Р Е Ш Е Н И Е №
379
07.03.2012г., гр. Пловдив,
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД - въззивно гражданско отделение
VIII – ми състав в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари
две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря В.В. като разгледа докладваното от мл.съдия Веселин Атанасов въззивно гражданско дело № 2532 по описа за 2011г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК – делба във фазата по извършването й.
Образувано е по повод на постъпила жалба от И.С.С. чрез адв. Г.М. против съдебно решение № 2770 от 11.07.2011г. постановено по гр.д. № 2641 по описа за 2009г. на Пловдивския районен съд – IV – ти гр.с-в. С решението се поставя в дял на С.С.С. правото на собственост върху следния недвижим имот – магазин за месо и колбаси, построен въз основа на преустройство на двете избени стаи от избеното помещение в югозападната част от сградата, заедно с 60% ид.ч. от тавана на описаната сграда, който имот по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изп. Директор на АГКК, е заснет както следва – като самостоятелен обект с идентификатор 56784.511.536.1.3, с предназначение за търговска дейност, също находящ се в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 56784.511.536, със справедлива пазарна стойност 31 200 лв. Поставя се в дял на И.С. следния недвижим имот - ½ ид.ч. от дворно място, находящо се в гр. Пловдив, бул. Хаджи Димитър № 38, вх. А, цялото с площ 405 кв.м., съставляващо ПИ № 536, парцел ХІІІ-536, от кв. 14Б по плана на гр. Пловдив, одобрен със заповед № РД-02-14-2155 от 15.12.2000 г., при граници – имот № 537, имот № 538, имот № 9538, имот № 535, имот № 526, и имот № 527, заедно с целия втори етаж от двуетажна, с таван и сутерен, жилищна сграда, построена върху описаното дворно място, който втори етаж се състои от две стаи, хол, кухня, тоалетна и баня, с площ 106 кв.м., със самостоятелен вход за етажа, които имоти по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изп. Директор на АГКК, са заснети както следва – описаното дворно място - парцел ХІІІ-536, от кв. 14Б – е заснето като ПИ с идентификатор 56784.511.536, с предназначение урбанизирана територия за ниско застрояване, с площ 407 кв.м., описания втори етаж е заснет като самостоятелен обект с идентификатор 56784.511.536.1.2, с предназначение жилище, апартамент с площ 106 кв.м., находящ се в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 56784.511.536, със справедлива пазарна стойност, както следва втори жилищен етаж 110 800 лв. и дворно място – 55 400 лв. Със същото решение И.С. е осъден да заплати сумата от 9 870 лева за уравнение на дела на С.С., а претенцията му за заплащане на сума от 20 570 лева., която представлява стойността на извършените подобрения в имота е отхвърлена като неоснователна и недоказана. С решението страните са осъдени
да заплатят дължимите държавни такси за производството предвид стойността на дяловете им.
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят И.С.. Обжалва го в цялост. Твърди, че съдът неправилно е извършил делбата чрез разпределение на делбените имоти по чл. 35 ГПК. Посочва, че законосъобразният способ за прекратяването на имуществената общност бил редът установен в чл.349, ал.2 ГПК – чрез възлагане на неподеляемото жилище с парично уравнение дела на другия съделител. Излага, че магазинът за месо и колбаси не бил самостоятелен обект, имал акцесорен характер, респ. не следвало да се поставя в самостоятелен дял на съделителя С.С., а подялбата му се извършвала винаги с главната вещ.Твърди също, че съдът е допуснал грешка в решението си, като се сочи, че делбата следва да се извърши за ½ ид.ч от дворното място и в тази връзка пазарната му стойността не е 55 400 лева, а 27 700 лева. Посочва още, че незаконосъобразно съдът е отхвърлил претенцията за извършените подобрения в имота. Иска от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение в цялост, да възложи имота по реда на чл. 349, ал.2 ГПК в негов дял, да уравни дела на С.С. с пари като отчете увеличената стойност на имота вследствие на извършените подобрения.
Пловдивският окръжен съд намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 ГПК, поради което е процесуално допустима. Изпълнена е процедурата по чл. 263 ГПК, поради което следва делото да бъде разгледано по същество.
След като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и предвид чл.12 ГПК, съдът намира от фактическа и правна страна следното.
