Р Е Ш Е Н И Е
№36
гр. Каварна,
28.05.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в
публично заседание на деветнадесети май през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при участието на секретаря Анастасия
Митева и в присъствието на прокурора .........................., разгледа
докладваното от съдията Гр.Д. № 681 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Подадена е молба за развод по реда на чл. 318 и сл. от ГПК, във вр. с чл. 49, ал. 1 СК от Ю.С.А., срещу М.М.А., за прекратяване на
сключения между страните граждански брак, поради дълбокото му и непоправимо
разстройство.
Ищцата излага, че страните са сключили граждански
брак на 08.01.1990 г. пред длъжностното лице по гражданското състояние в с. ***,
общ. ***. От брака съпрузите имали три вече пълнолетни деца. Около 2007 г.
отношенията между съпрузите рязко се влошили. Ответникът започнал да
злоупотребява с алкохол, вдигал скандали, престанал да работи и да осигурява
средства за издръжка на семейството. Това принудило ищцата през месец юли 2007
г. да замине за Германия, за да работи и да издържа семейството, което довело и
до фактическата им раздяла. Към момента бракът им е изпразнен от съдържание,
съществува формално, което не е в техен и на обществото интерес. Моли бракът
между съпрузите да бъде прекратен поради неговото дълбоко и непоправимо
разстройство без съдът да се произнася по въпроса за вината.
В законоустановения срок ответникът не е
депозирал писмен отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищцата лично и чрез процесуалния
си представител поддържа молбата за развод, поради дълбокото и непоправимо
разстройство на брака.
Ответникът в съдебно заседание заявява, че не оспорва
твърденията на ищцата за трайната фактическа раздяла между съпрузите и
разстройството на брачната връзка, като също моли бракът да бъде прекратен.
От събраните в настоящото производство писмени и
гласни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
От представеното удостоверение за сключен граждански
брак издадено въз осн. на акт за
граждански брак ********** на с. ***, общ. ***, се установява, че страните са
сключили граждански брак на 08.01.1990 г., като съпругата е приела да носи
фамилното име на съпруга си – А.. От брака съпрузите нямат ненавършили
пълнолетие деца, видно от удостоверение за семейно положение, съпруг и деца,
изх. № АО-01-2052/21.11.2019 г.
От разпита на свидетеля С.И.И.- баща на ищцата се установява, че съпрузите
живеят във фактическа раздяла от 2007 г. От брака имат родени три вече
пълнолетни деца. След раздялата ищцата се е установила да живее трайно в
Германия, като не му е известно да се е събира да живее заедно с ответника.
Съпрузите не поддържат никаква връзка помежду си, като и двамата желаят
прекратяване на брака.
При така изложената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
Относно прекратяването на брака:
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателствени средства се установи, че брачната връзка е изцяло разкъсана и
лишена от съдържание. Между съпрузите не съществуват дължимите от закона и
морала взаимоотношения, характеризиращи брачната връзка - обич, доверие,
загриженост един за друг, общ социален живот, икономическа общност. Настъпилата
между съпрузите през 2007 г. фактическа раздяла, освен продължителна, е и
необратима. Поради това съдът прави извода, че бракът е дълбоко и непоправимо
разстроен по смисъла на закона, формалното му съществуване не е в интерес нито
на съпрузите, нито за обществото и искът за прекратяването му следва да бъде
уважен, като съдът не следва да се произнася по въпроса относно вината.
По разноските:
На основание чл. 6, т. 2 от
Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя
окончателна държавна такса в размер на 50 лв. По делото са ангажирани
доказателства, че ищцата Ю.А. е внесла
държавна такса в размер на 30.00 лева при завеждане на исковата молба, с
оглед на което в тежест на ответника М.М.А. следва да бъде възложена дължимата
разлика от 20.00 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.
329 от ГПК съдебните разноски по брачните дела са възлагат върху виновния или
недобросъвестния съпруг. Когато няма вина или недобросъвестност или и когато и
двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на
всеки от тях, както са ги направили. По изложените по - горе съображения
разноските остават за страните така като са ги направили.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА между М.М.А., ЕГН **********,
с адрес *** и Ю.С.А., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, който брак е
сключен на 08.01.1990 г. и за който е съставен Акт за граждански брак № *****
г. на кметство с. ***, общ. ***, обл. Варна, като дълбоко и непоправимо
разстроен, на основание чл. 44, т. 3, във връзка с чл. 49, ал. 1 СК.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в
размер на 50 (петдесет) лева.
ОСЪЖДА М.М.А., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати
по сметка на районен съд Каварна сумата от 20.00 (двадесет) лева,
представляваща държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
Решението подлежи на обжалване пред Добрички окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………….