№ 60
гр. Пловдив, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Радка Д. Чолакова
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20245001000008 по описа за 2024 година
С решение № 260053/27.10.23 г., постановено по т.д. № ***/20
г. по описа на Пловдивски окръжен съд, е ОТХВЪРЛЕН КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от М. Я. М. ЕГН ********** против „ЗАД
ДБ:**“ АД ЕИК ********* иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за
заплащане на сумата от 50 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди
от следното престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „в“, предл. 1 вр. чл. 343, ал. 3,
предл. 4, б. „а“, предл. 2 вр. ал. 1, б. „б“ вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, в
извършването на което третото лице В. Х. В. ЕГН ********** е признато за
виновно с влязло в сила на 05.03.2021 г. решение № 260251/17.02.2021 г.
постановено по а. н. д. № 7613 по описа на Районен н съд - Пловдив за 2020
г., а именно : на 24.11.2019 г., в с. Я., О. М., област П., на ул. „П.“, при
управляване на МПС - лек автомобил марка и модел „М. С***“ с рег. № **
**** **, е нарушило правилата за движение, а именно : чл. 20, ал. 1 от Закона
за движението по пътищата - ,.Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“; чл. 21, ал. 1
от Закона за движението по пътищата - „При избиране скоростта на движение
на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
1
стойности на скоростта в километри в час, за населено място водачът на
пътно превозно средство от категория „В“ е забранено да превишава 50
километра в час.“, при което по непредпазливост е причинило средни телесни
повреди на повече от едно лица, в това число и на М. Я. М. ЕГН **********,
като пътник в автомобила, изразяваща се в счупване на страничния израстък
Н1 първи шиен прешлен и част от израстъка на черепа, контактуващ с този
страничен израстък на шийния прешлен, довел до трайно затрудняване на
движенията на врата, рискът от настъпването на което събитие е покрит
посредством сключен със „ЗАД ДБ:**“ АД договор за задължителна
застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите във формата на
Застрахователна полица № **/**/************.
М. Я. М. е осъден да заплати на „ЗАД ДБ:**“ АД 30 лв. -
разноски по производството и 450 лв. - възнаграждение за защита от
юрисконсулт.
Въззивна жалба против горното решение е подадена от М. Я. М.
чрез процесуален представител адв. Н. Н.. Излагат се подробни доводи за
неправилност и незаконосъобразност на решението, като се иска то да бъде
отменено и вместо него се постанови друго, с което исковата претенция бъде
уважена. Претендират се разноски и присъждане на адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в полза на процесуалния
представител на жалбоподателя адв. Н..
„ЗАД ДБ:**“ АД оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото
доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания и доводи,
намира за установено следното:
Съдът е бил сезиран с иск по чл.432 от КЗ, предявени от М. Я.
М. против „ЗАД ДБ:**“ АД за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 24.11.2019 г виновно
причинено от В. Х. В. като водач на лек автомобил марка и модел „М. С***“
с рег. № ** **** **, застрахован при ответното застрахователно дружество
2
по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
По отношение наличието на виновно и противоправно
поведение на лицето В. Х. В. е зачетена на основание чл. 300 от ГПК
задължителната сила на влязло в сила решение №260251/17.02.2021 г.
постановено от РС – Пловдив по анд № 7613/2020 г., с което лицето е
признато за виновно в това, че е нарушило цитираните правила от ЗДвП, в
резултат на което по непредпазливост е причинило средни телесни повреди на
повече от едно лица, в това число и на ищеца, изразяваща се в счупване на
страничния израстък на първи шиен прешлен и част от израстъка на черепа,
контактуващ с този страничен израстък на шийния прешлен, довел до трайно
затрудняване на движенията на врата.
Безспорно е установено и обстоятелството, че по отношение на
увреждащия автомобил към датата на настъпване на ПТП е била налице
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
сключена с ответното застрахователно дружество по цитираната
застрахователна полица.
Предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от посоченото ПТП е отхвърлен от
първоинстанционния съд предвид сключено споразумение с нотариална
заверка на подписите рег. № ****/******* г., извършена от Х. Г. Х. -
помощник на Т. Б. - Д. - нотариус рег. № *** по регистъра на НК, с район на
действие - Районен съд – Пловдив, като е прието, че същото е действително и
валидно обвързва страните, като договор, имащ характеристиките на спогодба
съгласно чл. 365, ал. 1 ЗЗД, който според чл. 20а, ал. 1 ЗЗД има силата на
закон за страните по него; със споразумението ищецът се е съгласил за
причинените му имуществени и неимуществени вреди от произтеклите по
него травматични увреждания от случилия се на 24.11.2019 г. в с. Я. п. пътен
инцидент да получи обезщетение в размер на 8000 лв., сума в какъвто размер
не оспорва, че му е заплатена, както и че намира така определения размер на
обезщетението за справедлив и достатъчен да компенсира изцяло
претърпените от него вреди, с оглед на което счита отношенията си със
застрахователното дружество по преписка щета № ****-******/****-** за
окончателно уредени и няма каквито и да било други претенции за
обезщетение. Приети са за неоснователни възраженията на ищеца за
нищожност на споразумението поради липса на форма и поради липса на
съгласие, а възраженията за унищожаемост поради измама и грешка не са
разгледани като е прието, че са недопустимо въведени от ищцовата страна по
аргумент от нормата на чл. чл. 32, ал.3 от ЗЗД /протоколно определение от
10.10.23 г./
3
Във връзка със спора за действителността на сключеното
споразумение по делото са събрани свидетелски показания, ищецът е
разпитан по реда на чл. 176 от ГПК, приети са писмени доказателства, както е
и прието заключение на съдебно-лингвистична експертиза.
Според писмо изх. № ****-***/06.12.2021 г., изпратено от
МОН, съдържащо информация за обучението на М. Я. М. : през учебната
2005/2006 г. и през учената 2006/2007 година той се е обучавал в *** клас в
4
Основно училище „Х. Б.* - гр. Р., област П.; на 12.09.2019 г. е записан като
ученик в *** клас, самостоятелна форма на обучение през учебната 2019/2020
г. в Средно училище „Н. Г. - гр. П., район „И.“, от което е отписан на
14.01.2020 г., като няма данни за издадени документи за завършено основно,
средно образование и/или придобита степен на професионална квалификация.
По инициатива на първоинстанционния съд по реда на чл. 176,
ал. 1 ГПК в открито съдебно заседание на 15.02.2022 г. ищецът е дал
обяснения по повод подписването на процесното споразумение: „не знам къде
съм подписал това нещо“, и „подписа не е мой“, „не знам за какво става
въпрос“, „взех осем хиляди лева“, момчето ми звънна по телефона и ми каза
„ти знаеш ли, че имащ в банковата сметка осем хиляди лева, ела да си ги
вземеш“, „обади ми се да се срещнем в П.“, „каза да дойда в П., да се
срещнем пред нотариус, да си взема парите; дойдох пред нотариус, „здравей
–здрасти“, аз съм от как се казваше това нещо, дето ми даде парите“, „не
знам как се казва това нещо, дето ми даде парите“, „и вика имаш осем
хиляди лева да си ги вземеш, само че вика, пред нотариус трябва да идем, и
аз викам добре“, „само ми каза, тези пари ти се полагат на тебе, дето се
удари“, „той ми каза, че имаш тези пари и ще вземеш още някакви пари,
затова се съгласих“, „аз не мога да чета“,“ той нотариусът пред мен не е
прочел, той чете, говори, но аз като не знам за какво става въпрос“, „не
знам какво чете, де да го знам какво прочете“, „аз те разбирам, но той
като взе да чете, аз нищо не разбирам“, „нищо не ми каза, сама каза, че
тези пари ти се полагат“, „като ми каза „имаш осем хиляди лева, само се
подписваш и си ги взимаш, аз какво да правя?“, „съгласих се да взема тези
пари.
Според показанията на Я. Т. М. - баща на ищеца, на сина му
звъняли тези хора, като се представили за застрахователни; той му викал:
„Татко, да идем в П. да се срещнем.“; не може да си спомни точно кога е
било във времето; дошли в П., на 50 м пред съдебната палата се срещнали,
били трима човека; представили се за застраховката; не им казали имена;
само им дали един документ, свидетелят го прочел, че пише там за
застраховката; взели този документ, взели и М. и отишли до нотариус и вече
там са му дали парите; пред свидетеля не казали нищо, само този документ
му дали да прочета; свидетелят го прочел, пишело : “застрахователна
застраховка“; свидетелят заявява, че горе-долу може да чете; само прочел
4
„Застрахователна агенция“; нищо не обяснили, нищо не са казали, а само
„ние сме от застраховката, тези пари ти се полагат за тебе“, синът му не
можел да пише, не можел да чете, имал втори клас; буква по буква може би
можел да си напише имената.
Прието е и заключение на съдебна лингвистична експертиза с
вещо лице доц. д- р В. М. - преподавател по езикова култура и по история на
новобългарския книжовен език в Катедра по български език на СУ "Св. К.
О.", което не е оспорено от страните.
От проведен устен разговор вещото лице е мотивирало изводи,
че при устен разговор ищецът трудно се ориентира в спецификата на въпроси
“
и по-скоро „кръжи около отговора, като най-често не разбира въпроса и
отговаря с отделни думи, които, обаче, не изграждат смислово единство; той
не разбира по същество зададените въпроси и отговаря хаотично и
непоследователно, което е предпоставка за заключението, че не се ориентира
в хода на разговора в неговото същество и в посланията му; по битови теми
има известна разчупеност в разговора, на която може да се разчита, че
информацията е достоверна, но в по-различни теми свързани с ежедневието
на човека изпитва затруднение и не се ориентира; по отношение на
краткосрочната памет са налице данни за добра ориентация в
ежедневнобитовите дейности, но в по-дългосрочен план е налице недобра
ориентираност и категорично неумение да се възпроизвежда коректно
информация, която вече е предадена и за която преди кратко време е ставало
дума.
Втората част от изводите на вещото лице е базирана на проверка
върху писмената култура на ищеца. Установено е, че същият разпознава
отделни букви при това в несложен текст и най-вече при едносрични или
двусрични думи; разпознава основно буквите, които са изучавани в самото
начало на образованието, като най-лесно вижда и изписва буквите А и О,
изписва ги, но с известно затруднение и много мислене, категорично не може
да прави разлика между звук и буква; очевидно се затруднява, докато пише, и
търси помощ или задава неособено адекватни въпроси, свързани с
технологията на изписването на съответната буква; изписва името си с много
колебания и затруднения.
Според равнището на образованието и реалната проверка на
правописната и пуктуационната грамотност на ищеца вещото лице прави
категоричен извод, че лицето М. М. е неграмотно в езиково отношение човек,
като в случая е налице тежка неграмотност, която се дължи както на
личностни причини свързани с умението за възприятие, така и на факта, че
лицето не е завършило начална фаза на образование, пропуснати са базисни
за развитието на грамотността етапи, което води до невъзможност за
възприемане на информация; лицето не е грамотно нито в тесния смисъл на
понятието „грамотност“, нито в неговия по-широк контекст; налице е
5
функционална неграмотност, лицето трудно се ориентира в спецификата на
общуването, което е тип неграмотност, свързана с възприемането на
информация; налице са усложнения в менталната дейност, които не
позволяват на М. да разбира адекватно и по същество информацията, с която
е въвлечен като участник в разговора и в която става част от процеса на
общуването.
По отношение способността на ищеца да се подписва в
първоинстанционното решение са описани и други писмени документи,
подписани от него: Декларация за материално и гражданско състояние във
връзка с искането му за освобождаване от държавни такси и разноски, в която
срещу израза „Декларатор“ има подпис на ищеца, състоящ се от буквата „М“
и завъртулка след нея; две декларации за информирано съгласие, съдържащи
се в приетата като доказателство медицинска документация, наименувана
„История на заболяването“, съставена при пролежаването на ищеца в УМБАЛ
„Св. Г.“ ЕАД в периода 24.11. - 29.11.2019 г., в които ищецът се е подписал с
изписване на първата буква от собственото си име : „М“; приложеното към
исковата молба заверено копие на Пълномощно с нотариална заверка на
подписа на упълномощителя рег. № ****/******** г. на И. Н. - помощник-
нотариус на Р. Т. - Нотариус рег. № *** по регистъра на НК, с район на
действие - Районен съд - Пловдив, с което ищецът е упълномощил адвокат В.
