№ 20
гр. Русе , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова
Боян Войков
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20214500500047 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”,
представлявана от комисар В.К., чрез процесуалния представител
стл.юр.С.Н., е обжалвала решението от 04.12.2020г. на Русенския районен
съд, постановено по гр.д.№ 1328/20г. по описа на РРС, с което е уважен
предявения против него дирекцията осъдителен иск. Излага доводи за
недопустимост на решението и моли същото да бъде обезсилено.
Алтернативно поддържа оплаквания за неправилност на решението и иска то
да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което
претенцията да бъде отхвърлена, при законните последици.
Въззиваемият Н. К. В., от гр.Русе, чрез пълномощника адв.С.П., от
АК-Русе, изразява становище, че същата е неоснователна.
След преценка на доказателствата по делото и като обсъди
оплакването по жалбата, Окръжният съд намира за установено следното :
Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Н.
1
К. В. против Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“- Русе при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ - МВР, с която ищецът иска ответникът да бъде осъден да му
заплати сумата от 1425,89лв, представляваща разликата между полученото
допълнително възнаграждение за положен нощен труд и реално дължимото
допълнително възнаграждение за положения нощен труд в периода от
01.01.2017г. до 29.02.2020г., сумата от 149,24лв лихва за забава върху
главницата, изчислена върху всяко неплатено задължение – представляващо
разликата между изплатеното и реално дължимото допълнително
възнаграждение за нощен труд, считано от първо число на месеца, следващ
месеца на дължимото плащане до датата на предявяване на иска, законната
лихва от датата на подаване на иска, както и разноските по делото.
С отговора на исковата молба ответникът е поискал заменяне на
посочения от ищеца ответник Регионална дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“-Русе с Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“- МВР. Мотивирал е искането с обстоятелството, че
РД“ПБЗН“-Русе е структурно подчинена на ГД „ПБЗН“-МВР. Средствата за
основни и допълнителни възнаграждения се предвиждат и разходват от
бюджетите на второстепенните разпоредители с бюджет, които са основните
структури по чл.37,ал.1 ЗМВР, каквато е и Главна дирекция
„ПБЗН“.Регионална дирекция „ПБЗН“ е място на изпълнение на служебните
задължения /място на полагане на труда/ и тази дирекция извършва
единствено организацията и отчитането на труда и финансовото обслужване
на служителите. Страните в процеса се определят от ищеца, който посочва
от чие име и срещу кого предявява иска.Страните в процеса се определят от
ищеца, който посочва от чие име и срещу кого предявява иска.Страните в
процеса се определят от ищеца, който посочва от чие име и срещу кого
предявява иска. Страните в процеса се определят от ищеца, който посочва
от чие име и срещу кого предявява иска. Страните в процеса се определят
от ищеца, който посочва от чие име и срещу кого предявява иска.Доколкото
страните по делото се определят от ищеца, който посочва от чие име и срещу
кого предявява иска и той има процесуалното право да поиска заменяне на
страна по чл.228 ГПК, изложените от ответника – РД“ПБЗН“ съображения по
същността си представляват възражение за липса на пасивна процесуална
2
легитимация на Регионалната дирекция, тъй като същата няма самостоятелна
правосубектност.С отговора по чл.131 ГПК е представена и заповед
№1268/23.10.2014г. на директора на Главна дирекция „ПБЗН“ за
преназначаване на държавни служители на изпълнителски и младши
изпълнителски длъжности в ГД „ПБЗН“-МВР. С тази заповед ищецът по
настоящото производство Н. К. В. е преназначен на младши изпълнителска
длъжност старши пожарникар в група „Пожарогасителна и спасителна
дейност“ на Първа районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението“, със съответно месечно възнаграждение. Следователно страна
по служебното правоотношение на ищеца е Главна дирекция „ПБЗН“.С
определение от 2.10.2020г. съдът е оставил без уважение искането на
ответника по чл.228 ГПК за замяна на страната.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение е
недопустимо, по следните съображения :
Нормата на чл. 27 от ГПК регламентира правоспособността на
държавните учреждения в областта на гражданското право. Процесуално
правоспособен е този, който е правоспособен по материалното право, на
основание чл. 27, ал.1 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал.2 от ГПК,
процесуално правоспособни са държавните учреждения, чиито ръководители
са разпоредители с бюджет.Съгласно ПМС № 73 на МС от 27.IІІ.2015 г. за
определяне на второстепенните разпоредители с бюджет по бюджета на
Министерството на вътрешните работи, директорът на Главна дирекция "
Пожарна безопасност и защита на населението" е определен за второстепенен
разпоредител с бюджет /бюджетни средства/- вж приложение към ПМС
№73/27.03.2015г.Съдопроизводствените действия се извършват срещу
висшестоящото учреждение, чийто ръководител е разпоредител с бюджетни
средства при условие, че съответното държавно учреждение /поделение/ не е
разпоредител с бюджет. С оглед на изложеното, в настоящия правен спор
пасивно легитимирана страна се явява Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението.
Вследствие недопустимостта на конституиране на неправоспособно
лице в процеса, районният съд е постановил недопустимо решение и същото
следва да се обезсили, а производството по делото - прекратено. Разпоредбата
3
на 101 от ГПК вменява в задължение на съда във всяко положение на делото
служебно да взема предвид липсата на процесуална дееспособност.
Последната е процесуална предпоставка от рода на положителните и нейната
липса представлява процесуална пречка за допустимостта на иска. Това ще
рече, че съдът е следвало да прекрати производството по делото, защото е
препятстуван да разгледа спора по същество. Само при участие на
правосубектни страни и при наличие на другите изискуеми се от закона
положителни и при липса на отрицателни процесуални предпоставки съдът
може да разреши спора, с който е сезиран.По изложените съображения
окръжният съд намира, че предявения иск е недопустим и обжалваното
решение, постановено по иска следва да бъде обезсилено, а производството
по делото прекратено.
Съгласно чл.78 ГПК ответникът по жалбата дължи на жалбоподателя
разноски по делото в размер на 200лв. за юрисконсултско възнаграждение за
двете инстанции и 53,50лв. разноски за държавна такса.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260514 от 04.12.2020г. на Русенския
районен съд, постановено по гр.д.№1328/20г. по описа на РРС, като
недопустимо и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА Н. К. В., ЕГН**********, от гр.Русе да заплати на
Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-Русе
253,50лв. разноски по делото, от които 200лв. за юрисконсултско
възнаграждение и 53,50лв. разноски за държавна такса.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4