Определение по дело №3/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 658
Дата: 4 март 2021 г.
Съдия: Камелия Първанова
Дело: 20211000500003
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 4 януари 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 658
гр. София , 04.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова

Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно частно
гражданско дело № 20211000500003 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 261584/21.10.2020г от „ИНГ БАНК Н.В.”-клон
София, представлявано от адв.В. Ч. от САК, срещу определение № 260081/6.10.2020г по т.д.
№ 139/2019г по описа на СОС, V с-в, с което е прекратено производството по делото. Сочи,
че в исковата молба се съдържа индивидуализация на спорния предмет чрез посочване на
основанието на иска и формулиран петитум. Съдът е изпратил исковата молба за отговор на
ответника, като не е указал, че същата не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и т.5
ГПК. Прекратил е производството по делото на друго основание с определение от
2.10.2019г, което е обжалвано и е отменено от въззивна инстанция. Сочи, че още при
връщане на делото са били налице основанията на чл.22, ал.1, т.6 ГПК. Претендира да се
отмени обжалваното определение и да се върне делото за разглеждането му по същество.
Ответната страна по делото-„ДЗИ –Общо застраховане” ЕАД, не е ангажирала
становище по делото.
Съдът, прецени изложените доводи в частната жалба и отговора по нея,
доказателствата по делото, и намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок на 21.10.2020г, тъй като
обжалваното определение е било връчено на 14.10.2020г., от надлежна страна и против
обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
Производството по делото е образувано по искова молба от „ИНГ БАНК Н.В.”-клон
София, представлявано от адв.В. Ч. от САК, срещу „ДЗИ –Общо застраховане” ЕАД, в която
1
е посочено, че на 25.10.2015г между страните е сключен договор за застраховка „Каско” на
лек автомобил „Фолксваген”, модел „Пасат”, с ДКН ********, собственост на дружеството,
със срок на действие 25.10.2015г до 25.10.2016г. На 24.03.2016г. е настъпило ПТП със
застрахования автомобил, като са му били нанесени щети и е била заведена щета под №
44012131607516. Бил е извършен оглед и автотехническа експертиза от вещо лице на
ответника със заключение, че е налице „тотална щета” и към датата на събитието стойността
на застрахованото МПС е била 40 185лв. Впоследствие ответникът е отказал изплащане на
щетата с мотив, че водачът, управлявал застрахованото МПС, е употребил алкохол, за което
му е бил съставен АУАН, който впоследствие е бил отменен. Претендирал е да бъде осъден
ответника да заплати 52 185лв. за обезщетение от които, 40 185лв. –главница и законова
лихва-12 000лв.
С определение от 10.06.2019г е оставена без движение исковата молба с вх. №
4951/7.06.2019г по описа на СОС, като е указано на ищеца с писмена молба с препис да
посочи периода, за който претендира лихва в размер на 12 000лв. върху главницата от
40 185лв. и на основание чл.366 ГПК да представи с един препис справка, която съдържа
необходимите изчисления за определяне на размера на лихвата, подписана от изготвилото я
лице, на основание чл.127, ал.4 ГПК да посочи банкова сметка или друг начин на плащане
по предявения осъдителен иск за парично вземане, на основание чл.128, т.2 ГПК във вр. с
чл.1 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК да внесе по сметка на СОС
ДТ в размер на 2 087.40лв., и представи по делото копие от вносния документ, като му е
указал, че при неизпълнение на указанията, същата ще бъде върната.
С уточняваща молба ищецът е заявил, че периодът на лихвата за забава е от
настъпване на ПТП до завеждане на исковата молба, посочил е банкова сметка и е
представил доказателства за внесена ДТ. С допълнителна искова молба от 2.09.2019г
ищецът е посочил, че е самостоятелно юридическо лице, регистрирано по ТЗ на РБ и е
правосубектно.
С разпореждане от 13.09.2019г съдът е оставил без движение исковата молба, като е
указал на ищеца в едноседмичен срок на основание чл.127, ал.1, т.2 от ГПК да посочи от
кого е предявен иска, от „ИНГ Банк Н.В.” –клон София КЧТ, от принципала на клона,
Интернационале Нидерланден Банк, със седалище Амстердам, Холандия, чрез клона му в
РБългария „ИНГ БАНК Н.В.”-клон София.
С уточняваща молба ищецът е заявил, че исковите претенции са предявени от „ИНГ
Банк Н.В.” –клон София.
С определение № 554/2.10.2019г, постановено по т.д.№ 139/2019г, съдът е прекратил
съдебното производство поради липса на правосубектност на „ИНГ Банк Н.В.” –клон
София, което е отменено с определение № 11783/3.08.2020г, постановено по ч.гр.д.№
5360/2019г по описа на САС.
2
С разпореждане от 10.08.2020г съдът е оставил без движение исковата молба и е
указал на ищеца в едноседмичен срок да посочи механизма на ПТП, кой е твърденият от
него покрит риск, съгласно сключената застрахователна полица и общите условия към нея, в
какво се изразяват уврежданията на застрахования автомобил, като посочи по вид и
стойност всяка увредена част на автомобила от ПТП, в рамките на общата претендирана
сума от 40 185лв., дали автомобилът е в движение и дали е отремонтиран, като е посочил, че
при неизпълнение на указанията, исковата молба ще бъде върната.
С уточняваща молба от 8.09.2020г ищецът е посочил, че на 24.03.2016г е настъпило
ПТП, при което лекият автомобил се е блъснал в дърво и се е преобърнал по таван. Относно
уврежданията на автомобила е посочено, че е изготвена автотехническа експертиза от вещо
лице на обща стойност 46 819.02лв., бил е извършен ремонт и автомобилът е в движение,
като е бил продаден през 2017г.
С разпореждане от 9.09.2020г съдът е оставил без движение исковата молба, като е
указал на ищеца да уточни механизма на процесното ПТП, кой е твърденият покрит риск, в
какво се изразяват уврежданията на автомобила по вид, стойност на всяка увредена част, в
рамките на претендираната стойност от 40 185лв., дали е в движение и отремонтиран ли е,
като е посочил, че с подадената уточняваща молба от 8.09.2019г не са отстранени
нередовностите, тъй като молбата е частично нечетлив препис, съставлява прикачено
фотокопие на прикачено фотокопие на обяснения на физическо лице, дадени пред друг
орган.
С угочняваща молба от 1.10.2020г ищецът е посочил, че водачът на процесния
автомобил поради движение с несъобразена скорост с пътните условия-дъжд, неосветеност
и завой, е излязъл от пътното платно, блъснал се е в крайпътно дърво и се е преобърнал по
таван. Покритият риск е застраховка „Каско+”, уврежданията са описани в приложената към
исковата молба автотехническа експертиза, като не може да се уточни дали процесният
автомобил е отремонтиран и дали е в движение, тъй като не е вече негова собственост.
С обжалваното определение № 260081/6.01.2020г, съдът е прекратил производството
по делото, като е приел, че ищецът не е изпълнил всички указания, като е създал неточност с
противоречивите си уточнения, че автомобилът е отремонтиран и в движение, а
впоследствие, че няма данни, тъй като не е вече негова собственост. Не е уточнил
уврежданията на застрахования автомобил по вид и стойност на всяка увредена част, а е
препратил към експертиза, която не е писмено доказателство по ГПК и не дава исканата
информация.
С оглед на установената фактическа обстановка, въззивният съд приема следното:
Отговарящата на посоченото в чл.127 и чл.128 ГПК съдържание искова молба
гарантира нормалното развитие на исковия процес, постановяването на допустимо съдебно
решение и правото на защита на ищеца и ответника в производството. С оглед на това
3
законът чл.129, ал.1 ГПК е вменил в задължение на съда да следи за редовността на исковата
молба (Определение № 519/06.07.2011 г., по ч. търг. д. № 174/2011 г., на I т. о. ВКС,
постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК). Когато съдът констатира нередовност на същата,
той е длъжен да я остави без движение и да укаже на ищеца да отстрани в едноседмичен
срок допуснатите нередовности, както и да му посочи възможността да ползва правна
помощ, ако има необходимост и право на това. При обжалване на определението за
прекратяване на производството по делото, съгласно чл. 129 ГПК, следва да се разглежда
във функционална връзка и обусловеност с определението за оставяне на исковата молба без
движение; допуснатите нарушения в определението за оставяне без движение рефлектират
на определението за прекратяване; указанията на съда за оставяне без движение на исковата
молба следва да бъдат ясни, точни и подробни, за да бъдат изпълнени, като на ищеца
задължително се съобщават последиците от тяхното неизпълнение - връщане на исковата му
молба. В противен случай съдът не може да приложи последиците на чл.129, ал.3 ГПК, тъй
като неговият акт ще е постановен при допуснато съществено процесуално нарушение,
обуславящо отмяната му. /Така решение №280/05.07. 2012 г. по гр.д. № 3298/2011 г. на ГК;
решение №76/12.06.2012 г. по т.д.№ 377/2011 г. на ТК; Р.№438/12.01.2012 г. по гр.д.№
76/2011 г. на ГК; решение №160/18.02.2010 г.по гр.д.№ 839/2009 г. на ГК; Р.
№270/28.06.2010 г. по гр.д.№ 448/2009 г.на ГК; решение №97/16.04.2014 г. по гр.д.№
4814/2013 г. на ГК./
Съдът е давал многократно указания на ищеца да отстрани нередовности на исковата
молба, които същият е отстранявал с депозираните молби-уточнения. По отношение на това,
че не са били посочени в уточняваща молба настъпилите увреждания, въззивният съд
приема, че ищецът е препратил към друг документ, приложен към исковата молба. Дори и
тази експертиза да няма характер на доказателство, приета по надлежен ред от съда, то
същата е документ, към който исковата молба препраща, за да се използва описанието на
настъпилите вреди и стойността им, поради което първоинстанционният съд неправилно не
е съобразил това. Законът не съдържа пречка исковата молба да препраща към други
документи, стига те да са представени като приложения към нея. /Така решение № 121 от
24.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 272/2012 г., IV г. о., ГК./ Липсват указания на съда до
ищеца относно това, че след като препраща към приложената автотехническа експертиза, в
която стойността на щетите е 30 138.75лв., а не сумата, която се претендира с исковата
молба от 40 185лв., и при противоречие между обстоятелствената част и петитум, то следва
бъде отстранено. При недадени указания от съда, не може да се приеме, че ищецът не е
отстранил нередовност на исковата молба в определен от него срок.
Приетото от първоинстанционния съд за наличие на противоречие в уточняващите
молби също е неоснователно, тъй като е дал указания за ново уточнение след като веднъж
вече ищецът е уточнил обстоятелства относно това дали автомобилът е отремонтиран и в
движение, а впоследствие, че няма данни, тъй като не е вече негова собственост, след което
е последвало ново уточнение, което съдът е приел като противоречие с предходно
уточнение.
4
Поради това въззивният съд приема, че ищецът е изпълнил указанията на съда за
уточнение на исковата молба, съобразно дадените му указания.
Постановеното определение за връщане на исковата молба следва да бъде
отменено и делото да се върне на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия,
с оглед на указанията в настоящето определение.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260081/6.10.2020г по т.д.№139/2019г по описа на СОС, V с-в, с
което е прекратено производството по делото.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Софийски окръжен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия, с оглед на указанията в настоящето определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5