№ 11497
гр. София, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20231110103620 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.26,ал.1 от ЗЗД и чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД от Д. Д. Г.,ЕГН
**********,с адрес гр.адрес,с пълномощник адв.Д. М.,против „С.,ЕИК
номер,със седалище и адрес на управление адрес,представлявано от Н.П.,с
искане да бъде прогласена недействителност на клаузата за договорна
неустойка и за осъждане на ответника да възстанови сумата от 10
лева,предявена като частичен иск от 100 лева.
В исковата молба се твърди,че страните са сключили договор за
паричен заем № номер,при което ответникът предоставил сумата от 500
лева,която ищецът се задължил да връща на 15 месечни вноски. Ищецът
поддържа,че посоченият в договора ГПР е под 50 % и формално е спазен
законът,но счита,че се достига до заобикаляне на императивната забрана за
по-висок ГПР като е начислена неустойка. Твърди се,че предвидените
условия за поръчителите и краткият срок,за който такива поръчители следва
да бъдат осигурени води до невъзможност за изпълнение на изискването,а
начисляването на неустойка представлява повишаване размера на печалбата
на дружеството заемодател,тъй като неустойка не съответства на присъщите
на неустойката функции – обезпечителна,обезщетителна и санкционна.
Предвид това,че неустойката е недействителна ищецът претендира връщане
на сумата от 10 лева. Моли съда да постанови решение,с което да уважи
предявените искове.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника
със становище,че признава исковете,сочи се,че недействителността на
отделна клауза не влече недействителност на целия договор и е изразено
становище,че ответникът не е станал причина за завеждане на делото.
Ответникът моли съда да приеме,че ответникът не отговаря за присъждането
на съдебноделоводни разноски.
1
Софийският районен съд намира,че исковете подлежат на уважаване –
не се спори между страните,че е сключен договор за заем Кредирект № номер
със заемна парична сума от 500 лева,която заемополучателят приема да върне
на осемнадесет месечни вноски,не е спорно и наличието на договорна клауза
за неустойка,ако в срок от три дни заемополучателят не осигури поръчител
или поръчители,които да отговарят на определени изисквания.
Недействителната договорна клауза представлява клауза,която не поражда
правни последици,за да бъде прогласена като недействителна договорна
клауза е необходимо доказване,че е налице толкова съществен порок,при
който тази договорна клауза не би могла да породи правни последици. С
оглед това,че ищецът Г. е потребител,приложимите разпоредби са
тези,регламентирани в Закона за потребителския кредит ( ЗПК ).Разпоредбата
на чл. 19, ал. 1 ЗПК предвижда,че годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Същевременно обаче,съдът намира,че чрез уговаряне
дължимост на неустойка поради непредставяне на обезпечение,отговарящо на
съответни изисквания,която неустойка е дължима независимо дали
заемополучателят изпълнява или допуска неизпълнение на своите
задължения по договора за заем се достига до заобикаляне на разпоредбата на
чл.19,ал.4 от ЗПК,която е регламентирана,за да бъде обезпечено,че общият
размер на дълга не би могъл да нараства над определени
граници,регламентирани от закона. Съгласно чл.21 от ЗПК ако с договорна
клауза се цели заобикаляне на законова норма тази договорна клауза се явява
недействителна. Съдът намира,че чрез уговаряне дължимост на неустойка,ако
не бъде осигурено обезпечение,за което задължение е предвиден кратък
срок,се достига до нарушаване правилото на чл.19,ал.4 от ЗПК като
разпоредба,регламентираща максимума,до който задължението по договора
за кредит може да достигне,поради което и предвид чл.21 от ЗПК договорната
клауза за неустойка се явява недействителна. Съдът приема, че с уговорената
в договора за заем неустоечна клауза се цели единствено осигуряването на
допълнително възнаграждение за предоставяне на процесната заемна сума,т.е.
неустойката не съответства на присъщите на неустойката
обезпечителна,обезщетителна и санкционна функции,а води единствено до
реализиране на печалба наред с уговорената между страните възнаградителна
лихва. Този извод следва от конкретните условия, на които трябва да отговаря
лицето, което би се задължило като поръчител и от краткия срок за
изпълнение на задължението, по отношение на което е уговорена неустойката
- осигуряването на поръчител. Посочената клауза не би могла да се тълкува в
смисъл, че действителната воля на кредитора е била да получи обезпечение.
Софийският районен съд намира,че когато действителното намерение на
кредитора е да предостави кредит с обезпечение въпросите относно вида и
размера на обезпечението се решават при сключване на договора,а не след
сключването му. Съдът приема, че с разглежданата неустоечна клауза се
заобиколя правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се уговоря по-висок размер на
разходите по кредита от нормативно допустимия. Предвид гореизложеното
Софийският районен съд намира,че неустоечната клауза от договора е
2
нищожна и предявеният иск подлежи на уважаване,в която насока съдът взе
предвид и изразеното становище в писмения отговор,според което
ответникът признава исковата претенция.
Уважаването на иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД е
обусловено от наличието на проведено доказване, че има направено плащане,
което обаче е без основание. При разпределение на доказателствената тежест
съгласно чл. 154 от ГПК ищцовата страна е длъжна да докаже факта на
плащане на паричната сума, а ответната страна да проведе доказване, че има
основание да получи паричната сума. Когато клаузата е обявена за нищожна,
плащането на парични суми по тази клауза се явява реализирано без
основание, тъй като нищожната клауза не би могла да породи валидно права и
задължения за страните по договорното правоотношение. Отчитайки
признанието на иска,което ответното дружество е формулирало в писмения
отговор намира,че исковата претенция и по този иск подлежи на уважаване.
Когато ответникът признава иска,това означава,че ответникът признава,че
липсва основание за получаване на сумата от 10 лева,респективно искът по
чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД подлежи на уважаване.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът приема,че следва да
бъдат присъдени такива в размер от 100 лева. Не може да бъде възприет
доводът на ответника,че не отговаря за заплащане на разноски при
съобразяване разпоредбата на чл.78,ал.2 от ГПК,тъй като за прилагането на
разпоредбата на чл.78,ал.2 от ГПК е необходимо кумулативното наличие на
две предпоставки – ответникът да е признал иска и да не е дал повод за
образуване на делото. В настоящия случай с подадения писмен отговор
ответникът признава иска,но не може да бъде възприето,че не е дал повод за
образуване на делото. Реализирането правото за прогласяване
недействителност на договорна клауза е чрез предявяване на иск,поради
което и при съобразяване разпоредбата на чл.78,ал.1 от ГПК разноски следва
да бъдат присъдени в полза на ищеца.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА клауза за договорна
неустойка,уговорена по договор № номер,сключен между Д. Д. Г.,ЕГН
**********,с адрес гр.адрес, и „С.,ЕИК номер,със седалище и адрес на
управление адрес,представлявано от Н.П.,по иск с правно основание
чл.26,ал.1 от ЗЗД,предявен от Д. Д. Г. срещу „С..
ОСЪЖДА „С.,ЕИК номер,със седалище и адрес на управление
адрес,представлявано от Н.П. да заплати на основание чл.55,ал.1,предл.1 от
ЗЗД на Д. Д. Г.,ЕГН **********,с адрес гр.адрес сумата от 10 ( десет )
лева,предявена като частичен иск от 100 лева,ведно със законната лихва
върху главницата,считано от предявяване на иска – на 24.01.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „С.,ЕИК номер,със седалище и адрес на управление
адрес,представлявано от Н.П. да заплати на основание чл.81 от
3
ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на Д. Д. Г.,ЕГН **********,с адрес гр.адрес сумата
от 100 ( сто ) лева сторени съдебноделоводни разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4