и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 125/12.11.2007 год., постановена по Н.ч.х.дело № 368/2006 год., Кърджалийският районен съд е признал Галина Светославова Авренлиева от гр.Кърджали за виновна в това, че в периода 04.01.2006 год.- 30.01.2006 год., при условията на продължавано престъпление, приписала престъпление на Валентина Василевна Николова от гр. Кърджали, чрез изложени фактически твърдения в жалби до Районна прокуратура-Кърджали, Областен управител на област с административен център гр. Кърджали, Регионален инспекторат по образованието, пред директора на ОДЗ "Щастие", и по местния телевизионен канал на "Кейбъл тел"- гр. Кърджали, а именно: че на 03.01.2006 год. в ОДЗ "Щастие" в гр. Кърджали, кв. „Веселчане", в качеството й на длъжностно лице- помощник възпитател, при изпълнение на служебните й задължения "удряла главичката" на Алекс Владиславов Георгиев-низходящ на Галина Авренлиева, вследствие на което получил увреждания-силно главоболие, стрес, нощно напикаване и повръщане, като клеветата е нанесена публично- престъпление по чл.148 ал.2, във вр. с ал.1 т.1 и т.3, във вр. с чл.147 ал.1, предл.П-ро, във вр. с чл.26 ал.1 от НК, като на основание чл.78а и чл.2 ал.1 от НК я е освободил от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание „глоба” в размер на 500.00 лв. С присъдата съдът е осъдил Галина Авренлиева да заплати на Валентина Николова сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава, считано от 04.01.2006 год., до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил гражданския иск за разликата и до пълния му предявен размер от 3 000 лв., като неоснователен; както и да й заплати направените по делото разноски, в размер на 183.90 лв. Осъдил е Галина Авренлиева да заплати по сметка на Кърджалийския районен съд държавна такса върху уважената част на гражданския иск, в рÓзмер на 15 лв. Недоволна от така постановената присъда е останала подсъдимата Галина Светославова Авренлиева от гр.Кърджали, която я обжалва чрез защитника си, като в жалбата се твърди, че присъдата е постановена в нарушение на закона, при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а наложеното наказание е явно несправедливо. В съдебно заседание, чрез защитника си развива подробни съображения в подкрепа на жалбата си. Изразява се становище, че изводите на съда не се подкрепяли от събраните по делото доказателства, като основните доводи за неправилност на присъдата касаели недоказаността на осъществяване на твърдяното престъпление от подсъдимата от субективна страна – не можело да се твърди, че подсъдимата, съзнавайки, че частния тъжител не е виновна, умишлено и съзнателно й е приписала извършването на престъпление. Правят се доводи също, че при постановяването на обжалваната присъда, първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, като излязъл извън рамките на повдигнатото от частния тъжител престъпление – допълнил го с квалифициращ елемент, а именно: че деянието било извършено публично и при наличието на продължавана престъпна дейност. Това представлявало изключително тежко процесуално нарушение, тъй като съдът бил обвързан от обвинението така, както е посочено от носителя на задължението да формулира обвинението. Имало и противоречие между обстоятелствената и диспозитивната част на тъжбата, тъй като в тъжбата се твърдяло, че престъплението било извършено в периода от 04.01.2006 год. до 30.01.2008 год., без да е посочено дали става дума за продължавано или продължено престъпление; а и в обстоятелствената част не били посочени конкретни деяния като време, място на извършване и начин на извършване. Подсъдимата не се счита за виновна, като твърди, че изпълнявала задълженията си на родител, за да защити сина си. Чрез защитника си моли да бъде отменена обжалваната присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане. Ответникът по жалбата – частния тъжител Валентина Василевна Николова от гр.Кърджали, чрез процесуалния си представител изразява становище, че жалбата е неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд счита за правилна и съобразена със всички доказателства по делото. Моли присъдата да бъде потвърдена. Претендира направените по делото разноски пред въззивната инстанция. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, с оглед доводите и оплакванията на жалбодателката, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрани са необходимите и възможни, посочени от страните доказателства, поради което не се налага извършването на процесуално-следствени действия от настоящата инстанция в тази връзка. От събраните от първоинстанционният съд доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка: От 2001 год., вкл. и към м.януари 2006 год. тъжителката Валентина Василевна Николова работила по сключен трудов договор в ОДЗ „Щастие" - гр. Кърджали, кв. „Веселчане", на длъжност „помощник- възпитател", с права и задължения, подробно описани в длъжностната й характеристика. През 2005 год. и до 05.01.2006 год. същата детска градина била посещавана от малолетния Алекс Владиславов Георгиев, с ЕГН 00521132384- син на подсъдимата Галина Светославова Авренлиева и св. Владислав Людмилов Георгиев. Ангажимента, свързан с посещението на детето в детското заведение бил поет от майката, като се случвало подсъдимата да го взима последно, поради професията й, като няколко пъти й били отправени забележки за това, включително от тъжителката. На 03.01.2006 год. Валентина Василевна Николова изпълнявала трудовите си задължения от 10.00 часа до 18.00 часа. Детето Алекс Георгиев също се намирало в детската градина и към края на работното време, установено в детското заведение, било прибрано от майка си - подс. Авренлиева, както обикновено. На следващия ден - 04.01.2006 год. последната отново оставила сина си Алекс в ОДЗ „Щастие" – гр.Кърджали, без да съобщи нищо на учителката, въпреки че според твърденията на подсъдимата предходната вечер Алекс се почувствал дискомфортно /имал нощно напикаване/, което не било изолиран случай, но подсъдимата като майка се притеснила за здравето на детето си. Подс. Авренлиева прибрала Алекс около 17.30 часа /последен/ на посочената дата. Вечерта на същата дата, подс. Авренлиева позвънила на вратата на директора на детската градина - св. Илчева, с която живеели в един вход, и която на 04.01.2006 год. не била на работа, поради ползване на отпуск. Подсъдимата съобщила на св. Илчева, че в детската градина е станал инцидент с Алекс, при което директорката посетила дома на подсъдимата по нейна молба, за да разбере какво се е случило, както и да види детето. Свидетелката не установила нищо смущаващо в поведението на детето, както и не видяла нищо на главичката му след като внимателно я огледала, с оглед твърдението на майката, че детето й било удряно по главата от „леля Валя" /тъжителката/. Въпреки установеното от нея, директорката на детската градина решила да изясни случая, като предложила на подс. Авренлиева да се срещнат в детската градина в 12 часа на другият ден, тъй като тъжителката Николова била на работа втора смяна. На 05.01.2006 год., около 9.00 часа сутринта подсъдимата Авренлиева посетила ОДЗ „Щастие" със сина си Алекс, като били посрещнати от св. Щерева - учител. Подсъдимата се разпоредила да всички да излязат в коридора, където се събрал персонала, който бил на смяна, включително св. Николина Палакова - помощник- възпитател и домакина св. Златка Христова, при което подс. Авренлиева започнала да сочи с пръст към всяка от тях и да пита сина си Алекс дали това била госпожата, която го ударила, на което детето отговорило отрицателно, като на въпросите, зададени от подсъдимата:”С коса като слънце ли беше?” и дали това била „леля Валя", детето отговорило с „да". След това завела детето до умивалнята на тоалетната и попитала дали там било удряно, на което детето кимнало утвърдително. Подсъдимата започнала да заплашва на висок глас с уволнения и полиция. На 06.01.2006 год., около 14.30 часа в детската градина отишъл бащата на Алекс - св. Георгиев, и съобщил, че детето няма повече да ходи там на градина, както и че се намирало в болница, тъй като имало травми. Директорката- св. Илчева, която установила, че не се потвърждават твърденията на подсъдимата, след като била уведомена, че детето било в болница, заедно със св. Милева посетили МБАЛ-„д-р Атанас Дафовски" АД - гр. Кърджали, където се срещнали с подс. Авренлиева и детето Алекс. Подсъдимата продължавала да настоява, че ще търси отговорност за действията на тъжителката Валентина Николова. На 05.01.2006 год., с вх.№ КД-01-01-1/05.01.2006 год., подс. Галина Авренлиева е депозирала жалба до Началника на РИ на МОН – Кърджали /адресирана и до кмета на Община Кърджали/, в която посочила, че на 01.03.2006 год. "…главичката на детето ми е била ударена във фаянсовата стена на тоалетната в детската градина от чистачката - леля Валя, в следствие на което синът ми получи силно главоболие, стрес, нощно напикаване, повръщане..", поради което моли за дисциплинарно наказание на същата за "..проявената жестокост и малтретиране на детето ми". По повод извършена проверка във връзка с жалбата, бил съставен Констативен протокол с вх.№ КД-01-03-260/25.01.2006 год. от експерти в РИО на МОН-Кърджали, въз основа на който бил изпратен отговор до подс. Авренлиева, с който същата била уведомена, че не се потвърждавали изнесените от нея факти. На 30.01.2006 год., подс. Авренлиева изпратила жалба до Областния управител - Кърджали с аналогични твърдения, изнесени в предходната такава, с която моли за намеса, защото "….виновната служителка трябва да отговаря за проявената жестокост и малтретиране на детето ми". В изпълнение на правомощията си, Областния управител изпратил по компетентност жалбата до Директора на РДВР- Кърджали /с копие до Авренлиева/, с изрично посочване след проверката в законоустановения срок за резултатите да бъде уведомена жалбоподателката, с копие до Областна администрация. Областният управител разпоредил извършване на проверка от РД „Социално подпомагане"- Кърджали, с оглед защита правата на детето, които от своя страна също извършили проверка в рамките на компетентността си, при която не Ûонстатирали извършени от тъжителката нарушения. Отделно от това била извършена проверка и от кмета на Община Кърджали, съставен бил Констативен протокол от 09.01.2006 год. /по заповед на кмета/, както и Протокол за проведена среща между ръководството на Община Кърджали и персонала на ОДЗ „Щастие" - гр. Кърджали от 01.02.2006 год., в 13.00 часа, без установени нарушения в детското заведение, и в частност данните, изнесени в жалбата. Междувременно, на 10.01.2006 год. по жалба на подс. Галина Авренлиева, в която сочи, че на 03.01.2006 год. чистачката - „леля Валя" ударила главичката на детето й във фаянсовата стена на тоалетната в детската градина, вследствие на което синът й получил силно главоболие, стрес, нощно напикаване и повръщане, в Районна прокуратура- Кърджали била образувана преписка с вх.№ 38/2006 год. и била извършена проверка. С Постановление от 13.03.2006 год. на прокурор при РП- Кърджали е постановен отказ да се образува досъдебно производство и преписката била прекратена, като прекратяването било мотивирано с обстоятелството, че „... нищо не доказвало, че децата в групата и конкретно Алекс бил обект на агресия от персонала в групата и конкретно от помощник- възпитателката Валентина Николова". С мотивирано Постановление от 18.09.2006 год. на ОП- Кърджали, по жалба на подс. Авренлиева, е било потвърдено посоченото постановление на РП- Кърджали. На неустановена дата в периода 05.01.2006 - 10.01.2006 год., по местния телевизионен канал "Кейбъл тел" - Кърджали, както и по др. медии, били излъчени кадри, в които подс. Авренлиева изнесла твърденията си относно проявена жестокост и малтретиране на детето й Алекс Георгиев от страна на тъжителката Валентина Николова. Представената и приета по делото е и Епикриза, издадена от МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски" АД - гр. Кърджали на Алекс Владиславов Георгиев, постъпил на 05.01.2006 год., изписан на 09.01.2006 год, в която като окончателна диагноза е посочена „Контузио капитис. Комоцио церебри”. Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подс.Галина Авренлиева, дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, които съдът кредитира отчасти; от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд св.Илчева, Милева, Палакова, Щерева, Христова и Ангелов, на които следва да бъде дадена вяра изцяло; от показанията на св.Георгиев пред първоинстанционния съд, които съдът кредитира частично; както и от останалите писмени доказателства, приети от първоинстанционния съд. Впрочем, спор по така установената фактическа обстановка няма между страните, като оплакването на подс.Авренлиева във въззивната й жалба касае съставомерността от обективна и най-вече от субективна страна на осъщественото от нея при тази фактическа обстановка деяние. Съдът не дава вяра на обясненията на подс.Авренлиева, дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, в частта им, с която установява, че на 05.01.2006 год. сутринта, в присъствието на св. Палакова, Щерева и Христова, детето й Алекс било казало, че го ударила „…леля Валя, която има коса като слънце.”; както и че в присъствието на посочените свидетелки било обяснило какво е станало. Обясненията на подсъдимата в посочената им част се опровергават по категоричен начин от показанията на посочените свидетели, съгласно които детето не е изричало тези думи, а на въпросите на подсъдимата отговаряло с „да”, респ. „не”, вкл. и при влизането им в тоалетната самата подсъдима обяснила на свидетелките какво точно според нея е станало и при зададеният въпрос на детето, същото само кимнало с глава. Не се подкрепят от каквито и да било доказателства по делото обясненията на подсъдимата Авренлиева в частта им, с която установява, че детето й било казало, че били с друго дете на име Емре в тоалетната, играли са си и тъжителката влязла, хванала детето за главата и го е удряла в плочките. Напротив – от показанията на св.Щерева и Христова се установява, че когато влезнали в умивалнята, подсъдимата обяснила от името на детето, че е било ударено в мивката, като не детето, а самата подсъдима посочила умивалника и обяснила, че там е била ударена главичката на детето, при което детето не казало нищо, а само кимнало с глава. Не следва да бъдат кредитирани и показания‗а на св.Георгиев в частта им, в която установява, че е водил детето Алекс на среща с психолог – Мирослава Петкова от гр.Стара Загора, като срещата продължила 30-40 минути и психолога разговарял с детето, питайки го за различни неща. Показанията на св.Георгиев в посочената част се опровергават от представената в първоинстанционното производство декларация от доц.Мирослава Петкова, с която същата категорично е отрекла св.Георгиев и малолетния Алекс Георгиев да са посещавали кабинета й; както и че не е извършвала никаква психологическа работа с малолетния Алекс Георгиев. При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че подс.Галина Авренлиева е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 148 ал.2, във вр. с ал.1 т.1 и т.3, във вр. с чл.147 ал.1, предл.второ, във вр. с чл. 26 ал.1 от НК – през периода 04.01.2006 год.- 30.01.2006 год., при условията на продължавано престъпление, приписала престъпление на Валентина Василевна Николова от гр. Кърджали, чрез изложени фактически твърдения в жалби до Районна прокуратура-Кърджали, Областен управител на област с административен център гр. Кърджали, Регионален инспекторат по образованието, пред директора на ОДЗ "Щастие", и по местния телевизионен канал на "Кейбъл тел"- гр. Кърджали, а именно: че на 03.01.2006 год. в ОДЗ "Щастие" в гр. Кърджали, кв. „Веселчане", в качеството й на длъжностно лице- помощник възпитател, при изпълнение на служебните й задължения "удряла главичката" на Алекс Владиславов Георгиев-низходящ на Галина Авренлиева, вследствие на което получил увреждания-силно главоболие, стрес, нощно напикаване и повръщане, като клеветата е нанесена публично, до какъвто краен обоснован, правилен и законосъобразен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да направи този извод и да постанови решението си, с което е признал подсъдимата Авренлиева за виновна в извършване на престъплението, за което й е повдигнато обвинение по частен ред, и й е наложил посоченото по-горе административно наказание, първоинстанционният съд е извършил съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, като е изложил подробни съображения кои от тях приема и кои отхвърля, ведно с мотивите си за това, които съображения настоящата инстанция възприема, и които не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост. С оглед така установената по безспорен начин и от настоящата инстанция фактическа обстановка, се налагат изводи относно осъществяването на деянието, предмет на обвинението, от обективна и субективна страна от жалбодателката, както и относно наличието на всички елементи от състава на престъплението така, както обосновано и законосъобразно е приел и първоинстанционния съд. Събраните по делото доказателства водят до единствено възможният извод относно авторството на деянието и осъществяването му от обективна страна, вкл. и относно времето, мястото и начина на извършването му. Така, няма спор по делото, че през инкриминираният период от време подс.Авренлиева е депозирала писмени жалби до многобройни институции в гр.Кърджали – до кмета на общината, регионалния инспекторат по образование, РПУ – Кърджали, Районна прокуратура – Кърджали, Областен управител – Кърджали, в които е изложила твърдения за нанесен побой /удар или удари/ на главата на малолетния й син Алекс Георгиев във фаянсовата стена на тоалетната в детската градина, от който детето получило силно главоболие, стрес, нощно напикаване и повръщане, като за извършител на това деяние изрично е посочила тъжителката Валентина Николова. Същите твърдения подсъдимата е изложила и пред директорката и служители в детската градина, в която работи и тъжителката; както и е разпространила в пресконференция, която е била излъчена по местния телевизионен канал „Кейбълтел” и по други електронни медии, вкл. и национални такива. Като следствие от твърденията на подс.Авренлиева, изложени лично от нея в жалбите й и чрез медиите, са били извършени проверки от компетентните за това органи – органите на полицията, на регионалния инспекторат по образование, на Агенция за социално подпомагане – Дирекция за социално подпомагане-Кърджали, на общинската администрация, като никой от посочените контролни органи не е установил истинността на твърденията на подсъдимата, вкл. бил е постановен отказ на РП – Кърджали да бъде образувано досъдебно производство по отношение на тъжителката Валентина Николова, който отказ е бил потвърден и от Окръжна прокуратура - Кърджали. В тази връзка следва изрично да се посочи, че разгласеното по описаните начини твърдяно от подс.Авренлиева деяние, извършено от тъжителката Николова – нанасянето на телесна повреда от тъжителката на малолетното дете на подсъдимата, чрез удрянето на главичката му във фаянсовите плочки в тоалетната, и то при изпълнение на служебните й задължения в качеството й на помощник-възпитател в детската градина, осъществява признаците на престъплението по чл. 131 ал.1 т.2 и т.4 от НК от НК, т.е. налице е приписване на престъпление на тъжителката Николова от подс.Авренлиева, което е една от формите на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 147 ал.1 от НК – „клевета”. Не са налице и каквито и да било други доказателства, събрани по надлежния ред в първоинстанционното производство, кредитирани от първоинстанционния съд и от въззивната инстанция, които да установят истинността на приписаното на тъжителката престъпление, респ. да изключат наказателната отговорност на подсъдимата, съгласно разпоредбата на чл.147 ал.2 от НК. Не са в състояние да променят този извод на съда и показанията на св.Ангелов относно констатираните увреждания на детето Алекс, доколкото свидетелят твърди, че анамнезата на заболяването му и симптоматиката на същото са снети от твърденията на родителите на детето, скенер на детето е направен по изрично настояване на подсъдимата, въпреки, че според свидетеля такъв не е бил необходим; както и че е препоръчал консултация с детски психолог, тъй като всяко дете с такива оплаквания получавало такава препоръка. Още повече, че дори и да се приеме, че действително детето на подсъдимата е имало такова телесно увреждане, по никакъв начин не е установено от доказателствата по делото, че автор на увреждането е именно тъжителката Николова, и то да го е нанесла по описаният от подсъдимата в жалбите й начин. Действително, при приписване на престъплението на тъжителката Николова по посочените по-горе начини, подс.Авренлиева не е конкретизирала вмененото на тъжителката Николова престъпление с точно посочване на правната му квалификация, но това обстоятелство не е в състояние да изключи отговорността на подсъдимата за извършеното деяние, тъй като отговорност за клевета възниква и тогава, когато приписаното някому престъпление е достатъчно, макар и не напълно конкретизирано. От обективна страна безспорно са налице и квалифициращите деянието на подсъдимата обстоятелства – клеветата да е нанесена публично и на длъжностно лице, при или по повод изпълнение на службата му: клеветническите твърдения по отношение на тъжителката Николова са станали достояние на множество лица /другите служители в детската градина, представителите на различните органи и институции, вкл. извършилите проверките техни служители, както и на неограничен кръг от лица – чрез разпространяването на клеветническите твърдения по медиите/, и в тези твърдения е налице приписване на престъпление на тъжителката в качеството й на длъжностно лице – помощник –възпитател в детската градина /макар подсъдимата да е твърдяла, че тъжителката е чистачка в градината/, при или по повод изпълнение на служебните й задължения. Несъмнено, престъплението подсъдимата Авренлиева е осъществила при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК – налице са множество деяния /подробно описани по-горе в мотивите по време, място и начин на извършване/, всяко от които осъществява поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. В тази връзка следва да се отбележи, че е неоснователен довода на защитата на подсъдимата Авренлиева, изразен при пледоарията по същество – че в тъжбата не било посочено, че престъплението е било извършено от подсъдимата при условията на продължавано престъпление, вкл. и не били посочени конкретните деяния по време, място и начин на извършване, което било съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато от първоинстанционния съд, налагащо отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Това е така, тъй като, както правилно е съобразил и първоинстанционният съд в мотивите си, наказателното производство против подсъдимата е било образувано и проведено като такова от частен характер, при което т·жбата трябва да съдържа реквизитите по чл.81 от НПК, без да е необходимо тъжителят да посочва изрично правната квалификация на обвинението, вкл. и изписване на всички квалифициращи деянието обстоятелства. Именно поради това, че наказателното производство се провежда по частна тъжба на пострадалия /който не е задължен да ползва адвокатска помощ и е вероятно да не притежава юридически знания/, законодателят е въвел по-ниски критерии за редовност на тъжбата, в сравнение с обвинителният акт на прокурора при престъпление от общ характер /при което се провежда досъдебно производство/, с оглед на което е възможно и допустимо обстоятелствата на извършеното престъпление да не са посочени съвсем точно в тъжбата, вкл. и точното време и място на извършване на престъплението, но това не опорочава тъжбата до степен на негодност за провеждане на наказателно преследване срещу обвиненото лице. Достатъчно е да става ясно от тъжбата, че е извършено престъпление, което се преследва по частен ред – по тъжба на пострадалия, като няма пречка уточняването на всички елементи от състава на престъплението, предмет на обвинението, да стане в хода на първоинстанционното съдебно следствие, с активното участие на съда, както впрочем е станало и в настоящият случай. Още повече, че в тъжбата на частния тъжител в настоящият случай са посочени изрично периода от време, през който са осъществени отделните деяния – „На 04.01.2006 год. бях….”, „Неправомерното поведение на г-жа Авренлиева продължи почти през целият месец януари на 2006 год….”; начина на извършване на престъплението от подсъдимата – „…в разговор с г-жа Илчева-директор на ОДЗ„Щастие” – Кърджали, а впоследствие в няколко жалби до различни институции в гр.Кърджали – Районна прокуратура, Областна администрация и Регионален инспекторат по образованието…”, „….чрез местния канал на „Кейбълтел”…, а така също и в БНТ, БТВ и други телевизии.”; както и това, че деянието е извършено публично и по отношение на длъжностно лице, при или по повод изпълнението на службата му. От субективна страна, правилно първоинстанционният съд е приел, че деянието е извършено от подсъдимата при форма на вината – евентуален умисъл: същата е съзнавала общественоопасният характер на деянието, предвиждала е общественоопасните последици, като е допускала настъпването им, като съдът е изложил изключително подробни съображения в тази връзка, които се споделят изцяло от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни. Само следва да се отбележи, че несъмнено /с оглед обстоятелството, че е журналист – говорител в местния телевизионен канал „Кейбълтел”, както и предвид нивото й на физическо и психическо развитие/ подсъдимата е съзнавала, че излагайки описаните по-горе твърдения относно осъществено от тъжителката поведение към малолетното й дете Алекс в многобройните си жалби, при проведените разговори с колежки на тъжителката и чрез разпространяване на твърденията си чрез електронни медии, може да припише престъпление на тъжителката, посочвайки я конкретно с длъжност и име, т.е. изложила е непроверени по какъвто и да било начин данни, сочещи на извършено от тъжителката престъпление, без да се е убедила по несъмнен начин, че именно тъжителката е осъществила точно такива действия по отношение на детето й – подсъдимата не се е срещнала с тъжителката за изясняване на въпроса дали е извършила твърдяните действия спрямо детето й, нито пък е изискала от компетентните органи да извършат проверка и да установят кой е автора на предполагаемото посегателство спрямо телесната неприкосновеност на детето, а директно е посочила тъжителката като извършител на престъпление, разчитайки на изключително несигурните данни, съобщени й от малолетното й дете по описаният по-горе начин. Същевременно, с това си поведение, макар и мотивирана от майчината си загриженост за здравето на детето, подсъдимата Авренлиева е допускала /дори и да се приеме, че не е целяла пряко/ настъпването на общественоопасните последици за пострадалата. Поради изложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че посочената майчина загриженост следва да се отчете при индивидуализацията на наказанието, но не е в състояние да изключи съставомерността на деянието от субективна страна, какъвто довод впрочем неоснователно се прави от защитата на подсъдимата пред настоящата инстанция. С оглед изложените съображения, настоящата инстанция намира за обоснован и законосъобразен и извършения‗ от първоинстанционния съд сравнителен анализ между престъплението по чл. 147 ал.1 /респ. чл.148 ал.2, във вр. с ал.1/ от НК и това по чл. 286 от НК, като обосновано съдът е приел, изхождайки от мотивите за извършване на деянието /постигането на лично удовлетворение, чрез наказването на тъжителката/ и формата на вината /евентуален умисъл/, че в случая подс.Авренлиева е осъществила от обективна и субективна страна престъплението „клевета”, а не „набедяване” по чл. 286 от НК, макар че с една от жалбите й приписването на престъпление на тъжителката е станало пред надлежен орган на властта / РПУ – Кърджали, респ. РП – Кърджали/, в чиито правомощия е осъществяването на наказателно преследване спрямо тъжителката Николова, като настоящата инстанция напълно споделя направените от първоинстанционния съд изводи в тази връзка. При налагане на наказанието на подсъдимата съдът правилно е съобразил, че са налице предпоставките за приложението на чл. 78а от НК, т.е. за освобождаването й от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание – за това престъпление законът предвижда наказание „глоба” от пет хиляди до петнадесет хиляди лева и „обществено порицание”, подсъдимата не е осъждана за престъпление от общ характер /реабилитирана е по право за извършено престъпление по чл.130 ал.2, във вр. с чл.20 ал.2 от НК/ и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел IV-ти от Глава VIII на НК, като от престъплението няма причинени имуществени вреди, като след преценка на смекчаващите и отегчаващи отговорността й обстоятелства, вкл. и наложителното приложение на разпоредбата на чл.2 ал.2 от НК – приложение на по-благоприятния закон, действувал към момента на извършване на деянието, съдът й е наложил административно наказание “глоба” в минималния предвиден в разпоредбите на чл. 78а от НК размер /действуващи към момента на извършване на инкриминираното деяние/, а именно: в размер на 500 лв. С оглед изложеното, изводите на първоинстанционния съд при определяне на наказанието на жалбодателката са обосновани и законосъобразни, като настоящата инстанция намира, че наложеното на подсъдимата наказание не е явно несправедливо и не са налице условия за неговото намаляване. Правилни и обосновани, с оглед установеното неправомерно и виновно поведение на подсъдимата, са и изводите на първоинстанционния съд по отношение на дължимостта на присъденото на тъжителката обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди, в размер на 300 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на осъществяване на деянието, до окончателното й изплащане. Настоящата инстанция намира, че така определеното обезщетение е необходимо и достатъчно за обезщетяване на претърпените от тъжителката неимуществени вреди, като същото напълно отговаря на критерия за справедливост, установен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Ето защо, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, като наложеното на подсъдимата наказание не е явно несправедливо, и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена. При този изход на делото, следва да бъде осъдена подсъдимата Авренлиева да заплати на частния тъжител Валентина Николова направените от последната разноски пред въззивната инстанция – адвокатско възнаграждение, в размер на 250.00 лв.Съдът констатира също, че подсъдимата не е внесла следващата се държавна такса за обжалване на първоинстанционната присъда, в размер на 6.00 лв., поради което следва подсъдимата да бъде осъдена да заплати посочената сума по сметка на Кърджалийския окръжен съд. Водим от изложеното, и на основание на основание чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 125/12.11.2007 год., постановена по Н.ч.х.дело № 368/2006 год. по описа на Кърджалийския районен съд. ОСЪЖДА ГАЛИНА СВЕТОСЛАВОВА АВРЕНЛИЕВА от гр.Кърджали, ул.”Осми март”, бл.21, ап.36, с ЕГН ********** да заплати на ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВНА НИКОЛОВА от гр.Кърджали, ул.”Заводска” № 21, бл.”Персенк-1”, ет.9, ап.35, с ЕГН **********, направените разноски пред въззивната инстанция в размер на 250.00 лв.; а по сметка на Окръжен съд - Кърджали – да заплати държавна такса за обжалване на присъдата, в размер на 6.00 лв. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |