№ 1784
гр. Варна, 18.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Атанас В. Славов
при участието на секретаря Веска П. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело
№ 20213100101148 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:01 часа се явиха:
Ищецът ОБЩИНА ВАРНА, редовно призован, представлява се от юрисконсулт
М.Д., редовно упълномощена от по-рано и приета от съда от днес.
Ответникът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА“ ООД,
редовно призован, представлява се от старши юрисконсулт П. В., редовно упълномощена
и приета от съда от днес.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА молба вх. № 15038/27.07.2021 г., депозирана от Община Варна
и становище по молбата с вх. № 16662/20.08.2021 г., депозирано от „Водоснабдяване и
канализация – Варна“ ООД.
Ю. К. Д.: По отношение на направеното искане по реда на чл. 219, ал. 1 от ГПК -
размерът на таксата за заустване за 2016 г. е определена от Басейнова дирекция
„Черноморски район“, която е компетентна да определи размера на таксата. Тя е определена
с процесният акт за установяване на публично държавно вземане. Нашето становище е, че
този размер не подлежи на обсъждане в настоящото производство и не може да бъде
предмет на делото, но тъй като ответникът направи възражение в тази насока с писмения си
отговор, това обуслови и нашия интерес от предявяване на искането за привличане на трето
лице-помагач. Нашето искане е в евентуалност, в случай, че съдът прецени, че е допустимо в
настоящото производство да бъде изследван въпросът дали таксата е определена правилно
от Басейнова дирекция. Ако твърдението на ответника бъде прието, това означава, че
Община Варна е платила към Басейнова дирекция недължима сума, съответно ще има право
на иск за възстановяване на сумата и интересът на Общината би изисквал Басейнова
дирекция да бъде обвързана с мотивите на решението по настоящото дело.
1
Басейнова дирекция установява размерът на таксата и съответно издава акта си на
името на Община Варна, тъй като Община Варна формално е титуляр по разрешителното.
Община Варна не оспорва размера на таксата и е заплатила определеното от Басейнова
дирекция. Тази такса е трябвало да бъде заплатена от Басейнова дирекция, по задължение по
договор. Басейнова дирекция не коментира договора, защото това са отношения между
общината и ВиК.
Ако в настоящото производство се изследва въпросът за размера на таксата и се
стигне до извод, че таксата е неправилно определена от Басейнова дирекция и същата е
следвало да бъде в по-нисък размер, така както твърди ответника, ответникът е заплатил
таксата частично, защото е считал, че таксата е следвало да бъде в размер на 101 хиляди, а
не в размер на 187 хиляди, казано условно, без прецизност в сумите. Ако в настоящото
производство ще се изследва този въпрос и се установи, че тази сума, която общината е
заплатила, доплатила от 86 хиляди лева не е следвало да се заплаща, Община Варна следва
да я търси от Басейнова дирекция. Според мен, въпросът с размера на таксата е
преклудиран, тъй като възможността за оспорване на размера е чрез оспорване на самия акт
за установяване на публично държавно вземане, което е влязло в сила и към настоящия
момент въпросът за размера на таксата въобще не стои на дневен ред. Затова правя искането
в условие на евентуалност, в случай че съдът приеме, че по настоящото дело е допустимо
изследването на този въпрос.
Ю. К. В.: Категорично оспорвам това твърдение, че размерът на таксата е влязъл в
сила, тъй като според становището на ищеца този размер е определен в акта за установяване
на публично държавно вземане. Този акт е с адресат Община Варна, не е „Водоснабдяване и
канализация – Варна“ ООД, т. е. няма как един административен по характер акт да обвърже
трето лице, което не е страна по това правоотношение и не е участвало в неговото издаване,
връчване, евентуално оспорване. По отношение на искането, моля съдът да съобрази, че
точното искане на ищецът е да се конституира като трето лице-помагач инженер Явор
Димитров – физическото лице, а не държавния орган.
Ю. К. Д.: Физическото лице в качеството си на директор на Басейнова дирекция, тъй
като същият е издател на акта за установяване на публично държавно вземане. Аз правя
искане да бъде конституирана Басейнова дирекция, а не директора.
СЪДЪТ намира, че искането по чл. 219 от ГПК от страна на ищеца е неоснователно,
тъй като е лишено от правен интерес. Задължението, което е платила Община Варна е
установено с акт за установяване на публично държавно вземане, издаден в лицето на
Басейнова дирекция „Черноморски район“. Т. е. актът за установяване на публични
държавни вземания обвързва страните по административното производство. Това са Община
Варна и Басейнова дирекция „Черноморски район“. То не влече за правни последици
задължение на трето лице, който в случая е ответникът. В този смисъл правните последици
по акта настъпват пряко за Община Варна. Община Варна е имала правната възможност да
2
оспори този акт. Съответно дали го е сторила или не, е без значение за настоящото
производство, след като се твърди, че е платила акта. В този смисъл Община Варна няма
правен интерес да иска привличането на трето лице помагач в лицето на Басейнова дирекция
„Черноморски район“, защото нейното задължение е определено по основание, размер и е
платено. В случая обаче искът се развива между Община Варна и „Водоснабдяване и
канализация – Варна“, като съдът е квалифицирал исковете като облигационни за
неизпълнение на задължение по договор. В този смисъл, тъй като се претендира задължение
по договор, то за ответника възниква интерес да оспори както основанието, така и размера
на това задължение, поради което съдът следва да даде равна възможност на страните - на
ищеца да докаже, на ответника да докаже своето оспорване дали се дължи или не
съответния размер и основание на претендираната сума с всички допустими от ГПК
доказателствени средства. Тъй като искането по реда на чл. 219 от ГПК е лишено от правен
интерес, съдът намира същото за неоснователно, като следва да държи определени, с което
го остави без уважение. Определението на съда в тази насока подлежи на обжалване.
Предвид горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно искането на ищеца Община Варна за
конституирането, по реда на чл. 219 от ГПК, в качеството на трето лице помагач на страната
на ищеца ******
Определението на съда в тази част подлежи на обжалване в едноседмичен срок,
считано от днес пред Апелативен съд – Варна.
Ю. К. Д.: В точка пет от молба вх. № 15038/27.07.2021 г. съм поискала да осъдите
ответника да ни заплати законна лихва върху главницата, считано от момента на подаване
на иска – 11.05.2021 г. до окончателно изплащане на задължението. Падежът е настъпил
много по-рано.
Ю. К. В.: Противопоставям се на това уточнение, тъй като ясно е посочено в исковата
молба, че главницата от 45 050,45 лева, включва в себе си две пера – главно вземане в
размер на 38 044,01 и 7 хиляди лева лихва, т. е. формулираната в днешното съдебно
заседание претенция за законна лихва се допуска плащането на лихва върху лихва, което е
недопустимо от българското законодателство.
Ю. К. Д.: В тази връзка правя едно уточнение - нашата претенция е в размер на 45 050,45
лева. Тя представлява претърпените от Община Варна загуби от неизпълнение на
задълженията на ответника, произтичащи от процесния договор и цялата сума е предявена
като главница. Не сме предявявали лихва. В точка 5 от молбата предявяваме лихва върху
главницата, дължима от неизпълнение на договорно задължение.
Ю. К. В.: Заявената сума от 45 хиляди лева включва две пера. Тези две пера като размери
3
са оспорени с отговора на исковата молба. Считам, че е възникнало задължение на ищеца да
докаже както основанието, така и размера на всяка една от двете суми, включени в общата
сума от 45 хиляди лева, още повече, че те имат и различен характер, т. е. едната сума от 38
хиляди лева се претендира като остатък от такса заустване, а другата сума от 7 хиляди се
претендира като лихва. Ето защо считам, че неоснователно е твърдението на ищеца, че имат
една претенция. Не, претенцията включва две самостоятелни различни по характер като
основание вземания, които подлежат на доказване както по основание, така и по размер.
Ю. К. Д.: считам, че исковата претенция се определя от ищеца. Ние заявяваме, че
нашата претенцията е 45 хиляди лева главница. Това е нашата претенция. Противопоставям
се на опита на ответника да внушава някаква претенция от наше име, която не сме
предявявали. Претендирам законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда
върху главницата от 45 050,45 лева.
СЪДЪТ, като съобрази, че определението, с което е оставено без уважение искането
за конституирането на третото лице-помагач в настоящия процес е преюдициално по
отношение на извършващите последващи процесуални действия, касаещи приемане на
доклад по делото, становище на страните по него, възражение, събиране на доказателства и
други, за което и третото лице-помагач има права, равни на правата на главната страна в
процеса по отношение на тези въпроси, намира че следва да даде ход на делото след влизане
на определението в сила, тъй като същото е с преюдициално значение по отношение на по-
нататъчните процесуални действия. Гореизложеното налага съдът да не дава ход на делото в
днешно съдебно заседание, а да отсрочи делото за нова дата след влизане на определението
в сила.
Съдът, като съобрази направеното уточнение по смисълът на чл. 214 от ГПК –
искането за присъединяване на лихви не представлява изменение на иска. В този смисъл
съдът следва да приеме направеното уточнение от страна на ищеца, тъй като същото е
направено в присъствието на ответника, като петитумът на исковата молба следва да бъде,
че ищецът претендира да му бъде заплатена от ответника сумата от 45 050,45 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска в съда до
окончателното изплащане.
Тъй като искането е нередовно, съобразно гореизложеното, съдът следва да остави
исковата молба без движение, като укаже на ищеца в седмичен срок, считано от днес да
депозира уточняваща молба по отношение на петитума на иска, в който да изложи каква е
главницата, от какво е формирана тя (размер и основание), как е формирана допълнителната
част от главницата в размер на 7 006,44 лева, основание и размер и върху какво се
претендира законната лихва като искане, за коя главница и в какъв размер. По отношение на
това искане, съдът ще се произнесе в закрито съдебно заседание.
Предвид горното, СЪДЪТ
4
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по гражданско дело № 1148/2021 г. по
описа на Окръжен съд – Варна.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок, считано от днес, да изправи нередовността
на исковата молба, като депозира уточняваща молба по отношение на петитума на иска, в
който да изложи каква е главницата, от какво е формирана тя (размер и основание), как е
формирана допълнителната част от главницата в размер на 7 006,44 лева, основание и
размер и върху какво се претендира законната лихва като искане, за коя главница и в какъв
размер.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение в срок на дадените указания,
производството по делото ще бъде прекратено.
С НОВО НАСРОЧВАНЕ след изправяне нередовностите на исковата молба.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14:27 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
5