№ 5987
гр. София, 28.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско
дело № 20211110147227 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:40 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ – „***“ ЕООД – редовно уведомен, представлява се от адв. Х., с
пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ – К. АТ. ИВ. – редовно уведомен, не се явява, представлява се
от адв. С., с пълномощно по делото.
ВЕЩО ЛИЦЕ – П. АЛ. Д. – редовно призована, явява се.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
СТРАНИТЕ /поотделно/ – Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ
ПРИСТЪПИ към изслушване на заключение на ССчЕ.
СНЕМА самоличност на вещото лице, както следва:
П. АЛ. Д. – 58 г., неосъждана, без дела със страните.
Вещото лице е предупредено за наказателната отговорност по чл.291 от
НК.
1
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: Представил съм заключение в срок, което
поддържам. Записала съм в заключението, че има направени допълнителни
плащания изброени на стр. 5-6 и направени към ищеца и съм записала, че не
са ми предоставени данни какви са погасени с горепосочената сума.
Допълнително ми беше предоставена информация от ищеца, че сумата 2375
лв., която е заплатена допълнително към ищеца, е послужила за погасяване на
договорна възнаградителна лихва по същия този договор. При цесията е
продадена и договорна възнаградителна лихва в размер 2693,64 лв., като по-
голямата част от нея е погасена с тази сума и е останала част от договорната
лихва в размер на 318,64 лв., която не е погасена, но не е и претендирана по
това дело, съобразно представена ми служебна бележка.
Адв. Х. – Представям на съда служебна бележка с изх.№22-СБКД-
00059/18.04.2022 г., въз основа на която вещото лице е работило. Какво е
погасено, се вижда от разликата между това, което е продадено от Пощенска
банка на ***, и това, което претендираме с исковата молба. Продадена е
възнаградителна лихва, която ние не претендираме с исковата молба именно,
защото с тези плащания е погасена тя. Затова нашата претенция е за главница
и мораторна лихва.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: Описала съм тази бележка в заключението, но
сега допълвам.
Адв. С. към вещото лице Д. – По какъв начин получихте тази
информация и тази констатация, която заявявате пред съда, че с тази сума
била погасена възнаградителната лихва?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д. – По електронен път съм получила информацията,
както и тази бележка от ищеца. Не мога да кажа по какъв начин са
извършвани плащанията. Само тази бележка ми е предоставена, на която пише
датите и сумите. Не пише начин на постъпване на плащане.
2
Адв. С. – И аз нямам представа как е плащал, моят клиент не ме е
уведомил за такива плащания.
СТРАНИТЕ /поотделно/ – Нямаме въпроси. Да се приеме
заключението.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА заключението на вещото лице.
На вещото лице да се изплати възнаграждение съобразно внесения
депозит.
Издаде се 1 брой РКО в размер на 200 лв.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представената днес от ищеца служебна бележка с изх.№22-
СБКД-00059/18.04.2022 г. като доказателство по делото.
СТРАНИТЕ /поотделно/ – Нямаме други искания.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
Адв. Х. – Моля да уважите предявения иск. Кредитът е предоставен,
усвоен, обслужван е дълго време-с 9 плащания, кредитът не е върнат.
Юробанк е продала на *** 17188 лв. главница и 2693 лв. лихва. Претендирам
разноски, за които сме представили документи и днес представен списък.
Адв. С. – Моля да оставите без уважения предявения иск като
3
неоснователен и недоказан. Считам, че ищецът не успя да установи
предаването на сумата, доколкото не успя да докаже, че моят доверител е
титуляр на сметката, по която е преведена заемната сума, съгласно
представеното бордеро. При евентуалност, моля да отхвърлите частично иска
като счетете за недоказан неговия размер и приспаднете от неговия размер
сумата 2375 лв., които е видно, че са платени от ответника и се признава това
обстоятелство от страна на ищеца, като считам за недоказано неговото
твърдение, че с тази сума е погасена възнаградителната лихва по договора. Не
получателят на сумите решава кое задължение да погаси с получените от него
суми. Платецът е този, който определя кое от еднородните си задължения,
когато има множество такива, погасява, а когато няма избор правилото на
закона за задълженията и договорите е, че се погасяват най-обременителното
такова, в случая не е законната лихва, а е главницата, която е предмет на
настоящият иск, поради което считам, че доколкото ищеца недоказа моя
доверител какво е посочил в платежните си нареждания за заплащане, то
считам че тази сума 2375 лв. следва да бъде намалена и за нея искът за
главница да бъде отхвърлен. Претендирам разноски по списък, представен в
предходното съдебно заседание.
Адв. Х. – От 2005 г. се занимавам с проблемни клиенти и Закона за
задълженията и договорите го знам наизуст и това беше неправилна
интерпретация. Еднородни задължения означават примерно две задължения
за главница. По-обременителното от тях е по-старото, това с по-голямата
лихва, обезпеченото и т.н. Всяко отделно задължение обаче, както тук е едно,
се погасява в тази поредност. Ако той иска друга поредност, моля представете
основанията на платежните нареждания да видим какво той е искал. Едно
отделно задължение се погасява в тази поредност. А много парични
еднородни задължения най-обременителното, пак казва, означава най-
старото, с най-голямата главница, обезпечено с най-висока лихва и т.н. Но
погледнато то самото, поредността е лихва главница. Моля за срок за писмени
бележки.
Адв. С. – Смятам, че неправилно е възражението на колегата по
простата причина, че има поредност в Закона за задълженията и договорите.
4
Първо се преценя обременителността, а ако са еднакви, чак тогава отиваме на
най-старото задължение и считам, че не е в тежест на моя доверител да
доказва какво е искал да погаси, а в тежест на ищеца е да докаже, че с
получените от него суми е погасил претендираното в настоящото
производство, след като говорим за един и същ юридически факт, от който са
възникнали тези задължения, затова Ви моля да уважите моето възражение за
приспадане на сумите.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВЯ на ищцовата страна 1-седмичен срок, считано
от днес за представяне на писмени бележки по делото.
СЪДЪТ ОБЯВИ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:08
часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
5