Предмет на имуществената общност, чиято подялба се иска са три самостоятелни обекта на правото на собственост – ½ от процесното дворно място, втори етаж от жилищната сграда построена върху дворното място и магазин построен въз основа на преустройство на двете избени стаи. В настоящето производство до приключването на устните състезания не се констатира наличието на възникнали нови факти и обстоятелства, които да обусловят необходимостта от преоценка на броя на имотите допуснати до делба с решение № 412 от 09.02.2010г. на ПРС – IV – ти гр.с-в влязло в законна сила. Поради това е недопустимо за първи път във въззивната инстанция да се преразглежда въпросът за кои имоти, между кои лица и при какви квоти ще се извърши делбата. Ето защо настоящата инстанция намира исканията на жалбоподателя за изключване на процесния магазин от делбената маса и приемането му за принадлежност на главната вещ / втория жилищен етаж/ за неоснователни поради това, че същите са преклудирани, респ. следвало е да бъдат направени в първата фаза по делбата. При това положение настоящата инстанция е обвързана от обективната и субективна сила на пресъдено нещо на решението по допускането на делбата поради което същата следва да се извърши и по отношение на магазина.
Съсобствеността в делбеното производство се прекратява чрез теглене не жребий, разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан. Основен критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на всеки от съделителите. т.е. съгласно общия принцип за извършване на делбата, всеки съделител следва да получи реален дял от делбеното имущество. Само при неподеляемост и невъзможност за възлагане, същото следва да се изнесе на публична продан и съделителите да получат паричната равностойност на дела си от продажната цена. В конкретния случай броят на съделителите е двама, а имотите са три. По делото не са ангажирани доказателства за поделяемостта на двата жилищни имота по реда на чл.203 ЗУТ. Същевременно вторият етаж от масивната двуетажна сграда има жилищен характер по смисъла на чл. 40 ЗУТ и т. 30 от ДР на същия закон. Налице са доказателства, че в първото по делото заседание пред първоинстанционния съд ответникът е направил искане за възлагане на процесната ½ ид.ч. от дворно място и втория етаж от двуетажната сграда по реда на чл. 349, ал.2 / протокола от о.с.з от дата 20.05.2010г./. Съгласно т.7 от т.р. № 1/2004 на ОСГК при ВКС чийто задължителни указания са приложими и към сега действащия ГПК възлагането на неподеляемо жилище по реда на чл. 349, ал.2 ГПК може да се извърши ако съделителят при откриване на наследството е живял в имота и не притежава друго жилище. Не е налице и хипотезата на комбинирана /смесена/ съсобственост възникнала в резултат на повече от един юридически факт – наследяване и сделка за част от имота / предвид приетия по делото н.а № 114, том II, дело № 270/2006г. с който е оформен договор за дарение на 11/16 ид.ч. от процесните имоти между Радка С. и ответника/, която съгласно т.8 от тълкувателното решение е пречка за възлагането на имота по реда на чл. 349, ал.2 ГПК – в този смисъл е постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 148/07.04.2010г. по гр.д. № 437 по описа за 2009г. на ВКС I ГО.
По делото е установено, че ответникът е живял в жилището при откриване на наследството – в тази насока са показания на св.Н.Д., който е бил в процесния имот преди смъртта на наследодателя и след нея. Впрочем, тези показания кореспондират и с представените доказателства за адресната регистрация на съделителя. Не се доказа наличието на друго жилище, което ответникът да притежава поради което и настоящата инстанция намира, че са налице предпоставки на закона за възлагане на втория жилищен етаж ведно с ½ ид.ч. от дворното място в полза на ответника, като дела на ищеца ще се уравни с другия имот – магазина построен въз основа на преустройство на двете избени стаи и с пари.
От заключението на вещото лице за действителната пазарна оценка на процесните имоти, прието от съда и неоспорено от страните се установява, че общата им стойност възлиза на сумата от 169 700 лева. / като се отчита, че се касае до ½ ид.ч. от дворното място/. Стойността на дела на ответника е в размер на 134 345.83 лв, на същия се възлага ½ ид.ч. от дворното място ведно с втория жилищен етаж на обща стойност 138 500 лева или с възлагането се надвишава стойността на дела му със сумата от 4 154.17 лв. / 138 500 – 134 345.83/. Съответно стойността на дела на ищеца е в размер на 35 354.17 лева, като за уравняването на този дял същият получава в собственост магазина на стойност 31 200 лв. като за допълване пълния му размер ответникът следва да бъде осъден за сумата от 4 154.17 лв. / 35 354.17- 31 200/. Така със сумата, която надвишава стойността на дела на ответника – 4 154.17 лв. се извършва парично уравнение дела на ищеца извън имотното такова.
По отношение
претенциите по сметки. Всяка претенция има своето основание в конкретна правна
норма от материалния закон, а чл.346 ГПК сочи само реда по който се разглеждат
претенциите. В молбата на ответника на л.125 от делото на ПРС се навеждат
фактически обстоятелства, че са извършени разноски след смъртта на
наследодателя, които увеличават стойността на имота, т.е направени са
подобрения като се посочва, че ответникът е владял идеалните части от делбените
имоти притежание на другия съделител – ищец по делото. При съсобствен имот
съсобственикът, който ползва вещта, има качеството на владелец на собствената
си част и държател на частите на останалите съсобственици освен ако не докаже промяна в намерението с което е
упражнявал фактическата власт върху дела на другия съделител. По делото такова
обстоятелство не се установи поради което и отношенията между съделителите не
могат да се уредят съобразно правилата на чл.72 и 74 ЗС както претендира
ответника. При
извършване на подобрения в такъв имот отношенията следва да се уредят, съгласно
чл. 30, ал. 3 ЗС, ако подобрението е извършено със съгласието на останалите
съсобственици, или по правилата на водене на чужда работа без пълномощие - чл.
60 и сл. ЗЗД ако липсва съгласие
- в този смисъл е и Постановление № 6 от 1974г. на Пленума на ВС.По делото
ответника не конкретизира в твърденията си дали претендираните подобрения са
били извършени със съгласието и знанието на другия съделител, респ. дали са
извършени без такова съгласие или пък при противопоставяне. Св. Е. С. си
спомня, че заедно с дъщеря си е посетила наследодателя в дома му през октомври
2003г., при което е видяла, че е бил започнат ремонт, били измазани стени и
тавани. В допълнителното заключение на
вещото лице К. се посочва, че не е възможно да се определи годината на
извършването на подобренията на втория жилищен, но че същите са в много добро
състояние, не са захабени или увредени, като по отношение подобренията в
магазина – същите са извършени в периода декември 2009г. – февруари 2010г. Свидетелят
Н.Д. си спомня, че е ходил в жилището приживе на наследодателя, като тогава то
било в окаяно състояние, не бил правен никакъв ремонт. Ремонтните дейност били
започнали след смъртта на бащата на ответника като същите били направени със
средствата от майката на ответника.
При тези фактически данни настоящата
инстанция намира, че действително са извършени подобрения в процесния магазин
от ответника в периода декември 2009г. – февруари 2010г и отношенията между
страните по повод на този обект следва да се уредят съгласно правилото на
чл.30, ал.3 ЗС – като се присъдят действително направените разходи, а не
увеличената стойност на имота. Това е така, тъй като тези подобрения са били извършени
в хода на висящ процес /декември 2009г. – февруари 2010г./, ищецът е знаел за
тях, не се е противопоставил поради което е бил съгласен с извършването им. С
оглед на това и предвид на заключенията на вещите лица К. / на л.171/, И. / л.
194/ и П. / л. 234/ действителната им
стойност към момента на извършването възлиза на сумата от 5 741 лв. Следователно
ищецът следва да бъде осъден да заплати сумата от 1 196.04 лв. съответна
на неговата квота от собствеността на имота. В този смисъл следва да се посочи,
че претенцията по сметки е за
стойността съответна на квотата на другия съделител т.е за 7 406.04 лева. Останалата
сума - 28 142.96 лева от общо претендираните 35 549 лева съответства
на квотата на ответника поради което същата следва да се приеме за погасена,
тъй като е налице сливане в персоналитета на кредитора и длъжника.
Относно втория жилищен етаж остава недоказан,
въпросът за момента на извършването на подобренията – дали това е преди или
след смъртта на наследодателя.Налице са две групи свидетелски показания които
са противоречиви и при съпоставката им със заключението на вещото лице това
противоречие не може да се отстрани. Същевременно не се ангажират други
доказателства, не се навеждат и твърдения, че извършените подобрения са
увеличили наследството докато наследодателят е бил жив. Ето защо претенцията на
ответника в частта й за увеличената стойност на втория етаж следва да се
отхвърли като неоснователна.
Предвид на гореизложеното жалбата се явява
частично основателна – досежно способа за извършването на делбата и за част от
претенциите по сметки. До колкото обаче първоинстанционното решение в частта си
за разпределяне на имотите между съделителите като резултат е правилно /
магазинът е поставен в дял на ищеца, а ½ ид.ч от дворното място ведно с
втория жилищен етаж - в полза на
ответника/, то същото следва да се потвърди в тази част. Решението следва да се
отмени в частта за паричното уравнение дела на ищеца, в частта в която 60% от
тавана на процесния на имот са възложени заедно с магазина, тъй като таванското
помещение е несамостоятелен обект, чието функционално предназначение е да
обслужва жилищния етаж, както и за съответните суми, които представляват
извършени подобрения.
На основание чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК страните следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса за производството в размер на 4% от стойността на дяловете им, така ищецът следва да бъде осъден да заплати сума в размер на 1 414.17 лева в полза бюджета на съдебната власт, а ответникът сума в размер на 5 373 лева.
На основание чл. 1 от Тарифата ответникът следва да заплати д.т в полза бюджета на съдебната власт за предявената претенция за подобрения. Така за първата инстанция дължимата сума е в размер на 296.24 лева, а за настоящето производство 148.12 лева – арг. от чл.18, ал.1 от Тарифата. Или общият размер на дължимите държавни такси е 5 817.36 лева
На основание чл. 47, ал.2 и ал.3 ЗМДТ във вр. с чл. 35, ал.2 и ал.3 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на община Пловдив съделителят с превишение в дяловете И.С. следва да заплати сума в размер на 103.85 лева по сметка на Община Пловдив.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 2770 от 11.07.2011г. постановено по гр.д. № 2641 по описа за 2009г. на Пловдивския районен съд – IV – ти гр.с-в В ЧАСТТА МУ с която:
- са поставени в дял на С.С.С., с ЕГН ********** 60% ид.ч. от тавана на процесната сграда;
- е осъден И.С.С., с ЕГН ********** да заплати сумата до 5 715.83 / пет хиляди седемстотин и петнадесет лева/ за уравнение дела на С.С.С., с ЕГН **********;
- е отхвърлена исковата претенция на И.С.С. с ЕГН ********** против С.С.С., с ЕГН ********** за заплащане на сума от 1 196.04 лева / хиляда сто деведесет и шест лева и четири стотинки/, която представлява стойност на подобренията в имота;
- е осъден И.С.С., с ЕГН ********** да заплати по сметка на ВСС сумата от 6 662.40 лева държавна такса върху стойността на дяла му, както и отхвърлената претенция по сметки.
- е осъдена С.С.С., с ЕГН ********** да заплати по сметка на ВСС сума в размер на 1 645 лева / хиляда шестотин четиридесет и пет лева/
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОСТАВЯ КЪМ ДЕЛА на И.С.С., с ЕГН **********, който представлява ½ ид.ч от дворното място с идентификатор 56784.511.536 и втори етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор 56784.511.536.1.2 60 % ид.ч. от тавана на процесната сграда;
ОСЪЖДА С.С.С., с ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. Капитан Райчо № 56, ТЦ „Гранд”, ет.3, офис
3-7 да заплати на И.С.С. с ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. Пловдив, бул.
„Шести септември” № 160, ет.3, ап. 34 сума в размер на от 1 196.04 лева / хиляда сто деведесет и
шест лева и четири стотинки/, която представлява стойност на подобренията в
имота;
ОСЪЖДА И.С.С. с ЕГН **********
със съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 160, ет.3, ап. 34 да
заплати сума в размер на 5 817.36
лева / пет хиляди осемстотин и седемнадесет
лева и тридесет и шест стотинки/ по бюджета на съдебната власт - по сметка на
Пловдивския окръжен съд, която представлява държавни такси за производството;
ОСЪЖДА С.С.С., с ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. Капитан Райчо № 56, ТЦ „Гранд”, ет.3, офис
3-7 да заплати сума в размер на 1 414.17
лева / хиляда четиристотин и четиринадесет лева
и седемнадесет стотинки// по бюджета на съдебната власт - по сметка на
Пловдивския окръжен съд., която представлява държавна такса за производството;
ОСЪЖДА И.С.С. с ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 160, ет.3, ап. 34 да заплати по сметка на Община Пловдив сума в размер на 103.85 лева / сто и три лева и осемдесет и пет стотинки/, съгласно чл. 47, ал. 2 и ал. 3 от ЗМДТ.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: