чл.96, ал.1 от ЗДДС)
и такъв не се дължи.
Настоящият
съдебен състав кредитира изцяло допълнителното заключение на вещото лице, като намира че същото пълно,
точно и обосновано е отговорило на поставените му задачи. За да
установи размера на приходите от продажби чрез еконт вещото лице е
ползвало само оригиналите на документи представени от същото куриерско
дружество, а не и наличната на технически носител и информация представена от
същото куриерско дружество, която е ползвана от ревизиращите органи за
установяване на укритите приходи от жалбоподателя. По съображенията изложени по-горе в мотивите
на решението, че не следва тази
информация да се кредитира, съдът намира, че
следва да цени именно изводите на вещото лице. Ето защо, с оглед
недоказаността на фактическите
констатации изложени в ревизионният
доклад, че през ревизираният период жалбоподателят е
достигнал оборот за регистрация по ДДС, то ревизионният акт в частта на установеното
задължение за внасяне на ДДС за периода 29.01.2016г.-31.10.2017г. в размер общо на 30 162.42 лева и лихва
7684.26 лева като материално незаконосъобразен следва да бъде отменен.
Касателно
определените задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за ЕТ, ДОО, ЗОВ и
ДЗПО за ревизирания период:
За периода 01.01.2015г.-31.12.2017г. жалбоподателят Д.Н. в качеството си на местно физическо лице по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗДДФЛ, на
сонование чл. 6, чл.14 и чл. 16 от същия закон е данъчно задължено лице за облагаемия си доход , получен през
данъчната година от източници в България. В съответствие с чл. 17, от ЗДДФЛ
данъчната основа е сумата от годините данъчни основи, определени за всеки вид
доход, в зависимост от източника намалена
с предвидените в същия закон
данъчни облекчения. Съгласно чл.16, ал.1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход и
данъчната основа се определят за всеки
източник на доход поотделно съгласно
разпоредбите на с.н.а, а според чл. 28
от ЗДДФЛ ФЛ извършващи дейност като ЕТ независимо дали са регистрирани по ТЗ, годишната данъчна основа се определя, като облагаемият доход по чл.26
за данъчната година се намалява с
вноските, които самоосигуряващото се лице
е задължено да направи за данъчната година за своя сметка по реда на КСО и ЗЗО. Съгласно чл. 43, ал.8
от ЗЗДФЛ, тези лица правят авансови вноски при данъчна ставка
15 на сто при условията и по реда на чл.86 от ЗКПО. Съответно в чл.48,
ал.2 от ЗДДФЛ е предвидено, че размерът на данъка върху годишната данъчна основа за доходите
от стопанска дейност, като едноличен
търговец се определя като годишната
данъчна основа по чл.28, ал.2 се
умножи по данъчна ставка 15 на сто.
Дължимият данък по чл.48 от ЗДДФЛ, подлежи на внасяне до 30.04 на годината
следваща годината на придобиване на дохода-чл.67, ал.4 от ЗДДФЛ.
Ревизиращият
орган сумирайки приходите на
жалбоподателя от продажби чрез
куриерското дружество, съобразно представената на оптичен носител диск
информация и сумирайки ги с декларираните от същия доходи за ревизирания период е определил с ревизионният акт допълнителни задължения за внасяне на годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2015г. в размер на 2 219.02 лева и лихва 655.32
лева, за 2016г. – 4730.30 лева и 917.23 лева лихви и
за 2017г.-531.93 лева, с лихва
49.21 лева. Така установените задължения за годишен и авансов данък по
ЗДДФЛ а ЕТ съдът намира за неправилно определени.
Установява се по
делото, че за 2015г. жалбоподателят не е
декларирал приходи съответно не е внасял годишен и авансов данък за ЕТ -15% .
За 2016г. внесеният от жалбоподателят данък ЕТ 15% е в
размер на 62.99 лева, а за 2017г. е в размер на 76.08 лева
Видно от
допълнителното заключение на вещото лице органите по приходите
са посочили , че усредненият процент
на база 2016г. и 2017г. който са
използвали за определяли за относими разходи за 2015г. е 59.20%, но в действителност
са приложили 62.81% Според вещото лице този процент не е правилният и той е довел до некоректно определен данък
по ЗДДФЛ и лихви съответно. Видно от същото заключение, вещото лице е преизчислило коректният определен на база
декларираните продажби на стоки и съответно изписаните стоки процент, като за
2015г. е използвал осреднен процент ,
както и органът по приходите, изчислен
като ½ от сбора на
процентите за 2016г. и 2017г. Съответно усредненият процент използван от вещото лице за 2015г. е 67.92 %, за
2016г.-70.32 % и за 2017г.-65.51%. Този процент съдът намира за правилен, тъй
като той е и в съответствие с установеното по делото касателно размера на
приходите и разходите на жалбоподателя за периода.
