№ 13568
гр. София, 27.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стою Хр. Згуров
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Гражданско дело №
20211110125219 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото е предявеният от И. М. Ш., ЕГН ********** иск с
правно основание чл.49 във вр. с чл.52 и чл.53 ЗЗД, относно осъждането на
„Топлофикация София“ ЕАД и Софийския районен съд, солидарно да
заплатят на ищеца сумата от 1250 лв., представляваща дължимо обезщетение
за претърпени от последния неимуществени вреди в следствие на
противоправното поведение на лица, които се намират в трудови и служебни
правоотношения с ответниците, които погрешно са изписали в постановено
съдебно решение и изпълнителен лист имената и ЕГН на ответника, вместо
тези на действителния ответник и длъжник, както и въпреки констатирането
на тези грешки са подали молба за образуване на изпълнително дело срещу
ищеца, а именно изп.дело №20208410405069/2020г. по описа на ЧСИ ...............
съгласно регистъра на КЧСИ, по което незаконосъобразно от него
принудително е събрана сумата от 625,99 лв., изразяващи се в причинени
неудобство, срам, стрес, влошаване на здравословното му състояние и
назоваването му с имена и епитети граничещи с обиди и думи опозоряващи
неговия безупречен обществен статут, както пред работодателя му, приятели
и колеги, така и пред семейството му.
Ищецът основава иска си с твърденията, че ответниците като
работодатели на извършителите на вредоносните деяния, които в своята
съвкупност са довели до претърпените неимуществени вреди, следва да
отговарят солидарно за тях. Сочи, че съдия от СРС противоправно и виновно
двукратно е допуснал грешка в постановяваните от него съдебни актове, като
вместо имената на действителния ответник по делото е сочел неговото име и
ЕГН. В следствие на това, въпреки предприетите действия от служителите на
ответниците за отстраняване на тези грешки, чрез подаването на молби и
1
постановяването на две определения за поправка на очевидни фактически
грешки, спрямо ищеца е било образувано изп.дело №20208410405069/2020г.
по описа на ЧСИ ............... съгласно регистъра на КЧСИ, по което съдебният
изпълнител е наложил запор върху вземането му за заплата, при което
принудително са били събрани от сметката му 625,99 лв., които в последствие
му били върнати, но от тези действия, ищецът е претърпял неимуществени
вреди, обезщетението за които претендира с предявения иск.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба такъв постъпи
от ответника Софийски районен съд. С него предявеният иск се оспорва като
неоснователен, тъй като счита, че съдът не е възложител на работа на съдиите.
На следващо място сочи, че съдиите отговарят за действията си при
осъществяване на функциите си и постановяване на актовете си само ако те
представляват умишлено престъпление от общ характер. Ищецът не излага
подобни твърдения, поради което се налага извода, че след като не може да
бъде бъде осъществена деликтната отговорност на прекия причинител на
вредата е изключена и възможността да се ангажира и отговорността по чл.49
ЗЗД. В случая не е налице противоправно и виновно действие или
бездействие на съда, от което да са се породили твърдените неимуществени
вреди, поради което искът следва да бъде отхвърлен. В заключение се сочи,
че от изложените в исковата молба факти се налага извода, че сочените от
ищеца вреди са причинени в следствие на образуваното изпълнително дело и
наложения запор, а не от допуснатите очевидни фактически грешки в
сочените актове, защото те са били поправени преди образуването на
изпълнителното дело, при което не е налице причинно-следствена връзка
между поведението на съда и твърдените вреди, както и че ищецът не сочи
доказателства за действителното им настъпване. Релевирано е искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, от страна на
ответника „Топлофикация София“ ЕАД постъпи такъв. С него предявения иск
се оспорва с възраженията, че е депозирало молба за поправка на очевидна
фактическа грешка в изпълнителния лист, която е отстранена от съда с
Определение №20253063/16.11.2020г., след което на 21.12.2020г. е подало
молба за образуване на изпълнително дело към която е приложило както
издадения изпълнителен лист с погрешно посочени в него имената и ЕГН на
ищеца Ш., така и определението от 16.11.2020г. за поправка на очевидна
фактическа грешка, според което имената и ЕГН на длъжника са на друго
лице. В случая ЧСИ не е съобразил допуснатата поправка на ОФГ относно
имената и ЕГН на длъжника, въпреки че е бил длъжен, като погрешно е
изпратил съобщението за образуване на изпълнително дело, препис от ИЛ и
от определението за поправка на ОФГ на ищеца, както и погрешно е изпратил
запорно съобшение до работодателя и е наложил запор върху вземането му за
трудово възнаграждение. Поради това, служител на ответното дружество не е
осъществил противоправно и виновно деяние, което да е в причинно-
следствена връзка с твърдените вреди. Претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебното заседание ищецът се яви лично и с пълномощника си
2
адв.Хосин, който поддържа предявения иск, моли съда да го уважи изцяло и
да присъди в полза на доверителя му разноските по делото.
В съдебното заседание ответникът СРС не изпрати представител.
В съдебното заседание ответникът „Топлофикация София“ ЕАД се
представлява от процесуалния му представител ю-т Ангелов, който оспорва
предявения иск, моли съда да го отхвърли като недоказан и да присъди в
полза на представляваното от него дружество разноските по делото. Релевира
възражение за прекомерност на заплатеното в полза на процесуалния
представител на ищеца разноски по делото.
След като взе предвид изложеното в исковата молба, отговорът,
събраните доказателства по делото и изявленията на страните в съдебно
заседание, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С доклада на делото съдът обяви за безспорни в отношенията между
страните и ненуждаещи се от доказване в процеса обстоятелствата, че в
изпълнителен лист, издаден на 06.01.2020г. по гр.д.№58131/2015г. по описа на
СРС е допусната очевидна фактическа грешка, като в него погрешно в
качеството на длъжник е посочен с три имена и ЕГН ищецът Ш., вместо
Ра.......... ЕГН **********, която грешка е поправена по молбата на
„Топлофикация София“ ЕАД с Определение №20253063/16.11.2020г.
постановено по гр.д. №58131/2015г. по описа на Софийския районен съд,
както и че въз основа на този изпълнителен лист е било образувано именно
изп.дело №20208410405069/2020г. по описа на ЧСИ ............... съгласно
регистъра на КЧСИ.
Съгласно приложените материали по гр.д.№58131/2015г. по описа на
СРС, с диспозитива на постановеното по него решение, касаещ разноските по
делото, е допусната очевидна фактическа грешка, която е отстранена след
сезирането на съда от страна на ищцовото дружество „Топлофикация София“
ЕАД с молба от 14.07.2017г., като е постановено Решение за поправка на
очевидна фактическа грешка от 21.11.2017г., с което имената и ЕГН на ищеца
Ш. са заменени с верните имена и ЕГН на ответника по спора. Решението за
поправка на очевидната фактическа грешка е влязло в сила на 16.12.2017г., но
въпреки това на 06.01.2020г. е издаден изпълнителен лист, в който са
посочени погрешно отново имената и ЕГН на ищеца Ш..
На 10.11.2020г. от страна на „Топлофикация София“ ЕАД постъпва
втора молба за поправка на очевидна фактическа грешка по делото, но този
път относно имената и ЕГН посочени в издадения изпълнителен лист. В
следствие на това с Определение от 16.11.2020г. съдът допуска поправка и по
отношение на имената и ЕГН посочени в изпълнителния лист с посочването
на верните имена и ЕГН на длъжника Радослав Петров Манолов.
Представител на „Топлофикация София“ ЕАД получава изпълнителния лист
и определението за поправка на очевидна фактическа грешка на 27.11.2020г.
Въз основа на тях, видно от приложеното заверено копие от изп.дело
№20208410405069/2020г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев е образувано
изпълнително дело. Молбата за образуването му е подадена от представител
на „Топлофикация София“ ЕАД на 21.12.2020г., като в нея е посочено, че тя е
3
за образуване на изпълнително дело против И. Ш., спрямо който бил издаден
и изпълнителния лист, а не срещу Радослав Манолов, както е посочено в
определението на съда за поправка на очевидна фактическа грешка. Въз
основа на така представения му изпълнителен лист с препис от Определение
№20253063/16.11.2020г. за поправка на ОФГ, съдебният изпълнител не
съобразява допусната поправка на ОФГ, а водейки се от молбата на
взискателя образува изпълнително дело срещу И. Ш., като на 19.02.2021г.
налага запор върху вземането му от работодателя „Метрополитен“ ЕАД за
трудово възнаграждение, за което ищецът научава на същата дата. На
17.03.2021г. И. Ш. сезира ЧСИ, че е допусната грешка, вследствие на което
ЧСИ още на същата дата постановява вдигането на запора, а в последствие
прекратяването на изпълнителното дело спрямо ищеца Ш. и
възстановяването на удържаните от възнаграждението му суми.
От боличен лист 24.02.2021г. се установява, че ищецът е посетил
болница „Свети Панталеймон“ с основна диагноза „хипертонично сърце без
(застойна) сърдечна недостатъчност“, а в него е отбелязано, че е преживял
Ковид-19 през м.ноември на 2020г., както и че се оплаква от високо
артериално налягане и напрежение в главата. При изследването му е
установено артериално налягане 130/90, чисто дишане, ясни тонове. Изписани
са му медикаменти.
Съгласно приетата като доказателство по делото справка издадена от
СРС, ищецът Ш. в периода от 01.03.2015г. до 08.09.2022г. е бил страна в
четири съдебни производства. По ч.гр.д.№42739/2015г.-длъжник, по гр.д.
№76836/2015г.-ответник, по гр.д.№10082/2016г. –ищец и по гр.д.
№17220/2016г. отново ищец. Производствата по които ищецът е бил ответник
са с ищец „Топлофикация София“ ЕАД.
От Удостоверение издадено от „Метрополитен“ ЕАД се установява, че
по отношение на ищеца Ш. са налагани два пъти запори върху вземането му
за трудово възнаграждение, първият път на 19.12.2019г., който е бил вдигнат
на 19.02.2020г. и вторият е бил наложен с писмо от 12.02.2021г. и вдигнат на
17.03.2021г.
От показанията на свидетеля Александър Ш. се установи, че ищецът
през м.март на 2021г. е имал проблеми със съпругата си във връзка с
наложения му запор, защото тя смятала, че той крие пари от семейството.
Той бил свидетел на случай, при който ищецът е поздравявал свои колеги, а
те го подминавали, при което му обяснил, че това било заради делото и
затова го смятали за нечестен човек. Ищецът обяснил на свидетеля, че
някакво дело било срещу друг човек, но погрешно било написано неговото
име. След това ищецът говорил със съдебния изпълнител, който му се
извинил за грешката и му възстанови удържаните пари. Свидетелят счита, че
ищецът сигурно е изпитал стрес, защото изглеждал неловко пред съпругата
си, която се държала доста остро с него във връзка с парите и запора.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
4
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-
обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която
има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на
работата, а от тази на нейния изпълнител. Отговорността е също за чужди
действия, с които е причинено пряко деликтно увреждане. По характера си е
гаранционно-обезпечителна; не се търси вина у възложителя на работата.
Ответникът по иска не може да прави възражение, че не е виновен за вредите,
но може да възразява, че негов работник или служител, на който е възложил
работата, не е виновен. В този случай тежестта да обори презумпцията по чл.
45, ал. 2 ЗЗД е за възложителя на работа (ответник по иска).
В гражданското право отговорността за непозволено увреждане
възниква не само при наличието на умишлено деяние, а и при неполагане на
дължимата грижа. Затова, поведение на служители на дружество-ищец или
взискател по изпълнително дело, с което се подават молби за издаване на
изпълнителен лист срещу лица, които не са длъжници, представлява
противоправно деяние, осъществено както с действия, така и с бездействие.
За да бъде основателен подобен иск обаче, е необходимо да е налице
пряка причинно-следствена връзка между деянията на служителите и
претърпените вреди. В случая между допуснатите грешки в диспозитива на
постановеното от съда решение и в издадения в последствие въз основа на
него изпълнителен лист, след допускането на съответните поправки на
очевидни фактически грешки с влезли в сила съдебни актове, и сочените като
претърпени от ищеца вреди, липсва пряка причинно-следствена връзка.
Вредите, доколкото такива изобщо са били търпени са настъпили в следствие
на виновното и противоправно поведение на служителя на ищцовото
дружество, който въпреки, че ведно с изпълнителния лист към молбата за
образуване на изпълнително дело е приложил и определението за поправка на
очевидна фактическа грешка е посочил погрешно в нея, че молбата на
взискателя е да се образува изпълнително дело срещу И. Ш., а не срещу
Радослав Манолов и в нея не е посочил за яснота, че в изпълнителното
основание е била допусната фактическа грешка по отношение на имената и
ЕГН на длъжника. Тези вреди евентуално са настъпили и от противоправното
бездействие на ЧСИ да провери изпълнителното основание, което в случая
включва освен изпълнителния лист и определението за поправка на очевидна
фактическа грешка, преди да пристъпва към принудително изпълнение и да
налага запор върху трудовото възнаграждение на ищеца.
Сочените вреди не са в причинно-следствена връзка с допуснатата от
съда грешка в погрешното посочване на имената и ЕГН на ищеца в
решението и изпълнителния лист, защото тези грешки са били отстранени от
съда по законоустановения ред още преди образуването изпълнителното дело
5
и налагането на запора. Поради това, предявеният иск срещу Софийския
районен съд следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С доклада по делото съдът указа на ищеца, че в негова тежест е да
докаже, че е претърпял сочените неимуществени вреди в причинно-
следствена връзка с противоправните действия на лица, с които ответниците
се намират в трудови и служебни правоотношения, както и че не сочи
доказателства за твърденията си, че е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в причинени неудобство, срам, стрес, влошаване на
здравословното състояние и назоваването му с имена и епитети граничещи с
обиди и думи опозоряващи неговия безупречен обществен статут, както пред
работодателя му, приятели и колеги, така и пред семейството му
В производството по делото не се установи, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди в следствие на наложения му за втори път запор,
изразяващи се в срам, стрес, влошаване на здравословното състояние и
назоваването му с имена и епитети граничещи с обиди и думи опозоряващи
неговия безупречен обществен статут, както пред работодателя му, приятели
и колеги, така и пред семейството му. Установи се само, че той е изпитвал
известни неудобства пред съпругата си, която с недоверието си към него
също е допринесла за тези вреди, но искът не е насочен и срещу нея.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск е частично
основателен, тъй като отговорност за претърпените от ищеца вреди
изразяващи се в неудобство пред съпругата му в случая носи само ответникът
„Топлофикация София“ ЕАД, чиито служител погрешно е депозирал молба за
образуване на изпълнително дело срещу него. Справедливото обезщетение за
тези вреди съдът намира, че следва да бъде определено в размер на 200 лв.
Така, предявеният иск срещу ответника Софийски районен съд следва
да бъде отхвърлен изцяло, а спрямо ответника „Топлофикация София“ ЕАД
уважен до размера от 200 лв. и отхвърлен за сумата от над 200 лв. до 1200 лв.
На основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноските по делото, изчислени съразмерно с уважената част от
иска, които за внесени държавни такса и заплатено адвокатско
възнаграждение, което предвид фактическата и правна сложност на спора не е
прекомерно, в общ размер на 78,40 лв.
На основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК в полза на Софийския районен съд
следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК в полза на ответника
6
„Топлофикация София“ ЕАД съразмерно с отхвърлената част от иска следва
да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 84 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати
на И. М. Ш., ЕГН ********** сумата от 200 лв., представляваща дължимо
обезщетение за претърпени от последния неимуществени вреди в следствие
на противоправното поведение на лица, които се намират в трудови и
служебни правоотношения с ответника, които въпреки констатирането на
допуснатите грешки в издаден изпълнителен лист са подали молба за
образуване на изпълнително дело срещу ищеца, а именно изп.дело
№20208410405069/2020г. по описа на ЧСИ ............... съгласно регистъра на
КЧСИ, по което незаконосъобразно от него принудително е събрана сумата
от 625,99 лв., изразяващи се в причинено неудобство.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. М. Ш., ЕГН ********** иск с правно
основание чл.49 във вр. с чл.52 и чл.53 ЗЗД, относно осъждането на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на ищеца сумата от
над 200 лв. до 1250 лв., представляваща дължимо обезщетение за претърпени
от последния неимуществени вреди в следствие на противоправното
поведение на лица, които се намират в трудови и служебни правоотношения с
ответника, които въпреки констатирането на допуснатите грешки в издаден
изпълнителен лист са подали молба за образуване на изпълнително дело
срещу ищеца, а именно изп.дело №20208410405069/2020г. по описа на ЧСИ
............... съгласно регистъра на КЧСИ, по което незаконосъобразно от него
принудително е събрана сумата от 625,99 лв., изразяващи се в причинени
неудобство, срам, стрес, влошаване на здравословното му състояние и
назоваването му с имена и епитети граничещи с обиди и думи опозоряващи
неговия безупречен обществен статут, както пред работодателя му, приятели
и колеги, така и пред семейството му.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. М. Ш., ЕГН ********** иск с правно
основание чл.49 във вр. с чл.52 и чл.53 ЗЗД, относно осъждането на
Софийския районен съд да заплати на ищеца сумата от 1250 лв.,
представляваща дължимо обезщетение за претърпени от последния
неимуществени вреди в следствие на противоправното поведение на лица,
които се намират в служебни правоотношения с ответника, и които
погрешно са изписали в постановено съдебно решение и изпълнителен лист
имената и ЕГН на ответника, вместо тези на действителния ответник и
длъжник, в следствие на което е образувано изп.дело
№20208410405069/2020г. по описа на ЧСИ ............... съгласно регистъра на
7
КЧСИ, по което незаконосъобразно от него принудително е събрана сумата
от 625,99 лв., изразяващи се в причинени неудобство, срам, стрес, влошаване
на здравословното му състояние и назоваването му с имена и епитети
граничещи с обиди и думи опозоряващи неговия безупречен обществен
статут, както пред работодателя му, приятели и колеги, така и пред
семейството му.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати
на И. М. Ш., ЕГН ********** сумата от 78,40 лв., представляваща разноски
по делото.
ОСЪЖДА И. М. Ш., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 84 лв., представляваща разноски по
делото.
ОСЪЖДА И. М. Ш., ЕГН ********** да заплати на Софийския
районен съд сумата от 100 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8