Н. и Адвокат Н. Н. да го представляват пред всички застрахователни
компаннии, ограните на МВР, всички прокуратури и съдилища във връзка с
процесния инцидент, в което освен че се е подписал, ищецът е изписал
собственоръчно и трите си имена; представените в хода на производството в
изпълнение на дацени указания ищецът да заяви дали поддържа исковата
молба, по която е образувано т. д. № ***/2020 г. и да потвърди извършените
по последното процесуални действия до 16.10.2020 г. - молба с нотариална
заверка на подписа на ищеца рег. ****/******** г., извършена от секретаря на
Община Р. и Пълномощно с нотариална заверка на подписа на ищеца рег. №
****/******* г. на заместник-кмета на Община Р., първия от които документи
ищецът се е подписал с изписване на първата буква от собственото си име :
„М“, а във втория освен, че е положил подши , той е изписал собственоръчно
и трите си имена.
Безспорно е установено по делото обстоятелството, че сумата
от 8 000 лв. е получена от ищеца М. в брой, за което е съставена и разписка от
16.10.20 г., подписана от ищеца с нотариална заверка на подписа рег. № ****
на Нотаруис Т. Б. - Д., рег.№ *** на НК.
На същата дата е осъществена и нотариална заверка на подписа
на ищеца рег. № **** на същия нотариус за оттегляне на пълномощията,
дадени на адв. Н. Н. и уведомяване на застрахователното дружество за това.
6
При така събраните доказателства въззивният състав на ПАС
намира за неоснователно възражението за нищожност на споразумението
поради липса на форма – чл. 26, ал.2, предл. трето от ЗЗД, в какъвто смисъл е
формиран извод и от първоинстанционния съд.
Становището на ищцовата страна, сега жалбоподател, е че не е
спазена формата на чл. 589, ал.2 вр. чл. 579, ал.2 вр. чл. 189 от ГПК – тъй
като ищецът е неграмотен, е следвало да бъде поставен отпечатък на десния
му палец; респ. тъй като не е поставен отпечатък от десния палец, липсва
изискуемата се от закона форма за издаване на документ от неграмотен,
поради което е налице нищожност по смисъла на чл. 26, ал.2,предл. трето от
ЗЗД.
В обжалваното решение е направен обоснован извод, че
събраните по делото доказателства относно уменията на ищеца да чете и да
пише на български език са абсолютно еднопосочни, включително са в пълен
синхрон и с дадените от ищеца обяснения, съобразно които той не може да
чете, не е придобил някоя от степените на училищно образование,
регламентирани в чл. 73, ал. 1 от Закон за предучилищното и училищно
образование - основно или средно; не може да чете и да пише, но
същевременно може, макар и със затруднения да изпише трите си имена,
както и да се подпише. В този смисъл са изводите в заключението на вещото
лице – лингвист, както и дадените обяснения от самия ищец.
Обстоятелството, че ищецът все пак е в състояние да изпише имената си и да
се подпише, се потвърждава и от депозираните от негово име документи по
настоящето дело - молби, пълномощни, декларации, изброени конкретно по-
горе, включително пълномощното за завеждане на претенцията пред
застрахователя, за завеждане на настоящето дело, както и пълномощното с
нотариална заверка на подписа от 2.11.20 г. за упълномощаване на адв. В. Н.
и адв. Н. Н..
Отпечатък от десен палец, а при невъзможност за това -
отпечатък от друг пръст, следва да бъде положен върху писмен документ
тогава, когато лицето не може да се подпише поради неграмотност. Т.е.
полагането на отпечатък от пръст е алтернатива на невъзможността да се
положи подпис. Такава невъзможност обаче в случая не е установена и не е
налице. Всички събрани доказателства сочат, че макар и със затруднения
ищецът може да се подписва, както и може да изпише трите си имена.
Налице е такъв подпис и изписване на трите имена и върху процесното
споразумение, по отношение на което не е заявено оспорване на авторство по
смисъла на чл. 193 от ГПК. При това положение няма основание да се
приеме, че е следвало вместо подпис и изписване на имена да се положи
отпечатък от палец, респ. възраженията в тази връзка за нищожност поради
липса на форма са неоснователни.
Наведено е и възражение за нищожност поради липса на
7
съгласие – чл. 26, ал.2, предл.второ от ГПК. Възражението отново се основава
на обстоятелството, че ищецът е неграмотен, не може да чете и пише, а
съдържанието на споразумението не му прочетено или разяснено.
В тази връзка в първоинстанционното решение са изложени
съображения, че в процедурата по нотариално удостоверяване на подписите
на страните върху документ няма законово изискване за нотариуса същият да
прочете съдържанието на документа на страните с оглед на разпоредбата на
чл. 589, ал. 2, изр. трето ГПК, която препраща към чл. 579, ал.2 от ГПК, но не
и към чл. 579, ал. 1 ГПК, с която е въведено задължение за нотариуса да
прочете на участващите в нотариалното производство лица съдържанието на
нотариалния акт. Този извод е законосъобразен и изцяло се споделя от
въззвния състав. Не е налице законово изискване за нотариуса за прочитане
на документа, върху който се заверява подписът на подписалото го лице, в
тази връзка не се установява нарушение на правилата за нотариално
удостоверяване на подписа, респ. нотариалното удостоверяване не е
нищожно по смисъла на чл. 576 вр. чл. 589, ал.2 от ГПК.
Горното обаче не е достатъчно, за да се прецени
основателността на възражението за недействителност на споразумението
поради липса на съгласие на осн. чл. 26, ал.2,предл.второ от ЗЗД.
Според настоящия съдебен състав на ПАС в случая се
установява такава липса на съгласие досежно клаузата в споразумението, че
ищецът се съгласил, че сумата от 8 000 лв. представлява справедливо и
достатъчно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в
резултат на застрахователното събитие, като декларира, че ще счита
отношенията си със застрахователя, произтичащи от това застрахователно
събитие, по повод на което е заведена преписка по щета № ****-******/* за
напълно и окончателно уредени и няма каквито и да било други претенции за
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, включително за лихви,
разноски, адвокатски възнаграждения, пропуснати ползи и други.
От цитираните по-горе доказателства се установява еднозначно,
че документът е бил предварително изготвен от противната страна; на
осъществената среща между представителите на застрахователното
дружество и ищеца на последния е казано само, че има право да получи едни
пари от 8 000 лв., за което трябва да посетят нотариус; по отношение на
ищеца е установено, че не може да чете и пише, разпознава основно някои
букви, собственото си име изписва със затруднения, буква по буква, страда от
тежка неграмотност в тесен и по-широк смисъл на понятието; същевременно
на ищеца не е разяснено съдържанието на коментираната клауза за отказ от
права да се търси допълнително обезщетение нито от другата страна по
споразумението, нито от нотариуса. Съвкупната преценка на всички тези
обстоятелства води до извод, че ищецът въобще не е изразил съгласие с
клаузата за отказ от права, тъй като, от една страна, обективно не е бил в
8
състояние да я възприеме от предварително съставения писмен документ, тъй
като не може да чете, а от друга, не е бил запознат с нейното съдържание от
никой от останалите участници в коментираната процедура. Доказателствата
сочат, че изразеното от него съгласие касае единствено получаването на
сумата от 8000 лв. като обезщетение за това, че „е ударен“, но не е налице
изразено такова съгласие относно клаузата за отказ от права. Следва да се
посочи, че от страна на ответното застрахователно дружество не са
ангажирани каквито и да било доказателства относно начина на сключване на
процесното споразумение, т.е. липсват каквито и да било доказателства,
които да сочат на обратен извод.
Предвид посоченото въззивният съд приема, че възражението за
нищожност поради липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал.2, предл.второ
от ЗЗД е основателно за частта от споразумението, съдържащо отказ на
ищеца да претендира по-високо обезщетение, което справедливо да
компенсира преживените от него болки и страдания от застрахователното
събитие, както и от останалите изброени права. При това положение
сключеното споразумение и обстоятелството, че ищецът е получил сумата от
8 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, не представлява пречка
за разглеждане на предявения иск по настоящето производство по същество.
Предвид основателността на възражението за нищожност, съдът
не дължи произнасяне по повдигнатите въпроси във въззвната жалба,
свързани с евентуално предявените възражения за унищожаемост поради
измама и грешка.
По отношение на получените увреждания и претърпените болки
и страдания:
В резултат на застрахователното събитие ищецът е получил
счупване на страничния израстък Н1 първи шиен прешлен и част от израстъка
на черепа, контактуващ с този страничен израстък на шийния прешлен, довел
до трайно затрудняване на движенията на врата, което се установява по
задължителен начин от решение №260251/17.02.2021 г. постановено от РС –
Пловдив по анд № 7613/2020 г.
Според лист за преглед на пациент в ***/** от 24.11.19 г.
пострадалият от ПТП се е оплаквал от главоболие и болки в шията, без ясен
спомен за случилото се, имал е многократно повръщане.
Според епикриза, издадена от КН към УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД П.
ищецът е постъпил в болничното заведение на 24.11.19 г. и е изписан на
29.11.19 г. с окончателна диагноза: контузио капитис, комоцио церебри,
фрактура процесус трансверзус С1; дадени му са препоръки за щадящ
9
цервикалната област режим, както и да носи яка на Шанц за 45 дни.
Назначена е и СМЕ с вещо лице – неврохирург, чието
заключение е прието и не е оспорено от страните по делото. Според същото
ищецът е получил счупване на ливия трансверзален израстък на 1-ви шиен
прешлен, който е интимно сраснал с двата кондида на черепа, ибразувайки
ставна повърхност, като при това се е отчупило малко парче и от левия
черепен кондил; тъй като наоколо има ставни връзки, които са останали
здрави, това парче не е мигрирало никъде; налице е прекъсване на костната
повърхност в областта на лявата атланто-окципитална става, без разместване
и без засягане на гръбначния канал; лечението се осъществява в
обездвиждане с шийна яка на Шанц и даване възможност на счупеното да
зарасне; по този начин е осъществено лечението и в случая. При осъществен
преглед вещото лице не е открило обективни данни за настъпили усложнения.
Към момента на прегледа няма неврологична симптоматика, има затруднение
при обръщане на главата наляво, което може да се определи като леко; има
вклинен фрагмент в окципиталния кондил, който е враснал на това място;
съобщава за болки в областта най-вече след физическо натоварване; болки
има и при смяна на сезоните. Вещото лице заявява, че при подобни събития
възстановяването настъпва в рамките на година след инцидента и остава
такова за целия живот на пострадалия, като в случая възстановяването е
приключило и счупването е зараснало, като състоянието е стационирано.
В дадените устни обяснения в открито съдебно заседание
вещото лице е заявило, че стандартно шийната яка се носи около 35 – 40 дни,
като след свалянето й обикновено човек е работоспособен.
Разпитан е като свидетел С. Я. М. – брат на ищеца, който
заявява, че е отишъл на местопроизшествието, заварил брат си, ударен на
челото, накървен, да лежи върху един камък, без да може да се движи; бил 7-8
дни в болница, където имал нужда от помощ, виел му се свят, жена му
няколко дни била при него; след като се прибрал вкъщи бил на легло, не
можел да стане от леглото да иде до тоалетна, съпругата му и свидетелят го
карали до тоалетна, до баня, а в по-късен момент и навън, като се налагало да
го държат да не падне, тъй като му се виел свят; след излизане от болницата
не бил търсил медицинска помощ; към настоящия момент продължавал да
има болки във врата.
С оглед данните в приобщената медицинска документация,
заключението на вещото лице и показанията на разпитания свидетел, съдът
приема за установено, че ищецът е получил сочените в исковата молба
увреждания: контузия на главата /контузио капитис /, мозъчно сътресение
/комоцио церебри/, счупване на страничния израстък Н1 първи шиен прешлен
10
и част от израстъка на черепа, контактуващ с този страничен израстък на
шийния прешлен, довел до трайно затрудняване на движенията на врата; бил
е хоспитализиран за период от 6 дни, като му е поставена яка на Шанц с
препоръка да я носи 45 дни; в периода на болничното лечение, както и след
изписването му е имал нужда от чужда помощ, тъй като е имал
световъртежи, бил е нестабилен и не е можел да се придвижва самостоятелно
поради опасност от падане, което се е проявяло до 3-4 месеца след
инцидента; интензивността на болките е била най-голяма в първите дни след
инцидента, като постепенно е намалявала до зарастването на счупването в
рамките на периода на обездвижване; след зарастването е налице
възстановяване без неврологични усложнения, но с остатъчно леко
затруднение за обръщане главата наляво, като същевременно са налице и
болки при смяна на сезоните и физиологично натоварване, като посочените
последици не се очаква да бъдат преодоляни и са трайни до живот.
При определяне справедливия размер на обезщетението следва
да бъде съобразени и икономическите условия в страната към момента на
настъпване на ПТП - м. ноември 2019 г., показател за която са например:
нивата на застрахователно покритие по застраховка "ГО" за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 10 420 000
лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица /чл. 492,т.1 от
КЗ/ ; размер на средна работна заплата за този месец по данни на НСИ - 1294
лв.; общ доход средно на лице от домакинство – 1770 лв., общ разход средно
на лице от домакинство - 1670 лв.
Съобразно установените вида и характера на получените
увреждания, интензитета и продължителността на претърпените болки и
страдания, възстановителния период, обстоятелството, че в посочения период
от време ищецът е имал нужда и от чужда помощ, икономическа обстановка,
обстоятелството, че възстановяването не е пълно, като са останали
последствия във връзка с намалената възможност за движение на главата
наляво, въззивният съд приема, че размерът на справедливото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди следва да бъде определен на 25 000 лв.
От ответното застрахователно дружество е направено
възражение за съпричиняване на вредоносноия резултат, изразяващо се
неизползване на обезопасителен колан.
Посоченото обстоятелство е доказано по делото предвид
показанията на свидетеля В. В. – водач на автомобила, в който като пътник е
пътувал ищецът. Свидетелят заявява, че колата е била оборудвана с
обезопасителни колани, М. М. се е возил на задната седалка, като само
пасажерът отпред имал поставен колан, а пътуващите отзад – не.
Горното обаче не е достатъчно, за да се обоснове извод за
11
наличие на съпричиняване. Съпричиняване е налице, когато с действия или с
бездействия пострадалото лице е допринесло обективно за настъпване на
вредоносния резултат, като следва да е налице причинно-следствена връзка
между това действие/бездействие и настъпването на вредата. По делото не са
ангажирани каквито и да било доказателства, които да сочат, че в конкретния
случай неизползването на предпазен колан е допринесло за настъпване на
уврежданията на ищеца, като доказателствената тежест за това лежи върху
страната, която се позовава на съпричиняване – застрахователното дружество.
При това положение възражението за съпричиняване остава недоказано.
Следва от размера на определеното справедливо обезщетение
да бъде приспадната сумата от 8 000 лв., която ищецът е получил на 16.10.20
г., при което предявеният иск се явява основателен до размер на 17 000 лв., до
който обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него се
постанови друго, с което се присъди обезщетение в размер на 17 000 лв.; за
разликата до пълния претендиран размер от 50 000 лв. решението следва да
бъде потвърдено.
Обезщетението се претендира със законна лихва от 19.11.19 г. –
датата на настъпване на увреждането.
ПАС намира, че обезщетението следва да се присъди със
законна лихва, чийто начален момент е датата на уведомяване на
застрахователя от увреденото лице– 25.06.20 г. в съответствие с нормата на
чл. 429, ал.3 от КЗ. Според същата лихвите за забава на застрахования по чл.
429, ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност), като в този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
За разноските:
Съобразно уважения размер на жалбата в полза на
процесуалния представител на жалбоподателя адв. Н. Н. следва да се присъди
възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ в размер на 1930 лв.
– за въззивна инстанция и 1930 лв. – за първа инстанция, изчислен съобразно
правилото на чл. 7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
12
„ЗАД ДБ:**“ АД следва да бъде осъдено да заплати ДТ в размер
на 680 лв. за първа инстанция по сметка на Пловдивски окръжен съд, както и
340 лв. за втора инстанция по сметка на ПАС.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта, с която М. М. е осъден да заплати на застрахователното дружество
разноски за първа инстанция за разликата над 20 лв. до 30 лв. – деловодни
разноски, и за разликата над 300 до 450 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Съобразно отхвърлената част от въззивната жалба в полза на
въззиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение
на осн. чл.78, ал.8 ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25 от НЗПП, което съдът
определя в размер на 100 лв.
Предвид посоченото ПАС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260053/27.10.23 г., постановено по т.д. №
***/20 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, с което е ОТХВЪРЛЕН
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от М. Я. М. ЕГН ********** против
„ЗАД ДБ:**“ АД ЕИК ********* иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на
24.11.2019 г., в с. Я., О. М., област П., на ул. „П.“, причинено от В. Х. В. ЕГН
********** при управляване на МПС - лек автомобил марка и модел „М.
С***“ с рег. № ** **** **, за което лицето е признато за виновно с влязло в
сила на 05.03.2021 г. решение № 260251/17.02.2021 г. по анд № 7613/19 г., на
РС Пловдив, до размер на 17 000 лв.
както и в частта, с която М. Я. М. е осъден да заплати на „ЗАД
ДБ:**“ АД деловодни разноски – за разликата над 20 лв. до 30 лв ., и
юрисконсултско възнаграждение – за разликата над 300 до 450 лв .
Като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗАД ДБ:**“ АД ЕИК ********* да заплати на М. Я.
М. ЕГН ********** сумата 17 000 лв. , представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на
24.11.2019 г., в с. Я., О. М., област П., на ул. „П.“, причинено от В. Х. В. ЕГН
********** при управляване на МПС - лек автомобил марка и модел „М.
С***“ с рег. № ** **** **, за което лицето е признато за виновно с влязло в
13
сила на 05.03.2021 г. решение № 260251/17.02.2021 г. по анд № 7613/19 г., на
РС Пловдив,
ведно със законна лихва върху сумата, считано от 25.06.20 г. до
окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260053/27.10.23 г., постановено
по т.д. № ***/20 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, с което е
ОТХВЪРЛЕН КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от М. Я. М. ЕГН
********** против „ЗАД ДБ:**“ АД ЕИК ********* иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП,
настъпило на 24.11.2019 г., в с. Я., О. М., област П., на ул. „П.“, причинено от
В. Х. В. ЕГН ********** при управляване на МПС - лек автомобил марка и
модел „М. С***“ с рег. № ** **** **, за което лицето е признато за виновно с
влязло в сила на 05.03.2021 г. решение № 260251/17.02.2021 г. по анд №
7613/19 г., на РС Пловдив , за разликата над 17 000 до пълния
претендиран размер от 50 000 лв.,
както и в частта, с която М. М. е осъден да заплати „ЗАД
ДБ:**“ АД деловодни разноски до размер на 20 лв. и юрисконсултско
възнаграждение – до размер на 300 лв.
ОСЪЖДА „ЗАД ДБ:**“ АД ЕИК ********* да заплати на адв.
Н. Н. възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ в размер на
1930 лв. – за въззивна инстанция и 1930 лв. – за първа инстанция.
ОСЪЖДА „ЗАД ДБ:**“ АД да заплати 680 лв. – държавна
такса за първа инстанция по сметка на Пловдивски окръжен съд, както и 340
лв. – държавна такса за втора инстанция по сметка на ПАС.
ОСЪЖДА М. Я. М. ЕГН ********** да заплати на „ЗАД
ДБ:**“ АД 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за втора инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14