От събраните по
делото доказателства и от двете заключения на вещото лице се установява,
че през 2015г. ревизираното лице е
направило вноски за ДОО , ДЗПО и ЗО като самоосигуряващо се лице в размер на
1300.32 лева изчислени върху доход от 5040 лева. Приходите на лицето за тази година възлизат на 5278.00
лева, разходите в размер на 67.92 % на 3584.82 лева и облагаемият доход е в
размер на 1693.18 лева, който е по-нисък от дохода върху който са внесени авансови
осигурителни вноски. По тази причина допълнителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО не се държат, а дължимият
данък от 15% е в размер на 58.93 лева,
със съответна лихва 17.40 лева, в който смисъл е и заключението на вещото лице
по допълнителната съдебн-счетоводна експертиза.
За 2016г. :
Общият размер на приходите на ревизираното
лице сумирайки декларираните и недекларираните такива за периода възлиза
на 40 445.28 лева, разходите
възлизат на сумата 32 051.83 лева,
при което облагаемият доход за периода следва да е 8393.45 лева.
Данъчната основа е 6227.94
лева, дължимият данък следва да бъде в
размер на 934.10 лева. Внесеният от
жалбоподателят данък ЕТ 15% за 2016г., е в размер на
62.99 лева, съответно , според
изчисленията на вещото лице дължимият за довнасяне данък за 2016г. за ЕТ -15% следва да бъде в размер на 871.20 лева, със съответна
лихва в размер на 168.93 лева.
За 2017г.:
Общият размер на
приходите на ревизираното лице сумирайки декларираните и недекларираните такива
за периода възлиза на 22057.19 лева, разходите съобразно усреднен процент - 65.51% са в размер на 16 601.74 лева и
облагаемият доход възлиза на 5455.45
лева. Данъчната основа съответно възлиза
на 3976.09 лева, а дължимият данък
следва да бъде 596.41 лева, като е
внесен 76.08 лева. На база така установеното за 2017г. според изчисленията на вещото
лице дължим данък за ЕТ за довнасяне следва да е в размер на 520.33 лева, със съответна лихва
48.13 лева.
Касателно
дължими осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО
и ЗО:
Съгласно
допълнителната съдебно-счетоводна експертиза за 2015г. допълнителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО не се дължат, тъй като облагаемият доход е в размер
на 1693.18 лева, който е по-нисък от дохода
върху който са внесени
авансови осигурителни вноски.
През 2016г. ревизираното лице е направило вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО за самоосигуряващо
се лице в размер на 1300.32 лева,
изчислени върху доход от 5040 лева и дължимите допълнителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО са както следва : за ДОО 12.8%- 429.24 лева
главница и 82.23 лева лихва, за ДЗПО-5%
167.67 лева главница и 32.51 лева лихва и за ЗО-8% -268.28 лева главница
и 52.02 лихва.
За 2017г. ревизираното
лицето е направило вноски за ДОО,
ДЗПО и ЗО като самоосигуряващо се лице в
размер на 1479.36 лева, изчислени върху доход от 5520 лева Облагаемият
доход е в размер на 5455.45 лева, т.е.
по –нисък от дохода върху който са внесени
авансови осигурителни вноски. Съответно допълнителни вноски за ДОО, ДЗПО
и ЗО не се дължат, съгласно допълнителното изслушано по делото заключение.
Тук е мястото да
се посочи, че съдът кредитира изцяло заключението на приетата по делото допълнителна
съдебно – счетоводна експертиза.Същото е изготвено от вещо лице разполагащо с
необходимата компетентност и познания, последното пълно и точно е отговорило на поставените му
въпроси, като е обосновало същите, а
изводите му са в съответствие с приетите
по делото писмени доказателства и конкретно с приобщените оригинали на
документи – РКО и ППП изискани от куриерското дружество Видно от заключението и
поясненията на вещото лице за изготвяне на експертизата същото е ползвало
всички материали по делото, т.е. вкл. тези представени от приходната
администрация. Ето защо за съда не възниква съмнения във правилността на това допълнително заключение и го цени изцяло.
Що се касае до
първоначалното дадено заключение, макар и обосновано същото
не следва да се цени в частта му на отговора по въпрос 3 и въпрос 4 по причина, че
вещото лице, макар и отговаряйки
точно на зададената му задача е изчислявало размера на данъчните задължения на жалбоподателя за
ревизирания период само на база оригиналите на документи представени от третото задължено лице по
делото-куриерското дружество, без да взема предвид и декларираните вече приходи
от лицето за 2015, 2016г. и 2017г. Същите
обаче безспорно следва да се отчетат като приходи на лицето за ревизираният
период, поради което и следва да участват
при формиране общия размер приходи
и разход и изчисляване на дължимите
данъци и осигурителни вноски.
Съобразно изложеното съдът намира, че в случая
липсва нормативно основание за
начисляване на допълнително дължими от жалбоподателя ДДС за ревизирания период, както и за внасяне на ДОО, ДЗПО и ЗО за
2015г., и 2017г., и ревизионният акт
следва да бъде отменен в тази му част, а по отношение установения неправилно изчислен размер на
задълженията за внасяне на дължим данък
за ЕТ-15% по ЗДДФЛ за 2015г., 2016г. и 2017г. , със съответни лихви и за ДОО,
ДЗПО и ЗО за 2016г., ревизионният акт следва да бъде изменен, съобразно
установеното от вещото лице по допълнително изготвеното от него заключение .
При този изход
на спора основателна, съгласно чл. 161, ал.1 от ДОПК се явява претенцията и на двете страни са
присъждане на разноски по делото.
Жалбоподателят
претендира разноски в общ размер на
1910.00 лева , от които 10 лева ДТ, 400 лева
внесен депозит за възнаграждение
на вещо лице по първоначалната експретиза, 500 лева
депозит за допълнителна експертиза
и 1000 лева адвокатски хонорар . Съразмерно на уважената част на жалбата(уважен размер: претендиран размер х действително
сторени разноски) на същия следва
да се присъдят разноски в размер на 1837.16 лева.
Ответникът претендира разноски за
юрисконсулско възнаграждение,
определено по реда на чл. 8, ал.1,т.4 от Наредба № 1/2004г. в размер на
2667.07 лева. Съразмерно на
отхвърлената част на жалбата, изчислено по същата формула на същия следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 101.71 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16002618005234-091-001/29.03.2019г. издаден
на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от Г.Н. Ч.– Началник
сектор“Ревизии“–възложил ревизията и В.
К. К.- Главен инспектор по приходите в
ТД на НАП, гр. Пловдив, Дирекция “Контрол“-ръководител на ревизията, в потвърдената с Решение № 379/20.06.2019г. на Директора на
Дирекция“ОДОП“, гр.Пловдив част, с която
на жалбоподателя са установени задължения за ДДС за периода
29.01.2016г.-21.10.2017г., и изменен със същото решение в частта на
допълнително определените задължения по КСО и ЗЗо , както следва: за вноски за
ДОО и лихви по вноски за ДОО за 2015г., и 2017г., за вноски по ДЗПО-УПФ и лихви
по вноски за ДЗПО –УПФ за 2015г. и 2017г., за вноски за ЗО и лихви за вноски по
ЗО за 2015г. и 2017г.
ИЗМЕНЯ
Ревизионен акт№ Р-16002618005234-091-001/29.03.2019г. издаден
на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от Г.Н. Ч.– Началник
сектор“Ревизии“–възложил ревизията и В.
К. К.- Главен инспектор по приходите в
ТД на НАП, гр. Пловдив, Дирекция “Контрол“-ръководител на ревизията, в потвърдената с Решение № 379/20.06.2019г. на Директора на
Дирекция“ОДОП“, гр.Пловдив част, с която на жалбоподателя са определени
задължения за внасяне на годишен и
авансов данък по ЗДДФЛ за 2015г., 2016г.
и 2017г., ДОО за самоосигуряващи се лица за 2016г., за здравно осигуряване –за
самоосигуряващи се за 2016г. и за УПФ за самоосигуряващи се за 2016г., като вместо това определя задължения за: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за 2015г. в размер на 58.93 лева със
лихви в размер на 17.40 лева, годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за 2016г. в размер на 871.20 лева ,
със съответни лихви в размер на 168.93 лева , годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за 2017г. в размер на 520.33 лева ,
със съответни лихви в размер на 48.13 лева ,
вноски за ДОО за 2016г. в размер на 429.24 лева със лихви в размер на
83.23 лева, вноски за ДЗПО за 2016г. в размер на 167.67 лева със лихва в размер
на 32.51 лева и вноски за ЗО за 2016г. в
размер на 268.28 лева с лихва в размер
на 52.02 лева.
ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика", град Пловдив при ЦУ на НАП да заплати
на Д.П.Н., с ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на 1837.16 лева ( хиляда осемстотин тридесет и седем лева и
шестнадесет стотинки) лева.
ОСЪЖДА Д.П.Н. с ЕГН **********
*** да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно –
осигурителна практика" - гр.
Пловдив при ЦУ на НАП разноски по делото в размер на 101.71 лева(сто
и един лева и седемдесет и една стотинки)
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд, в четиринадесет дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия: