№ 559
гр. София, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20221000500443 по описа за 2022 година
Разгледа в съдебно заседание на 21.03.22г. /с участието на секретаря Колева/ въззивно
гражданско дело № 443/22г. и констатира следното:
С решение на СГС 1-13 състав от 03.08.21г. /и с решение от 10.01.22. – постановено в
хипотезата на чл. 247 от ГПК/ по г.д. № 8163/20г. е уважен /частично – до размера на сумата 20 000
лева/ иск с правно основание чл. 432 от КЗ на Н. Н. против ЗК „Лев инс“ АД.
Решението на СГС се обжалва от Н. Н. /в частта, с която искът е отхвърлен за разликата
над 20 000 лева до 40 000 лева/.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред
СГС и пред САС/:
Жалбата е частично неоснователна:
Първоинстанционният съдия е изложил /в контекста на правилата по чл. 432 от КЗ във
връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 52 от ЗЗД/ конкретни съображения /мотиви/ и настоящият съдебен
състав препраща частично /при условията на чл. 272 от ГПК/ към доводите на СГС. В допълнение:
Събраните по делото /пред първоинстанционния съд/ доказателства – писмени, гласни
и експертни /преценени в съвкупност и в контекста на твърденията – възраженията на страните/
удостоверяват, че:
На 09.03.20г. е настъпило ПТП-е и в резултат на същото – ищецът е претърпял
физически увреждания – травми /като следствие от това: физически болки и психически страдания
- неимуществени вреди/. Конкретните /вид и естество/ на процесните /претърпените от Н. Н./
физически увреждания са установени подробно /надлежно/ от приетите /в рамките на
първоинстанционното производство/ писмени доказателства /медицински документи/, медицинска
експертиза и гласни доказателства. Конкретните /вид и естество/ на претърпените от ищеца
психически неудобства и страдания /следствие от причинените на Н. Н. физически травми/ са
установени подробно /надлежно/ с гласни доказателства /събрани в производството пред СГС/. В
същата връзка /досежно последното обстоятелство/: наличието на психическа травма следва /дори
и да не е установена конкретно в процеса/ да се презумира /физическата болка, следствие от
физическа травма - винаги причинява психическо страдание/. Произшествието е причинено от А.
1
Х.. Всички обстоятелства /част от състава на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД/, а именно:
деянието на делинквента, противоправността на деянието, вредоносният резултат, причинно-
следствената връзка между деянието и резултата, вината на А. Х. и наличието на застрахователно
правоотношение /по договор за з-ка „ГО“ между А. Х. и ЗК „Лев инс“ АД/ вече /в това число и в
хипотезата на чл. 300 от ГПК – с влязъл в сила съдебен акт на наказателен съд/ са установени /в
рамките на производството пред СГС/. Същите обстоятелства не се явяват и спорни между
страните /към момента; на този етап от производството/.
Досежно възраженията на ответника /заявени в хипотезата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/:
От една страна /досежно първото възражение на дружеството/:
Липсват надлежни и конкретни доказателства /в тази насока са констатациите на
приетата от СГС техническа експертиза/ ищецът да е допринесъл /с действията или бездействията
си – при управление на МПС-во/ за настъпването на ПТП-е /напротив: според вещото лице –
пострадалият е управлявал автомобила си в съответствие с правилата на ЗДвП и то при ограничена
видимост – поради спрели автомобили и чакащи пешеходци в района на инцидента, а към
момента, когато Н. Н. е имал обективна възможност да забележи приближаващата опасност – вече
не е имал време да реагира/.
От друга страна /досежно второто възражение на дружеството/:
Действително: вещите лица /от медицинската и от техническата експертиза; в това
число и обясненията на експертите от съдебните заседания/ не формулират пряк извод относно
наличието /или липсата/ на поставен предпазен колан от страна на пострадалия. Констатациите
/преценени в съвкупност/ на експертите обаче /досежно вида и естеството на получените
физически травми и досежно механизма за настъпването им, а именно – от удари в части от
автомобилното купе/ обосновават /макар и косвено/ извода, че - ищецът е бил без поставен
обезопасителен колан в момента на ПТП-е. Това обстоятелство /заедно със следващите
съображения, изложени в контекста на правилото по чл. 52 от ЗЗД/ също предполага редуциране
/при условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/ на заявеното обезщетение /но до размера на сумата 30 000
лева/.
Досежно размера на иска:
Събраните по делото доказателства /писмени – медицински документи, гласни и
основно в тази насока – експертни/ установяват конкретно и подробно /надлежно/: вида и
естеството на получените /претърпените/ от Н. Н. /вследствие на ПТП-е/ физически травми
/увреждания/; продължителността на възстановителния /лечебния/ процес; настоящото
здравословно състояние на пострадалия, перспективата за възстановяването /лечението/ му.
Всички тези /изброени/ обстоятелства /преценени в контекста и на възрастта на Н. Н./ обосновават
определяне на обезщетение /за неимуществени вреди/ в размер на сумата 30 000 лева /т.е. с
настоящото решение в полза на ищеца следва да бъде до-присъдена сума в размер на още 10 000
лева – допълнително към вече присъдените от СГС 20 000 лева/.
С оглед изложеното: решението на СГС следва да бъде – изменено частично.
Предвид изхода на спора пред САС: отговорността на страните за съдебни разноски
следва /при условията на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК/ да бъде – преразпределена /за производствата
пред двете съдебни инстанции/.
Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно /заявеният от ищеца
адвокатски хонорар надвишава минимума по Наредба №1; поради това претендираната сума
следва да бъде редуцирана до размера на 1 130 лева и присъдена – съразмерно на уважените
искове/.
Доказателства за сторени от ответника /в рамките на производството пред САС/
съдебни разноски – липсват.
Съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на СГС 1-13 състав от 03.08.21г. /и решение от 10.01.22. –
постановено в хипотезата на чл. 247 от ГПК/ по г.д. № 8163/20г. в частта, с която искът по чл. 432
2
от КЗ за неимуществени вреди на Н. А. Н. против ЗК „Лев инс“ АД е отхвърлен за разликата на
20 000 лева до 30 000 лева и в частта, с която Н. А. Н. е осъден да плати на ЗК „Лев инс“ АД
съдебни разноски над 200 лева.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД да плати на Н. А. Н. ЕГН ********** допълнително
обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 10 000 лева към присъдените от СГС 20 000
лева /на основание чл. 432 от КЗ/; заедно със законната лихва върху тази сума за периода от
27.07.20г. до цялостното й изплащане и 565 лева – съдебни разноски /за производството пред САС;
съразмерно на уважените искове; при приложение на правилото по чл. 78, ал. 5 от ГПК/.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД да плати на адв. Я. Д. допълнителен адвокатски хонорар
/по чл. 38 от ЗА/ в размер на още 565 лева /за производството пред СГС/; да плати по сметка на
СГС допълнителна държавна такса в размер на още 400 лева и допълнителни съдебни разноски в
размер на още 100 лева .
ОСТАВЯ В СИЛА решение на СГС 1-13 състав от 03.08.21г. /и решение от 10.01.22. –
постановено в хипотезата на чл. 247 от ГПК/ по г.д. № 8163/20г. - в останалата част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-седмичен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3